Защо ще се върнете на работа?

Значи според някои , ако майката не гледа детето си вкъщи то няма да стане "стойностен човек" . Голяма глупост   .
Да обърнем внимание на още един факт - едно дете , трябва да има пример - трябва да знае ,че общуването е важно , че парите се изкарват с работа , а не ги носи татко от някъде , трябва да има сили да се справя и без семейството си , защото нищо не се знае .
 Това между впрочем важи и за майката - недай си боже да се случи нещо с главата на семейството , как точно ще се оправи една жена ,която години е седяла вкъщи ? Ако на плещите ти легне изплащане на кредити и издръжка на децата , как ще се оправи такава жена ? Ще разчита на стари знания и контакти ? Да се върнеш на работа на 30 е лесно , пробвай на 40 . Идеален вариант няма - според мен оптималното е до 3 годишна възраст максимум жената трябва да гледа детето , за него също е по-добре - няма да е до полата на мама цял живот .
Не бих "застъпила " 2 деца и да седя 5 години вкъщи ,  не съдя никой - просто разсъждавам .  

Първите години са най-важните в живота на едно дете. Тогава то се развива най-ускорено във физически, емоционален и интелектуален план. Според книгата, която чета в момента, до 5 годишна възраст основите на психиката на човека са в общи линии установени. И от развитието на психиката до тази възраст зависи дали детето ще се превърне в открит и освободен човек, отворен към света, или цял живот ще страда от емоционални липси в ранното детство, които дори може да не помни на съзнателно ниво. Според автора, до 5 годишна възраст вече е предопределено дали детето ще бъде щастливо в живота си като възрастен, какъв партньор ще избере, ще бъде ли способно на емоционално обвързване с друг човек и т.н.
Знам, че тази теория ще ви прозвучи малко пресилено, но в нея има доста истина.
А до 3 годишна възраст детето не е достатъчно узряло за раздяла с майката. След тази възраст то определено има нужда от самостоятелни контакти с други деца, без присъствието на майката, затова съм ЗА детските градини.
И между другото, до тригодишна възраст детето има да научи много неща, като това, откъде идват паричките, не е най-важното от тях. Дори не мисля, че е правилно да занимаваме едно 2 годишно дете с финансови въпроси и с борбата за оцеляване и надмощие, която водят възрастните.
Но в крайна сметка, всяка майка трябва да знае кое е най-доброто за нейното дете и времето ще покаже дали сме били прави

Аз пак да се изкажа
Решението дали ще започнеш работа няколко месеца след раждането или като ти изтече майчинството най-вече зависи от това:
-дали има на кого да се довериш да гледа детето
- и дали работата на ,която ще се върниш си заслужава .
Да се аргументираш обаче ,че няма да ходиш на работа ,защото като си дадеш детето на детска градина ще стане хаймана и вредител е просто смехотворно.

ами то 2000 лв хич не е голяма заплата и чесно казано за 3-ма под наем си е достатъчна, но не и прекалена....
Да ще се върна на работа защото това се очаква от мен...въпреки, че много ми харесва да си седя с детето на спокойно в къщи...
и заради парите донякъде...

Но поне докато стане на 3 ще си седя при малчо....
и без друго работа , на която да се върна нямам - ще си търся нова...та.....не бързам

 [quote/ - питам от любопитство-ако мъжа ти взема 200 лв. пак ли ще мислиш за обществото или ще се върнеш на работа за да свързвате двата края някак
[/quote]

не, пак не бих отишла да работя в офис, ще търсим друг начин, допълнителна работа, работа от къщи, ако щеш работа чрез Интернет, има много начини, това от опит го говоря.

