Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 18 отговора

Sofia

Мнения: 429
Имам един проблем, който от доста време не мога да разреша по абсолютно никакъв начин, който съм опитала.
Имам дъщеричка, която все още няма 4 годинки и която не се отделя от мен и не мога да направя нищо без нея.
Забелязвам, че не си играе много с децата, ако има много дечица тя идва до мен и се хваща за ръка или ги гледа или иска аз да отида с нея. Трябва да си призная, че това ме вбесява вече, ако преди я успокоявах и не се ядосвах то сега това вече не е така. Опитвам се пред други хора да не и се карам, но аз от вътре се самоизяждам.
Ако детето е едно може да се сприятели и да си играе с него, но пак да е близко около мен. Ако прегърна друго дете веднага ще поиска да ни раздели или по-късно ще пита - защо съм го направила или пък ще ме попита - ти моя майка ли си?
Последната случка беше вчера - бяхме на рожден ден. Отидохме с голяма радост, с голямо желание, сама избра подаръка. от начало всичко беше много добре, влезе в залата за игри, седна да и нарисуват личицето, но когато дойдоха другите деца, тя излезе и "Мамо, ела с мен" . Влезнах за малко, постях при нея, тя се качи на батута, но когато казах, че искам да отида при другите мами, веднага слезна и дойде при мен. През цялото време я подканвах "Хаиде иди си грай с другите деца." ПО едно време се разплака, избърса си лицето и не искаше да има повече картинка.  Вкъщи когато се прибрахме говорихме затова нещо и отговора беше - не исках да имат и другите деца. Усещам я, че има страх, когато децата са много, не крещи с тях и се запушва ушите, когато те крещят, дори вчера ме попита-защо така крещят, не може ли по -тихо.
Започвам да си мисля разни неща, да се питам и търся причнините за това нещо. -"Къде сгреших и какво обърка детето ми?"
Цяла нощ не съм спала и съм много притеснена и същевременно ядосана. Но основната ми цел е да получа вашите съвети и споделянето на опит. Предварително во благодаря. До сега никога не съм била толкова откровена и пред никой не съм споделяла болката си. Вярвам, че ще ми помогнете
Цитирай

с/у ОколоМръсТното

Мнения: 18 619
ами има и такива стеснителни дечица.
Но част от вината се крие и в майките им.

1. http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=213377.0
2. http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=210537.0
3. http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=207552.0

И още стотици от този род....
Цитирай

София

Мнения: 4 602
Да не би баща й да е твърде строг с нея? Аз също бях доста стеснително дете и причината при мен беше, че баща ми ме държеше много изкъсо, не прави това, не прави онова, всичко ми беше забранено. Вече доста години откакто се отделих от него и честно казано се чувствам друг човек.
Цитирай


Мнения: 1 338
Предполагам че не ходи на детска градина. Ако е така, защо не опитате?
Цитирай

Sofia

Мнения: 429
Благодаря за отговорите.
Ето, как стоят нещата:
Баща и не се държи строго с нея, дори той е по-добрия родител. Когато са двамата  принципа им е "никой на никога на пречи". Появя ли се аз нещата се променят - Не признава никой и акъдето съм аз там е и тя. Понякога ми се мотае из краката, най-много ми прчеи когато трябеа да се кача по стълбите до втория етаж.
Ходи на градина - тръгна миналият септември, но цяла зима беше болна и сега през пролетта тръгна от ново и от тогава нещата сякаш повече загрубяха. Опитвам всякакви варианти нищо не помага. НАправо съм вдигнала ръце и мисля, че оправия няма.
П.П Имам чувството, че осъзнава какво става, защото след повечето подобни случки е много мила и внимателна. Да не говорим, че се страхува нещо да не ме заболи или ако чуе само, че говоря за подобно нещо веднага ме пита какво ми е и ще ми мине ли?
Цитирай

