Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Здравословни проблеми и профилактика
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 77 отговора

Dania

Мнения: 2 757
Най-после намирам малко време да ви разкажа за патилата си по лекари и болници. Действието се развива в датски болници, но предполагам има големи прилики с всички останали.
Всичко започна, когато на 3 седмичното ми бебе изведнъж му се запуши носът. Тотално запушен нос и нищо повече - няма сополи, температура или квито и да било други нередности. За пръв път ми се случва подобно нещо с бебе и паниката ми е голяма, защото бебетата не могат да дишат през устата и със запушен нос се задушават. Понеже беше събота и лекарите не работят го карам на дежурен лекар в болницата. Прави му обстоен преглед и заключва, че му няма нищо. Но аз паника държа да го види "специалист". Защо ми и трябваше. Пратиха ни в педиатрията. И там същия обстоен преглед с всички екстри, които включват събличане чисто гол на отворен прозорец и течение за да го мерят и преглеждат. Казвам им че само носът е запушен, но те си знаят тяхната. И те заключват, че му няма нищо и ни пращат в къщи с един флакон физиологичен разтвор и ако стане по-зле да го докараме пак. Изкарваме ужасна нощ, през която капя физ разтвор без всякакъв ефект, детето се задушава и аз не знам как да реагирам. Не може да яде, дави се, нерви се, реве, от това още повече му се запушва носът и така омагьосан кръг. Накрая от немай къде му слагам от моите капки за нос, които са за възрастни и за него дозата е конска. Помага му, но след 4 часа носът пак се запушва зверски и се почва ужаса. Едва дочаках сутринта и го заведохме пак в педиатрията в нашата болница. Настаняват ни в болница защото тъпата аз така пожелах, понеже съм уплашена. Там сме с другото близначе и майка ми, дошла да помага. Носим детенце нон стоп, лекарите минават чат пат и казват, че му няма нищо. Накрая най-после една лекарка видя, че проблемът е сериозен и се почна голямото мъчение на детето ми. И за всичко това бях виновна единствено аз, защото бях панирана и защото имах доверие на лекари. Съблякоха детето ми чисто голо. А там един студ, аз лежа завита в леглото и дзиндзирикам, а той немощния гол. Дори не е завит, щото непрекъснато се точат сестри и лекари и го преглеждат как диша и т.н. Окичват го с камара електроди да му следят всевъзможни показатели и кой знае защо система. Слагат му сонда в носа с която да го хранят, понеже не може да яде, при което бебока пищи страхотно, но аз нищо не мога да направя защото трябва да лежи неподвижно. Слагат му в носът 2 тръбики през които духа уж топъл въздух, но реално никак не е топъл и шуми толквоа силно, че може да побърка човек - мен ме побърка, а за бебчо дето му е на главата не знам как се е чувствал. Това духа вътре, отделно друга дупка през която духа точно върху носът му (от толкова духане и да няма хрема човек, че я получи). И така бебо трябва да лежи мирно, да мръзне, и да понася неясно колко време ужасния шум и вятър в носа си. Аз обаче вярвам на лекарите и търпя, въпреки че бебо се дере, защото е свикнал на топличко, да си го гушкам и да си го кърмя. В един момент не издържах да го гледам как реве (в резултат на този рев бебо получи пъпна херния) и си го взех. Бях си изцедила кърма защото трябваше да я пусна през сондата. Но реших да го взема на своя глава и да го нахраня с шише. Започнах, бебо пиеше малко трудно но си пиеше. Ония лекари като ме видяха и скочиха да ми го вземат. Казах им, че ще го нахраня и ще го върна там, просто искам малко да се успокои. Ония не та не - не може да пие от шише защото ИЗРАЗХОДВАЛ МНОГО ЕНЕРГИЯ моля ви се хора. А не изразходва енергия като се дере от рев. Тъпаци. Почнаха да