Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Искам бебе
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Predi mesec napravih abort po prinuda ot roditelite mi...maika mi me zapla6va6e 4e po skoro 6te me ubie i posle 6te se samoubie otkolkoto da ostavq bebeto. s priqtelq mi sme ve4e godina zaedno i iskahme bebeto. no nakraq re6ihme 4e az kato 18-godi6na u4eni4ka i toi kato 24 godi6en studdent ne mojem da osigurim na tova dete vsi4ko koeto zaslujava i....stana...be6e ko6marno izjivqvaneto...lekarite me ubijdaha,nari4aha me keleme i tn...da ne govorim 4e ne mi praviha nikakvi izsledvaniq a imam bolno syrce....
sega mesec sled ko6marazapo4nah da kopneq za dete...synuvam se bremenna, predstavqm si se kak bih izglejdala sega ili sled mesec, presmqtam koga 6te6e da se rodi i kak 6te6e da se kazva i tn...ako togava mi be6e trudno sega napravo se pryskam po 6evovete. postoqnno synuvam deca i bebeta moje bi ve4e se pobyrkvam.
6te se radvam da mi pomognete sys syveti. bi mi bilo dobre da ob6tuvam s jeni i momi4eta sys shodni problemi.
Цитирай


Мнения: 1 319
много съжалявам за това, което ти се е случило.  Sad пожелавам ти сили за да се справиш с мъката си.  Peace  bouquet прегръщам те силно  Hug Hug    bouquet
Цитирай


Мнения: 219
Мисля, че майка ти е била права за това, че не си готова да станеш майка. Иначе не би успяла да те накара да убиеш детето си.
Питам се що за майка е твоята? Незнам, може аз да не съм обективна, но в момента съм изпълнена с гняв.
Искаш съвет. Добре. Ще ти разкажа за една позната, която имаше проблем подобен на твоя.
На 37 години забременя с третото си дете. На майка и не и хареса и започна да я притиска да махне бебето. Не беше толкова крайна колкото твоята майка, но си спомням, че месеци не и говори.
Сега малката е "на баба нещяната". Или иначе казано любимо внуче изтърсаче.
Направи си сама изводите. И докато не прецениш, че си готова за голямата отговорност свързана с отглеждането на дете  ПОЛЗВАЙ ПРОТИВОЗАЧАТЪЧНИ !!!
Цитирай

София

Мнения: 326
Predi mesec napravih abort po prinuda ot roditelite mi...maika mi me zapla6va6e 4e po skoro 6te me ubie i posle 6te se samoubie otkolkoto da ostavq bebeto. s priqtelq mi sme ve4e godina zaedno i iskahme bebeto. no nakraq re6ihme 4e az kato 18-godi6na u4eni4ka i toi kato 24 godi6en studdent ne mojem da osigurim na tova dete vsi4ko koeto zaslujava i....stana...be6e ko6marno izjivqvaneto...lekarite me ubijdaha,nari4aha me keleme i tn...da ne govorim 4e ne mi praviha nikakvi izsledvaniq a imam bolno syrce....
sega mesec sled ko6marazapo4nah da kopneq za dete...synuvam se bremenna, predstavqm si se kak bih izglejdala sega ili sled mesec, presmqtam koga 6te6e da se rodi i kak 6te6e da se kazva i tn...ako togava mi be6e trudno sega napravo se pryskam po 6evovete. postoqnno synuvam deca i bebeta moje bi ve4e se pobyrkvam.
6te se radvam da mi pomognete sys syveti. bi mi bilo dobre da ob6tuvam s jeni i momi4eta sys shodni problemi.

А какво е мнението на приятеля ти? Нищо не споменаваш за него? 24 години е достатъчно зряла възраст, за да знае той какво иска. Ако и той не е искал детето, значи си постъпила правилно (при все, че форума е пристрастен и тука всични искаме бебета). Когато става въпрос за раждане на дете е нужно най-вече родителите да го искат. Но най-важното сега е да се успокоиш и да гледаш позитивно на нещата. Имаш достатъчно време за деца. А за напред УМНАТА!!!
Цитирай

София

Мнения: 1 209
Аз с нищо не мога да ти бъда полезна в момента, но не мога да си обясня поведението на майка ти, потресаващо е  smile3511 smile3513!!! Сигурно ще ми трябва време... По-късно може би ще успея да ти отговоря  newsm78
Цитирай