usa

Мнения: 3 366
за стълбите-обясни,покажи какво ще стане ако паднете заедно и толкоз ;
направи правила- аз готвя докато часовника отиде на 6 и 9,после си играем докато иде на 7,но няма да ми седиш с краката защото ...(режа,пари...,покажи и !),но аз ще те виждам как си .....(рисуваш.играеш..) и ако искаш ще си говорим...
*
за другото-аз бих си тръгнала от рд,като му е шумно и неприятно-в къщи (съпругът ми е такъв,мрази тълпи и викове,не го карам да ходи зорлем); намирам поведението на детето за абсол.нормално,може да не е "като всички",но то си е човек с индивидуалност..бих ходила с нея ако иска това,това "иди да играеш с другите" винаги съм го мразела..голяма е,може да си каже и да разбере последствията,давай и избор..
защо си ядосана не разбрах.. детето не покрива някакви очаквания ли?поне за мен си съм установила че това ме ядоства,спирам,преформулирам очакванията и има мир и няма разочаровани..
по-леко я давай,здравото дете е богатство,бели кахъпи са туй...
Цитирай

Варна

Мнения: 1 866
На рождения ден на дъщеря ми имаше едно дете на 5г, което не пожела да отиде да играе с другите деца в детския кът, а остана седнало до баба си през цялото време. И гък не каза, просто не мръдна. Другите бесняха, крещяха, хвърляха се на батута, рисуваха им лицата, после не можехме да ги накараме да тръгнат, а това дете не мръдна. Според мен детето е по-притеснително и не бива да бъде насилвано да се "забавлява", ако предложените занимания не му допадат и го стресират по някакъв начин. След това го видях само с майка му и то беше едно най-обикновено дете - скачаше, играеше, говореше с нас. Но в един момент една позната на майка му се приближи и то се сви веднага в черупката си. Има и малка сестричка и като е с нея става по-контактен, но явно когато не се чувства в свои води му трябва малко повече време, за да се адаптира и поотпусне. Според мен няма никакъв проблем, това е въпрос на характер и на темперамент и няма смисъл детето да бъде насилвано да бъде друго. Аз лично бях подобно дете и си спомням, че много се подтисках от това, че не отговарях на критериите на майка ми, която искаше да бъда "по-отракана".
Цитирай

Sofia

Мнения: 429
anette1104 i lala, замислих се над вашите отговори и се поуспокоих.
Вчера през целият ден дъщеря ми беше абсолютно нормално дете, нямаше и спомен от вечерната история. Говорихме защо не е играла  тя ми отговори не познавах децата. За мен този отговор беше много адекватен.
Може би и жената, която ги занимаваше не и се разправяше да я привлече към играта.
Благодаря ви, за отговорите и затова, че все пак ме успокоихте.
Цитирай

Варна

Мнения: 1 866
...Говорихме защо не е играла  тя ми отговори не познавах децата. За мен този отговор беше много адекватен.
Разбира се, че е адекватен. Ето на мен и сега ми е трудно например да пиша в клюкарника, защото просто не мога да се пречупя и да започна да фамилиарнича с потребители, които не познавам. А майка ми и досега продължава да ме подбутва. Все ми вика, че трябвало да взема да се запозная със съседите. Еее, ами не искам да се насилвам да правя нещо, което не ми идва отвътре. Мина време, някои от съседите ме заговориха, станаха ми приятни и аз направих крачка напред, запознах се и след това намерих начин да контактувам с тях. Ама представям си да сме на стълбището и майка ми да ме бута и да ми казва : айде де, иди да си побъбриш със съседката. Направо ще ми призлее. Та разбирам я дъщеря ти. С възрастта тези неща се пооглаждат малко и когато човек придобие малко повече увереност започва по-лесно да контактува с околните. Аз лично се промених в пубертета, станах по-контактна, но и сега ми се случва да не мога въобще да се впиша в случайно събрани компании и да си стоя като пън в такива случаи. 
Цитирай

Sofia

Мнения: 429
Lala, благодаря ти.
Цитирай


Мнения: 5 876
Добре ли се интегрира в градината?
Има ли приятели там? Има ли агресивни деца? Към възрастни как реагира? Винаги ли е било така или сега се е проявило?

Във всеки случай вероятно скоро ще се промени ситуацията. Може би просто има силна връзка с теб и я кефи да сте заедно. Либоф, какво да правиш. Важното според мен е да се справя добре, когато ти не си наблизо.
Пробвай да се държиш с нея като с малко по-голямо дете, отколкото е в действителност. При следващото тръшкане за синята вместо зелената рокля да стане по нейната.. и други такива. Малко повече непослушание може да значи повече увереност.
Цитирай

София

Мнения: 6 970
krassi2, много добре разбирам дъщеря ти, защото аз самата бях подобно дете. С годините го преодолях, но дори и сега в стая където повечето хора са ми непознати вътрешно адски се напрягам. Мразя също да ми е шумно, задимено и прочие - просто се абстрахирам и наблюдавам...

