Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 59 отговора

София

Мнения: 9 301
Проворикарана от два постинга на Дар за мен за ромския произход, предлагам да си поговорим за това.
Знам точно как се чувства Дар за мен, понеже и мен ме притеснява същия проблем - как ще се чувства той когато порасне и е по-мургав от останалите деца в детската градина, а в училище? А как ще се чувства когато му кажа, че е ромче и как да го накарам да се гордее с произхода си, като циганин е обидна дума, доста широко разпространена? И как ще се чувства той при този етнически нетолерантен модел, който е изграден в България?
Няма да крия, не съм и искала, на тези с които съм се виждала съм казала, просто не е ставало на въпрос, че Исак е ромче, поне със сигурност по майчина линия. Бащината линия е малко като "тъмна Индия", но това е без значение.
Моето мнение също е, че всеки осиновител има право да предявява претенции за етноса на детенцето, не твърдя че ние не сме имали такива претенции - имахме, но когато видяхме Исак вече бяха без значение.
Атмосферата тук е много толерантна и съм сигурна, че повечето от пишещите няма да наранят детето ми, ако някога го видят, но това е тук. Понеже следя отчетните теми, там какви глупости се леят по някога по повод на ромчетата, едвам се сдържам да не пиша, а може би трябва..., но не виждам някаква полза - пробвах в един друг форум, където разискваха осиновяването и отново мненията за по-различните бяха отчайващо расистки, но не постигнах нищо, може би ми липсва дар-слово или емоцията ми е в повече...
Провокира ме и друго, което се случва във форума, не помня кой беше написал, че е изявил претенции за чисто българче до 8 месеца, отговорите масово бяха - няма страшно, има българчета по домовете. Хора, много добре знаете, че чисто българче (т.е. дете с известни майка и баща и двамата от български етнос), при това до 8 месеца... мила, много ще имаш да чакаш. Не, че е невъзможно, възможно е, но ще чакаш. Знащо никой не го каза това? Аз си замълчах, понеже не обичам да внасям негативни нотки и песимизъм, може би затова сте си замълчали и вие?
И някой замислил ли се е, че тези, които наричате късметлии (не знам за мама галя, ще говоря за себе си и се извинявам, че я намесвам) не са имали претенции за детето и затова са им предложили дете по-рано, отколкото на останалите?
И аз искам да кажа, че не ме дразнят изискванията на хората към чисто българче, да боли ме, понеже нечисти българчета, но белички, по домовете - бол, но вярвам че има и такива кандидат-осиновители, които ще кандидатстват за тези деца и ще ги вземат.
Другото, което ми направи впечатление - едни познати наскоро осиновиха дете, първото което ни казаха беше - осиновихме момченце, чисто българче. Аз лично съжалявам това дете - тази реплика показва, от какво огромно значение за тях е хората да харесат детето им и да го приемат, независимо че е осиновено. Тази реплика още в началото показва, че те са раними по повод осиновяването и не могат да дадат на детето си сигурност. Така мисля аз, дано да не съм права.
Е, ще съм благодарна ако се заформи някакъв спор, но и да не се заформи, пак ще съм благодарна.
Малко нахвърляно стана, ама е сутрин и напоследък не пия кафе...
Цитирай


Мнения: 3 666
А на мен ще ми е интересно колко ще си признаят, че са отказвали ромчета, пък иначе не са расисти и са много толерантни.
Цитирай

Враца

Мнения: 4 382
Аз ще си призная, че сме писали за етнос дете от български произход.
Съжалявам ако с това признание  ще загубя виртуални приятели от този форум.
Ще се опитам и да обясня нашите причини за това решение. Ако на някой му се чете да продължи.
Когато ни подписваха писмото от Враца ни казаха, че веднага могат да ни предложат русо, синеоко дете от ромски произход. На това отговорих, че ние не сме тръгнали на изложба и проблемът не е дали детето е русо и синеоко, а в произхода.
Ние със съпруга ми се притесняваме от генетичните заложености, които може би средата нашата няма да промени.
Другото, което много ни притеснява е отношението към ромите във Враца. Ми честно казано то е отвратително. Много пъти съм се опитвала да разбера защо тук имат особено отношение и към турци и към цигани- ми явно е манталитет. Не напразно живея в резерват Северозапад, хората тук са по-първични, нямат етническа търпимост, сякаш някой се опитва да я подклажда допълнително.
На детето ще му е достатъчно трудно може би да приеме факта, че е осиновено, но не знам дали би се справило с враждебната среда около себе си.
Нямам сили да ставам един вид пионер и да се опитам да променя мисленето на хората, защото з амомента това мисията невъзможно.

