Моите приятелки напоследък са все ангажирани. Все не намират време за един телефон. Вярно е, че повечето от тях нямат деца и водят по-динамичен живот, а аз доскоро все бях ангажирана с детето. /в момента временно е командирован при баба си/. Това че имам дете и семейство означава ли, че нямам нужда от приятелки? Не мога все да вися на врата на мъжа ми и да искам от него да ми прави компания нон стоп. Прането на дивани, реденето на гардероби и др. подобни вълнуващи дейности, с които се занимавам напоследък не могат да замнят 1 час бъбрене за глупости с приятелка. Вие колко често ли се виждате или чувате с приятелките си?
- Публикувана: 11 авг. 2007, 22:24 ч.
- Последно мнение: 5 септ. 2007, 20:46 ч.
Останаха ли приятелки?
Две от училище ми останаха.И две с които имаме много общо,даже всичко.Мъжете ни имат една и съща професия,с еднакви интереси сме и доста сходен живот.Странно,че от студентските години не ми останаха приятелки.С училищните ми приятелки се виждаме все по-рядко,но е голям празник за мен всяка среща.А с другите заедно отгледахме децата си,поне вторите,заедно ходим на почивка,когато сме без мъже,заедно водим и децата си тук и там.Всеки ден сме заедно.
С най-добрата ми приятелка сме заедно от 6 годишни. Вече 19 години работим заедно. Виждаме се през два дни най-рядко, а тъй като сме изключително близки и през двата дни почивка също се виждаме понякога. Имам още няколко приятелки с които се виждам редовно и купища други познати и приятели от училище, които настояват да се виждаме, но нямам сили за всички!
Всъщност,темата ме накара да се замисля за приятелките си от училище.Охладняха нещо отношенията ни,само когато имат нужда от помощ,май...Аз съм много вярна приятелка,докато не се случи нещо фрапиращо,което да ме отблъсне.И пропускам покрай ушите си доста неща.Така,че,като се зачисля...не са ми толкова много приятелките.
Да, имам приятелки.
Заедно сме от около 5-6 годишни, бяхме съседи, родителите ни се познаваха, а тези, които не се познаваха се запознаха покай нас.
Израстнахме заедно, учихме заедно, когато завършихме училище, вече бяхме много близки. Студенските години останахме една среда. После почти по едно и също време се родиха и децата, сега сме приятелски семейства и все още сме много близки. Виждаме се и се чуваме всеки ден, или през ден, вечеряме през седмицата, уикенда задължително, пътуваме с децата, без децата, по женски, изобщо голяма част от живота ми е свързана с приятелския ми кръг. Общо 5 девойки, а като семейства двйоно и половина.
Само една живее в чужбина със съпруга си, но скоро се прибират.
Аз съм щастливка в това отношение.
Заедно сме от около 5-6 годишни, бяхме съседи, родителите ни се познаваха, а тези, които не се познаваха се запознаха покай нас.
Израстнахме заедно, учихме заедно, когато завършихме училище, вече бяхме много близки. Студенските години останахме една среда. После почти по едно и също време се родиха и децата, сега сме приятелски семейства и все още сме много близки. Виждаме се и се чуваме всеки ден, или през ден, вечеряме през седмицата, уикенда задължително, пътуваме с децата, без децата, по женски, изобщо голяма част от живота ми е свързана с приятелския ми кръг. Общо 5 девойки, а като семейства двйоно и половина.
Само една живее в чужбина със съпруга си, но скоро се прибират.
Аз съм щастливка в това отношение.
Всъщност,темата ме накара да се замисля за приятелките си от училище.Охладняха нещо отношенията ни,само когато имат нужда от помощ,май...Аз съм много вярна приятелка,докато не се случи нещо фрапиращо,което да ме отблъсне.И пропускам покрай ушите си доста неща.Така,че,като се зачисля...не са ми толкова много приятелките.
Имам една приятелка от студентските години, много я обичам и я чувствам много близка, независимо, че я виждам веднъж годишно, живее в друг град. Тя пък е адски горда и много и искрено искам да и помогна, но не приема и това е.
И аз имам такива, но истинските и адекватни приятелски връзки, могат да издържат, само ако сте в близка социална среда. В противен случай, отдалечаването е неизбежно. Поне такива са моите наблюдения.
Всъщност,темата ме накара да се замисля за приятелките си от училище.Охладняха нещо отношенията ни,само когато имат нужда от помощ,май...Аз съм много вярна приятелка,докато не се случи нещо фрапиращо,което да ме отблъсне.И пропускам покрай ушите си доста неща.Така,че,като се зачисля...не са ми толкова много приятелките.
Имам една приятелка от студентските години, много я обичам и я чувствам много близка, независимо, че я виждам веднъж годишно, живее в друг град. Тя пък е адски горда и много и искрено искам да и помогна, но не приема и това е.
