Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Проблемно забременяване
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 26 отговора


Мнения: 72
Здравейте момичета,


Отварям тази тема, защото не намерих нищо по въпроса. То и въпросът е доста широк. 
Имам нужда от помощ, въобще не знам какво се случва с моя мъж. От 4 години се опитваме да имаме деца, но не става. Предстои инвитро, надявам се до края на годината да имаме паричките за това.  С мъжът ми създадохме семейство с тази цел да станем родители, да отгледаме децата си заедно и да остареем заедно. Мога да кажа, че имаме хубав брак и въпреки ужасните преживявания около  нямането на деца, нещата са супер... или поне бяха. След последната операция, когато ми извадиха и втората тръба нещата доста се промениха. Бях зле психически, но постепенно се пооправих, върна ми се надеждата. С него обаче не знам какво се случва. Не говори за това. Стои с мен пред кабинетите, води ме навсякъде където трябва, изследвания, лекари, знаете как е, но мълчи.  Сигурна съм, че не говори не само с мен, но и с други хора за това. Дори не е отишъл с приятел да се напие някъде от мъка.  От както разбрахме, че имаме проблем с бебеправенето спря да се вижда с приятелите си (те имат деца, разбира се). Това го разбирам, но нищо друго. Зарил се е в работа от една страна, защото ни трябват пари, но повярвайте ми за нищо на света не мога да го откъсна от работата му. Когато няма своя търси да помага на други. Опитах с добро, опитах с лошо все тая.
Знам, че ме обича защото казва, че иска да има деца точно от мен. Но въобще не знам какво се случва в главата му и най-вече не знам как ще я караме. СТрах ме е . Казвала съм, ей така между другото, че вероятността да стане от първия път е не повече от 50 %. Мисля си,  ако не стане инвитрото от първия  ще се отчае още повече. От друга страна с тези думи убивам надеждата в него. мълча и нещата не стават по-добре, говоря и нещата стават още по-зле... накъде?
Какво става с мъжете ни когато ние и те нямаме деца ?

Цитирай

USA

Мнения: 141
Какво става с мъжете ли! Ами страдат.
Всеки има свой начин да се справя със страданието.
Моят често не говори, не се вижда с никого, а понякога нервничи и е неприятно раздразнителен. Стигам до момента да го карам да ми каже нещо. Иначе гледа да ми угоди и ме слуша. Като цяло е търпелив, но "помирисвам" разочарованието му след всеки неуспех.
Ако търсиш стратегия как да се справяш с мъжа си в тези моменти на чакане и на борба, едва ли ще мога да ти кажа универсален лек - просто бъди и ти търпелива.

И дано скоро да имате късмет с дете, тогава щастието ще заличи тези моменти, ще преобрази и твоя, и моя съпруг.
Цитирай


Мнения: 790
Здравей и ние сме в същото положение -събираме пари за инвитро и чакаме -вече 7 месеца.
Мъжът ми също като твоя работи до полудяване и мълчи,уж ме изслушва ,но усещам как до болка са му втръснали едни и същи разговори вече три години.
Понякога се чувствам сама и изоставена,чудя се на къде е тръгнал този брак,но в крайна сметка не мога да очаквам един мъж да иска толкова силно дете като мен и да страда толкова ,че нямаме.
Помисли дали не прекаляваш с разговорите по тази тема,дали не си ограничила целия си живот до мисълтта за инвитрото,дали той не се чувства пренебрегнат по някакъв начин.
Макар че за мен няма нищо по-важно и по чакано от това бебе,си давам сметка че може да минат още години преди да успеем и ако продължавам да се държа така вманиачено и вечно да мисля за едно и също не само ще отблъсна тотално мъжът ми, но и ще съсипя собствения си живот и здраве.
Има и друг хубави и очаквани неща във живота ви вероятно,запълнете времето си и с други занимания и разговори,а така и по-лесно ще минава чакането.

Толкова е трудно да си страдаща,чакаща от години бебето си жена и да трябва и да разгадаваш чувствата и настроенията на един затворен в себе си мъж Crying or Very sad,но нали ние жените сме били по-силните-явно и с това трябва да се справим!
Цитирай

София

Мнения: 40
... в крайна сметка не мога да очаквам един мъж да иска толкова силно дете като мен и да страда толкова ,че нямаме.