ми дърпат детето да го нахранят със сондата. Аз крещя вече и не им го давам. И ме заплашват, че ще извикат психиатър и ще ме изолират от детето ми. Пуснах го щото не им знам колко им е акъла и да не вземат верно да ме обявят за луда и да ми отнемат детето. Слагат го на леглото, накичват го пак с жиците, системи и маркуча с въздух да му духа и започват да го хранят със сонда. Но бебо пищи и се мята. Сестрата понечва да го вземе да го успокои, при което сондата се изважда от стомаха. И изведнъж му падат показателите. Търчи лекар, преслушва. Оказва се че кърма е попаднала в белия му дроб и бебока ми едва ли не умира. Обаждат се на мъжът ми да дойде моментално защото виждат, че са оплескали нещата и не могат да се справят. Трябва да го транспортират в най-добрата датска болница по най-бързия начин. Събират се 100 човека и се почват кръвни проби, рентгенови снимки и подготовка на ковиоз с който да го транспортират. Бебока реве та се кине, а на мен не ми дават да го пипна. Карат ме да подписвам, че разрешавам да го сложат на аспиратор ако се наложи и изобщо се държат като че ли едва не умира. Аз рев и рев. Накачурваме се с майка ми, др бебе и мъжът ми в колата и потегляме към др болница докато още преместват бебока с всичките му системи и маркучи в ковиоза. Пристигаме в другата болницата. След малко виждаме и линейката фиу фиу пристига с нашия умиращ Тединко. Или поне аз така си мислех. Това беше най-големият ужас в живота ми. Качваме се в педиатрията. Настаняват ме в една малка стаичка с едно легло за мен и едно за бебо. Майка ми я настаняват на земята на един матрак и карат креватче за др бебе. Всички тези неща едва се побират в стаята, абе нема къде да се разминеш. От тавана на стаята духа вятър - вентилация (от която след малко се запушва носът на майка ми). Бебока пак го накичват с всички екстри. Там е пълно с всякаква апаратура по последна мода. Визуализира данните на монитор в стаята на лекарите и сестрите и така те могат да следят бебо от разстояние. И така оставаме там. Бебо лежи хвърлен гол на студа. Ние до него неизменно следим дали диша и му бутаме маркуча в носа, щото той непрекъснато маха с ръце и го вади и ние глупачките си мислим, че без него ще умре. Следват 6 ужасни дни, през които бебока едва диша, не може да спи, реве, измъчва се. Ние изобщо не можем да мигнем съответно. Храна не ни се полага - кухнята е пълна с какво ли не, но това е за децата-пациенти, а не за родителите им. Моите деца са на кърма, но на кой му пука - ние си купуваме с купони на космически цени. Карай, това е най-малкия проблем. През това време се правят по 2-3 пъти на ден безсмислени кръвни проби, източиха кръвта на детенце, да не говорим, че при всяко дупчене реве та се кине и хернията расте расте ли расте. Като ревне веднага му вкарват панадол. Без значение, че реве понеже примерно се е наакал, ама ония не се замислят, а направо за по-лесно ръгат панадол. Добре, че аз си следя кво става и кога мога ги отказвам от панадола. Сложили един електрод на коремчето му, който го гори. Аз не знаех отначало и се чудя що реве детенце нон стоп. И по едно време видях червените петна от изгорено по корема му - те местят периодично електрода за да не гори на едно и също място и тъпчат панодил за да не реве. ИДИОТИ  #2gunfire. Като видях и веднага махнах електрода. Виждат, че спира да визуализира и търчат пак. Казах им, че не искам този електрод да мъчи детето ми. Едва ги убедих. Казаха: Добре, тогава ще му вземаме кръв по-често за да следим въпросния показател, който иначе следят с електрода. Избрах този вариант пред горещия електрод на телцето му, които седи залепен през цялото време и го гори. Къде денонощно бдим с майка ми над леглото му и не спим, къде