Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Кърмене и захранване
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 1 586
Как кърмата защитава новородените деца
Джак Нюман, MD, FRCPC


Някои от молекулите и клетките в кърмата активно помагат на бебетата да се справят с инфекциите.[/b]

Лекарите отдавна знаят, че кърмените бебета по-рядко развиват инфекции отколкото бебетата, хранени с адаптирано мляко.До съвсем скоро повечето лекари смятаха, че кърмените деца се справят по-добре просто защото млякото, набавяно директно от гърдата, е чисто от бактерии. Адаптираните млека, които често трябва да се смесват с вода и поставят в шишетa, лесно могат да се заразят. Въпреки това дори бебета хранени със стерилизирано адаптирано мляко страдат повече от менингити и инфекции на стомаха, ухото, дихателната и пикочовата система отколкото кърмачетата.

Оказва се обаче, че причината за това се дължи на факта, че майчиното мляко активно помага на новородените да избягват болестите по много различни нaчини. Тази помощ е особено полезна през първите няколко месеца от живота им, когато бебетата често не могат да произведат ефективен имунен отговор на чуждите организми. И въпреки че не е обичайно за повечето индустриални култури, УНИЦЕФ и Световната Здравна Организация съветват кърменето да продължи “до две години и отгоре.” В действителност иммуният отговор на детския организъм не достига пълната си сила до около пет годишна възраст.

Всички човешки бебета получават известна предварителна подготовка още преди раждането. През бременността майката предава антитела на плода през плацентата. Тези протеини циркулират в кръвта на бебето седмици и месеци след раждането, неутрализирайки микробите или маркирайи ги за унищожение от фагоцитите – имунни клетки, поглъщащи и разграждащи бактерии, вируси и клетъчни остатъци. Но кърмените бебета получават и допълнителна защита от антителата, имунните клетки и други протеини в кърмата.

Веднъж погълнати, тези молекули и клетки помагат за възпрепятстване проникването на микроорганизмите в телесните тъкани. Някои от молекулите се прикрепят към микробите в кухините (лумена) на стомашно-чревния тракт. По този начин те ги блокират и не ми позволяват да се прикрепят и да преминават през мукозата – клетъчния слой, известен също като епителиум, покриващ храносимлателния тракт и други телесни кухини. Други молекули намаляват притока на определени минерали и витамини, които са нужни за оцеляването на вредните бактерии в храносмилателния тракт. Една част от имунните клетки в кърмата са фагоцити, които атакуват микробите директно. Друга част произвеждат химични вещества, подсилващи собствения имунен отговор на бебето.


Антитела в кърмата[/b]

Антителата, наричани също имуноглобулини, съществуват в пет основни форми, означавани като  IgG (имуноглобулин G), IgA, IgM, IgD и IgE. Всичките са открити в човешкото мляко, но в най-голямо изобилие е наличен IgA и по-специално формата му, позната като секреторен IgA, която се намира в големи количества в стомаха и дихателната система при възрастните. Тези антитела се състоят от две съединени молекули IgA и така наречения секреторен компонент, който изглежда предпазва молекулите на антителата от разграждане, причинено от стомашната киселина и храносмилателните ензими в стомаха и червата. Изкуствено хранените бебета имат съвсем малко средства за борба с погълнатите патогени преди да почнат да произвеждат собствен IgA, което обикновено става няколко седмици и дори месеци след раждането.

Полезността на молекулите на секреторния IgA, предадени на сучещото дете, надхвърля способността им да се прикрепят към микроорганизмите и така да ги държат далеч от телесните тъкани. Първо, колекцията от антитела, предавани на детето, е насочена точно срещу патогените в непосредственото му обкръжение. Майката синтезира антитела, когато поглъща, вдишва или влиза в контакт с определен болестотворен агент. Всяко антитяло, което тя произвежда, е специално предназначено за този агент, т.е. то се прикрепя към единствен протеин (или антиген) на агента и няма да губи време в атаки на неподходящи субстанции. И понеже майката произвежда антитела само за патогени в нейното обкръжение, бебето получава най-нужната му защита – срещу инфекциозните агенти, които е най-вероятно да срещне през първите седмици от живота си.

