Изпускам положението от контрол...

  • 3 485
  • 62
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 6 206
И още нещо, смятам, че и Дара мисли като мен Wink
Не приемам детето ми да не се държи добре, само защото било някаква си зодия. Щото пък аз съм представител на зодия Родител и държа на авторитета си пред децата си, независимо от зодиите им.
Може, всеки си е с правото си. Simple Smile
Лично аз съм много по зодиите и при големите и при малките. Не знам как да го обясня, но често познавам зодията на децата след 10-15 мин общуване с тях... Не винаги, но често. Също и като знам зодията, знам как да подходя и какво да направя, пак не винаги, но много често. А малките близнета и скорпиончета и големите овни и водолеи ги надушвам от киломентри. Но това вече е много офф. Извинявам се.

# 16
  • Мнения: 5 183
Моят, ина4е кротък, син нещо пощръкля напсоледък.
От как се е родил е едно мило, добро и послушно бебе, а после и кротко дете.
Вси4ки около нас само това кометират - какъв кротък и добър юнак е Томи.
В градината пак така - добър бил, вежлив, услужлив, сприятелява се, застъпва се за другар4етата си, споделя игра4ките, не е агресивен, помага на у4ителките да събират игра4ките и да подреждат, ако остане последен...
Е да, ама елате го вижте у нас, и то напоследък само - крив, угода няма, агресивен ... Онзи ден в яда си събори телевизора, а той е огромен.
Каспър, и аз малко офф, ама синът ми е по4ти малко Скорпион4е. Какво искаше да кажеш за тях? Може и на ли4ни, моля те!

# 17
  • София
  • Мнения: 4 866
Е да, ама елате го вижте у нас, и то напоследък само - крив, угода няма, агресивен ... Онзи ден в яда си събори телевизора, а той е огромен.

Би ли споделила вие как реагирахте на това?

# 18
  • Велико Търново
  • Мнения: 8 511
Съжалявам,че не съм по темата,обаче от известно време прекарвам доста време в този под форум,защото усещам,че както детето ми е само на 1.2 месеца може скоро да и изтърва края.Възгледите ми за децата се припокриват с тези на Янита и Дара!
Къспър,милата ми Божидара е зодия Близнаци и не знам не в чудо,а във филм на ужасите може би ще се видя с нея Blush
Лили,желая ти успех с малкия сладур Калоян Hug
За мен е изключително полезно да чета мненията ви!Благодаря ! Hug

# 19
  • Мнения: 8 999
Не вярвам моят опит да те успокои, но поне ще знаеш, че не си сама в такава ситуация. Моят син "полудя" точно на три години - всички се страхувахме от него, защото не се знаеше кога и по какъв повод ще се тръшне. Пробвах с всичко - угодническо подмазване с подкупи, пердах, уговорки, "мама е сърдита и не иска да ти говори", "няма да получиш еди какво си". Нищо. Просто постепенно този ужасен период премина. Колко срам съм брала около година и половина! Но истината е, че кога по-тежко, кога по-леко, всички деца минават през такива критични моменти /е, понякога не са само моменти, но да са живи и здрави!/

# 20
  • Мнения: 1 230
Тъкмо подозирах, че има намесена някоя баба и Мадам Гоца ме е изпреварила  Peace Четох, че възпитанието на детето приключва към 4 годишна възраст и после влака вече е изтърван. Така че имате още една година да "поправите щетите". Успех  Hug

# 21
  • София / Пловдив
  • Мнения: 8 119
...Сведи ограниченията до минимум: нека са малко, но ясни и категорични.
Когато отказваш нещо, предлагай примамлива алтернатива.
Изисквай от него и неща, с които знаеш, че ще се съгласи, а след това го хвали... Бъди постоянна в правилата.
Научи се да бъдеш "перде" за неща, които не са наистина важни.
...

За това съм напълно съгласна  Peace

Но си мисля, че наистина има такива "периоди". При нас той май отминава вече /ха, дано/.
Как действам "при истерична сценка", провокирана сякаш от нищото? Ако сме навън - стискам зъби, запазвам максимално самообладание и ако е възможно по най - бързия начин се прибираме вкъщи. Не се опитвам в този момент да говоря, в истерията просто не ме чува и не мога да я убедя за нищо.
Ако случката е вкъщи - просто я оставям да се тръшка в стаята. Да се тръшка и реве на воля. И след като се успокои - да дойде при мен.
И задължително, като мине тръшкането - говорим, говорим, говорим...