И аз имам такива, но истинските и адекватни приятелски връзки, могат да издържат, само ако сте в близка социална среда. В противен случай, отдалечаването е неизбежно. Поне такива са моите наблюдения.
И аз имам такива, но истинските и адекватни приятелски връзки, могат да издържат, само ако сте в близка социална среда. В противен случай, отдалечаването е неизбежно. Поне такива са моите наблюдения.
В името на миналото... не е ли малко идеалистично? И аз си мислех за една приятелка, че винаги ще бъдем близки...сега дори не си прави труда да вдигне телефона. Не си спомням да съм я обидила или огорчила по някакъв начин. Верно, че тя си е чешит и отчуждаването ни дойте малко по малко за няколко години. Ама пък да не ми звънне, като види, че съм я търсила....няколко пъти. Де да знам, сигурно аз нещо съм сбъркала. Виждаме се на улицата случайно - супер, как си - добре съм. Що не вдигаш телефона - заета съм, бачкам, нямам време....много ми е странно. 
Струва ми се, че жените, като се омъжат се вкопчват в мъжете и децата си. И неусетно губят приятелската си среда. И започват да се ядосват на мъжете си, че не им обръщат достатъчно внимание. Май и аз се оказвам в такова положение. А е трудно да се завързват нови приятелства...
май само моите приятелки са ме забравили 
и моите приятелки ме зарязаха!Мислех и аз по темата наскоро....що тъй,за ко тъй,бива ли така,ама как може....Ами-може!
Аз с две деца....Не 4е нямам време(по свободна съм и от тях...имам си гувернантка)Та....те нали деца нямат...ни мъж,ехееее..свободни...ама по заети от мен!
От една година звъня като замаяна на таз на оназ...и накрая,се усифирясах...Ми нямам приятелки!Те това е!Пострадах си...4е не ми вдигат...или ми птащят смс ,4е били заспали...4е не 4ули тел.,и аре пак из4езнат от света ми!Помислих,пострадах...и го надживях!
Така е трябвало да стане!
Ми аз напред назад из света попътувах....не мога да искам да ме помнят винаги!
Но!Като имат проблем ме търсят!На две години веднъж може да е....ама звънват!
Като в4ера...все едно се бяха наговорили и 4етирите да ми звънят да попла4ат на рамото ми!Не можах да повярвам!На две от тях дори телефона бях изтрили....4е от близо две години ме зае....!
Та,не можах ги позная!С една дума.....не си само ти!
Сега си имам нова дружка от година и половина....те тя ми е само!
Стига ми!Една е...ама ми е добре с нея!
И се улавям,4е ве4е не мисля за това...що приятелките ми...дара-бара!Така е трябвало да стане!
Не се коси за това....Не си струва!
Не толкова често,колкото би ми се искало!
И аз имам такива, но истинските и адекватни приятелски връзки, могат да издържат, само ако сте в близка социална среда. В противен случай, отдалечаването е неизбежно. Поне такива са моите наблюдения.
Много вярно
май само моите приятелки са ме забравили И аз имам такива, но истинските и адекватни приятелски връзки, могат да издържат, само ако сте в близка социална среда. В противен случай, отдалечаването е неизбежно. Поне такива са моите наблюдения.
100%, защото иначе си говорите на различни езици - примерно ние се бяхме събрали 5 броя и стана въпрос за деца и за частна детска градина, не че някой точно в този момент я ползваше, но се правеше проучване за цени. Еми, едната ни нправи на салата как можело да се дават 300 лева за детска градина.... какво толкова правели там повече от държавната.... абе изобщо няма какво да ви преразказвам тъпия разговор, който се получи. И най-вече тзи жена има доходи, от които не се гмурка в жълтици (като чичо Скруч), но пък може да си позволи частна детска градина, ако пожелае. Другите гледахме да сменим темата. Едно на ръка, че една от другите жени НЕ може да си позволи такъв разход....
Та мисълта ми беше, че сходната ориентация към живота има голямо значение. Изкливяват се отношенията, ако две семейства (на приятелки) със сходни доходи са различни по душа - едните харесват да си доставят удоволствия, а другите да трупат парички. Тук не говорим за различни възможности, а ето пак има разминаване....
За мен е ценно някой да ме помни като млада. То живи свидетели не останаха
Но нормалното е в живмота хората да тръгват поразлични пътища. Не сме в безкласовото общество, не раждаме всички до 25, не сме с еднакъв статус, може да имаме различни интереси, не е срамно да не се приемаме, отдалечаваме се.
Залагам на случайността, че ми писна да звъня. Поне веднъж в годината се срещаме и ни е по-добре, отколкото ако се виждаме всяка седмица и да се дразним.
