Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 34 отговора
Здравейте, регистрирана съм но предпочетох да вляза анонимна като повечето потребители, когато става дума за прекалено лични въпроси. Незнам от къде да започна, много ми е криво, чувствам се глупаво, излъгана като последната глупачка, хванала се на въдицата на един от представителите на мъжкия пол. Може би и аз имам някаква вина, знам ли вече?
 Запознах се с приятеля ми преди близо 9 месеца. Живяхме заедно далеч от родните си градове. Той ми разказа за себе си, че има съпруга с която не е в добри отношения - била му изневерила преди незнам си колко време и той не можел да преглътне обидата. Преди да се сближим, неколкократно изразих опасенията си от настоящото му семейно положение, но той категорично ме убеди, че с тази жена няма намерение да продължава живота си( макар че тя не била на същото мнение). Е, повярвах му и го допуснах до себе си. Не след дълго обаче установих, че съм бременна. Почти бях сигурна, че не искам да родя това бебе, но след дълги разговори с таткото реших да го задържа. От около 2 месеца не живеем заедно, тъй като аз се прибрах в родния си град а той продължава да си работи на същото място. Дойде време и за неговото прибиране за около месец. Беше при мен 1 седмица след което замина за родния си град. И така започнаха проблемите. Започна да ми прави впечатление, че никога не ми се обажда след 20.00 часа. изключва си моб. телефон. На следващата вечер изпращам 4 SMS-а на които отговор получавам чак след 1 час под претекст, че сега го виждал. Капака на историята беше, че не нощува при родителите си, а при съпругата си. Незнам какво да мисля, какво да правя и как да постъпя! Само знам, че се чувствам предадена, излъгана, наранена. А даже не ми се говори с него. Не искам да питам нищо. Незнам с какво го заслужих - толкова лъжи и разочарование. Защо? Защо? Защо?
Незнам дали ще срещна разбиране или упреци от ваша страна. Просто имах нужда да споделя, макар от това да не ми става по леко.  Tired
Цитирай


Мнения: 2 755
Откъде разбра че е при съпругата си ?
По добре да разговаряте
Цитирай


Мнения: 4 340
Не знам как се навивате да раждате дете на мъж след няколко месеца връзка, че и в такова неустановено семейно положение.
Само да кажа, че братовчедка ми (да й е живо и здраво детето)  разбра по средата на бременността си, че жената на бъдещия й мъж идея си няма за семейните им проблеми и кротко си отглежда 3 те им деца, докато благоверния работи в друг град. И това след като отиде на място с родителите си.

Ние каквото и да мислим, истината е една и сама трябва да стигнеш до нея.
Цитирай

на баба си в джанките

Мнения: 526
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=200139.0
Прегледай тази темичка.Можеш да очакваш горе-долу същите коментари,съвети и доста оплюване Tired
Момичето,писало темата,е на същото дередже като теб.Може и да си я чела всъщност.
Кофти ситуации.
Цитирай

През девет форума в десети

Мнения: 11 469
Той ми разказа за себе си, че има съпруга с която не е в добри отношения - била му изневерила преди незнам си колко време и той не можел да преглътне обидата. Преди да се сближим, неколкократно изразих опасенията си от настоящото му семейно положение, но той категорично ме убеди, че с тази жена няма намерение да продължава живота си( макар че тя не била на същото мнение).

Бягай надалече! Това е класическата лъжа на женкаря!
Не се връзвай, нищо чудно да раждате заедно с жена му.
А защо не живеете заедно, щом си бременна от него? Опитай се да си отговориш на този въпрос.
Цитирай


Мнения: 2 829
Той ми разказа за себе си, че има съпруга с която не е в добри отношения - била му изневерила преди незнам си колко време и той не можел да преглътне обидата. Преди да се сближим, неколкократно изразих опасенията си от настоящото му семейно положение, но той категорично ме убеди, че с тази жена няма намерение да продължава живота си( макар че тя не била на същото мнение).

Бягай надалече! Това е класическата лъжа на женкаря!
Не се връзвай, нищо чудно да раждате заедно с жена му.
А защо не живеете заедно, щом си бременна от него? Опитай се да си отговориш на този въпрос.



и аз мисля така Peace
Цитирай

Младост-2

Мнения: 669
От сега трябва да ти стане ясно, че подкрепа от него няма да получиш. Изборът е твой дали да задържиш детето. Последствията за детето и тебе са ти ясни.
Гаден и подъл урок.
Заслужава да кажеш на жена му.
Цитирай


Мнения: 1 431
В кой месец си?
Цитирай
Откъде разбра че е при съпругата си ?
По добре да разговаряте
От него

Не знам как се навивате да раждате дете на мъж след няколко месеца връзка, че и в такова неустановено семейно положение..........