# 22
  • Мнения: 5 183
Е да, ама елате го вижте у нас, и то напоследък само - крив, угода няма, агресивен ... Онзи ден в яда си събори телевизора, а той е огромен.

Би ли споделила вие как реагирахте на това?

Ами преди вси4ко ужасно се стреснахме, и тримата.
Можеше да го захлупи направо.
За момент вси4ки притихнахме, после той се разплака.
Аз му казах да отиде в стаята си.
Съпругът ми се зае със скъпоценния си телевизор, а аз с детето.
Пих една вода да се успокоя и отидох при него и със спокоен тон му обясних какво е можело да стане с него, а и с телевизора, който се оказа здрава машина между другото, и 4е поведението му е неприемливо и т.н.
Той плака, плака и накрая го накарах да се обле4е за сън, изпълнихме си вси4ки ритуали и заспа изтощен.
Замисляла съм се понякога, 4е май тези му по-агресивни буйни моменти са все след като го вземем от градината, но не всеки ден, а пове4е към края на седмицата, когато е и по-уморен. Нали все тър4им на някъде - ставай, бягай на градина (тя е дале4ко), юркам го, зада не закъснея. После там цял ден емоции, айде на обратно, у нас понякога аз да приготвя ве4ерята, татито уж му обръща внимание ... ама изнервена работа ...

# 23
  • Пловдив
  • Мнения: 23 630
И още нещо, смятам, че и Дара мисли като мен Wink
Не приемам детето ми да не се държи добре, само защото било някаква си зодия. Щото пък аз съм представител на зодия Родител и държа на авторитета си пред децата си, независимо от зодиите им.
Имаш една бира от мен! beer3 Не вярвам в зодии и хороскопи не чета. И възпитанието започва от 0месеца. Моето дете, което не е дете още, на 10месеца се е усетило и манипулира дядо си и баща си и ги разиграва като маймуни. Дядо си повече, ха на дядо да видим пиленцата (имаме две папагалчета), нека при котенцата,ха на дядо тук, ха на дядо там, разнася го на ръце. Малкия все е недоволен, пък дядо му го болят ръцете от едночасовото носен и намеква, че малкия не иска да стои и да играе на пода. При мен си играе, идва поиграва с мен, после пак си изпълзява в ъгъла да играе с друго, но аз от месец избягвам да го вдигам, до мимимум, защото ми се е възпалила едната китка и виждам звездички като го вдигам. Понякога мрънка (не плаче истински, аз различавам различния плач и това ми помага да определя кога непременно трябва да го вдигна).

# 24
  • Мнения: 1 258
Две неща ще кажа:
1. Не е период
2. Не е сега моментът да се започне с възпитаването. Моментът е бил преди три години.

Лили, съжалявам, че в твоята тема се изказвам така категорично, не е насочено лично към теб. От известно време все чета тук за кризи, периоди и т.н. и успокоения от типа "ще мине", "малко е още детето"....

Моите деца, твърде различни като възраст, темперамент и среда на отглеждане, не са имали периоди на тръшкане. Случвало се е да не слушат, да изпробват границите, но без твърде големи драми.
Детето на приятелка прави невероятни сцени на родителите си, а мен ме слуша невероятно много.

Сведи ограниченията до минимум: нека са малко, но ясни и категорични.
Когато отказваш нещо, предлагай примамлива алтернатива.
Изисквай от него и неща, с които знаеш, че ще се съгласи, а след това го хвали. Ще му хареса да бъде хвален и ще усети, че чрез послушание постига много без това да му струва големи жертви и усилия. Постепенно вмъквай и по някое не толкова примамливо изискване.
Бъди постоянна в правилата.
Научи се да бъдеш "перде" за неща, които не са наистина важни.
Не забравяй, че това е твоето обичливо дете, а не някакъв тиранин, долетял от космоса, за да ти съсипе живота.



Е по-ясно от това?
Непрекъснато бълват теми за кризи на възраста.Не съм съгласна изобщо.Възпитанието е последователност.Не може три години някой да е угаждал на малкото сладко и умно бебче и на четвъртата да му хрумне,че трябва да не е глезен и по-възпитан.Това просто не става.
От децата трябва да изискваме,така както и от себе си.