Това, обаче, не ми пречи да ми е криво, че нещата не са същите и никога няма да бъдат
Но нормалното е в живмота хората да тръгват поразлични пътища. Не сме в безкласовото общество, не раждаме всички до 25, не сме с еднакъв статус, може да имаме различни интереси, не е срамно да не се приемаме, отдалечаваме се.
Залагам на случайността, че ми писна да звъня
. Поне веднъж в годината се срещаме и ни е по-добре, отколкото ако се виждаме всяка седмица и да се дразним. Това, обаче, не ми пречи да ми е криво, че нещата не са същите и никога няма да бъдат
И аз нямам. В смисъл приятелки имам.....но не са от тези на които мога да се обадя по всяко време и на които да знам, че мога да разчитам за всичко. За съжаление.
С благодарност мога да кажа, че има хора (жени и мъже), на които ако се обадя и им кажа "имам проблем, моля те, нека се видим сега", ще кажат на партньорите си " планът за деня се променя малко, отивам да пия кафе с Надя за 2 часа, после ще ти звънна в зависимост какво се е случило". И са го правили. И със същите тези хора се лиготим на някое кафене след работа, да си дрънкаме глупости. Но си ги пробирах внимателно през годините. Басма не съм цепила никому - щом се издъни сериозно, се отдалечавам. А с хора, които мъжът ми не харесва, се виждам сама и то напоследък рядко, защото той има отлична преценка за хора (имахме конкретни примери за 1 човек, когото отрязах по моя инициатива половин година след случая абсолютно всеки контакт на наистина голямата простотия, която направи, и съжалих, че не се оттеглих кротко и постепенно, както си трябваше по-рано).
Всъщност,темата ме накара да се замисля за приятелките си от училище.Охладняха нещо отношенията ни,само когато имат нужда от помощ,май...Аз съм много вярна приятелка,докато не се случи нещо фрапиращо,което да ме отблъсне.И пропускам покрай ушите си доста неща.Така,че,като се зачисля...не са ми толкова много приятелките.
Имам една приятелка от студентските години, много я обичам и я чувствам много близка, независимо, че я виждам веднъж годишно, живее в друг град. Тя пък е адски горда и много и искрено искам да и помогна, но не приема и това е.
И аз имам такива, но истинските и адекватни приятелски връзки, могат да издържат, само ако сте в близка социална среда. В противен случай, отдалечаването е неизбежно. Поне такива са моите наблюдения.
Бих постъпила по абсолютно същия начин. Че не си глупачка, става ясно от първите три реда на постинга, дори и да не бях чела други публикации. За самотна и дума не може да става, изобщо не говорим за това. Говорим за особена обич и лоялност, която не подлежи на нормалния механизъм, по който се формират връзките в адекватна възраст. Това са категории с особен статут и стават част от сърцето по начин, близък до семейните връзки и пренебрегването им е равносилно на предателство.
Естествено, че те разбрах.
Аз имам невероятния късмет тези мои приятелства да оцелеят през времето и с днешна дата в голямата си част и чисто семейно да останем с близко социално ниво. Само едната от нас, по ирония на съдбата в с най-сериозна переспектива по родителска линия да се изстреля в най-високите етажи на социалната стълбица, остана кръгъл сирак на 17 години и в джунглата на 90-те години се стопи всичко, а днес живее в чужбина, омъжена малко, хм, неподходящо, но все пак и остават подходящите приятели и бъдещето.
Много хубава тема.
Повечето от старите се разпиляха по света и из други кътчета на България. Имам нови, но не е същото. Липсва ни обща история.
А една от "старите" приятелки напоследък ме разочарова постоянно. Затворила се е в себе си, държи само на семейството си, не се обажда. А наскоро разбрах, че планират да се женят с приятеля й, но го научих от трето лице. Не ми била казала, защото "ние само ще подпишем, няма да правим голяма сватба"
Не знам защо се получи така, сигурно и аз имам вина, но тя просто се върна променена преди няколко години от чужбина, където живя 2год.
Наскоро обърна гръб и на другата си най-добра приятелка от детството, и то в най-трудния за нея момент.
И като цяло забелязвам, че повечето хора наоколо са се затворили в себе си, не поддържат старите приятелски връзки, ограничават контактите. Не излизат така често както преди, дори и тези, които нямат деца все още.
Дали е защото остаряваме или защото животът е труден или има и други причини?
А една от "старите" приятелки напоследък ме разочарова постоянно. Затворила се е в себе си, държи само на семейството си, не се обажда. А наскоро разбрах, че планират да се женят с приятеля й, но го научих от трето лице. Не ми била казала, защото "ние само ще подпишем, няма да правим голяма сватба"
Не знам защо се получи така, сигурно и аз имам вина, но тя просто се върна променена преди няколко години от чужбина, където живя 2год.