И мъжете също страдаме и силно желаем деца, просто го изразяваме по различен начин. Някои казват, че двата пола са от различни планети  Thinking
Цитирай

София

Мнения: 1 950
Браво Йордан точно така, напълно те подкрепям Peace
Десетки пъти тук сме коменитрали, че и вие го искате точно толкова, колкото и ние, просто се изразяваме по различен начин.
Иначе колкото хора, толкова и характери. Едни се затварят, други пък говорят наляво и надясно, всеки е намерил своя начин да се справя с проблема си.
Това е изпитание за брака, връзката и любовта.
Не случайно д-р Стаменов казва, че семейства преборили се със стерилитета все едно са победили рака.
Katalina_rus, няма универсален отговор на въпроса, какво става с мъжете ни, когато не можем да имаме деца. Всеки го намира за себе си, а някои изобщо не го намират.
Трябва да се подкрепяте взаимно, да вярвате в успеха и това да не е тема на всеки ваш разговор. Попитай го в прав текст - приятно ли му е да споделяш всичко, или не? Ако не иска, тогава му го спестявай. Не забравяй, че те са слабия пол, но много, много ни обичат и винаги ще бъдат до нас.
Цитирай


Мнения: 4 320
Съгласна съм с Цветунчо с Йордан също.
Мъжете са сложно нещо и наистина са от друга планета. Те също преживяват всичко, което и ние, но по свой си начин. Има някои много емоционални мъже има някои по прикрити.

Седнете и поговорете, кажи му какво те тревожи.
Цитирай

София

Мнения: 40
Не случайно д-р Стаменов казва, че семейства преборили се със стерилитета все едно са победили рака.
Хм, при нас това може да се  приеме  съвсем буквално....  Rolling Eyes
Цитирай


Мнения: 1 715
Съгласна съм с Цветунчо с Йордан също.
Мъжете са сложно нещо и наистина са от друга планета. Те също преживяват всичко, което и ние, но по свой си начин. Има някои много емоционални мъже има някои по прикрити.

Седнете и поговорете, кажи му какво те тревожи.

Да,така е!Моя съпруг никога не ме е карал да се 4увствам зле,когато запо4на да пла4а по този повод,винаги сменя темата с по-весела,но...........аз се 4увствам зле,4увствам се виновна,при положение,4е при него вси4ко е ок,защо трябва и той да страда,едва ли не го обри4ам и него да няма деца Sad Вие имате ли такова 4увство за вина?И напоследък все за това мисля! Sad
Цитирай

София

Мнения: 1 950
ИМАМ ВЯРА... , не трябва да разсъжаваш така, това е грешна посока. Каква вина? Ти нямаш никаква вина, проблема ви е общ.
Аз съм от другата страна, при нас изцяло проблема е в мъжа ми. Знаеш ли колко трудно и тежко ми беше първата година, когато той го преживяваше и дори ми е казвал, че трябва да си търся късмета другаде. Напротив чувствайки вина ти така повече го натоварваш и измъчваш. Щом той е до теб и те подкрепя това е достатъчно. Ще се борите заедно и никога, ама никога не чувствай вина Hug

Йордан_, ще успеете сигурна съм Peace Praynig
Цитирай

Varna

Мнения: 1 094
аз се 4увствам зле,4увствам се виновна,при положение,4е при него вси4ко е ок,защо трябва и той да страда,едва ли не го обри4ам и него да няма деца Sad Вие имате ли такова 4увство за вина?
За съжаление и през моята глава са минали подобни мисли, не мисля че не е нормално да се чувстваме виновни, когато си от "болната " страна, няма как да не се чувстваш виновен. Важното е да сме силни и да продължаваме напред. Аз също когато преди 5 год. разбрах, че проблемът е изцяло в мен поговорих със съпруга си и му казах, че е свободен......Факт е , че вече 5 год се борим заедно, за което много му благодаря, дори станахме много по-сплотени и се обичаме много повече от преди. Smile. Така че момичета говорете с мъжете си, те реагират и мислят по-различно от нас, но преживяват всичко което ни се случва. Нека бъдем силни, сплотени и да се преборим с "рака".
Цитирай


Мнения: 1 142
Когато бяхме ''по-млади" често се измъчвах и терзаех със същите въпроси. Ревнувах от работата му, от колегите (за колежките не се притеснявах, е само малко). С течение на времето разбрах, че той е от хората, които не могат да не работят, дори в почивните дни, дори и по време на отпуск. После разбрах и друго - не мога да очаквам и да искам един мъж да реагира така, както би реагирала една жена.  Дори и това не е съвсем точно. Всеки човек, независимо дали е мъж или жена, има своя си начин да страда или да се радва. Ние избираме човека, с когото да споделим живота си и го приемаме такъв, какъвто е - "в радост и болка, в здраве и болест, в богатство и в бедност". Много е лесно, когато има само радост, здраве и богатство. Но живота е нещо друго и ние трябва да го приемем такъв, какъвто е. Няма виновни. 
Цитирай


Мнения: 72
Помисли дали не прекаляваш с разговорите по тази тема,дали не си ограничила целия си живот до мисълтта за инвитрото,дали той не се чувства пренебрегнат по някакъв начин.