В заключение- темата е сложна, трудна, многопластова, моля ви нека не става бойно поле.
Цитирай

София

Мнения: 1 843
Фокси, никога не съм се делила хората на произход, цвят на кожата, благосъстояние, здравословен статус и т.н.
Деля ги на такива, каквито съм щастлива да познавам и такива, с каквито не искам да имам нищо общо.

Не съдя и не си позволявам да коментирам желанията на другите хора.
Просто не мога да проумея за какво ми се извиняват и какво се съдържа в репликата: Абе, то това дете изобщо не прилича на такова, трай си!  Shocked

Аз да съм казала, че се надявам да не засегна някой, който иска да осинови бяло бебе от чист български произход? Или това не влиза в графата за "засягане"? Защо?

Къде е разликата? Етноса не е рядко заразна и неизличима болест. Не прихваща.

Просто не виждам какво толкова има да се дискутира, наистина.

Но от снощи се притесних. Не може да се обясни с друго снощното ми безсъние. След като прекарах почти без да ставам, 18 часа на компютъра за да приключа една работа, очаквах да съм пребита, а вместо това в два и половина продължавах да зомбясвам из къщата и мисля.

Някой ден детето ми ще разбере за произхода си. Аз ще направя всичко това да протече по най-нормалния и естествен начин.
Всъщност още преди месеци се сблъскахме с предразсъдъците на хората. В детската градина някой казал, че циганите са лоши. И в един момент тя изтърси на едно дете: Ти си циганка, защото си лоша!
Подскочих и отидох да я питам кой й е казал това. Изяснихме и аз я хванах за ръка, поведох я до близките къщи, където от десетки години живеят роми. Видяхме едно момченце, което засичам често. Запознах ги, поговорихме си, поиграха си.
А после й казах: Ето това дете беше ромче, циганче, е, лошо ли беше?
Тя каза: ами, не.
Тогава й казах, че не бива да повтаря всичко чуто, а сама да се убеждава дали е така.

Притеснена съм, каква ще бъде реакцията й, ако някой ден й се извинят и й кажат, че се надяват да не са я засегнали. Детето ми притежава уникална гордост. Устничките й мълчат, но очите й говорят повече от всичко, когато някой я настъпи по чувствително място.
Виждам осъдителния й поглед, когато я делят от играта, защото не влиза в сметките на детската йерархия едно момиче да играе с момчетата или пък каките на седем години да се принизят да играят с едно "бебе" на 4.

Не крия, че съм безкрайно щастлива и горда, че тя разцъфва така невероятно пред очите ни. Дали да не взема да я науча да съжалява по-грозните от нея? Разбира се, иронизирам. Това е абсурдно!
Също толкова абсурдно, колкото някой да съжалява, че сме "взели" ромче или, че може да ни засегне със собствените си желания и претенции.


П.П. Фокси, аз бях тази, която в другата тема каза, че българчета по домовете има. И добавих: или поне приличат на такива. Не мога да налагам собствените си възгледи, но се опитах да намекна, че има много деца, които не покриват общата и наивна представа на българите за ромите. И чакат някой да ги прегърне.
Цитирай

София

Мнения: 9 301
Аз ще си призная, че сме писали за етнос дете от български произход.
Съжалявам ако с това признание  ще загубя виртуални приятели от този форум.
Мила, няма как да загубиш виртуални приятели заради изискването си  Hug То си е твое право и никой не може да ти го отнеме Smile

Ох, чудя се дали да го кажа, ама за генетичните заложености (може и да съжалявам после и се извинявам, ако някой ще ме приеме не така, както ми се иска) - мислила съм по този въпрос, още повече че психоложката ни провокира с него на проучването. Думите й бяха нещо от сорта "Колко роми са като д-р Чирков?".
Отговорът на този въпрос от моя страна е - колко роми са имали възможност да получат подходящото образование, за да станат като д-р Чирков?
И в същото време колко българи, които имат възможности да учат (финансови, подкрепа от роднини и т.н.) са стигнали до дупката?

