Аз ходя на работа откакто сина ми стана на 9 месеца. По желание на свекърва ми , тя пое моето майчинство и гледа малкия. Вече не е по майчинство, но казва, че ще продължи да го гледа и да не мислим за ясла. И наистина го гледа много добре. Тя е работила винаги ясла и се справя чудесно с него.
Обаче от време на време и тя изпада в някакви периоди.
Миналото лято го имаше подобно, сега пак подсилено и от 2-то бебе, което очакваме.
Вживява се много в ролята на майка. Решава , че ще води детето у тях и ми съобщава, че ще го води там. За през деня само , но аз трябва да ида от тях да си го взема и ни кани да останем и за вечерта.
Не ме е питала може ли, просто ми съобщава, че те като ходят на почивка, ще заберат малкия.
Мисля, че изпускам нещо. Хем не искам да си разваляме отношенията, защото жената е добра, но според мен прекалено много се вживява в ролята на майка на детето ми.
Поради това, че по цял ден е с нея, малкия започна да плаче за нея, когато си тръгва. За мен сутрин не плаче.
Онзи ден се прибират с татко му, малкия се дере буквално . Искал при баба си, не искал при мама.
Иде ми да ревна с глас. Направо имам чувството, че ми крадат детето.
А аз се старая, не се скатавам. След работа тичам да се прибера у нас директно. Гледам да не скучае, когато сме заедно ни е много добре на 3-мата. Но това , че той обича баба си повече от мен просто ме убива. Не знам как го постига, но явно с нея му е по-приятно
Не искам да я обиждам или да се караме. Не заслужава подобно нещо, тя е добра жена. Но не зная и как да и обясня, че майката и бащата на едно дете трябва да кажат може или не детето да иде на почивка с баба и дядо. Че сметките се правят, само след като ни е попитала.Ще се обиди...просто не знам...дайте ми съвет...
Направо се чувствам, все едно някой ми открадна любовта на детето ми