Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 36 отговора


Мнения: 11 612
Извинявам се първо на мамите,които скоро са родили, въпроса ми не е дискриминиращ спрямо тях,но няма да ми се сърдят като разберат за какво иде реч......

Мами, спомняте ли си все едно е било вчера всичко,което е свързано с раждането на детето(децата) ви? Едва ли не минута по минута????Какво правихте в деня,в който родихте, как ви мина първият ден, след като бяхте родили?

Аз винаги неволно около датите на рожденните дни на децата се сещам какво е било преди .... години. Всичко си спомням от деня предхождащ раждането и деня на самото раждане, дори с най-малки подробности......Преди време се чудех майка ми как разказваше за определени събития на нашето детство - на мен и брат ми....Ама толкова реално, все едно е било вчера! И се учудвах! Да имам слонска памет - нямам я, но е факт как си спомням думи казани преди толкова време.....И е интересно,че колкото повече стават години, толкова по-скъпи стават спомените и все по-малко помня лошото(напр. като отношение на персонала в болницата, болките и пр.) и все повече и повече само доброто ми е в главата.

Как е при вас? Но нека да са минали поне 2-3 години от вашите раждания,ако обичате моля!

Преди 11г. когато родих големият и когато ми съобщиха,че общо взето съм готова за раждане - се разплаках.......Беше ме е страх, вървях нервно из стаята,а мама,която бе за задържане от първият месец на бременността си и изкарала цялата в болницата, ми се учуди на акъла как така не искам да раждам......Имаше още две мами в стаята за задържане, бяха във 2-я и 3-я месец и ме гледаха с ей такива очи като разправях,че искам да се връщам в къщи и не ща да раждам.....

Преди 8 години с дъщерята раждах с циганка......Бе напълно неграмотна, докторите на смяна се хванаха на бас пред нас коя ще роди по-рано - аз или тя. Бих я с 1 минута и после моя доктор си подаде ръката на другия доктор за да я целуне в знак,че неговите ръце по-рано са поели живот.....Беше ми студено в предродилна, за последно си погледнах часовника и той показваше 20,11ч. и след това събитията се завъртяха прекалено бързо за да го гледам и го оставих под възглавницата......После помолих санитарката да ми го донесе от там .....През деня около 12,30 изпуших за мой срам Embarassed Embarassed последната цигара преди да родя, гледах ТВ, имаше научнопопулярни филмчета за различни професии и него ден бе за акушерката...все едно знаеха какво да пуснат по ТВ в този ден.

От последното - не бе кой знае колко отдавна - си спомням и по малко от лошото, последната консултация, пиенето на кафе пред болницата, изкачването на стълбите към родилното......


Спомням си всяко слагане на система и при трите раждания, как те пък не искаха да тръгват, как апарата за кръвно налягане се развали точно като ми мериха на мен кръвното...Направо се учудвам какви малки подробности се сещам......Е, това ме учудва...Всичко е пред мен като на лента, с подробности, думи, хора, ситуации, обстановка....

И при вас ли  е така?
Цитирай

Германия

Мнения: 6 912
Спомням си екшъна около раждането на Мартин;
 помня, че по ТВ вървеше повторението на някаква сапунка като се събудих с контракции.  Тракаха ми зъбите от студ като тръгнахме за клиниката, мен ме боли, а половинката първо трябваше да изчегърта скрежа от колата, после забрави чантата, накрая мина по път, който тогава ми се струваше най-дългият, все на червен светофар попадахме и пред нас имаше боклукчийски камион.
Как са се минали часовете не помня, сега ми се струват като миг, до момента в който съобщиха, че ме свалят за секцио по спешност. Мъжът ми пребледня, а на мен ми стана спокойно след всичката дандания. В операционната пак траках от студ...ако може с едно изречение да се разкаже то първото раждане беше студ и препятствия, второто - купон. Crazy
Цитирай