Сега той изкарва много добре признавам, но преди няколко години беше с около 200 лв. заплата, и аз работех, нямахме деца още. Тогава той работеше една работа в офис, но си действаше и по 1-2 свои проекти в къщи ... Постепенно се съсредоточи само в една посока на бизнес и дори напусна офиса, за да си движи проектите. Постепенно нещата станаха по-сериозни. Аз естествено му помагах преди, сега също му помагам, но в къщи колкото мога на компютъра, но напоследък все по-малко, че бебето (1г.9м.) порасна и иска да щъка навсякъде. Иначе през цялото време ме е учил и мен на нещата, които знае, в областта на компютри и дизайн. (тоест дал ми е know-how, с което бих могла, ако се наложи и сама да се справям един ден).

Но основното е, че мъжът ми е доста инициативен, има много идеи. Затова казах, че жената, за да може да остане в къщи е нужно наистина много стабилен и сериозен мъж, на който тя да има доверие. А и при нас и самият баща НЕ иска да си поверява синът на лелки, или на някой друг, затова търси начини. Но ако имах пасивен мъж, сигурно нямаше да говоря толкова убедено сега ...

Този път само прегледах отговорите отгоре-отгоре.
Ще си кажа моето мнение - аз не съм прекъсвала работа изобщо, но през бремнността и майчинството работех от вкъщи /при това, няколко неща/, а след изтичането на майчинството ми преди 1 г. се върнах и на постоянната си работа. В момента точно /от юли до октомври/ пак работя от вкъщи - занимавам се 5 различни неща и се чувствам полезна и удовлетворна, а от есента пак се връщам на трудов договор и на 8-часов работен ден, но без да с отказвам от допълнителните ангажименти.

1. Защо искате да се върнете на работа?
Заради парите ли? Ако съпругът ви да речем изкарва по 2000 лева чисто месечно, вие бихте ли се върнали на работа, и за колко пари,ако можехте да избирате? - Това е важен фактор. 2000 лв. изобщо не са много пари - мъжът ми изкарва дори малко повеч /е, не с 1 работа, ами с 2/, но далеч по-добре се чувствам /а и той също, както и цялото ни семейство/, когато и аз изкарам толкова и така успяваме да си позволим двойно повече неща и да живеем далч по-спокойно, осигурено и т.н. А и аз самата бих се чувствала зле ако единственият ми принос за семейството е да въртя черпака и парцала, докато бърша сополи и сменям памперси. Унизително ми е и да завися от мъжа ми /това си е лично мое мнение и няма да споря с никого на различно от моето/.

2. Заради социалните контакти? Тъй като може би наистина детето ограничава екстровертните по принцип личности, но дали това е проблем за по-затворените такива? - Донякъде и заради контактите. Е, не съм чак толкова екстровертна, но ми е добре да излиам сама, да върша нещо през деня в различна от домашната среда, след работа да пия по кафе с някоя приятелка и най-вече да имам различни контакти от тези с майките в парка. Разбира се, предпочитам работата от вкъщи /за съжаление, тя не ми дава трудов стаж/ - но пак при условие, че междуврменно съм свободна от ангажиментите с децата - важно е за мен да се доказвам /най-вече пред себе си/.

3. Заради кариера или самата работа, която сте изоставили, заради бременноста? Запазват ли се наистина кариерните желания след майчинството, или както смятат повечето HR-и - майките не са толкова добри служители, за разлика от нераждалите, тъй като вече имат цел, на която са се отдали, различна от работата им. - Чак кариера... Но пък имам професия, която харесвам и работа, която ми е интересна и приятна. Учила съм достатъчно дълго и имам добро образование, та хич не ми се щ да изполвам дипломите ми само като прахосъбирачки в някой шкаф. А за въпросното мнение - случвало ми се е да използват като довод, че не съм подходяща за опредлена работа, защото много мисля за децата ми и им се обаждам през деня по личния си джи-ес-ем /междувременно, няколко месеца пътувах постоянно и това нито ми тежеше, нито се отразяваше на семейството ми, но ми се струва идиотски довод, че някой с обажда 1-2 пъти през деня да пита как са близките му - при това ми го каза жена, която беше бременна в 5-тия месец, но твърдше, че само да роди и си продължава пътуванията/бебето било "просто задължение, което трябва да отхвърли"... /, но ми е чудно дали няма да се обажда да пита поне как е