Ва-Ва не искам да провокирам бойно поле, далеч съм от тази мисъл, просто има доста неизказано тук по отношение на етническия произход и може би е хубаво да се каже... Съжалявам ако стане лоша дискусия.
Цитирай

София

Мнения: 1 843
wa_wa, недей, бе жена!

Никакви приятели няма да загубиш! Не е нужно да давате обяснения за мотивите си! Просто не ни се извинявайте!
Разбирате ли??? Нищо ни няма на нас. На Ирина нищо й няма.

Ние, е, поне за нас гарантирам, не се делим. Не ни делете и вие!

А, че ще бъда по-внимателна в компания, където знам, че има изисквания към произхода, не мисля, че е странно. Аз мисля за детето си.
Цитирай

Враца

Мнения: 4 382
не, няма да се извинявам и не няма да деля никога.
отговорността да осиновиш дете е голяма и всеки трябва да знае с какво е готов да се пребори и с какво не. това е по-добрия вариант, отколкото да направи нещо само за да има дете.
Децата не се връщат.

Колкото до

А, че ще бъда по-внимателна в компания, където знам, че има изисквания към произхода, не мисля, че е странно. Аз мисля за детето си.

лично аз при срещата при вас не съм мислила изобщо за това. Просто се влюбихме в малката чаровница и това никакви идеи за произход не могат да променят.
Говорихме си със съпруга ми и двамата мислим, че има широкоскроени хора, които не могат да се повлияят от нашите размисли- шапка ви свалям и това не празни думи. Просто ние не сме такива, средата ни не е такава, не мога да поема отговорностм повече отколкото съм преценила
Цитирай

Варна

Мнения: 3

Разбирате ли??? Нищо ни няма на нас. На Ирина нищо й няма.


smile3501
Но за съжаление, не всички разбират.
Между впрочем, има ви. Вие просто искрите!
 smile3525
Цитирай


Мнения: 3 666
Ние сме писали изискване за български етнически произход, което ще променим след месец на смесен, но държим на български етнически произход на майката. Когато с мъжа ми попълвахме заявлението се наложи и двамата да правим компромиси. Това беше един от компромисите, които аз направих, защото това дете ще го гледаме двамата, не само аз.
Другото ми съображение да не искам аз за себе си дете от ромски произход е, че мое дълбоко убеждение е, че един човек трябва да бъде възпитаван като представител на собствената си етническа група, за да знае кой е и от къде е. Аз не бих могла да възпитам едно дете като представител на ромското общество, защото не знам как да го направя и няма да се справя. Просто си поставих цели, които сметнах, че мога да изпълня.
А децата са си деца, те стават такива, каквито ги направи семейството и средата, в която живеят.
Цитирай

София

Мнения: 9 301
Мен форумът ме изхвърли и сега влизам с друг браузър newsm78
Това исках да напиша преди 1 час (преди да ме изхвърли)
Дар за мен, твоята Ирина направо пълни душата ми още от самото начало  Hug
И няма може би в този форум друг човек, който да е толкова толерантен към останалите като теб. По някога се плаша, като се сравнявам с теб и се питам - когато вземем Исак, дали ще бъда поне малко като Дар за мен, ще успея ли по същия начин да се справя с въпросите, ще успея ли да науча детето си да бъде това, което е ... не го казвам, за да те четкам, уча се от теб. Това, което искам да кажа е, че за етническия произход на децата се предпочита да се мълчи, а според мен не трябва.
Няма да лъжа, че когато тръгнах по пътя на осиновяването държах на чисто българче, после попаднах на този форум. Тук, четейки някъде между редовете на написаното, реших, че може и да не е чисто българче, защото произхода не е толкова важен, важна е любовта.  В никакъв случай не целя разделяне на форума на такива, които искат българчета и други, моля ви не ме разбирайте в тази посока, и в никакъв случай не деля хората на такива и други, пак моля.