Мнения: 26 187
3 години минаха, помня контракциите, 3 дни след термина, безболезнени в 24 ч., цяла нощ гледах телевизия, от страх изпуших 8 цигари  Embarassed после болницата, прегледите, 4 см. разкритие, без да усетя нищо  Crazy как си бях намислила да лъжа, че съм си правила вкъщи клизма Mr. Green защото съм твърдо против подобни щуротии, е, никой нищо не каза, размина ми се без бой 35 после чакането, решението за секцио, как се радвах само като подписвах документите  hahaha после операционната, влязох в нея с гащи, очила и без ластик за косата (дълга до кръста), смяха се от сърце хората  Embarassed след това излизането от упойка (1:1 с Трейнспотинг  Shocked 35), болката, щастието, как обяснявах на акушерката, че ме боли, докато ме местеха от Операционната в Интензивното и чух "Абе я го дайте това бебе, да видите как ще я отболи!"  Mr. Green и ми държеше София до главата, за да я нацелувам  35 после ни оставиха тримата да се радваме един на друг  Love изписването ...


Еееех, помня всичко, ако го бях забравила, до сега да съм родила второ  Mr. Green


Цитирай

Варна

Мнения: 4 633
Помня разбира се. Дори кой филм даваха преди 18 години когато ми изтекоха водите - Синовете и дъщерите на Якоб стъкларя.
Помня и болките и как не можех да дишам и затова бях безкрайно изненадана втория път - когато наистина ме заболя се оказа, че Сиси е тръгнала, на третия напън се роди.
Мда, и докато лежах 2 часа в следродилно си мечтаех за цигара по случай добре свършената работа. Crossing Arms

Едва ли някоя ще забрави подобни моменти. Със същата точност помня и черните дни в живота си.
Цитирай

София

Мнения: 7 263
Спомням си прекрасно детайли от двата дни в които съм раждала. Все едно че беше вчера. Мисля че надали ще се забравят тези неща!
Цитирай

usa

Мнения: 2 077
спомням си само отделни детайли, първото раждане си спомням може би най-подробно.

преди дванадесет години в деня когато родих първородната в последните часове преди да тръгна към болницата водих кокерчо на ветеринар, че му бяха влезли едни бодили в ушите. стоях пред кабинета на доктор ваньо и си мислех, че верно контракции имах през цялата си бременност, ама тия нещо много на често Thinking... оправихме куча, прибрахме се с него в къщи и тапата ми падна. след два часа съпругът се прибра от работа и тръгнахме към болницата, беше сигурно към 7 вечерта. на вратата майка ми се разплака и не искаше да ме пусне преди да ми е поляла вода, а аз и се разсърдих, че иска да се подхлъзна по стълбите на долу. докторът в болницата ме прегледа, прати ме в предродилната и обеща да се видим на разсъмване. към 11 обаче на мен ми писна да стоя сама и го извиках, прегледа ме и ме вкара в родилната зала. акушерката каза "напъвай!", а аз я попитах какво значи това  newsm78... явно добре се е справила с обяснението, щото след три напъна родих. най-ясно си спомням думите на детската сестра, която взе дъщеря ми от акушерката да я прегледа и прочие и каза "ай, какво хубаво бебе!". почуствах се много горда   Mr. Green. после докторът поиска да ме шие, а аз му се скарах не му ли стига каквото съм се мъчила до сега, че иска още да ме тормози...

с втората дъщеря преди десет години си спомням, че съпругът ми беше поръчал да родя в събота, че да не му се налагало да отсъства от работа. и аз нали съм добричка точно в събота през нощта, към 3 часа, се събудих със силни контракции. малко след това ми изтекоха водите и тръгнахме към болницата. от това раждане не си спомням много подробности. спомням си обаче, че таткото сряза пъпната връв и не искаше да връща ножицата на акушерката. после пък си взе дъщерята и не искаше да ми я дава. нещо много силно му беше собственическото чуство тази нощ... спомням си и как тя веднага засука жадно след когато най-после си я получих и сестрата, която се беше нагласила да дава съвети по темата заяви "и двете го направихте така, че да изглежда много лесно!".