София

Мнения: 1 919
Трябваше да пишеш тук, преди вече да е окончателно. Но пък предполагам само колко объркана си била!.. Единствената помощ, която сега можем да дадем е утеха и вяра, че занапред всичко ще е наред и че някой ден ще гушнеш своето малко човече, когато ти и таткото сте напълно готови за него психически и физически. Всъщност нищо не казваш за таткото, освен че е на 24.. на 24 повечето мъже не са готови за дете.
Не мога да разбера майката ти. Може би защото моята винаги ми е казвала при никакви обстоятелства да не правя аборт.. (не че съм си мислела)..
Не се разстройвай. Може пък да е за добре. Вземи си поука и знай, че следващия път е най-добре да послушаш сърцето си, а също и да се вземат някакви мерки, така че да няма изненади.
Леле, наистина си безумно млада! Но само ти си знаеш готова ли си била или не да станеш родител. Въпреки че погледнато от разумната страна на нещата, предполагам, че сега ще имаш достатъчно време да завършиш учението си, да подредиш мислите си и живота си и да се подготвиш истински за голямата отговорност да станеш майка.
УСПЕХ!  Hug
Цитирай


Мнения: 1 766
Анни,
Отказвам да правя оценки на майка ти........но.... #Cussing out

Ще ти кажа на теб обаче, приеми го за минало свършено, състоянието ти е повече от нормално в момента, не искам да те разочаровам, но след 1, 2, 3 години дори, ще се улавяш, как вътрешно ще си задаваш въпроси, ами ако....какво, а дали....това или онова....а на колко месеци, годинки би било сега....а аз такава ли съм или онакава....Сама трябва минеш през това мила малка Анни, дано приятелят ти да е неотлъчно до теб и да те подкрепя в кошмара, в който си изпаднала неволно....ще се оправят нещата, няма да забравиш, но ще имаш и други деца, а до тогава, помисли за контрацепция, моля те! Не позволявай да изпаднеш в същото ужасно положение....

Прегръщам те, за да ти вдъхна кураж...защото знам какво ти е, на мен ми е все още така...  bouquet
Цитирай

Варна

Мнения: 93
Здравей anni!Моята история е абсолютно идентична с твоята с тази разлика,че моята майка беше готова да ме подкрепи каквото и решение да взема.Тогава и аз бях на 18г. а с приятеля ми бяхме заедно от малко повече от година.Той също беше 24 годишен.По него време много се обичахме,но бременноста ми беше непланувана.Аз бях първа година студентка,той също беше студент. Решението го взехме взаимно.Нямаше как да бъдем пълноценни родители.Тогава и на мен ми беше много тежко и до ден днешен си представям какво би било ако не бях направила аборт.Сега след 5 години вече не съм със същото момче.Разделихме се преди година защото си дадох сметка,че дори и пет години по-късно той не е пораснал и не е готов за семейство.За себе си мога да кажа,че в момента съм изключително щастлива с новия си приятел с който сме близо година заедно и вече сме решили да си направим бебче. И двамата се чувстваме готови за това и много силно го искаме. Praynig
Знам как се чувстваш в момента.Но се опитай да го приемеш като свършен факт.Живота е пред теб и съм сигурна,че един ден ще станеш чудесна майка. Hug
Цитирай


Мнения: 4 700
Майка ми е правила 5  Shocked аборта преди да ме роди. Тогава е нямало противоzачатъчни. Махала е бебетата, zаЩото баЩа ми не е искал никога да има деца. Когато е zабременяла с мен е каzала, че ако трябва Ще се раzведе, но Ще ме роди. Сега не живея вече в България и всеки път, когато баЩа ми ме иzпраЩа на летиЩето му се насълzяват очите. Майка ми ми каzа, че е плакал като е раzбрал, че съм zагубила бебето си в трети месец.
Наистина не раzбирам поведението на майка ти, както и това на баЩа ми преди години. Предполагам, че ти съЩо не си била
готова да станеШ майка и zатова си направила таzи стъпка. СледваЩия път послуШай сърцето си. А майка ти Ще радва да стане баба. Знам горе долу как се чувстваШ. Не е лесно, но не можеШ да промениШ ниЩо. Говори с приятеля си, дано той е до теб и ти даде утеха.  Hug











