Майче, аз също много се притеснявам. Детето ми е на 2 и 1/2 и пак съм бременна. Няма да имам помощ от никъде, само с мъжа ми сме. Смятам, че ще изживея ненужен стрес. Викай някой да ти помага! Желая ти спокойствие и мн. търпение! 
- Публикувана: 9 авг. 2007, 14:08 ч.
- Последно мнение: 10 авг. 2007, 09:01 ч.
Дъщеря ми е на 1г., а съм бременна.
Моят син е на 1 г. и почти 10 м. и съм бременна в 3 месец. Да ти кажа честно не съм мислела дали после ще се справя, но не надявам, че няма да има твърде голямо изтощение. А и баткото вече ще разбира повече и ще е по-самостоятелен.
Сега по-скоро мисля за сегашния момент как да се справя (гледаме детето сами), а пък то вече е тежичко, щъка навсякъде, движи се много, очите трябва да са ти на четири. Търся разни начини да го вдигам минимално, и да го направлявам основно с глас, и не е много лесно ...
Така, че радвай се на бремеността си
, пази се, без резки движения, както са ти казали вече, и колкото можеш повече си почивай 
Сега по-скоро мисля за сегашния момент как да се справя (гледаме детето сами), а пък то вече е тежичко, щъка навсякъде, движи се много, очите трябва да са ти на четири. Търся разни начини да го вдигам минимално, и да го направлявам основно с глас, и не е много лесно ...
Така, че радвай се на бремеността си
, пази се, без резки движения, както са ти казали вече, и колкото можеш повече си почивай 
. Най-добрата ми приятелка е с породени две дъщери. Разликата им е само 11 месеца. Ако знаеш само колко е весело в тях 
!
Честито първо. Няма да ти е лесно с породени деца. Но все пак си зависи от много неща, най вече от самите деца и от колко ти помага таткото и дали изобщо някой ти помага. Аз имам помощник 24 часа на разположение (в добавка към таткото, който почти изцяло е поел баткото) и въпреки всичко откачам 
Ама се успокоявам като гледам колко народ са се оправили, че някои имат и повече деца от мен, пък са си обикновено средностатистически хора. И като се включваш тук от време на време за допълнително успокоение все ще го избуташ 
Ама се успокоявам като гледам колко народ са се оправили, че някои имат и повече деца от мен, пък са си обикновено средностатистически хора. И като се включваш тук от време на време за допълнително успокоение все ще го избуташ 
Моите деца , живот и здраве, ще имат разлика от 2г. и 1м. И колкото повече наближава, толкова по-трудно ми става и си задавам същите въпроси - Ще се справя ли?Голямата не е много самостоятелна, все ме търси, защото сме по цял ден двете, дори не говори и това още повече ме притеснява. Незнам как ще смогна да й обръщам нужното внимание и да се справям с всичко. А и хормоните така ме тресат, че не се трая. Надявам се с повече организация да се справя.
Честито! Благородно ти завиждам... 
А аз май не съм в ред... току-що родих, а вече искам второ дете, но мъжът ми засега се дърпа. Знам, че ще е трудно, но просто си представям как ще си играят заедно някой ден и така се разнежвам...
пък и все си мисля, че с малка разлика е по-лесно, поне са на един и същ режим
А аз май не съм в ред... току-що родих, а вече искам второ дете, но мъжът ми засега се дърпа. Знам, че ще е трудно, но просто си представям как ще си играят заедно някой ден и така се разнежвам...
пък и все си мисля, че с малка разлика е по-лесно, поне са на един и същ режим
Аз бях в същото положение като теб, но направих аборт, защото усещах, че няма да мога да се справя така както ми се иска да бъде. Но ти сама можеш да прецениш силите си за момента и да направиш избор. Въпреки, че при мен така се случи, мисля, че е хубаво да имаш породени дечица, предполагам, че се гледат като едно, защото още не си забравил от първото какво се случва и така бързо влизаш в час. Каквото и да решиш ти желая успех!