с даниел си спомням, че ми изтекоха водите на връх деня на благодарността. отидохме в болницата, прегледаха ме и установиха, че съм с 6 см разркитие и аз се зачудих как ще го раждам това дете като не усещам и грам болка или контракция, как ще знам кога да напъвам??? включиха ме към машина да ми наблюдават контракциите и акушерката току казваше "ауууу, тази е много голяма, сигурно ужасно боли!", а аз дори не забелязвах, че имам контракция... съпругът този път не беше зает да му стискам ръката, разскуча се и започна да се самосъжалява, че нямал поне лаптоп, че да си запълни времето... на осемте сантиметра обаче като започнаха едни болкииииии, върна ми се за предишните сантиметри тройно. оказа се че синковецът не гледал на където трябва и не може да излезе току-така през канала. напъните ми започнаха, а всички ми викаха с пълен глас "не напъвай! не напъвай!", все едно нещо зависи от мен... и накрая той си излезе сам въпреки цялото ми ненапъване. абе, бебешки работи... странно, помня, че много ме болеше, но болката не помня. май и с отглеждането е така - спомням си, че съм имала моменти, в които ми е било много трудно и съм издивявала, но не си ги спомням конкретно. надявам се и за напред да е така.
Цитирай

Atlanta ,USA

Мнения: 2 849
Сппомням си и двете раждания много добре ,сигурно е нормално .Това е толкова важен момент в живота на всяка жена .Аз по принцип помня всичко в детайли с мирис и цвят .
С първото раждане имах вече контракции и беше неделя ,студ и лед.Накарах таткото да хапнем по една пица в Лъчони ,след като се прибрахме започнаха да ми изтичат водите ,добре че не стана в пицарията .В болницата цяла вечер обикалях в коридора ,в стята ,траках със зъби ,не съм сигурна от болка или от студ .Момичето ,което беше с мен в стаята ме гледаше изплашено,казах и ,да си избие от главата ,че ще спи покрай мен . 35Четох вестници права,клекнала и само заглавията виждах от болка.рано сутринта за първи път ми стана лошо от миризмата на кафе ,новата смяна дойде и вече се подготвях да раждам .След това малко ми се сливат часовете ,гледах огромните часовници в предродилна зала и нищо не виждах,а толкова се стараех .Исках да си отскубна системата .И след като ми казаха ,че съм готова ,скокнах към родилна зала,нямах търпение вече .Спомням си целия екип около мен и колко много ми помогнаха , в това число и двете акушерки ,които ми скачаха по корема .

Второто раждане го зачаках от първи ден на 9 месец,толкова ми тежеше вече .Събота-Тодоровден,ставам ,протягам ръка да си включа компа и се чу едно пук от корема ми ,започнаха леко да изтичат водите .Събудих таткото ,свекърва ми беше направила кафе .Настана паника,аз се обличам ,след мен бършат вода  35Гледах да успокоя суетата около мен,колата нова на няколко дена,маркирах цялата първа седалка,а таткото нервно кара и светка на колите пред нас .След като ме приеха имаше още три раждащи в предродилна с епидурална упойка .Сложиха ми и на мен ,много бързо направих разкритие ,имах системи ,банки и за всяко нещо разпитвах, кое какво е ,акушерката леко се поизнерви .Родих първа ,единия лекар беше именик и само повтаряше колко време ни дава да раждаме,защото сяда да пие .Това раждане си го спомням много по-ясно,нямаше такова болка с часове ,стана много бързо и за всичко разпитвах и живо се интересувах .Показаха ми и плацентата и пъпната връв .На всяка майка раждането  и остава мил спомен за цял живот .
Цитирай