Всъщност, пренебрегнатата съм аз.
Не успявам да го отклоня от работата му. Когато предложа да правим нещо, ето сега идва събота и неделя искам да излезем някъде , ей така на разходка, до Витоша например. Веднага ми се казва "нали знаеш за какво  събираме пари", или " имам работа,  тази поръчка ми е важна, ако я свърша до края на месеца ще отделим еди колко си лева".  За кино или вечеря  с приятели и дума не може да става - това са разходи. Миналата седмица се решихме да ходим на басейн  до едно място извън София. Излезе сутринта и се върна чак към 14.00 , помагал на техните, бъркали цимнет за нещо си.  Откачам, аз не мога да живея така, а на него му се превръща в навик.

КАто прочетох казаното от другите тук започвам да си мисля, че мъжът ми се е втрещил не по-малко от мен на времето в това "нямане на деца". Аз като че ли минах през този период преди 1 година. Беше ми много болно, мерех овулация, чудесии знаете как е. Сега знам, че от мен нищо не зависи. Ако докторът е добър ще си свърши работата и ако е речено ще стане. Каквото зависеше от мен направих го,  намерих си добър доктор, изтърпях всичките изследвания, записах се в състезанието на ПИБ, защото си е възможност да ускорим събирането на пари,  стоя, чакам и  се информирам за вариантите за инвитро. Гледам да се радвам на живота "без деца", защото и в това има хубави неща стига да можеш да им се насладиш. Просто не искавм да съм сама в това. В крайна сметка децата са една малка чест от живота 15-20 години, после изфръкват от гнездото и пак ще си останем двамцата.
Цитирай

София

Мнения: 1 950
Абсолютно си права мила Hug
Опитай се да му го обясниш така хубаво и на него, бъди търпелива, много късмет ти желая Hug  bouquet
Цитирай


Мнения: 765
Може пък точно това заравяне в работа да е неговия начин да помогне на бебето да се появи по-скоро. Мъжът ти знае, че с друго не може да помогне, и прави това, което мисли, че е  най-доброто - да работи и да изкара по-бързо парите за процедурата. От опит знам, че трудно се живее по този начин, но помисли колко много мразят мъжете да се чувстват безпомощни. А така, с всяка минута, прекарана в работа, с всяка спестена стотинка, той мислено се приближава до мига, в който ще прегърне детето ви. И все пак наистина поговорете си, живота ни поднася неподозирани изненади, и не се знае как изобщо ще протече. Вярно, че на думи е лесно, но това "втрещяване" в каквата и да е било идея, в случая за дете, ни кара да губим толкова ценни моменти. А втори шанс да ги изживеем, може и да не се появи. Мисля, че в момента мъжът ти е този, който има нужда от помощ, а ти - тази, която да му помогне. Помогни му, нека знае, че прави достатъчно за появата на вашето бебче, и че не винаги всичко зависи от нас. Кажи му, че за теб бебето е толкова желано, защото ще е плод именно на вашата любов. И е важно за теб да я усещаш, да я поддържате жива, защото бебето ще се появи, по един или друг начин, и както казваш ти, ще порасне, ще поеме своя път, и вие пак ще си останете двамата. Направи всичко възможно да го измъкнеш от това състояние. От сърце ти пожелавам успех, дано скоро всички проблеми да са зад гърба ви, и двамата да сте по влюбени от всякога   bouquet
Цитирай

ВАРНА

Мнения: 154
Какво става с мъжете ни?
Ами, и те го преживяват, но едва ли споделят с приятелите си
всичко, което ги тревожи.
Ние споделяме с приятелките си и ни олеква малко или много.

Не знам какво бих правила, ако моят съпруг реагира така.
За моя радост той се държи както обикновенно, събираме се с приятели
(някои с деца, други - без), дори за миг не се е затворил в себе си.
По-скоро аз понякога се изолирам от хората.
Моят съвет е: ГОВОРЕТЕ, ГОВОРЕТЕ, ГОВОРЕТЕ.
С мълчание нищо няма да постигнете.

Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 26 отговора