# 25
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Йоан е още малък, но отвреме навреме се държи по същия начин .... когато започне много да крещи или да се налагаи нищо друго не помага, накрая на силите си му казвам, че не ми е приятно , когато се държи така и ако продължава ще изляза от стаята .... излизам и той започва да се напъва да реве като магаре ... като усети, че не реагирам , млъква и идва при мен, добър,  добър

# 26
  • Мнения: 3 861
Трудно е, много е трудно, ще полудея направо...

знам, че сама съм си виновна...качил ми се е на главата

а и баба му и дядо му го лигавят, а те ми помагат, без тях не можем...с тази работа...

# 27
  • Мнения: 27 524
Две неща ще кажа:
1. Не е период
2. Не е сега моментът да се започне с възпитаването. Моментът е бил преди три години.
Лили, съжалявам, че в твоята тема се изказвам така категорично, не е насочено лично към теб. От известно време все чета тук за кризи, периоди и т.н. и успокоения от типа "ще мине", "малко е още детето"....
Моите деца, твърде различни като възраст, темперамент и среда на отглеждане, не са имали периоди на тръшкане. Случвало се е да не слушат, да изпробват границите, но без твърде големи драми.
Детето на приятелка прави невероятни сцени на родителите си, а мен ме слуша невероятно много.
Сведи ограниченията до минимум: нека са малко, но ясни и категорични.
Когато отказваш нещо, предлагай примамлива алтернатива.
Изисквай от него и неща, с които знаеш, че ще се съгласи, а след това го хвали. Ще му хареса да бъде хвален и ще усети, че чрез послушание постига много без това да му струва големи жертви и усилия. Постепенно вмъквай и по някое не толкова примамливо изискване.
Бъди постоянна в правилата.
Научи се да бъдеш "перде" за неща, които не са наистина важни.
Не забравяй, че това е твоето обичливо дете, а не някакъв тиранин, долетял от космоса, за да ти съсипе живота.
Е по-ясно от това?
Непрекъснато бълват теми за кризи на възраста.Не съм съгласна изобщо.Възпитанието е последователност.Не може три години някой да е угаждал на малкото сладко и умно бебче и на четвъртата да му хрумне,че трябва да не е глезен и по-възпитан.Това просто не става.
От децата трябва да изискваме,така както и от себе си.

Избягвам дългите и безкрайни цитати, но в случая просто са оправдани. Темата е сложна, комплицирана, истинска и реална. Цитираните две мнения ги подкрепям напълно. Имам ужасно кротък, послушен, мил и чувствителен син, доста от вас знаят, даже предизвикал вълна от простотия и махленски подигравки. Но е факт. И все пак, има в седмицата веднъж опити за налагане, тръшкане, протестиране. Предвид кроткия му характер, тези периоди за мен са доста тежки и необясними, сравними с мама с дете, за което са ежедневие. Не мога да си кривя душата и да не ви кажа, че ми иде да го плесна. А не бива. Нямам опит с буйни, енергични и налагащи се деца, но предполагам, че не е лесно и че решението не дебне зад ъгъла.
Доста литература съм чела като цяло за децата и единственото, което съм запомнила като ефект и като правилно решение е било - безразличие и незабелязване. Когато става въпрос за налагане и глезене. Убежденията, обещанията и отстъпките, както и крясъците и заплахите, са равни на нула в подобни случаи. Иска се вътрешна сила, търпимост, равновесие, увереност в себе си и че решенията ти са правилни и важни за твоето дете, за да ги усети наистина то като такива и може би лека полека нещата ще се подредят  Hug

# 28
  • Мнения: 6 206
Трудно е, много е трудно, ще полудея направо...

знам, че сама съм си виновна...качил ми се е на главата

а и баба му и дядо му го лигавят, а те ми помагат, без тях не можем...с тази работа...
О, я моля ти се!
Какво значи виновна - да не си го направила нарочно или от безразличие /както го гледам всеки ден при други/. Самият факт, че искаш да направиш нещо по въпроса вече е много.

Пак ще ти кажа за мен, колкото и да му е смешно на някой моето дете е лидер, за други може да е малък лигльо  Crazy. Точно такъв си е. Той е с мнение, с характер и твърд. Точно каквато съм аз. Моят инат отдавна е обърнат в амбиция, а не пречупен. За което съм благодарна на хората, които са ме възпитавали. Същото ще се опитам и да направя с него. Може да е много трудно, но ще го опитам. С разликата, че вече се държа с него като с голям човек и обяснявам.

# 29
  • Мнения: 27 524
Вече се държа с него като с голям човек и обяснявам.

Винаги съм се държала с него като с голям и разбиращ човек. Това няма връзка с налагането и капризите  Peace

Общи условия

Активация на акаунт