usa

Мнения: 3 366
..не помня детайли;
..помня факти (упойки,проби,антибиотици,педиатричен косулт и пр);
..болка изобщо не помня,бях с епидурал и това принципно ме вълнуваше много слабо,минава,забравя се..
..и с 2та работих по деня преди да родя,8 часа си бях в службата,с 2то готвих до среднощ че да има какво да ядем като се върнем и баница за в болницата..
..моята "емоция" с децата започна доста след като се родиха,не съм от майките плакали,неспали,неяли и пр..
Цитирай

usa

Мнения: 3 491
Спомням си, да.  Laughing
За първото бебе датата ми беше 3-ти юни, и все си правех майтап "това дете дали няма да се роди на 24-ти май".
Точно на 23-ти срещу 24-ти май, в 2 през нощта, започнаха контракциите, навън беше бурята на годината. Съпругът каза "ааа, не в това време не може да излизаме никъде." В 4 през нощта се обадих на гинеколога и като му разказах за контракциите, с каква честота са, как се засилват, отговорът беше "отивай в родилното". Като излязохме навън, буря вече нямаше. Бебчо се роди в 10:10 сутринта сред много светлина. Бях щастлива, защото го родих в сряда, от болницата ме изписаха в петък вечерта, понеделникът след това беше почивен ден, и имах 3 дена таткото наоколо за помощ.
За второто бебе свекърва ми беше тук за 2 месеца, и исках бебето да се роди рано, за да може бабата по-дълго да помага за баткото, докато аз гледам бебето. Така и стана - родих 16 дена преди датата.  Very Happy Съпругът беше решил, че ще използва присъствието на майка си, за да работи много, а аз само го сръгвах да ходим на кино, сега ни се е паднало, кога иначе! Вечерта преди раждането тропнах с крак, че тази вечер сме на кино, и толкова. Той даже не влезе у дома, отидохме на кино, гледахме хубав филм, прибрахме се, излязох от колата, беше 11 вечерта, и усетих първата контракция. В 1:50 същата нощ родих. И когато тръгвах за болницата, и вече в родилното, си мислех " поне отидохме на кино, успяхме!". Бях изключително благодарна на бебенцето за толерантността!
Да са живи и здрави малките. Подробности мога да разказвам до безкрайност, но ще стане досадно. Иначе у дома мине - не мине и си ги споделяме, съпругът ми е присъствал и на двете раждания, всичко помним и двамата.
Цитирай

Кацнала на едно дърво.

Мнения: 3 128
Ражданията едва ли ще забравя, ама виж - отглеждането...  ooooh! Чак се паникьосах - чаках второ дете, пък нищичко не си спомнях.
За щастие, оказа се като карането на колело.  Laughing
Цитирай

usa

Мнения: 3 491
Ражданията едва ли ще забравя, ама виж - отглеждането...  ooooh! Чак се паникьосах - чаках второ дете, пък нищичко не си спомнях.
За щастие, оказа се като карането на колело.  Laughing
Тук съм с тебе.  Laughing И аз отглеждането го бях позабравила, и да, препрочитах си книжките за гледане на бебе, макар че първото го бях гледала сама и разликата им беше по-малко от 2 години.
Дано не съм ги гледала като каране на колело, че откакто на 15 години се изпотроших на такова, не съм се качвала повече.
Но продължавам да мисля за отглеждането като за нещо подлежащо на забрава. И продължавам леко да изтръпвам, като чуя израза, че "както бабите са гледали нас преди 20-30 години, така ще могат да гледат и бебето". Може и да има такива баби, но аз и в бабешка перспектива си се представям с книжка в ръка.  Smile
Цитирай