Истината е, че го видях на ехографа как му тупти сърцето и много ми дожаля. А таткото толкова ми се моли да родя бебчето. И не съжалявам! То си е мое бебче независимо от това как се развият нещата с таткото.

........
А защо не живеете заедно, щом си бременна от него? Опитай се да си отговориш на този въпрос.

Искам да си живея тук в БГ а той не!
След няколко дена влизам в 7-ми
Цитирай

През девет форума в десети

Мнения: 11 469

 След няколко дена влизам в 7-ми

Мдам...  Thinking
Успешно раждане ти желая и красиво и здраво бебче!  Hug
Дано таткото да си поеме поне финансовата отговорност, ако не и другата!  Peace
Цитирай


Мнения: 2 829

 След няколко дена влизам в 7-ми

Мдам...  Thinking
Успешно раждане ти желая и красиво и здраво бебче!  Hug
Дано таткото да си поеме поне финансовата отговорност, ако не и другата!  Peace



Успех и от мен!!! Hug
Цитирай


Мнения: 2 205
Кофти е ситуацията,но не вярвай на 100% на думите на женен мъж Crossing Arms.Роди си бебенцето и нека всичко се нареди по най добрия начин за вас Peace
Цитирай

Варна

Мнения: 725
ох, тези м ьже
все едно и сьщо все не обичат ж ените си ,стоят заради апартаментите или заради децата
а после страхливци
дано  родиш едно хубаво бебе и тоя страхливец го зарежи
Цитирай


Мнения: 423
Здравейте, регистрирана съм но предпочетох да вляза анонимна като повечето потребители, когато става дума за прекалено лични въпроси. Незнам от къде да започна, много ми е криво, чувствам се глупаво, излъгана като последната глупачка, хванала се на въдицата на един от представителите на мъжкия пол. Може би и аз имам някаква вина, знам ли вече?
 Запознах се с приятеля ми преди близо 9 месеца. Живяхме заедно далеч от родните си градове. Той ми разказа за себе си, че има съпруга с която не е в добри отношения - била му изневерила преди незнам си колко време и той не можел да преглътне обидата. Преди да се сближим, неколкократно изразих опасенията си от настоящото му семейно положение, но той категорично ме убеди, че с тази жена няма намерение да продължава живота си( макар че тя не била на същото мнение). Е, повярвах му и го допуснах до себе си. Не след дълго обаче установих, че съм бременна. Почти бях сигурна, че не искам да родя това бебе, но след дълги разговори с таткото реших да го задържа. От около 2 месеца не живеем заедно, тъй като аз се прибрах в родния си град а той продължава да си работи на същото място. Дойде време и за неговото прибиране за около месец. Беше при мен 1 седмица след което замина за родния си град. И така започнаха проблемите. Започна да ми прави впечатление, че никога не ми се обажда след 20.00 часа. изключва си моб. телефон. На следващата вечер изпращам 4 SMS-а на които отговор получавам чак след 1 час под претекст, че сега го виждал. Капака на историята беше, че не нощува при родителите си, а при съпругата си. Незнам какво да мисля, какво да правя и как да постъпя! Само знам, че се чувствам предадена, излъгана, наранена. А даже не ми се говори с него. Не искам да питам нищо. Незнам с какво го заслужих - толкова лъжи и разочарование. Защо? Защо? Защо?
Незнам дали ще срещна разбиране или упреци от ваша страна. Просто имах нужда да споделя, макар от това да не ми става по леко.  Tired
Не искам да те упреквам, защото сега най-малко имаш нужда от това, но моето мнение е, че много смело от твоя страна се навиваш да раждаш дете на мъж, който все още е женен(дори и да не живее със съпругата си бракът е факт). Незнам дори какво си правила при него знаейки това newsm78. Незнам дали има деца от жена си, но замисляла ли си се как биха реагирали те като разберат и как ще им се отрази цялата тази история. Аз самата живея и имам дете от мъж, който е бил женен и съответно разведен преди 6 год. и мисля, че има разлика и то голяма. Но при теб нещата са се случили така, решила си да оставиш детето и трябва да приемеш този факт и да продължиш напред, дори и Той да не е с теб. Ти си поела този риск и си носиш отговорност за него. Пожелавам ти успех!  bouquet
Цитирай

София

Мнения: 3 094
Горе главата! И без мъжете можем, но не му прощавай! Имам нагледен пример как се живее с години в измислен свят, където нищо не се променя и няма да се промени!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 34 отговора