Наскоро обърна гръб и на другата си най-добра приятелка от детството, и то в най-трудния за нея момент.
И като цяло забелязвам, че повечето хора наоколо са се затворили в себе си, не поддържат старите приятелски връзки, ограничават контактите. Не излизат така често както преди, дори и тези, които нямат деца все още.
Дали е защото остаряваме или защото животът е труден или има и други причини?
.... А наскоро разбрах, че планират да се женят с приятеля й, но го научих от трето лице. Не ми била казала, защото "ние само ще подпишем, няма да правим голяма сватба"
А ти защо смяташ, че е задължително да си лично информирана за семейните им планове
Аз ако ще правя само семейна сватба малка, еми не възнамерявам на никого специално да казвам предварително. После ще направя весело черпене в офиса, но ние си определяме кой ще е участник в сватбата ни под всяка форма. Примерно разни хора може да искат да идват на официалната част, само да "се порадвали с нас", а пък ние, ако сме си определели кого точно искаме на най-големия си празник, определено няма да сме съгласни някакви други хора да се намесват. Има си план на тържеството, подаръци, не ми се занимава с някакви неочаквани гости, пък било то и само на ритуалите.
Аз пък не мисля така. В никакъв случай не бих се натрапвала да ходя на сватбата, щом е малка семейна. Не бих се обидила или огорчила, че не съм поканена. Но според мен е тъпо да криеш от най-добрите си приятели, че възнамеряваш да се омъжиш; да планираш такова нещо месец или повече и да го пазиш в тайна. Та аз само бих се радвала за тях.
Но явно всеки разбира нещата различно...
Но явно всеки разбира нещата различно...
И аз нямам. В смисъл приятелки имам.....но не са от тези на които мога да се обадя по всяко време и на които да знам, че мога да разчитам за всичко. За съжаление.
Разбирам те, но според мен тя не е крила целенасочено, просто не е имала потребност да споделя. Пиеми, че тя сега максимално се вълнува от съпруга си, това е еабсолютно нормално. Когато отношенията влязат в русло, пак изникват чуждите хора, но в такъм период, те са някакъв фон.
Останаха, да. Имам два типа приятелки, малко е странно, но не знам защо така се получава, ще се опитам да обясня. Едните са по-новите, с които се чуваме и виждаме постоянно, излизаме, купон, общи интереси, споделяме си...Обаче когато закъсам, отвътре ми идва да звънна и да рева на рамото на другия тип - старите, от детството, с които отдавна не сме в една среда, почти не се чуваме, всеки се запилял в различни кътчета на света, тича по задачи, има си свое ново обкръжение...Но, ето на, в сериозните моменти, това са хората които искаш до себе си, ако не физически, поне духовно. Имам си една такава приятелка от 4-ти клас, имам си кумата, имам и няколко момчета - приятели от гимназията и една такава приятелка тук от форума - скорошна, но адски близка.
Обичам си приятелите, и двата типа сами скъпи
Обичам си приятелите, и двата типа сами скъпи
Никога не са ми липсвали приятелките. Верно, че от както малката се роди се виждаме и чуваме по-рядко. Преди даже се смяхме, че сме като любовници, събирахме се преди работа за по кафе за 30мин пътьом, в обедната почивка обядвахме заедно и след работа си пиехме бирата заедно. Естествено, след като се роди малката, аз срещнах други "приятелки" - майки с деца, с които излизахме, защото истинските ми дружки ходеха на работа. Все пак се чувам и с тях и се виждаме от време на време, но вече е по-рядко не като "любовници" по три пъти на ден. Но какво да се прави такъв е живота. Ако имаме проблем обаче, винаги се чуваме и споделяме
NadG, благодаря ти за различната гледна точка
Замисли се просто, дали около твоята сватба и ти не си трептяла само за мъжа си, което според мен е единственият вариант да се омъжи една жена - да е луда по най-прекрасния човек на света..... Е, после пак ще изникнеш и ти, и другите хора, и другите чувства
NadG, благодаря ти за различната гледна точка
Замисли се просто, дали около твоята сватба и ти не си трептяла само за мъжа си, което според мен е единственият вариант да се омъжи една жена - да е луда по най-прекрасния човек на света..... Е, после пак ще изникнеш и ти, и другите хора, и другите чувства
Ostanaha da.Nqkolko,no istinski.Jiveem v razli4ni gradove ,4uvame se po4ti vseki den,no se vijdame po-rqdko.Znam,4e kakuvto i problem da imam,sa pri men vednaga.Mnogo gi obi4am,izrastnali sme zaedno i sega mnogo mi lipsvat.Kogato se vidim stava qka veselba.Imam i mnogo dobri priqteli muje ,s koito su6to se vijdame i si izkarvame mnogo veselo.Vsi4ki sme zaeti v dne6no vreme,no dori i po mnogo vreme da ne sme se vijdali,v momenta v koito se vidim, vse edno nikoga ne sme se razdelqli.