USA

Мнения: 393
Голямата ми щерка преди 18 години-цял ден в библиотеката справки по аспирантурата ми. Разходка на Витоша, по малките часове-кървене (без болки). Татко ми (бог да го прости) ни закара до Майчин дом (с ошашавения бъдещ татко). Шах и паника 7 см разкритие. Имаше студенти тази вечер и доста си бърборехме с един от тях. няма да го забравя. Беше побелял. Обясних му, че ако му се наложи да изражда в н-ско село, то поне трябва да знае какво да прави Mr. Green. Родих след около 2 часа. В друга тема съм писала, че  геройски издържах на напъните и раждането, но "дезинфекцията" с йод-бензин ме уби. Когато казах на израждащия ме доктор "Духай", отговора му беше-много неща са ме карали да правя на родилки, но не и това Mr. Green.
Второ раждане-изтекоха ми водите в къщи (естествено след разходки до последния момент). Започана се едно мотане от моя страна (нали имам опит, пък живеех на 5 мин от Майчин дом). Мъжа ми се побърка. Преглед 8 см разкритие-веднага в родилна зала. Юлия се роди след около 30 мин. (тогава ме предупредиха лекари и акушерки, че при моя болков праг при следваща бременност мога и да родя в ...къщи). От Майчин дом помня- мяукане през нощта-една писана се изкачила до 13 етаж и си легнала в..... празно бебешко легло, студа (края на септември).
Трето раждане-едва ли не насила ме закраха за раждане (свекърва ми и бившият ми съпруг). Докато се приберат (около 15 мин) бях родила.
Последното ми раждане-ден преди 6см, планово постъпване за ражадане на следващия ден. Моя милост естествено отива на работа (доки беше разрешил). Ден следващ-снежна буря, тати закъснява, карам голямата щерка на у-ще, малките (7 и 10 год) ги оставих в къщи. Закарах си се до болницата. Таткото и щерката (бъдещ лекар) се появиха по някое време- да ми правят компания. Раждането-като предишните-контракции си има, болки няма. Накрая доки спука мехура и отиде да се преоблича. Тъкмо обяснявах на присъстващите що за манипулация е това и.... усетих БОЛКИИИИИ.(има няма 2-3 мин. да са минали). Само казах-бебето излиза. Сестрата, която следеше мониторите изпадна в ужасТ. След около минута влетяха полуоблечената генеколожка и педиатър. Бебока "излезна" (или изплува), заедно с водите. Резултат- за него охлузвания по лицето (документирани на снимки), охлузвания при мене.
Стана дълго писание, но се постарха да бъда кратка-все пак четири раждания са и всичко си спомням.
Цитирай

Abu Dhabi

Мнения: 7 982
помня, помня Smile при мен всичко беше подредено. Помня как отидохме в болницата рано сутринта и седнахме за малко в приемната, мислех, че ще чакам дълго, а почти веднага дойде старшата акушерка и ни покани в "моята" стая, настаниха съпруга ми да гледа тв, даваха предизборен дебат и аз също се загледах....помня, че клизмата изобщо не беше неприятна, а аз обяснявах на акушерката, че искам тя да ме избръсне, понеже аз не се справям вече Smile после ми сложиха оранжева нощница и аз си викам, сега ще се похваля на една приятелка, която много обича оранжево Smile
лежах с колана за запис на тонове, лявата ръка на система, а мъжът ми четеше документите за съгласие и само се разписвах;
после акушерката каза - хайде да ходим горе, аз тръгнах, а тя ме спря - че целунете се деееее Smile
в операционната ме посрещна едно младо момиче, дребно, как ме вдигна на тясната маса, още не проумявам. Беше ми толкова уютно и някак празнично. Бяха пуснали сутрешния блок на дарик, говореше Пролет Велкова, а аз я харесвам; влизаше много слънце през прозорците, чуваше се и шум от кръстовището долу. Помня като ме хвана упойката и нещо ми се качи в гърлото, сякаш се задушавам, те се притесниха, а аз бях забравила да им кажа, че ми става така и когато ми слагат упойка за зъб.
Няколко пъти ми повториха часа на раждане - 10 и 5, 10 и 5 - а аз питах, а това дете защо не плаче? А той и досега много бавно и мързеливо се събужда Smile
помня и в реанимация как по телефона ми се обади колега на мъжа ми - не знаеше, че раждам, пита как съм, добре ли съм, и като разбра, че съм родила преди час, се стресна и попита - а мъжът ти знае ли?  35
а на изписването помня как бях бледа и подпухнала, не можех да вляза в дрехите, бях недоволна, че ме изписват по-рано, отколкото аз искам, докторите вадят шампанско, торта, снима камера, а аз ревях и исках да прегръщам моята докторка.
Цитирай

