Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 62 отговора

София, Бели Брези

Мнения: 3 862
Чудя се откъде да започна...

Като цяло Калоян е едно чудесно дете. Много умен, съобразителен, не млъква, изучава света с огромен интерес, НО...

Изпада почти всеки ден в страхотни истерии, които понякога продължават с часове. Ако нещо не стане както той го иска или истерясва до захласване или спори и ме побърква.  Прави каквото си иска. Като му кажа нещо  само ми се усмихва и си продължава с неговите си щуротии. Ако стана по-груба плаче неудържимо и обещава някакви неща, които слеед 2 минути вече е забравил. Много е разглезен и очаква да получава всичко за което се сети. Не мога да се справя, нищо не помага. Страхувам се, че и по-лошо ще става...Трябва ли да го лиша от абсолютно всичко за да се усети. Има ли смисъл подобна мярка. Не е ли малък, ще разбере ли?

сигурно звуча объркано, но съм МНОГО ОБЪРКАНА...
Цитирай

София

Мнения: 901
За съжаление не мога да ти дам съвет, защото и аз съм в подобно положение, но ще следя темата с интерес.
Дано това положение и ината на децата да бъде само някакъв период от развитието им.
Цитирай

Варна

Мнения: 1 866
Опитвам се първо да изчисля и се оказва, че моята дъщеря е само с няколко дена по-малка от сина ти.  Smile Ами не, никак не е малък, за да се започне възпитанието и да не им търсим извинения за всичко. Дъщеря ми започна да се държи по подобен начин още като приближи 2 годинки. И аз естествено се опитах да предприема някакви мерки още в началото, но още не съм спряла да се занимавам с кризите й. Обаче има доста голям напредък. Е, никога не е правила кризи с часове, но пък ги е правила по няколко пъти на ден, което си е истинско изпитание за нервите на всички около нея. Нейните кризи станаха по-страшни, когато се роди и малкото й братче. От една страна я разбирах, че все пак трябва да изрази неспокойството си по повод появата на конкуренция, от друга обаче не можех да й позволя да продължава в същия дух. Не мисля, че трябва да лишиш детето си от абсолютно всичко. Аз един ден просто реших да отсея няколко важни неща, които не искам в никакъв случай да й позволявам да прави. Започнах с 2 неща - да не яде бисквити точно преди хранене и да не стои с часове пред телевизора. И след това взех решение, че колкото и да се тръшка, няма да й позволя да прави тези неща. За мен най-добрата тактика се оказа пълния игнор. Тръшка се, реве, няма значение. Излизам от стаята и я оставям така. Ами, много бързо се успокояваше. И кризите намаляваха все повече и повече, докато не разбра, че каквото и да прави, няма да стане. След това се заех с останалите кризи, които бяха по всякакъв повод. Опитах се да измисля разни алтернативи за нещата. Например не иска да тръгва от площадката и е готова да се тръшне. Не й казвам просто, че трябва да си тръгваме, а й казвам : "Хайде сега, ако си тръгнем, ще отидем в къщи и ще ядем сладолед". След кратък размисъл - тръгва. След това задължително ядем сладолед. Следващият път опитвам да не я прелъстявам с нещо конкретно, а просто й казвам : "Искаш ли да отидем в къщи при Пипи (братчето й) и татко, ще се забавляваме с тях". И този път тръгна. На третия път й казвам просто " Хайде да си тръгваме" и чудо - тя тръгва без да се налага да я подкупвам. За по-критични моменти давам шоколадче или нещо друго, но се опитвам да й го дам, когато тя направи нещо хубаво, а не за да я подкупя (например тръгне си от площадката без рев и хоп- изненада, шоколадче, защото се е държала добре). Това са няколко примера, които ти давам, за да ти покажа аз как постъпвам. Гледам да е постепенно, а не да вляза в пряк конфликт с детето и с рогата напред. Не може досега да си му угаждала и изведнъж да го отрежеш по всички параграфи. Най-малкото нервите ти няма да издържат и рискуваш да се откажеш. На мен много ми помага една книга на Додсън "Как да научим детето на дисциплина". Не всичко е лесно приложимо, но много похвати са ми били полезни и най-важното тази книга доста дедраматизира ситуацията и ти дава увереност.
Цитирай