Аз бях до много скоро като Шанел-за мен е думата-или всичко или нищо-зодия Рак съм и съм прекалено емоционална.Стане ли дума за приятелка ставам,зарязвам всичко и хуквам да помагам,да ближа рани,да помирявам души,само за мен никой не помисли никога по същият начин.Сега сама се отчуждих,след като разбрах ситуацията,но и това не е добре,защото се затворих в себе си и си стоя в къщи.Имам още 3-4 добри приятелки(с една от тях не ни е социалният кръг еднакъв-но пък ми е най-добрата от всичките и ще става кръстница на малката),мога да кажа,че ако вдигна телефона и се наплача,ще ме изслушат и ще ми кажат нещо хубаво,но сме далеко една от друга,едната живее в Кюстендил,другата в Габрово,третата в София,четвъртата в Пазарджик,аз на майна си райна....Това е лошото.. 
Тук,в моят град имам само добри познати с които едва си пия кафето,защото лицемерни хора не обичам(аз правя всичко със сърце),а те са всички тук такива.
Тук,в моят град имам само добри познати с които едва си пия кафето,защото лицемерни хора не обичам(аз правя всичко със сърце),а те са всички тук такива. 
Останаха ми истинските
Плявата отпадна през годините и Слава Богу.
Една жена, която имах за приятелка се опита да разбие семейството ми и почти успя...
Другите са си наоколо и ги обичам много...
Като родих се бяха отдръпнали, но може би и аз да имах известна вина, важното е, че сега всичко е наред и си имам своите женски вечери, за които мъжът ми не мрънка
Плявата отпадна през годините и Слава Богу.
Една жена, която имах за приятелка се опита да разбие семейството ми и почти успя...
Другите са си наоколо и ги обичам много...
Като родих се бяха отдръпнали, но може би и аз да имах известна вина, важното е, че сега всичко е наред и си имам своите женски вечери, за които мъжът ми не мрънка
За мен приятелите не са хората, с които се виждам най-често. А тези, на които мога да разчитам и те могат да разчитат на мен. Имам малко приятели и приятелки. Всички те са били поканени на сватбата ни, но част от тях не дойдоха. И аз не отидох на част от сватбите на приятели. Това не е променило отношенията ни, точно защото сме ПРИЯТЕЛИ - да разбираме и уважаваме избора на другия.
Не е важно колко често се чуваш и виждаш с някой, а колко лични неща можеш да му споделиш/ довериш.
Не е важно колко често се чуваш и виждаш с някой, а колко лични неща можеш да му споделиш/ довериш.
Замисли се просто най хубавият ден от живота си,в който трептиш около мъжа си,не искаш ли да го споделиш с най-близките на сърцето си хора,т е приятелите?
Най-близкият човек в този единствен ден е единствено съпругът ми. Всички други са гости...
Да, имам приятелки, но като семейни и с деца на различна възраст вече не можем направо да се съберем с месеци понякога. Въпреки това като се чуем в минимум време обменяме максимум информация, разтоварвайки болка и радост. Откровено казано, след един разговор с приятелките ми или едно кафе от няколко часа, се чувствам отново силна и заредена. И най-важното е, че няма нужда да си обясняваме много неща- историята на годините, в които бяхме неразделни и без кой знае какви ангажименти, просто говори на моменти. Само дето напоследък се улавяме, че си спомняме повечето време и се забавляваме май с общите ни лудешки изпълнения на младини. 
Какво ли не бих дала да имам приятелка...истинска!Имаше в животът ми момичета,заблуждавах се и бях щастлива че са ми приятелки!Разбиха сърцето ми всичките!
Само сестра ми ми е приятелка от години!Но искам да имам,много искам да имам!да пием кафе,да се смеем,да излизаме,да готвим заедно ако щеш..........искам!
Само сестра ми ми е приятелка от години!Но искам да имам,много искам да имам!да пием кафе,да се смеем,да излизаме,да готвим заедно ако щеш..........искам!
Има още останали няколко. Много е тежко без близки хора,особенно в чужбина като си омъжена за българин. Има вероятност да си седиш само с него и да си кукуваш, а приятелите да купонясват в Бг. Слава Богу и тук, далече от тях успях да създам приятелства, вярно хората са по-различни, по-малко са, но пак е нещо. НО, не е същото. Иначе в Бг имам 4 приятелки и 1 приятел, които знам че ако имам проблем биха отреагирали веднага. Това са хора които познавам повече от 15 години, доказали сме се взаимно. Имаше една приятелка която много се провали, с нея повече не се чувам. Не ми е тежко за нея, просто тя не е била правилният човек. Иначе всички останали ги обичам и в огъня влизам за тях, мисля че и те за мен биха влязли.