София

Мнения: 901
Спомням си раждането и бременността много ясно.  Бременността му беше много трудна. Лежах 3 пъти в болница за задържане, от седмия месец постоянно имах контракции, изобщо - някакъв малък ужас. В деветия месец всяка седмица ходех в частния кабинет на моя доктор да ми прави записи на бебето. Две седмици преди края на термина той реши да ме прегледа на стола и установи, че имам 5 см разкритие. Веднага ме изпрати в болницата. Мъжа ми беше като сащисан и не знаеше къде се намира. Аз също вървях все едно по облаците, уж толкова време бях чакала тоя момент, но накрая ме хвана шубето. Като отидох в предродилна изведнъж контракциите ми спряха и ми стана страшно отпуснато. Така не се бях чувствала от месеци наред - толкова спокойна. Даже си правех шегички с доктора и с акушерките. Общо взето раждането мина бързо - за около 2 часа бях готова. След това бях толкова изморена, че даже забравих да се обадя на таткото, добре, че доктора ме подсети да му звънна, иначе нямаше да разбере , че съм родила.
И тъкмо се успокоих, че всичко е минало добре и всичко с мен и бебето е наред и ... нова беда. На другата сутрин след раждането една "бясна " акушерка ме изпрати да отида сама до тоалетната ( в Шейново тоалетната беше обща), аз олюлявайки се отидох и там съм припаднала. Намерила ме е една от "съквартирантките" от моята стая. След това цял ден лежах с подуто око и устни, дори не можах хубаво да си видя бебето. Да не говорим как изглеждам на снимките от изписването - все едно съм ходила на война.  Направо ужас.
Цитирай