сестрите непрекъснато влизат и излизат и човек и за 1 мин не може да си затвори очите. Аз виждам как майка ми клима глава и заспива над детето и съответно не мога да мигна от страх да не заспим и двете и да го изпуснем. От ядове прокървих отново (та до ден днешен, 2 месеца след раждането аз съм с лохии) и ме заболя жлъчката. Майка ми от преумора и се сгърчиха краката и изобщо не можеше да се мръдне, камо ли да легне на матрака на земята - седеше на един корав стол през цялото време. Ева, близначката започна да кашля от вятъра от тавана, който вее право в нас и не можем да избягаме от него. А Теди все така си беше със запушен нос. Идват непрекъснато капят физ разтвор, смучат с аспиратор, сонди бутат за да изсмучат от вътре уж но то си няма нищо, просто носът е запушен без всякакви секрети ама те де ли ръгат ония сонди - съсипаха ми детето. Помолих ги няколко пъти да пратят УНГ да види кво му е на носа. Не пожелаха. Правят поредната безсмислена рентгенова снимка да не е хванал пневмония, въпреки че очевидно не е, няма температура, преслушват го и му няма нищо, но въпреки всичко решават да ми облъчат детето. За всеки случай представете си. Накрая ми писна. Изпаднах в нервна криза и им казах, че искам да си ходя. Разбрахме се да махнем въздуха и да видим дали детенце може да живее без него. Тук пък казаха, че ако може да суче най-добре е да го кърмя. Айде демонстрира им че може да суче. И сондата махнахме. Така лека полека разкарах всички жици. Убедиха се, че как с тях така и без тях - детенце си е здраво, само дето носът е запушен и няма нужда от сонди, системи, маркучи и жици. Започнах да си го кърмя, да си го нося, да си го успокоявам и най-после ги убедих да ме пуснат да си ида. Казаха, че напускам на своя глава, те препоръчват да остана за всеки случай. Абе да са им чисти ръцете. Но аз реших че няма смисъл повече да ни мъчат всички и изобщо да не ни помагат и си тръгнах на риск.
От тогава сме си в къщи. Детенце лека полека се оправя, носим го по цяла нощ като му е запушен носът, но поне не му духа и му създаваме естествени условия да му се възстанови носът. И бавно бавно се оправя. Излишно е да кавам, че на всички ни е по-добре в къщи. Отделно си го заведох на УНГ и той му следи състоянието. И той каза, че проблемът е единствено в носът и стоенето в болница и всичките онези безсмислени проби и мъчения са били излишни.
Междувременно водим децата на рутинен преглед при личната лекарка. Тя е информирана от болниците за всички подробности около Теди. Включително и че аз съм луда истеричка, която пречи на лекарите да си вършат работата #Crazy. Преглежда Теди и решава, че трябва да се върне в болница. Казах и че го следи УНГ и че няма нужда да постъпва в болница и че няма да го заведа пак там и си тръгваме. На др ден на вратата ми цъфват 3 овци - личната се обадила в общината и ги пратила да ме закарат насила в болницата с детето, щото аз съм била луда и му рискувам живота. И двамата с мъжът ми избесняхме. Обяснихме им как стоят нещата, ама кел файда. Аз пак се развиках и доказах че съм луда отново. Казах им, че ми губят времетъо и да ме оставят да си гледам децата. Но те си знаят тяхното. Накрая с мъжът ми решихме, че на глава с прости хора се не излиза и склонихме да идем в болницата да го прегледат. Загубиха ни 3 часа. Но поне прегледът показа, че не за хоспитализиране и си ни пуснаха в къщи. Междувременно общинарките ми предлагат помощ, щото виждат, че едва се оправям с тези бебета. Казах им че майка ми ми помага и от др нямам нужда. Те и не предлагат нищо всъщност, само ПСИХОЛОГ за мен моля ви се.
Спирам, че стана много дълго. Това бяха в общи линии начите приключения по болници, от които излязохме по-болни отколкото влязохме
Цитирай