4. Защото другите очакват да се върнете на работа, както правят останалите? - Категорично не. По-скоро близките ми очакваха да си остана вкъщи /и в 2-те семейства жените или не работят, или работят само "за престиж" и не ме разбират особено/. Просто не мисля, че за децата ми е добре да съм с тях 24 ч., да се обезличавам неправейки нищо и да скучая. Е, не лишавам децата ми от внимани, грижи, игри и ласки, но просто им давам възможност да контактуват с повече хора и да стават по-самостоятелни /мъжът ми 100% подкрепя моите възпитателни методи/.

Проблечът с работещите майки и издръжката на семейството не се свежда само до това, ако майката остане сама да може да издържа семейството. Има и друг фактор. Децата растат. Като станат на 13, влязат в пубертета и започнат да си имат свой живот, тогава ще им е много досадно майка им да им виси вкъщи по цял ден. Обаче една жена, която 13 години не е работила...как точно ще се върне на работа. независимо какво е работила и колко добра е била, след 13 години, все едно изобщо не е работила.

И какво прави тази жена? И най-вече, какъв пример дава на дъщеря си, ако има такава? Че на жените работата е да раждат и гледат деца? Имаше един лаф, че успяла жена е тази, която си е намерила мъж, който изкарва повече, отколкото тя може да изхарчи. Еми не ми се нрави тази логика на мен. Мъжът ми печели добре. Обезпечени сме с това, което ни е небоходимо. Обаче пак няма да си стоя вкъщи. Просто не мога.

Аз от както съм в майчинство, уча повече, от колкото докато бях студентка. Просто не се чувствам комфортно, когато целия ми ден се изчерпва с пюрета, памперси и разговори на тема зъбчета, колики, пръцкане и други бебешки неволи.

А пък ако мъжът ми беше против да се върна на работа и да оставя детето на детегледачка...не знам. Сигурно щях да се разведа. Добре, че ме подкрепя и сега в ученето, и в желанието да се върна на работа.

незнам за вас но на мен анджи ми скри шапката-излиза че 98% от майките са безотговорни защото пускат децата си на градина или ги поверяват на баби.съответно децата стават вандали и невъзпитани-косата ми настръхва като знам какво бъдеще очаква сина ми,милия той 

Бих се върнала и ще се върна само заради парите и осигуряването на малко по-добър живот както за сина ни така и за нас.Но ако мъжа ми искарваше по 2000лв нямаше да мисля поне до 2годишна възраст!Социалните ми контакти не зависят от това дали ще ходя непрекъснато на работа.Хора колкото искаш.Много по-важно е за мен да съм до сина си докато расте от колкото да правя контакти с хората или просто да се занимавам с нещо различно.Но това е ако имахме пари...

И не се нахвърляйте върху Анджи напълно съм съгласна с нея!
Аз също не бих оставила сина си на баби лели,дядовци и ясли.Ще се върна на работа,но тя ще е съобразена с работното време на мъжа ми.Той е напълно съгласен с мен че най-важното е детето ни да бъде възпитано от нас-родителите му,не от други,докато ние си правим социални контакти.Не казвам че няма да се върна никога на работа и сина ми като е 13 годишен вече ще се чудя какво да правя.Но няма да изпусна най-красивите бебешките му години заради това че изтъпявам в нас!

примера ми беше с 200 лв

лично аз нямам търпение да се върна на работа и в университета.доставя ми удоволствие да се грижа за бебо но имам чувството че затъпявам. все пак най сложната дума в речника ми момента е адаптирано мляко

Много зависи откъде тръгваш: два фактора: 1) работила ли си и харесвала ли ти е работата, преди да забременееш; 2) какъв човек си-искаш ли да работиш извън дома си..