Мнения: 1 470
      Как ще забравя тези моменти?!Че то при мен все екшъни...
      С първият първо терминът ми беше за 4декември,пък по видеозон показваше 11ноември,и цялата бременност изкарах в разправии кога да го родя,и колко голям бил,главата му била огромна и пр.В деня в който ме заведе мъж ми в болницата с изтекли води,падна най-големият сняг,ние без кола,транспорт йок,пътищата неизчистени,въобще зимата за пореден път изненада софииска община...Тръгваме ние пеша,с дисагите,и по пътя за късмет някакво заблудено такси,което дори ни и качи,в болницата докторът ми вика-Сигурна ли си че не си се напишкала?!-пък аз-Ама докторе то за двайсет години все съм се научила да не се напишквам...Три дни никакви контракции,никакво разкритие,аз започнах да изпадам в паника,защото ми бяха казали че след изтичане на водите до 24часа бебето ще се задуши...Настъпва великият ден,започват контракциите,сложиха ме на системи,но разкритие няма...Със 7см,започват напъните,пък докторите ми се карат че напъвам,пък то не напъвах аз,а онуй инатливото,дето и до ден днешен тропа с крак...Вече раждам,а доктора ми скочи върху корема целият,и аз съвсем се ушашках,така не става по филмите...Рязаха ме нещо,кърпиха ме,но мчи и биха пълна опойка...Излизането ми от нея беше умопомрачително,но е много дълго...И на другата сутрин сестрите ми викат-Видя ли че най-хубавият доктор,със сините очи те изражда...Какви ти очи да гледам,аз се борех за живота си,и този на бебето,а те-очи...
       С вторият беше още по забавно-бяхме на Асамблеята,на вилата на нашите,да сечем дърва за зимата,и аз се поуморих,кръстчето нещо...Докато разбера че това не е кръстчето а са контракции стана 2през ноща...Станаха вече на 4мин,и аз вдигам мъжа,да търси превоз...Хубаво ама до там ни линейка иска да се качи,ни такси,страх ги било...Аз излизам навън пък ми няма маратонките,кучето ги разнесло...Обикалям си тъмният двор с контракции на 4мин,да си търся изпоядените обувки,докато мъжът ми обясни на бабата какво е контракция,и защо е тази патърдия...Тръгваме отново пеша,към Младост...Пък то черни пътища,без осветление,в 2през ноща...В Младост разгеле накрая хващаме такси,но първо трябва да минем през Горна Баня,да си взема картата,и сака с нещата...В болницата пристигаме блрагополучно в 4часа...Но между временно от притеснение,контракциите изчезналиии...И някаква акушерка ми вдига скандал,защо съм я събудила...Не и останах длъжна,та поне се разнообразих малко...Зарязаха ме в някаква стая до 10часа сутринта...Но те не знаеха на кого съм човек... #Cussing outТа мъж ми се обадил на въпросният човек,и той отива и се оказва че никой не знае къде съм...Та в 10часа влизат докторите,сърдити че не съм се обадила по рано...И в 10:30 се роди Страцимир...
     Последният май беше  най-мързелив...Той пък не искаше да излиза,макар че два дни преди това сама си размествах мебелите в детската,правех почистване на двара и др.такива мероприятия,с цел ДА СЕ ОТЪРВА ВЕЧЕ...На терминът цяла нощ си съхранявах прилежно контракции,и си мисля-Ще станат всички,ще закараме децата на училище и детска градина,ще пием с Гришата по едно кафе,те тамън ще стигнат на три четри минути,влизам,раждам,и излизам...Но не бях предвидила мъжкият фактор...Съобщавам му спокойно новината,и изведнъж настава хаос...Стигналие сме до болницата за 15мин,кара срещу маршрутка,карахме се за което,и докато му обясня плана си,ме беше оставил в болницата...И се почна едно чакане...Този ден отмина,и на другият аз им викам на докторите че искам системи,и не ми се стои повече така...Но се извъди някакво велико светило,на 100години,което нищо не чуваше,и цялото трепереше,което обаче заяви че ще чакаме,може и седмица... #Cussing outПобеснях...И като почнах да обикалям Тина Киркова,напред-назад,нагоре-надолу...В 7:30,отивам при една докторка и казвам че съм с контракции на 4мин,и ме свалиха в предоперационна...Идва мъж ми на свиждане,а аз със страхотни болки,му казвам че ще раждам и не мога да изляза,а акушерката ме успокоява-Излез го виж,до сутринта няма да си родила...Излизам аз,но ми започват напъните,а той седнал отсреща в кафето бира да си пие,с един приятел...Викам му бясна,идва,а аз вече не издържам,обяснявям му ситуациятя,и той ми казва да питам колко ще струва упойката,носи пари...Метнах му аз якето си,и тел.,и се довлачвам до предродилна...Сестрата пуши и ми се смее,защото аоз и обяснявам че раждам...-Не може ти за половин час от 2см,да си направила пълно разкритие-казва...Е накрая я убедих да ме прегледа,лягам на леглото,и само как погледна,и като се развика,като се разтърчаха,ни систгеми успяха да ми сложат ни чудо...Моят мъж чака от вън с парите,пък ние излизаме вече родили се...А той щеше да припадне...Докато ме шиха голям майтап беше,дори ми викат да не се смея че преча,пък то един млад доктор...И ми казват-Много ти е хубаво бебето,приличало на мен,а то едно спаружено,лилаво,оцапано...А като го изкъпаха и то по придоби вид,го носят на баща му,и го хвалят как било започнало да прилича и на него...Значи викам докато е грозно и мърляво прилича на мен,пък като се поочовечи започнало да прилича на баща си а?! 35 35 35
    Е това е!!!За сега...
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 36 отговора