На това искам да отговоря сега
Другото ми съображение да не искам аз за себе си дете от ромски произход е, че мое дълбоко убеждение е, че един човек трябва да бъде възпитаван като представител на собствената си етническа група, за да знае кой е и от къде е. Аз не бих могла да възпитам едно дете като представител на ромското общество, защото не знам как да го направя и няма да се справя. Просто си поставих цели, които сметнах, че мога да изпълня.
Много точно попадение, това ме притеснява и мен, но ще търся начини ...  newsm78 още повече, че се очертава семейството да растат деца от различен етнически произход... но пък ще бъде весело  Laughing
« Последна редакция: пт, 10 авг 2007, 13:04 от Фоксче »
Цитирай

София

Мнения: 1 843
Фокси, хващаме се за Чирков, защото дотам стига собственото ни знание. Това не значи, че е единствен...
Много хора с ромски произход просто не тръбят, че са такива. И е разбираемо защо...

Продължавам да твърдя, че има хора и хора, а не етноси.

Разлика в манталитета? Ами да. То манталитета се различава от къща в къща, ние искаме да обединим цяла нация!
Че детето ми друса дупе по-умело от някои жени с претенции да танцуват майсторски кючеци, само ме весели! Пее и се радва на живота, ми нека е генетично, да не би да върши зло на някой?

Аз няма и не мога да я възпитавам като ром. Но не и нужно. Това е една част от идентичността й. Другата ще израстне с мен, а аз съм българка.

Та ето някои градивни неща, които все пак умеят да правят ромите у нас:
http://www.ric-bg.info/bg/news.php

и още:
http://www.ethnos.bg/index.php?MID=1

И преди Чирков, друг циганин е прославял името на страната ни. Поет превеждан на десетки езици, уважаван и ценен.

Циганин съм. Детството ми босо
прошумя с катун под нощи хладни.
Ала нож във джоба аз не нося
и не дебна кон да ти открадна!

Циганин съм. От вулия ядох,
водих мечка, в пек и снежна киша.
Но от скръб не пея като дядо -
дом си имам и на книга пиша.

Някога игрите ми отнеха,
скитах дрипав - жива живеница...
Но погледай как във градски дрехи
днес играят двете ми дечица!

Плувах по води, но не с корито,
кон крилат веднъж ли ме примами?
Аз видях страни, до днес които
и насън не е видял баща ми!

Нека плиска буен дъжд, небето
да трещи и буря зла да стене.
Не главня през нощ, а ток ми свети
и света улавям със антена!

Усин Керим
Цитирай


Мнения: 2 123
В тази тема пиша в качеството си на амеба....ако искате чехълче или зелена еуглена  Sad

В смисъл, че вие сте завършени човешки същества на доста по-друго духовно ниво, в сравнение с мен, моята еволюция засега е на описаното по-горе долно ниво...

Казвам го съвършено сериозно, а това се потвърждава и от личния ми опит. На кратко какво имам предвид:
На рационално ниво - аз нямам нищо против ромския етнос. харесвам циганите (в тази дума не влагам нищо обидно, затова не виждам нищо срамно да се употребява). Харесвам безкрайно музиката им. Една от най-прекрасните жени, които познавам е циганка. Държа Никола да има такива приятелчета. Имала съм клиенти цигани, които съм защитавала като лъв, двойно по-убедено от клиентите ми българи, което между другото също показва, че правя разлика. Но това е на рационално ниво

Какво се случва на емоционално ниво обаче...
Ами голям срам за мен се случва ....
Оказа се, че аз не мога да направя това, което вие сте направили... Първото детенце, което ни предложиха, беше с произход неизвестен, но очевидно беше ромче. И аз не можах да се преодолея...
Оревах го това дете - мисля че съм споделяла тук... Една седмица се мятах като риба на сухо, борих се със себе си, не можах.... Просто не можах да го приема като свое. Много ми беше миличка и сладка, ходих, храних я, гушках я, не стана, не можах да я приема... Мъжът ми беше готов веднага.

