Здравейте, искам да помоля за съвет, тъй като аз съм в задънена улица. Няма да обяснявам на дълго за моята свекърва, тя с две думи не ни помага с нищо, живее си добре, но аз съм и трън в очите, защото вероятно съм отделила до някъде сина и, а естествено и внучка и от нея. Но пък си мисля, че няма от какво да се оплаче: аз съм сериозен и отговорен човек, обичам мъжа си (демек сина и) и гледам винаги да е добре, обожавам дъщеря си, а тя е едно прекрасно мило и добро дете (за неин ужас, защото няма за какво да ме хули) и като цяло съм много оправен овек. Но мама винаги ме е учила да съм добра и аз не мога да се справям с интригантства.
Та вчера свекървата дойде на гости от много време насам уж да ми помага. До тук добре, понесохме се някак цял следобед вдете сами. Но когато си тръгна аз по неведуми пътища видях няколко нейни писма и установих как тя ме хули пред другите хора и как сплетничат със дъщеря и не само зад моя гръм, но и зад гърба на мъжа ми. Последните два месеца имахме първата си годишнина от сватбата (за тях не било празник), мъжа ми направи 30 години (провалиха му рождения ден, дори прочетох глупавите доводи), аз навърших 30- години (дори не си спомням сетиха ли се за мен). Та приказки от рода, колко ми било добро детето за разлика от майка си и т.н. колкото искаш.
Описвам всичко това, за да ви кажа, че много ме заболя от случилото се и все си мислех, че ако мен не ме понасят, то поне от мъжа ми и детето ще се интересуват. Но в тях няма добрина и топлота. Аз се отказвам да търся такава, но някак трябва да живея с тези хора с години и да намеря някакъв език. Защото мъжа ми е много добър човек и те са си му семейство и си ги обича, както обича и нас и нашите неразбории само го слагат между чука и наковалнята и го огорчават. А след години те ще са и повод за скандали. Та кажете ми как да реагирам, след като изчетох цялата тази жлъч по мой адрес и как да сведа щетите в бъдеще до минимум?
На мъжа си му казах, че без да искам съм стигнала до писмото, което не оправдава неговото четене, но пък съм научила неща които много са ме объркали и огорчили и той ме разбра, но това не пречи да продължи да се държи с тях като преди и да очаква предполагам това и от мен.
Та вчера свекървата дойде на гости от много време насам уж да ми помага. До тук добре, понесохме се някак цял следобед вдете сами. Но когато си тръгна аз по неведуми пътища видях няколко нейни писма и установих как тя ме хули пред другите хора и как сплетничат със дъщеря и не само зад моя гръм, но и зад гърба на мъжа ми. Последните два месеца имахме първата си годишнина от сватбата (за тях не било празник), мъжа ми направи 30 години (провалиха му рождения ден, дори прочетох глупавите доводи), аз навърших 30- години (дори не си спомням сетиха ли се за мен). Та приказки от рода, колко ми било добро детето за разлика от майка си и т.н. колкото искаш.
Описвам всичко това, за да ви кажа, че много ме заболя от случилото се и все си мислех, че ако мен не ме понасят, то поне от мъжа ми и детето ще се интересуват. Но в тях няма добрина и топлота. Аз се отказвам да търся такава, но някак трябва да живея с тези хора с години и да намеря някакъв език. Защото мъжа ми е много добър човек и те са си му семейство и си ги обича, както обича и нас и нашите неразбории само го слагат между чука и наковалнята и го огорчават. А след години те ще са и повод за скандали. Та кажете ми как да реагирам, след като изчетох цялата тази жлъч по мой адрес и как да сведа щетите в бъдеще до минимум?
На мъжа си му казах, че без да искам съм стигнала до писмото, което не оправдава неговото четене, но пък съм научила неща които много са ме объркали и огорчили и той ме разбра, но това не пречи да продължи да се държи с тях като преди и да очаква предполагам това и от мен.
/.Всеки да си шета на акъла. Ти никога няма да си добра в нейните очи, нито пък тя в твоите 
Като имаш предвид, че тия чехли по цял ден седят на краката и, и тя буквално не излиза никъде. В предишни месеци пък и бях откраднала буркан с чубрица (сигурно да си я ям с лъжичка, при положение, че имам половин кило неотворен пакет и мъжът ми мрази да слагам по много в манджите 
(това пък доказвало, че съм сложила нещо само в нейната чаша). Пуснала съм и дрехите да се перат (по нейна молба), но ето, видиш ли-нарочно не съм била сложила прах за пране (абсолютна лъжа). И това е само една много мъничка част от всичко, което чух за себе си. И за капак-като и станело мъчно, не съм отивала да я утешавам. Ми сори, ама любов и нежни ласки от мен да не чака. 
и за мен това е ежедневие....ама ме е хванал непукизма и хич не ме интересуват нейните фантазмагории.....не се товари излишно. 