Детето ти просто има изострена чувствителност. Това е всичко - разбери я и я приеми.  Peace
Не я подтиквай да прави нещо, което не желае. От друга страна пък не я улеснявай в срамежливостта й. Ако иска да е на батута - да отиде сама. Ако иска да е с теб - да стои където искаш ти. Но не виси до нея, само за да си играе с децата - така никога няма да стане смела.

Цитирай

ВАРНА

Мнения: 1 640
     Krassi2,
Дано се поуспокоиш,защото действително децата са си различни,всяко със своята индивидуалност,характер,темперамент,тип нервна система и т.н.Даже възпитателното въздействие от страна на вас,родителите и средата,не са най-определящи за подобно стеснително поведение,така че не търси непременно вината у себе си.
Подбутването,за което говори ЛАЛА,ми е познато,за съжаление. Very HappyИ аз като Isa и lala бях притеснително,по-стеснително от другите деца дете/поне в някои отношения/.Постепенно с порастването и най-вече след пълнолетието,след започването на работа "се поразчупих".
 Не сме излезли всички от един калъп,ще има винаги и хора,които не обичат и странят от шум,много хора,надвиквания/това последното мн.ме дразни/.
 Не карай детето да се чувства виновно или особено само защото не споделя шумните забавления на другите или защото привързаността му към теб е прекомерна.Мисля си/не зная със сигурност/,че може в даден предишен момент детето ти да се е уплашило,че може да те загуби и сега да те "варди".Спомни си-имало ли е случай,когато сте се разделяли или ти си се разболяла,или някаква злополука с член от сем-вото,нещо ,което да е провокирало страха на детето.












Цитирай

София

Мнения: 6 098
Ами и аз съм от билите такива деца. Много ми беше тежко, защото майка ми непрекъснато ме буташе все повече и все повече.
никога не съм тикала детето ми насила да играе - ако иска, хората са различни, аз и до ден днешен не съм от най-контактните, но реално не ми пречи кой знае колко.
Цитирай

Sofia

Мнения: 429
Аз малко закъснях с отговора, но бях забравила да платя нета.
Анда, в градината плаче докато я оставям. Понякога като я събудя мрънка, но все пак се обличаше и тръгваше. В групата си има приятели г-жите казват, че си играе с децата, но с определени с другите не играе, но не се държи лошо с тях. Имат агресивни деца и това и се отрази зле мисля, че донякъде и това я кара да изпитва страх.
Още изпълнява добре задълженията си и това което се изисква да направи на заниманията. Има понякога моменти,където стои до госпожата и с нея си разговарят. АКо са на площадката не играе в пясъчник, за да не се изцапа. Копкото до характер мисля, че го проявява и дори има хитрост,за да постигне това което желае - например да се начерви по устните, дрехите сами си подбира понякога, а в магазините често участваме и двете. Само не мога да разбера защо става така аз да съм до нея или тя да тича след мен ако трябва да отида на втория етаж или обратно на първия. Понякога виждам, че се стряска.
Мисля, че за всяка ситуация и обяснявам, но не мога да я накарам да ме остави за секунда ако сме с други деца и да си играе сама, а аз да свърша нещо - Защо все трябва съм край нея - Незнам? Когато я питам понякога ми отговаря: защото те обичам. И тук съм давала обяснения. Но...
Isa, Феята, Пандора, замислих се над вашите отговори и се сетих, че аз също не бях, кой знае колко отропана. никога не съм нахалствала за каквото и да е. Винаги стоях мълчаливо и наблюдавах, затова майка ме водеше на всякъде с нея, защото беше сигурна в мен, че няма да направя някоя щуротийка и да я изложа.
Това, което аз искам от моето дете е да се отпусне поне малко и да мога да бъда поне 5 мин. свободна и да знам, че то си играе на 2 метра от мен без мен с друго дете.
Много трудно и непослно ми се струва това.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 18 отговора