софия

Мнения: 2 388
не мога да повярвам! не мога! съди ги за тормоз!!!
Цитирай


Мнения: 725
Лелееее, ако това го беше разказала за българска болница - нямаше да се учудя, но за финландска.... Shocked
Измъчили сте се. Дано всичко се оправя вече. Не ти стига, че се притесняваш за баткото, ами и сега бебо...Аз още понякога сънувам кошмари, как малкия реве в една сатя докато 3 яки лели го натискат и се опитват да му сложат абокат...Съчувствам ти.Бързо оздравяване   bouquet
Цитирай

Dania

Мнения: 2 757
не мога да повярвам! не мога! съди ги за тормоз!!!

И на мен ми мина през ума да ги съдя, ама се отказах щото вероятно щяха съвсем да ми скъсат нервите.  А и нямам никакви доказателства за правотата си освен здравия си разум и майчин инстинкт  Crying or Very sad
Цитирай

Варна

Мнения: 472
Направо нямам думи! Shocked

Ако се беше случило тук нямаше да се учудя.
Все си мислех,че в чужбина отношението и условията в болниците са по-добри.
Съжалявам за кошмара,който сте преживели.
Дано от тук нататък дечицата да са здрави и да радват мама и тати с усмивките си. Hug
Цитирай

Варна

Мнения: 164
Здравей мило мамче.Първо искам да попитам сега как сте.И оправи ли му се носът вече.Ревях докато ти четох писаното.И не само защото и аз съм майка ами защото изживях  айде да не е същия страх, но подобен на твоя и то в българска болница.Не знам дали ще ти помогне моят разказ, но четейки твоят аз малко се успоких,поне не съм сама.Защото и на мен ми мина през ум да ги съдя лекарите на моето бебе ,но  наистина няма полза, уви.Те -лекарите няма да се променят си мисля, просто в тях няма капка морал, и никакво чувство за жал, нищо че става въпрос за бебе , в моя случай за осеммесечно бебе.Аз до скоро бях на ръба на нервна криза и даже сега пишейки малко си поплаквам, но вече ми минава, защотото знам че бебо е добре/не смея да го кажа на глас/.Все се притеснявам да не му има нещо пак.И затова казвам че няма по-голяма мъка от това да ти е болно бебето.Просто няма.Какво ли не бих дала аз да съм болна а то да е добре. И всичките  тия вируси, грипове и т.н. дето ги изкарват  и с толкова усложнения в последствие да ги поема аз на мой гръб.Не ми се пишат подробнностите тук за моето преживяване но ако имаш желание  винаги бих разказала.В крайна сметка важно е само едно -гледай ти да си спокойна,никой не може да помогне на бебенце или на бебчовците ти така както ти.Никой.Лекаря е само една безчуствена библиотека от знания нищо друго.До сега не съм срещнала някой загрижен истински.Това е.
Цитирай

Чикаго / София

Мнения: 2 876
Боже, NikiFin , направо нямам думи!  Shocked

Милото детенце! Sad Горките вие, измъчили сте се всички!

Дано сега всичко вече е наред и малкия се оправя бързо!  Hug

Цитирай

София

Мнения: 941
Боже,боже,а всички мислим,че в чужбина е друго...
Цитирай

гр Варна

Мнения: 585
АЗ пак ще питам с нещо овлажнявате ли  въздуха в стаите на бебето , явно че се отоплявате по някакъв начин защото от поста става ясно че е студено при вас . Сухия въздух в помещението може да е достатъчно сериозна причина за проблема за който пишеш  . При нас бебе  начаса се оправи след като си купихме овлажнител.ИМА ДЕЦА С ПО-ЧУВСТВИТЕЛНА НА СУХ ВЪЗДУХ ЛИГАВИЦА
Цитирай


Мнения: 2 172
В крайна сметка имало ли е проблем с бебето или нe?
Доколкото успях да разбера не му е имало нищо, но са му правили изследвания за всеки случай, защото ти си била паникьосана и си настоявала за по-обстойни прегледи в началото.
Извинявам се, ако не съм разбрала
Цитирай

Плевен

Мнения: 1 364
Аз също не разбрах причината за възмущението. Но всъщност не ми се и пита. Единственото което схванах е как си възпрепятствала работата на лекарите.
Само да кажа, че според мен няма да е лошо да ги послушаш за психолога.
Цитирай
Слушала съм за какво ли не за Български болници, но това което разказваш в Българска болница не може да се случи. От разкази на мами тук и на други места разбирам, че такива безумия почнали да правят в Токуда. Явно когато имаш много техника и те мързи да мислиш се получава така. Съди ги тея мърлячи. Мисля, че ако имаше условия и достатъчно заплащане нашите си лекари са най-подготвени. Като гледам и в моята област (слаботокова техника)- много са печени, но балканския манталитет избуява, като нямаш пари. Sad
Цитирай


Мнения: 2 647
Аз също не разбрах причината за възмущението. Но всъщност не ми се и пита. Единственото което схванах е как си възпрепятствала работата на лекарите.
Само да кажа, че според мен няма да е лошо да ги послушаш за психолога.

подкрепям Peace

ПП. Електродите НЕ ПАРЯТ!! НЕ ГОРЯТ.. 


Желая ви здраве и късмет!
Цитирай

София

Мнения: 1 317
В крайна сметка имало ли е проблем с бебето или нe?
Доколкото успях да разбера не му е имало нищо, но са му правили изследвания за всеки случай, защото ти си била паникьосана и си настоявала за по-обстойни прегледи в началото.
Извинявам се, ако не съм разбрала
И аз така разбрах.....
Аз по подобен начин от първата температура на детето търчах до лекаря и ни натириха в болница за бронхопневмония,а  се оказа друго..от тогава си имам обица на ухото и случи ли се нещо, първо се опитваме се сами да справим и слава богу д0сега се справяме успешно сами и с помощта на хомеопатията.
Цитирай


Мнения: 2 161
Аз ли само не можах да разбера какво лошо са направили лекарите на детенцето?Дори си мисля,че ти по-скоро си им пречила.И тези своеволия от твоя страна-капки за нос за възрастни ,а също и в болницата...Мисля,че трябва да приемеш срещата с психолог.Явно много на нагорнище ти идва отглеждането на децата.Все пак това са две дечица,някои и с едно не могат да се справят.Надявам се да ти помогнат.Успех.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 77 отговора