Второ, антителата, предадени на детето, игнорират полезните бактерии, които нормално се намират в стомаха. Тази флора служи за възпрепятстване растежа на вредните организми, осигурявайки по този начин допълнителна устойчивост. Изследователите още нямат обяснение как майчината имунна система знае да изработва антитела само срещу патогените, но не и срещу нормалните бактерии. Какъвто и да е този процес обаче, той благоприятства установяването на “добри бактерии” в бебешкия стомах.

Молекулите на секреторния IgA предпазват бебето по още един начин – за разлика от повечето други антитела, те предотвратяват болестта без да предизвикват възпаление – процес, при който различни химични вещества унищожават микробите, но потенциално засягат и здрави тъкани. В развиващия се стомах на бебето мукозната мембрана е изключително деликатна и  по-голямо количество от тези химични вещества могат да нанесат значителни вреди. Интересното е, че секреторният IgA вероятно предпазва мукозни повърхнини и извън стомаха. В много страни, особено в Средния Изток, западна Южна Америка и северна Африка, жените слагат кърма в очите на бебетата си при очни инфекции. Не знам дали този лек изобщо е тестван научно, но има теоретични основания да се вярва, че би действал. Вероятно действа поне в някои случаи, иначе тази практика би отмряла.


Изобилие от полезни молекули[/b]

Освен секреторния IgA, още няколко молекули в човешкото мляко възпрепятстват прикрепянето на микробите към мукозните повърхности. Олигозахаридите, които са прости вериги от захари, често съдържат части, приличащи на входните точки, през които бактериите получават достъп в клетките, обвиващи чревния тракт. По този начин тези захари могат да “улавят” бактерии, формирайки безопасни комплекси, които бебето изхвърля. В допълнение човешкото мляко съдържа големи молекули наречени муцини, които съдържат доста протеини и карбохидрати. Те също могат да се свързват към бактерии и вируси и да ги елиминират от тялото.

Молекулите в кърмата имат и други полезни функции. Например всяка молекула от протеина лактоферин може да се свърже с два атома желязо. Понеже много патогенни бактерии виреят върху желязо, лактоферинът прекратява разпространението им, правейки желязото недостъпно за тях. Той е особено ефективен в блокирането пролиферацията на организми, често причиняващи сериозни заболявания у бебетата, включително Staphylococcus aureus. Лактоферинът също разстройва процеса, чрез който бактериите усвояват карбохидратите, ограничавайки и по този начин растежа им. Също така се свързва към витамин B12, лишавайки микроорганизмите от него. Бифидус факторът в кърмата, отдавна известен като повишаващ резистентността към болести, подпомага растежа на полезния организъм  Lactobacillus bifidus. Свободните мастни киселини в майчиното мляко могат да повреждат мембраните на капсулираните вируси (напр. варицелата), които представляват пакети генетичен материал, затворени в протеинова обвивка. Интерферонът, намиращ се предимно в коластрата – оскъдното, понякога жълтеникаво мляко, произвеждано от майката през първите няколко дни след раждането – също има висока антивирусна активност. Фибронектинът, намиращ се в големи количества пак в коластрата, може да прави определени фагоцити по-агресивни, така че да поглъщат микроби дори и когато последните не са разпознати от никое антитяло. Както и секреторният IgA, фибронектинът минимизира възпаленията, а явно помага и за възстановяването на увредени от възпаление тъкани.


Клетъчна защита[/b]

Имунните клетки също са в изобилие в кърмата. Това са белите кръвни телца, или левкоцитите, които се борят с инфекциите и активират допълнителни защитни механизми. Най-внушително количество от тях се намира в коластрата. Повечето клетки са неутрофили - тип фагоцити, които нормално циркулират в кръвта. Някои факти сочат, че неутрофилите продължават да действат като фагоцити в бебешкия стомах. Обаче са по-слабо агресивни от неутрофилите в кръвта и на практика изчезват от от кърмата шест седмици след раждането, така че вероятно изпълняват и друга функция, като например предпазване на гърдите от инфекции.