само една истинска и един приятел,ама тои сега е в чужбина и се чуваме по рядко 
иначе понякога се чувам и с други,излизаме,но мн по рядко,а и нещата които си казвам с тях немогат да се мерят с всичко което споделям на моята приятелка
уффф нещо обърках нещата ама това е като цяло
иначе понякога се чувам и с други,излизаме,но мн по рядко,а и нещата които си казвам с тях немогат да се мерят с всичко което споделям на моята приятелка
уффф нещо обърках нещата ама това е като цяло Май, май всички се изгубиха по трасето Кой в чужбина... кой заринат с проблеми... и какво ли още не... 
Точно това си мислих преди няколко дена... и ми стана много тъжно, аз съм художник, била съм цял живот с хора -творци, музиканти, артисти и др... а сега земния битовизъм направо ми дойде малко множко всъщоност дори няма с кого да поговориш. Баба ми имаше един любим лаф - " Няма кой да те напсува дори" - е това е !!!! 
АМи и с моите си вече не сме си близки.
Смисъл почти ги няма.
Аз се омъжих първа,те си скитат по гаджета и си живеят живота.
САмо с една приятелка поддържаме по близки отношения,защото и тя роди заедно с мен.
За сметка на приятелките ми,пък съм си останала близка с приятелите.
Излизам по мъжки.Рядко ,но стойностно.
Смисъл почти ги няма.
Аз се омъжих първа,те си скитат по гаджета и си живеят живота.
САмо с една приятелка поддържаме по близки отношения,защото и тя роди заедно с мен.
За сметка на приятелките ми,пък съм си останала близка с приятелите.
Излизам по мъжки.Рядко ,но стойностно.
Май, май всички се изгубиха по трасето Кой в чужбина... кой заринат с проблеми... и какво ли още не... Точно това си мислих преди няколко дена... и ми стана много тъжно, аз съм художник, била съм цял живот с хора -творци, музиканти, артисти и др... а сега земния битовизъм направо ми дойде малко множко всъщоност дори няма с кого да поговориш. Баба ми имаше един любим лаф - " Няма кой да те напсува дори" - е това е !!!! 
, пък той се засегна и ме обвини, че съм била много претенциозна.Сори за ОФФ-а!!
но Радостче, радвам се, че прочетох поста ти, може би пък не съвсем всички са по трасето
Познати - много имам и винаги има някой за по кафе или бира /става въпрос за жени на моята възраст, с деца на върастта на моите, комшийки или съфорумки/, но приятелките са малко и напоследък все по-рядко се виждаме и чуваме:
едната е в Англия, другата в Холандия, третата в Канада, четвъртата й предстои сватба и от няколко месеца се занимава само с ремонти и подготовки, а петата с приятеля й гонят кариера и в свободното време се забавляват "на мах" /планирали са скоро дете и сега бързат да вземат максимум удоволствия/.
Имах и 2-ма приятели - единият го ревнува гаджето му от мен, а другият пък моят мъж ме ревнува от него, та и с двамата също спряхме честите контакти.
едната е в Англия, другата в Холандия, третата в Канада, четвъртата й предстои сватба и от няколко месеца се занимава само с ремонти и подготовки, а петата с приятеля й гонят кариера и в свободното време се забавляват "на мах" /планирали са скоро дете и сега бързат да вземат максимум удоволствия
/.Имах и 2-ма приятели - единият го ревнува гаджето му от мен, а другият пък моят мъж ме ревнува от него, та и с двамата също спряхме честите контакти.
СЛЕД КАТО СИ ДАДОХ СМЕТКА , ЧЕ ПРИЯТЕЛКИТЕ МИ СЕ СЕЩАТ ЗА МЕН САМО АКО ИМАТ ПРОБЛЕМ /ТЪЙ КАТО ДОБРЕ ДЕЙСТВАМ ВЗЕТА КАТО УСПОКОИТЕЛНО /а това стана когато аз бях в труден период и изведнъж се оказа че трябва да се спасявам сама - не че съм искала помощ ,но в такива моменти имаш нужда просто някой да те ислуша / ВЕЧЕ НЕ СМЯТАМ ЧЕ ИМАМ ПРИЯТЕЛКИ
ИЛИ КАКТО КАЗА ЕДНА ПОЗНАТА - ТИ КАКВО СИ МИСЛИШ ЧЕ НАКОЙ ЩЕ ТЪЖИ ИЛИ ЩЕ ТИ СЕ ЗАРАДВА ?????????? ХОРАТА ОКОЛО ТЕБ ИЛИ ЗАВИЖДАТ ИЛИ ЗЛОРАДСТВАТ много страшно ми прозвуча тогава но сега си давам сметка че е истина за съжеление ИЗГЛЕЖДА ЧЕ ТЯ МАЙ /ПОЗНАТАТА/ МИ Е БИЛА ПРИЯТЕЛКА
ИЛИ КАКТО КАЗА ЕДНА ПОЗНАТА - ТИ КАКВО СИ МИСЛИШ ЧЕ НАКОЙ ЩЕ ТЪЖИ ИЛИ ЩЕ ТИ СЕ ЗАРАДВА ?????????? ХОРАТА ОКОЛО ТЕБ ИЛИ ЗАВИЖДАТ ИЛИ ЗЛОРАДСТВАТ много страшно ми прозвуча тогава но сега си давам сметка че е истина за съжеление ИЗГЛЕЖДА ЧЕ ТЯ МАЙ /ПОЗНАТАТА/ МИ Е БИЛА ПРИЯТЕЛКА
Имам две, за които мога да кажа, че са "истински".