София, Бели Брези

Мнения: 3 862
аз също като теб винаги имам някаква залъгалка, нещо с което да го подкупя "ако направиш това ще ти дам онова" напр. , но не винаги проработва и отново отнема много сили време и енергия да го убедя, а аз не винаги разполагам с необходимото време. Много често бързам за работа или нещо друго и не мога да отделя 1 час например за да го убеждавам и в такива моменти действам на принципа "2 шамара и готово" от което след това се чувствам много зле  Crying or Very sad

Ето миналата седмица бяхме във Варна за 1 сеедмица. угаждала съм му, глезила съм го, бях най добрата и мила майка, небързаща и търпелива...Ами подлуди ме, върнахме се в София и аз бях пред нервна криза...
Цитирай

София

Мнения: 4 812
Две неща ще кажа:
1. Не е период
2. Не е сега моментът да се започне с възпитаването. Моментът е бил преди три години.

Лили, съжалявам, че в твоята тема се изказвам така категорично, не е насочено лично към теб. От известно време все чета тук за кризи, периоди и т.н. и успокоения от типа "ще мине", "малко е още детето"....

Моите деца, твърде различни като възраст, темперамент и среда на отглеждане, не са имали периоди на тръшкане. Случвало се е да не слушат, да изпробват границите, но без твърде големи драми.
Детето на приятелка прави невероятни сцени на родителите си, а мен ме слуша невероятно много.

Сведи ограниченията до минимум: нека са малко, но ясни и категорични.
Когато отказваш нещо, предлагай примамлива алтернатива.
Изисквай от него и неща, с които знаеш, че ще се съгласи, а след това го хвали. Ще му хареса да бъде хвален и ще усети, че чрез послушание постига много без това да му струва големи жертви и усилия. Постепенно вмъквай и по някое не толкова примамливо изискване.
Бъди постоянна в правилата.
Научи се да бъдеш "перде" за неща, които не са наистина важни.
Не забравяй, че това е твоето обичливо дете, а не някакъв тиранин, долетял от космоса, за да ти съсипе живота.

Цитирай

София, Бели Брези

Мнения: 3 862
Янита, всичките изброени от теб неща ги спазвам  или поне се опитвам, но често удрям на камък...

Съзнавам, че имам голяма вина за положението. Тъй като работя много и се опитвам да компенсирам отсъствието си с глезене и явно съм му изпуснала края. От друга страна детето е мноооого любвеобилно към мен и постоянно се гушка, целува, обяснява колко ме обича и като се скарам сериозно и ми става мноооого гадно, а той ме манипулира жестоко, просто усеща диването
Цитирай

София

Мнения: 4 812
Усещат, Лили, твърде много усещат и са достатъчно хитри, за да се възползват, затова не мисля, че някога е твърде рано за правила и възпитаване.

Снощи се смях много с Габриела:
След поредната забележка да млъкват и да заспиват (решиха да спят в едно легло), Габриела продължаваше нещо да говори. Когато й се скарах, каза: "Само нещо да ти кажа". Сложи си най-сериозната физиономия и прошепна "Обичам те, мамо", след което ме погледна с поглед от типа "я да видим сега как ще посмееш да ми се скараш". Казах й да млъква и да заспива, а после се затворих в банята и се разсмях.
Та гушкането и целувките също се използват за манипулация.
Цитирай

Русе

Мнения: 188
Лиленце, идея си нямаш колко еднакви са хлапетата ни. Вики също не приема да не стане по нейното, започва да вика, да хленчи и най-ме изнервя постоянното й мрънкане за нещо Whistling А тя също е много гальовна, постоянно ме прегръща и ми казва колко ме обича. Страшни манипулатори са тези диванета, всичко усещат.
Съвет е ясно,че не мога да ти дам, защото и аз усещам,че губя контрол, за което разбира се обвинявам най-вече себе си, за това че не съм по-твърда, по-издръжлива, по-търпелива. Просто исках да споделя, че и при нас е същото положение Crazy
Цитирай

Пловдив

Мнения: 2 141
Две неща ще кажа:
1. Не е период
2. Не е сега моментът да се започне с възпитаването. Моментът е бил преди три години.
...

Съгласна съм с Янита. И аз напоследък точно като нея гледам заглавията на темите за разните периоди. Роят се като в кошер. То не беше период на двете годинки, на трите годинки, сега очаквам и на четирите и т.н., и т.н. Рискувате детето да си остане потънало в един след друг редуващи се невъзможни периоди и да става все по-зле.