Други обичайни левкоцити в майчиното мляко са макрофагите, които са фагоцити като неутрофилите и изпълняват допълнително още няколко защитни функции. Макрофагите съставляват 40% от всички левкоцити в коластрата. Те са далеч по-активни от неутрофилите в млякото. Скорошни експерименти сочат, че са по-подвижни от макрофагите в кръвта. Освен, че са фагоцити, макрофагите в кърмата произвеждат лизозим, увеличавайки съдържанието му в бебешкия стомашно-чревен тракт. Лизозимът е ензим, който унищожава бактериите, разрушавайки клетъчните им стени. В допълнение макрофагите в храносмилателния тракт могат да активират лимфоцитите в действие срещу нашествениците.

Лимфоцитите съставляват 10 % от белите кръвни телца в кърмата. Около 20 % от тях са B-лимфоцити, които произвеждат антитела; останалите са Т-лимфоцити, които убиват заразените клетки директно или изпращат химични послания, мобилизиращи други компоненти на имунната система. Лимфоцитите в млякото изглежда се държат различно от тези в кръвта. Намиращите се в млякото, например, се размножават при наличие на Ешерихия коли – бактерия, която може да причини животозастрашаваща болест у бебетата,  но реагират доста по-слабо от лимфоцитите в кръвта на не толкова опасни за детето агенти. Лимфоцитите в млякото произвеждат и няколко химични вещества, включително гама-интерферон, фактор поддтискащ миграцията и моноцитен хемотатктичн фактор, които могат да засилят имунния отговор на детето.


Допълнителни ползи[/b]

Някои изследвания показват, че определени фактори в майчиното мляко могат да подпомогнат  детската имунна система да съзрее по-бързо отколкото ако детето е хранено изкуствено. Например кърмените бебета произвеждат по-високи нива на антитела в отговор на имунизации. Също така определени хормони в кърмата (като кортизол) и по-малки протеини (включително факторът епидермален растеж, факторът растеж на нервите, инсулиноподобен фактор на растежа и соматомедин С) спомагат за затварянето на пробиви в мукозната обвивка в стомашно-чревния тракт на новороденото, правейки я относително непропускаема за нежелани патогени и други потенциално вредни агенти. Изследвания върху животни са демонстрирали, че следродовото развитие на чревния тракт е по-бързо при животни, хранени с майчиното им мляко. А животни, които получават също и коластра, съдържаща най-високата концентрация на фактора епидермален растеж, съзряват дори още по-бързо.

Други неизвестни съставки в човешкото мляко явно стимулират собственото производство на секреторен IgA, лактоферин и лизозим в бебешкия организъм. И трите вида молекули се откриват в по-големи количества в урината на кърмачетата отколкото на изкуствено хранените бебета. Все пак кърмачетата не могат да абсорбират тези молекули от майчиното мляко в стомаха си. Вероятно молекулите се произвеждат в мукозата на пикочовата система на бебетата. С друи думи, изглежда че кърменето предизвиква локална имунна защита в пикочовата система.

В подкрепа на тази идея, скорошни клинични изследвания демонстрират, че кърменото дете има понижен риск от придобиване инфекции на пикочовия тракт. И накрая – някои факти също дават основание да се предположи, че неизвестен фактор в кърмата кара кърмачето да произвежда повече собствен фибронектин, отколкото изкуствено храненото бебе.

Гореизложеното потвърждава факта, че кърмата наистина е забележителен флуид, снабдяващ бебетата с нещо повече от храна. Тя ги пази от инфекции докато те започнат сами да се пазят.

Джак Нюман, MD, FRCPC

Преведено от http://www.kellymom.com/newman/
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.