Конкретно:

1. Защо искате да се върнете на работа? Заради парите ли? Ако съпругът ви да речем изкарва по 2000 лева чисто месечно, вие бихте ли се върнали на работа, и за колко пари,ако можехте да избирате? -

След първото раждане се върнах на работа 6 месеца след раждането, лиспваше ми работата много. Детето естествено също през тези 7 часа на ден но това се балансираше с моето удовлетворение от работата ми. Това колко пари изкарва мъжа (близо 4-5 пъти повече) ми нямаше общо...
Сега, живот и здраве, пак планувам да се върна на работа мах до 10месеца-1 год. след раждането. Пак в състояние на свободен, съзнателен избор , но може би на фул тайм 3-4 дни в седмицата. Просто повече задължения за покриване в къщи а не съм шесторъката Шива

2. Заради социалните контакти? Тъй като може би наистина детето ограничава екстровертните по принцип личности, но дали това е проблем за по-затворените такива? -
Не завади контактите-тях навсякъде може да си ги направиш- просто защото много си харесвам професията и си мисля че съм много добра в нея.


3. Заради кариера или самата работа, която сте изоставили, заради бременността? Запазват ли се наистина кариерните желания след майчинството, или както смятат повечето HR-и - майките не са толкова добри служители, за разлика от нераждалите, тъй като вече имат цел, на която са се отдали, различна от работата им. -

Запазват се "кариерните" желания поне при мен, аз съм/ и ще имам дете, а не пълна личностна промяна...HR може да си мислят така (въпреки че не съм забелязала), но НИКОГА не трябва да го изказват на глас -- иначе съд!!!


4. Защото другите очакват да се върнете на работа, както правят останалите? -
Абсурд и глупости на търкалета ...

Уважавам момичета като Shadows, Анджи, които имат желанието да си гледат децата без да ги дават на ясли/градина, чудесно е това.
Но моите възгледи са други и аз след обстойно проучване бих се доверила (както и го правя вече 2 год.) на детегледачка и градина, където знам че детето се чувства добре и играе/учи. Естествено в момента, в които видим че това не е така сменяме средата му (правили сме го вече) и това ще е валидно предполагам и сега на 3г и по-късно на 13г...

мъжът ми изкарва повече от достатъчно. а аз съм социопат по принцип - не обичам шумовете, тълпите, крясъците по улиците, клаксоните - изобщо този шумен живот, който се случва вън от тихия квартал.
но мисля, че трайното затваряне у дома е вредно - и за майката, и за децата.
за майката, защото в един момент започваш да губиш представа за истинския цвят на света навън, зариваш се в памперси, пюрета, зъби, акита, пясъчници и започваш да затъваш. а светът се развива - хората правят нещо, дейни са, говорят за работата си, проблемите си там, споделят бизнес планове или просто някакви работни проекти. тогава ти остават вариантите или да говориш единствено за децата си, или да слушаш от страни с усещането, че си вън от живота.
при мен това е супер силно усещане. независимо, че работя от вкъщи още първия месец и след двете раждания. но съм у дома. а не навън.
колкото до детето - моето е на ясла /държавна при това  /, която комбинирам и с гледачка. доволна съм. правят апликации, лепят накриво листенца и цветенца, мажат с боички по глинени чинийки, плескат се с пластелин, учат танци, даже прави, моля ви се, пируети и вири крака като балерина. това у дома няма никога да го направя - нито ще изрязвам шарени картинки, нито ще маам кълки за показно. да не говоря за факта, че разбра що е това гърнето, подрежда си обувките една до друга преди сън и вече дори заспива сама и без фасони и ситерии. е как да не виждам плюсовете от ходенето на ясла. за минусите от сорта на сополите не говоря  . та затова и казвам, че и за децата е вредно да си стоят омотани до полата на мама и тати.
и, моля, не ме линчувайте  .

Ще се върна заради парите разбира се ,мъжът ми не взима посочената заплата от 2000лв