Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 255 отговора


Мнения: 1 617
Майки СОД   (сами отглеждащи децата си) – осиновителки. Ако има нека се разпишем тук. Аз познавам доста , част от тях са в този форум. Мисля, че ние имаме общи проблеми и общуването ни би било полезно.

Аз съм първа. Синът ми е на 4 г и 7 месеца. Осинових го точно преди четири години. Живеем двамата, без баба и дядо и се справяме сами с Божията помощ и с помощта на приятели.  Двамата преживяхме много неща- и хубави, и не чак дотам.  След 4 години майчинство- аз съм една щастлива майка.   bouquet
« Последна редакция: пт, 10 авг 2007, 09:43 от Бейб »
Цитирай


Мнения: 2 868
Дарена, радвам се да те видя пак тука, но защо ти е да отделяш майките осиновителки, от другите....на всеки, който гледа сам детете му е ужасно трудно.....по скоро има момичета, които имат помощ и такива, които нямат и знам, че ти за хубаво или лошо си от  последните...
Пиши по-често тука, на мен винаги ми е приятно да те чета Love
Цитирай


Мнения: 286


И аз да се запиша. Моят син е на 4г.5мес. Събрахме се преди малко повече от 3 години. Живеем заедно с моите родители, които много ми помагат.
Не съм и предполагала, че да бъдеш майка е толкова трудно и толкова хубаво и толкова трудно и толкова хубаво и толкова трудно и толкова хубаво........
С няколко думи, преди 3 години слънцето влезе в дома ми и ме нарече Мамо!
Цитирай


Мнения: 1 617
Jaly,   Hug !

По принцип пиша рядко Jaly и в другия форум, защото нямам време.

... но защо ти е да отделяш майките осиновителки, от другите....

-защото имаме общи проблеми, които можем да объждаме и да си помагаме взаимно
-защото искам детето ми да се познава с други такива деца и да общува с тях- това е жизнено ноебходимо. Аз познавам такива майки- с три от тях поддържам контакти.С една от тях бяхме тази година на почивка- не можете да си представите колко хубаво беше.  Тя е психолог. С  друга майка Вonita сме близки и по душа, и тя стана един от най-близките ми хора. Това  е нужно и на мен, и на детето ми. Знам го.
Цитирай

София

Мнения: 710
Здравейте момичета!
Между другото търсех подобна тема за общуване но не намирах,пиша единственно в темата за многодетни,много е хубаво там,но проблемите и ежедневието ми е по-различно понякога,понеже освен многодетна съм и самотна.
Наталия от Плевен съм  имам три прекрасни юнака:Даниел на 16г.,Калоян на 13 почти и Джозеф на 1г.4 м.
И аз като Дарена живеем сами,справяме се с Божията помощ и на приятели.
Май не съм разбрала правилно  newsm78 тук е само за осиновителки?
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
тук е за всички
аз не съм сама и не съм осиновителка
но ви познавам и ми е приятно сред вас
Дажи, понякога има различия при осиновените
Цитирай


Мнения: 2 868
Дарена Hug
Цитирай


Мнения: 258
И аз да се разпиша!Моето момченце е на 3,5год. От 3 месеца сме заедно.
Нека не прозвучи като оплакване, но определено ми е много трудно!  Сами сме .От време на време ми помагат леля ми и  мои приятелки Има ли тук мами осиновили дете на такава възраст? 
Цитирай

София

Мнения: 6 449
И аз да се разпиша!Моето момченце е на 3,5год. От 3 месеца сме заедно.
Нека не прозвучи като оплакване, но определено ми е много трудно!  Сами сме .От време на време ми помагат леля ми и  мои приятелки Има ли тук мами осиновили дете на такава възраст? 
Здравей! Знам със сигурност колко ти е трудно. Ако ще ти прозвучи поне малко успокоително - детенцето ти е вече над 3 годинки и е възможно да установите словесен контакт, така че полека нещата ще стават по-лесни. Аз лично като се роди дъщеря ми все се молех някак до 3 години ако може да бъда телепортирана във времето и тогава отново да си спомням коя съм и къде съм. Просто първите 3 години ми беше ужасно трудно - бебе, самота, депресия, пренастройка на живота...но сега вече е много по-добре. А ти и твоето детенце ще установявате все по-плътна връзка един с друг и след не много време ще е значително по-лесно и по-добре! Успех, мила и  Hug Hug Hug
Цитирай


Мнения: 1 617
Благодаря на всички, които отговориха  но

идеята ми е да събера в една тема майки СОД- сами отглеждащи децата си - осиновителки.

а виждам, че нещо много се разводни темичката ми.
Цитирай

Ruse, Bulgaria

Мнения: 883
Darena,  Hug и от мен!
Благодаря ти за темата - важна е и нужна - за теб, за мен, за Bonita77, и за другите, които са тук ( а и скоито се познаваме от другия форум).
Да се представя за тези, които не ме познават - майка съм на две прекрасни осиновени деца. Отглеждам ги сама през последните 6 години, след като загубих съпруга си (рак). Ако ви кажа, че с годините става по-лесно - не ми вярвайте!!! Не е по-лесно. По-различно е. Проблемите са по-различни. Разрешаваме ги по различен начин. Нивото на общуване с децата е различно. Въпросите са други. Разговорите дълбаят все по-надълбоко. Пубертетът на каката привнася колорит в цялостната картинка - настроенията й се сменят непрекъснато и докато ми се муси за нещо (дори без аз точно да съм разбрала за какво), започва да ми разказва смешна случка от предишния ден и да се залива от смях, готова да сподели ведрото си настроение с целия свят, а в следващия миг се е сгушила на рамото ми и рони сълзи защото е решила (за кой ли път), че сигурно нейна е вината за смъртта на татко й... "Малкият" (който скоро ще навърши 11) от друга страна е амбициозен, чаровен, но и много чувствителен и болезнено преживява и най-малкия си неуспех (като например, че не е успял да намери необходимата му точно в този момент тетрадка)...
Налага се да работя много (и като обем работа и като часове), за да мога да се справям финансово и да не се налага да се лишаваме от най-необходимото. Прекарвам много малко (много по-малко отколкото ми се иска и е нужно) с децата си и това ми тежи. Но нямам кой знае какъв избор. Работата ми налага понякога да пътувам. Няма на кого да разчитам да ги гледа по време на моите отсъствия, освен на една приятелка (да е жива и здрава!)

Милка, това е специално за теб - знам как се чувстваш - синът ми беше на 3г 2 мес,. когато стана част от нашето семейство.
Mоrgana, много е различно и трудно сравнимо, когато едно дете е живяло в семейството си от самото си раждане и когато е прекарало първите 3 години от живота си в институция. Повярвай ми, знам го. НО, Милка, детето расте, ще ви стане по-лесно да се разбирате, сте ставате все повече "един отбор", но не мога да ти обещая, че ще стане по-лесно... Просто ще се научите заедно да борите трудностите.
За всички  Hug
Цитирай


Мнения: 1 617
Дефи, благодаря- за присъствието, за добрите думи!    bouquet

Цитирай

София

Мнения: 2 489
Мога само да кажа, че ви се възхищавам за силите и смелостта която имате  Hug
Цитирай
 Мили дами,

Осинових сина си преди 4 месеца. Много сме щастливи заедно. Вси4ко върви наред и естествено се появи въпроса за тате. Къде е тате, мамо?

Всяко мнение и споделен опит за отговор на този въпрос ще ми е от полза.

Цитирай


Мнения: 1 617
Bajiolina, добре дошла!

Изпратих ти някои неща на лични.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 255 отговора