Цитирай


Мнения: 712
Мила Ани, мога да ти предложа само съпричастност  Hug Не мога дори да си представя мъката, която изпитваш - толкова ужасна комбинация от болка за бебето и винат, че си допуснала да направиш аборт. За майка ти няма да коментирам - убедена съм, че това е крайна проява на нейната обич към теб и въпреки това намесата и ... да кажем просто, че не знам как тя издържа да те гледа в тази депресия и да знае, че ръцете и са изцапани с кръвта на внучето и със сълзите на дъщеря и...
Ужасно е! Ужасно е, че такива неща се случват и че млади и крехки момичета трябва да изживяват подобни кошмари  Crying or Very sad Но това е вече в миналото ти, Ани! Погледни напред. Наложи си да забравиш за бебето, за аборта, изтикай го в дъното на съзнанието си. Съхрани себе си. Само ако излезеш от блатото на депресията ще можеш да вземеш зряло и обмислено решение за живота си от тук нататък. Реално, най-хубавото тепърва предстои. Предстои ти бал, може би университет, нови събития, нови хора в живота ти и някъде в този водовъртеж ще решиш как искаш да наредиш живота си. Дай си малко време, обмисли добре нещата.
И ако желанието ти за дете продължава да е толкова силно, толкова непреодолимо, ако и приятелят ти го иска - направете го. Направете го с желание и любов и го отгледайте за радост и щастие.
И тогава, мила Ани, когато си готова за това, никой няма да може да ти отнеме детето. Този ден ще дойде, сигурна съм. А сега, погрижи се за себе си  Hug Има един основен принцип в гинекологията - ако състоянието на пациентката е такова, че може да се спаси майката или детето, спасява се майката. Приложи го за себе си - детето така или иначе вече го няма...
Успех от тук нататък!   bouquet И много щастие - ще видиш, че е постижимо!  Hug
Цитирай

Berlin

Мнения: 57
az пък съм възмутена от отношението на лекарите. как могат въобще да си позволяват да те обиждат и да решават Що за Човек си заради този аборт #Cussing out! дано поне да са си свършили работата добре, нещастници!!!
нормално е да се Чувстваш така сега, внимавай обаче много заради теzи твои Чувства да не забременееш отново непланувано. именно защото ти липсва бебЧето може несъзнателно да се стремиш да имаш още едно като не се пазиш. но за да си спестиш още един подобен кошмар, трябва да правиш точно това. най-добре отиди на преглед при гинеколог (в никакъв случай при теzи жалки докторя, които са направили аборта) и почни да пиеш противозачатъчни.
аз съм сигурна, Че когато един ден срещнеш бъдещия баща на твоите деца, Ще си безумно Щастлива да си ПЛАНУВАТЕ  бебе заедно!!
стискам ти палци и горе главата! времето лекува много болки, аз самата Чак понякога се учудвам колко много. това ти го казвам с 10 години повече житейски опит от твоя. и не се самообвинявай! имала си явно и други причини да постъпиш така, може някои дори и да не ги осъзнаваш в момента. никой няма право да те съди за това твое решение, не го прави и ти сама към себе си. успех!
Цитирай

София

Мнения: 1 919
Как си, Ани..? Пиши и не допускай никакви тъжни мисли до себе си. В лицето на момичетата тук имаш толкова много подкрепа.

И ако желанието ти за дете продължава да е толкова силно, толкова непреодолимо, ако и приятелят ти го иска - направете го. Направете го с желание и любов и го отгледайте за радост и щастие.
И тогава, мила Ани, когато си готова за това, никой няма да може да ти отнеме детето. Този ден ще дойде, сигурна съм. А сега, погрижи се за себе си  Hug
Цитирай

София

Мнения: 804
Не съди себе си и майка си толкова сурово. Ти още си дете - как тогава ще възпитаваш друго дете?! Завърши училище, влез да следваш нещо което те влече, започни работа по специалността си... Докажи на себе си, че жертвата не е била напразна. А дали този аборт е жертва или единствено правилно решение ще си проличи след години.
Цитирай

София

Мнения: 1 334
anni_vt, мило момиче  Hug
Съжалявам, съжалявам, че е трябвало да минеш по този път. Съжалявам, че си расла и още растеш в такава среда. Не искам да съдя никого, нито да оправдавам ... Искам да ти кажа, че познавам болката на аборта. Моят беше поради това, че бебето спря да се развива, но кошмара го познавам много добре. И за сънищата зная, и за броенето. Днес ми беше термина; не се отучих да броя. Помъчи се да не мислиш - вредиш си.
Миличка, ти си само на 18 .... имаш всичкото време на света  Hug
Имаш време да планираш, разбираш ли? Ти и твоето момче. Никога няма идеален момент, идеална среда, идеално жилище ... Планирайте следващото бебе. Предпази се от да преминеш повторно през това.
  bouquet
Цитирай

Там,където живеят Мишетата

Мнения: 419
anni_vt    нека си припомним девиза  "Всяко нещо,което не ме убива,ме прави по-силна" ... нека така е и при теб!  Наистина съм възмутена от майка ти,която те е заставила да го направиш...както и от отношението на лекарите! Изроди! Но... може би наистина,щом е успяла да те убеди да го махнеш - значи наистина не си била готова. Аз забременях на 20 ,но с милото ми копнеехме за това бебе и продължаваме да копнеем и да белнуваме момента в който ще го гушнем!  Искрено ти желая да дойде деня в който и ти да прегърнеш своето бленувано дете! А до тогава,както казва madchen ,докажи,че жертвата не е била направзна! Успех   bouquet
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.