С останалите, които хич не са малко, си изкарваме доста добре в приказки, кикотене и всякакъв род женски забавления, но дотам.
Имам един приятел от детството, който е мъж. Досега на никого не съм разчитала така, както на него.
С останалите, които хич не са малко, си изкарваме доста добре в приказки, кикотене и всякакъв род женски забавления, но дотам.
Имам един приятел от детството, който е мъж. Досега на никого не съм разчитала така, както на него.
Имам си 2-3 верни приятелки. С едната сме всеки ден заедно. С нея сме като сестри С друга моя приятелка се чуваме редовно, по-рядко се виждаме, но установих, че когато е в чужбина се "виждаме" доста по-често 
Разочарования не съм имала от истински приятели! Дано да нямам никога!
С друга моя приятелка се чуваме редовно, по-рядко се виждаме, но установих, че когато е в чужбина се "виждаме" доста по-често Разочарования не съм имала от истински приятели! Дано да нямам никога!
Имам една - единствена истинска приятелка от основното училище, с която се чуваме 1 път в месеца и на празници. Виждаме се много рядко - 1-2 пъти в годината, защото тя живее в София. Но всеки път като се видим все едно не сме се разделяли! Имаме толкова много да си споделим, много я обичкам!
Имах още 2-3, които смятах за приятелки години наред, а се оказа че съм грешала. Просто познати излязоха. Винаги, когато са ме търсили съм помагала, защото съм отзивчива. Но няколко пъти ми се наложи да потърся помощ от тях и удрях на камък. Сега имам познати, с които излизам на кафе - но дотам. Споделям единствено с приятелката ми от София.
Имах още 2-3, които смятах за приятелки години наред, а се оказа че съм грешала. Просто познати излязоха. Винаги, когато са ме търсили съм помагала, защото съм отзивчива. Но няколко пъти ми се наложи да потърся помощ от тях и удрях на камък. Сега имам познати, с които излизам на кафе - но дотам. Споделям единствено с приятелката ми от София.
Имам приятелки, с които споделяме, макар и да не се виждаме толкова често, колкото ми се иска (време няма...), но ми е малко криво за една приятелка, която от години живее в чужбина. Винаги, когато се върне в БГ, св виждаме, говорим, все едно не сме се разделяли. Последният път, обаче, разбрах, че тя вече е "избрала" живота си там (осъзнала е избора си), дори не иска да се връща "на гости" тук, стилът й на живот вече е "по другия ред"... явно и нашите проблеми и теми за разговор вече не са в нейния кръг интереси. Изречението "но ти ми изпращай снимки, по празниците" съсем ме "довърши". Разбирам, че ако човек иска да се интегрира в една чужда страна, трябва да приеме начина на живот там. Не бях наясно, че нещата се обръщат толкова драстично... мислех, че нещата могат да се съвместят. Явно не е така.
Принципно, хората имат различни пътеки в живота, когато виждам, че са щастливи, макар и не край мен, радвам се за тях.
Принципно, хората имат различни пътеки в живота, когато виждам, че са щастливи, макар и не край мен, радвам се за тях.
Не, нямам приятелки.
Вината е в мен. Студентствах извън родния град, напуснах ученическите си приятелки, студенските се разпиляха, аз не се върнах.... но най-големия провал беше, че като се влюбих, много "пърхах" около мъжа си, както се спомена тук. И май ги отвях. Каго се опомних, вече нямаше на кого да се опра. Или поне мен ми беше неудобно.
Остана сестра ми, тя ми е като приятелка. Има само едно нещо, което не мога да и споделя, но то е от онези , заключените нещица
.
Познати имам, но и с тях е трудно вече. Започвам да ставам асоциална.
