Проблемът е, че нямаш истински проблеми!
- Публикувана: 1 авг. 2007, 15:34 ч.
- Последно мнение: 13 авг. 2007, 15:05 ч.
Къде живее щастието?
Ти си недоволна от себе си и прехвърляш вината върху най-близкия човек. Като по учебник. И аз правя така нерядко, но гледам да се удържам.
Може би просто ти е писнало да си пример за подражание, писнало ти е да спазваш правилата и сега ги чупиш за сметка на мъжа ти.
А може и да имаш натрупана и стискана неприязън към мъжа ти от преди време и едва сега, когато нямате никакви проблеми, да я изразяваш по този странен начин.
Направиха ми впечатление изразите "да не чистя и готвя за него; помага ми в домакинската работа". Какво означава "помага ми в домакинската работа"? Означава ли, че тя е твоя и такава си е била винаги, пък той се включва понякога?
Моята душа много се бунтува при такова разпределение: аз работя, раждам деца, гледам домакинството / той работи, помага в домакинството. Би следвало да е аз поемам моите домакински задължения / той поема неговите домакински задължения.
Ако е това несправедливостта - дай му спокойно домакинската длъжност за известно време, ти помагай понякога. Като се почувстваш "на равно", просто си разделете задълженията.
Щастието живее в душата ти. Но в момента е затрупано от дълго потискани емоции. Дано го събудиш по-скоро.
И не, не си лоша съпруга, ако си позволиш да кажеш "мъжа ми ме издразни с...." Напротив, така работиш ЗА, а не против брака си.
Може би просто ти е писнало да си пример за подражание, писнало ти е да спазваш правилата и сега ги чупиш за сметка на мъжа ти.
А може и да имаш натрупана и стискана неприязън към мъжа ти от преди време и едва сега, когато нямате никакви проблеми, да я изразяваш по този странен начин.
Направиха ми впечатление изразите "да не чистя и готвя за него; помага ми в домакинската работа". Какво означава "помага ми в домакинската работа"? Означава ли, че тя е твоя и такава си е била винаги, пък той се включва понякога?
Моята душа много се бунтува при такова разпределение: аз работя, раждам деца, гледам домакинството / той работи, помага в домакинството. Би следвало да е аз поемам моите домакински задължения / той поема неговите домакински задължения.
Ако е това несправедливостта - дай му спокойно домакинската длъжност за известно време, ти помагай понякога. Като се почувстваш "на равно", просто си разделете задълженията.
Щастието живее в душата ти. Но в момента е затрупано от дълго потискани емоции. Дано го събудиш по-скоро.
И не, не си лоша съпруга, ако си позволиш да кажеш "мъжа ми ме издразни с...." Напротив, така работиш ЗА, а не против брака си.
Не съм се изразила правилно.
Ситуацията с домакинската работа е следната. Задълженията са разпределени - докато той пуска прахосмукачка и бърше праха, аз простирам, гладя, мия банята. Когато домакинстваме разпределяме задачите, за да свършим по едно и също време и да се порадваме на детето заедно. Аз осъзнавам, че проблема не е в съпруга ми, а в мен. Искам да се справя със себе си, а не мога. Както казах, с течение на времето нещата се задълбочават.
Уж съм силен човек, а се чувствам слаба. Искам да си заповядам да съм щастлива, а не мога.
Я изброй няколко недостатъка на съпруга ти, за да се убедя, че не потискаш в себе си неприязън към него.
Е, що с лошо? Не може ли просто да и е станал безразличен?! Да не би да трябва да е черен като дявола, та да не и пука за него?!
Погледни навътре в сърцето си. Там е отговорът, не тук.
Не е въпросът дали си изморена или не от детето, а дали, когато то е на близо можеш да разделиш сърцето си между него и съпруга ти. Аз си признавам с ръка на сърцето, че ми е трудно да го направя.
Все пак си имала някаква причина да се омъжиш точно за този човек и да му родиш дете, нали?