Преломът настъпи когато си дадох сметка, че не мога да се уча на толерантност на гърба на едно дете. Никое дете не заслужава да има майка, която го държи на една ръка разстояние, просто не е честно. Поне за това си дадох сметка, но оттогавасе срамувам от себе си.

Слава богу, господ ме пожали и ми позволи да разбера, че момиенцето е осиновено веднага от други, доста по-добри от мен хора, които го обожават.
Цитирай

София

Мнения: 1 843
Фуссии, ва_ва, какаяка и всички други, как да ви обясня, че няма нищо лошо в решението ви.
Аз поне не виждам. Виждам зряло и отговорно отношение.

Фокси, прекрасни думи, но как да ти кажа, че това не е някакво израстване от моя страна. Аз нямам заслуги. Така съм си родена. Не съм се борила със себе си. Единствения миг на колебание беше, когато партньорът ми каза, че не иска ромче. После ми обясни съображенията си и аз умрях от смях. Предаде се тутакси.
Страхувал се, че информацията не се пазела добре и можело да ни изнудват... Very Happy

Но, ако той имаше и капка колебание, щяхме да търсим компромис. Тук съм категорична.

Да си духовно израстнал, означава да си преживял това, което си преживяла ти, Фуссии.

Не мисля, че темата тук е защо не искаме деца роми.
Темата (поне за мен) е да не се делим.

Нека се учим едни от други. Няма смисъл да се съревноваваме. В центъра на вниманието ни са децата ни, а те не печелят от дрязги е деления помежду ни.

Проблематиките са различни.
Деца с различен от българския произход.
Деца осиновени под една годинка.
По-голями осиновени деца.
Деца със заболявания.
Деца с проблемна адаптация.
Деца, деца...ама все деца.
Цитирай

София

Мнения: 9 301
Фуси пък и другите, стига де, няма такова нещо като извисено ниво или не, няма такива неща като амеби и др.  поне аз не мисля че има разлика между мен и някой друг - всеки човек сам определя какво може и не може да прави и е много грешно да се напъваш да направиш грешния избор, само защото си мислиш, че това е по-правилно или извисено или някоя друга глупост - постъпила си правилно, правилно постъпват и останалите - неправилно ще бъде да вземете дете, към което не можете да бъдете отворени.
Когато срещнахме Исак на първата среща нещо трепна в мен и баща му (ще ми се да мисля, че и в Исак е трепнало, защото ме гушна и не се разплака, въпреки че една леличка обикаляше около нас в готовност да го грабне, а може би затова не се е разплакал), когато си тръгнахме и се прибрахме в къщи мъж ми ми каза - "Той май е цигане." а аз му отговорих "Да, сигурно е цигане, ама си е нашето циганче." без да влагаме в думата обидния й смисъл. От тогава той си е нашето детенце и това е. Няма възвишени цели и не е имало - от първия момент имаше връзка между нас и това е. Ако не се беше получила не знам, какво щях да правя.

Дар за мен, циганите не винаги са били такива, каквито са сега... те са волен народ и не е нужно да са Чирков, за да са хора. Не всяко дете ще се прослави като порасне, независимо от произхода му, но за родителите си ще бъде единственото на земята.

ПП Виж нашият не ще да друса дупе, пък и не дава на никой около него да пее... може би оценява, че не се справяме добре Laughing
Цитирай


Мнения: 3 666
Аз не чувствам неудобство или вина от предпочитанието, която имаме. Не крия, че водещото в това решение е изискването на мъжа ми, а то е най-важно в случая. Едно дете трябва да е искано и от двамата си родители.
Мен друго ме дразни, когато се коментира тази тема тук, като не визирам нищо от досега написаното, да не вземе някой да се притесни. Просто ще се поровя да потърся старата тема и ще се включа по-късно.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 59 отговора