Момичета, простете Ама като съм си глътнала вече езика
Вината е в мен. Студентствах извън родния град, напуснах ученическите си приятелки, студенските се разпиляха, аз не се върнах.... но най-големия провал беше, че като се влюбих, много "пърхах" около мъжа си, както се спомена тук. И май ги отвях. Каго се опомних, вече нямаше на кого да се опра. Или поне мен ми беше неудобно.
Остана сестра ми, тя ми е като приятелка. Има само едно нещо, което не мога да и споделя, но то е от онези , заключените нещица
. Познати имам, но и с тях е трудно вече. Започвам да ставам асоциална.
Момичета, простете
Ама като съм си глътнала вече езика 
Права си.Обаче аз съм израстнала с тях,бях едно дете и те ми бяха като сестри.Мило и драго давам за тях.Викала съм майка ми посред нощ да гледа децата,аз паля колата и отивам при едната,тя току що родила,а с големи битови проблеми.Скарах се с мъжът ми веднъж-ще излизаме с приятели,тя се обажда,има проблем.Пак паля колата,зарязвам го него.А той се върнал преди седмица.Няма смисъл да изброявам,не е важно.Просто са ми скъпи.Аз не съм глупачка,не съм самотна,за да търся приятелството им.Но те са връзката към много ценни за мен неща..
Имам 3 супер близки приятелки, за които се сещам винаги, когато се заговори за приятелство и приятели...смятам за сега са изпитани...преживели сме доста неща и не са ме разочаровали, а очевидно и аз тях...за мъжете мога да кажа...много познати и 2-ма приятели
не съм била разочарована от фалшиви приятели, защото много трудно допускам хората до себе си...
не съм била разочарована от фалшиви приятели, защото много трудно допускам хората до себе си...
Много ми харесва текстът на песен на Георги Христов. "Нямам нужда от много приятели, стигат ми двама, трима..."
По принцип сме много контактни хора и завързваме приятелства. Но като се огледам имам една - две истински приятелки. А мъжът ми е страшно наивен и много го използват.
По принцип сме много контактни хора и завързваме приятелства. Но като се огледам имам една - две истински приятелки. А мъжът ми е страшно наивен и много го използват.
Права си.Обаче аз съм израстнала с тях,бях едно дете и те ми бяха като сестри.Мило и драго давам за тях.Викала съм майка ми посред нощ да гледа децата,аз паля колата и отивам при едната,тя току що родила,а с големи битови проблеми.Скарах се с мъжът ми веднъж-ще излизаме с приятели,тя се обажда,има проблем.Пак паля колата,зарязвам го него.А той се върнал преди седмица.Няма смисъл да изброявам,не е важно.Просто са ми скъпи.Аз не съм глупачка,не съм самотна,за да търся приятелството им.Но те са връзката към много ценни за мен неща..
Изчисти си кутията,не мога да ти пиша
Имах много "приятели". После така ми се стече животът, че се оказа, че имам две Приятелки, с главна буква. После пък на тях така им се стекоха нещата, че в крайна сметка си останахме приятелки завинаги.
За протокола - с едната сме приятелки от детската градина, т.е. вече 22-23 години, с другата от студенти - 10 години.
За протокола - с едната сме приятелки от детската градина, т.е. вече 22-23 години, с другата от студенти - 10 години.
Имам приятелки - да.Истински приятелки, на които знам, че мога да разчитам.
Останаха и такива обаче,които мислех за приятелки, но се оказаха само познати.Когато родих детето си и имах нужда да излизам с някого, те предпочитаха да излизат с мъжете си, а на мен се обаждаха само,когато съпрузите им бяха на работа и просто нямаше с кой дръг да си запълнят времето .Постепено намерих нови приятели и съм щастлива за което
Останаха и такива обаче,които мислех за приятелки, но се оказаха само познати.Когато родих детето си и имах нужда да излизам с някого, те предпочитаха да излизат с мъжете си, а на мен се обаждаха само,когато съпрузите им бяха на работа и просто нямаше с кой дръг да си запълнят времето
.Постепено намерих нови приятели и съм щастлива за което
Истинските приятели са малко и не съм съгласна, че трябва да сте от една социална среда, страшно зависи от човека. Имам много близка приятелка, която е на светлинни години пред мен и като пари, развитие, контакти и т.н., е как пък веднъж не демонстрира някакво превъзходство, как не се наду, изключително добре се чувстваме заедно и винаги има за какво да си говорим. С друга моя приятелка се познаваме от момент, в който едва свързваше двата края, но постепенно се оправи и за финал си хвана и супер богато гадже, еми няма такава промяна, започнаха едни фасони, демонстрации, изведнъж се появи тотална липса на време, за да се види с нас, дори няма време да звънне един телефон, а не беше така. Все си мислех, че такива неща не могат да ме извадят от релси, но се оказа, че все още ги изживявам.