п.п. До сега в почти всеки един от постовете ти чета "детето", "детето", "детето"...чудя се, колкото и странно да ти звучи дали това ти отношение е само спрямо съпругът ти или от доста време на сам не си виждала мъж (без значение чужд, свой, виртуален, реален) от когото да ти се "свие" стомаха? Дали не си приела твърде на дълбоко ролята на майка? Не ме разбирай погрешно, аз също имам дъщеря на година и половина и съм омъжена от 2 години и половина, с хубава професия, никакви проблеми и съпруг, който само мога да хваля...и скоро преживяхме същата криза и от тогава насам мисля за страшно много неща, които бях загърбила след раждането на дъщеря ми...
Все пак си имала някаква причина да се омъжиш точно за този човек и да му родиш дете, нали?
п.п. До сега в почти всеки един от постовете ти чета "детето", "детето", "детето"...чудя се, колкото и странно да ти звучи дали това ти отношение е само спрямо съпругът ти или от доста време на сам не си виждала мъж (без значение чужд, свой, виртуален, реален) от когото да ти се "свие" стомаха? Дали не си приела твърде на дълбоко ролята на майка? Не ме разбирай погрешно, аз също имам дъщеря на година и половина и съм омъжена от 2 години и половина, с хубава професия, никакви проблеми и съпруг, който само мога да хваля...и скоро преживяхме същата криза и от тогава насам мисля за страшно много неща, които бях загърбила след раждането на дъщеря ми...
Както го описваш, що не вземеш да му пуснеш и телефончето?
Тогава ти гарантирам реална помощ от съфоримките! Съвсем скоро ще пуснеш друга тема - Помощ! Мъжът ми си има любовница, как да я разкарам тази кучка от перфекния си съпруг, когото обожавам?
ПП За по-бърз резултат пусни и банковата му сметка - не номера, а сумата.
Тогава ти гарантирам реална помощ от съфоримките! Съвсем скоро ще пуснеш друга тема - Помощ! Мъжът ми си има любовница, как да я разкарам тази кучка от перфекния си съпруг, когото обожавам?
ПП За по-бърз резултат пусни и банковата му сметка - не номера, а сумата.
Недостатъци на съпруга ми ли?! Хм наистина е сложно. Не може да откаже цигарите, макар да ми е обещал. Отделно изключително притеснителен е – например дъщеричката ни падна преди месец и нещо и той щеше да лудне от притеснение и стрес. За друго наистина не се сещам 
Ако продължаваш да го не щеш - дай го насам с тез тежки грехове!
Е, що с лошо? Не може ли просто да и е станал безразличен?! Да не би да трябва да е черен като дявола, та да не и пука за него?!
Не е с лошо. Опитвам се да разбера дали сама си налага да мисли за него като за съвършения съпруг, какъвто ни го описва. Защото идеални няма. И подсъзнанието й го знае. Дали съзнанието й не потиска подсъзнанието, което мрази някои неща у съпруга й и не му дава да си изплаче болката.
Защото тя има нужда да се изреве и да й мине. Ама как да се изреве, като не си позволява да разбере какво я кара да е така враждебна към него?
Едни цигари и прекомерна грижа за детето. Не се брои.
На мен би ми било потискащо да живея със супремен. Защото аз имам трески за дялане. Тя има. Той има също. Но май тя не ги е идентифицирала още.
Не се майтапете със жената. Май е в депресия. И за това има причина.
Не, просто е прекалено сигурна в любовта му, знае, че й е в кърпа вързан и следователно не й е интересен. Няма тръпка, естествено. Виж, ако й хойкаше, щеше да го гони с изплезен език и да се бори за него. Същото е и в обратната ситуация - класика просто.
(Естествено, ако темата не е пусната нарочно, с цел дразнене на хленчещи съфорумки!)
(Естествено, ако темата не е пусната нарочно, с цел дразнене на хленчещи съфорумки!
)