Янита е казала всичко, което и аз бих направила. Но съм съгласна, че вече си закъсняла. Не че нещата са непоправими. Просто ще ти е много по-трудно. Трябва ясно да се очертаят граници и да не се отстъпва. Това е! Моят син също е любвеобилен, гальовен и все се умилква. Това не е причина, когато прави нещо нередно да го подмина. Да, има си разни трикове и той да мине метър, понякога съм просто по-мека, опитвам се да не е прекалено рязко поведението ми, но колкото и мека и лека да съм, просто не се преминават границите и не се нарушават правилата.
Цитирай

София

Мнения: 4 812
Дара, можем да си делим темите за възпитанието - и без това пишем еднакви неща.  Wink

Off: След няколко часа тръгвам за Пловдив.
Цитирай


Мнения: 924
аз също като теб винаги имам някаква залъгалка, нещо с което да го подкупя "ако направиш това ще ти дам онова" напр. , но не винаги проработва и отново отнема много сили време и енергия да го убедя, а аз не винаги разполагам с необходимото време. Много често бързам за работа или нещо друго и не мога да отделя 1 час например за да го убеждавам и в такива моменти действам на принципа "2 шамара и готово" от което след това се чувствам много зле  Crying or Very sad

Ето миналата седмица бяхме във Варна за 1 сеедмица. угаждала съм му, глезила съм го, бях най добрата и мила майка, небързаща и търпелива...Ами подлуди ме, върнахме се в София и аз бях пред нервна криза...

Това със залъгалката не трябва да е честичко. Защото до къде ще стигнеш - от кола играчка до истински самолет.

Същото беше при мен след като се върнат от гостуване при баба - една седмица глезотии, скъсвам си нервите и после нещата си влизат в рамки. Ти като се върна от отпуска не ти ли е по-трудно да се съсредоточиш в работата.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 2 141
Дара, можем да си делим темите за възпитанието - и без това пишем еднакви неща.  Wink

Off: След няколко часа тръгвам за Пловдив.

Off: Аз пък следобед тръгвам от Пловдив. А много бих искала да се запознаем реално.   bouquet
Цитирай

гр. Пловдив

Мнения: 6 061
Не че да си търся оправдание, но все пак имаме работа с дете близнаци.
Все пак съм им сърбала попарата преди два месеца, когато бяха рожденици. По-трудно ми е било само с раците и то защото все вървят назад, иначе като влезнат в пътя и си карат. При рачетата е трудно веднъж да ги убедиш в нещо и после са агънца. Докато малките близнета, леле мале, роман мога да напиша.
И с моето момче положението често е извън контрол. И знам че само ние с мъжа ми сме си виновни, той защото е на тате момчето и винаги да е усмихнат и доволен / и затова него най-много работи/, аз защото го подцених и до доста късно го третирах като бебче.
Също и не съм напълно съгласна за периодите, има такова нещо като периоди. Близо половин година примерно детето ми беше доста агресивно, след много говорене и убеждаване, не е посегнал на дете повече от два месеца, напротив казва "аз съм батко и ще те пазя". Също и момента с демонстративното лягане на земята, след говорене и обясняване, не е полягал от две седмици. Не че не го чакам, но е много по нарядко.
Сега сме в акция, че думата "искам" не е магическа. Това е много сериозна мисия и имаме лек напредък.
Не знам, Лили, и моят младеж е разглезен до известна степен, ще се мъчим малко по малко да влезнем в релси.
Цитирай

София

Мнения: 4 812
И още нещо, смятам, че и Дара мисли като мен Wink
Не приемам детето ми да не се държи добре, само защото било някаква си зодия. Щото пък аз съм представител на зодия Родител и държа на авторитета си пред децата си, независимо от зодиите им.
Цитирай


Мнения: 924
Не мисля, че са разглезени децата. Нормални деца са си. Не може да са като войници.
Разглезено - бих дала пример със себе си. ПРи наличието на манджа казвам Искам пържени яйца. Пържат ми. Ама не ги искам така, а с лимонада. Люсвам лимонадата. И казвам Аааа, това няма да го ям. И вместо да ме нашляпат, се кахърят какво ще ям.

Пък ако шефът каже, че ще има безплатно кафе, аз ще попитам Не може ли и портокалов сок.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 62 отговора