Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бъдещи майки
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

София

Мнения: 705
Покрай темите за раждане естествено идва и въпросът за бременността. Моята не беше от най-прекрасните, но бих искала да се запозная с прекрасни разкази с цел настройка за следваща бременност.

За бременността може да се каже много. Каежете това, което мислите, че най-вече е направило периода прекрасен. Е, не може да мине и без развръзката - раждането, но акцентът е бърху бременеенето  Hug

Темата поразително прилича на тази Разкажете за своето прекрасно раждане , но не предлагам да е конкурс.
Цитирай

в очите на двама мъже

Мнения: 1 367
Надявам се с моя кратък разказ да те настроя позитивно за следваща бременност. При мен стана малко неочаквано,но много,много желано. Сложиха ме в графата "рискови" заради преживян спонтанен аборт,но за щастие критичните първи три месеца минаха без всякакви проблеми,с помощта на малко хапчета и много разходки.И през следващите месеци единственият ми проблем /ако може да се нарече така/ бяха натрупаните килограми. Нито веднъж не съм повръщала,не ми се е прияждало неистово нещо.Е,към края заприличах на мечка гризли и ми беше трудничко да се движа,но...всичко е добре,когато завършва добре. А при мен завърши със секцио по спешност заради падащите тонове на бебето. Резултатът-прекрасно шестмесечно момченце. Приятелката ми пък описа контракциите като "болка,малко по-силна от болката при цикъл". С малко уточнение-тя имаше доста болезнен цикъл преди да роди. Така че-смело работете за второ детенце!   bouquet
Цитирай

София

Мнения: 3 069
Хммм, моята бременност не беше никак прекрасна, но момента в който на следващия ден видях Вики за 1-ви път...е, така си поплаках от радост, че е жив и здрав и всякаква болка забравих на мига.
Цитирай


Мнения: 4 112
О, моята беше добре, не чак прекрасна. Като изключим страховете, всичко си беше наред. Самата бременност протече леко, мързелувах си на воля, глезех се, галих си коремчето и си чаках бебчето. Правех си точно каквото си искам. Искам пак  Laughing
Цитирай


Мнения: 134
Не бих нарекла своята "прекрасна", макар че не съм имала киселини, свръхтегло или някакви непоносими неразположения /с изключение на бъбречната криза/. Поддържах се във форма, ходех по 10-ина км пеша почти всеки ден, срещах се с приятелки постоянно, записах се на разни курсове /и всичко това, защото след бъбречната криза и престоя в болницата ми даваха болнични до раждането/. Накрая ми дотежа, бебо ме риташе зверски където завари. Изглеждах странно, защото коремчето ми беше много остро. Родих съвсем в началото на 9-ия месец и не мога да си представя какво щеше да е до края. За мен "прекрасно"-то започна, когато видях сина си. А по време на бременността така и не придобих онова "майчинско" чувство, дето уж всяка жена го носела. Нещо хич не можех да се разнежа на тема бебе, макар че го носех до сърцето си. Всичко се преобърна едва когато го видях и гушнах.  Smile
Цитирай

София

Мнения: 169
Първата ми бременност наистина беше лека и аз бях доста активна през цялото време до края, само първите месеци малко ми се гадеше. Иначе нямах никави други оплаквания. Освен че втория триместър почна много да ми се спи  Tired. Иначе какво да ви кажа, поради професията ни винаги сме имали домашен офис, така че работех през цялото време, много пъти по цяла нощ, после през деня си доспивах. В края на шести месец пътувахме до САЩ и се върнахме обратно в БГ в края на 8 месец. Пътуването мина добре, въпреки че тук цялата рода тръпнеше в ужас заради нашата "щуротия". Последните месеци корема ми беше огромен и ходех трудно - иначе в останалата част на тялото не напълнях.
Резултата в крайна сметка - едно страхотно бебче, което в момента е най-динамичното детенце, което някога съм виждала, а и не само аз  Very Happy Раждането -  с изключение на епизотомията в последния момент мина много добре, без уговорки, без плащания, без обезболяващи, без системи и т.н.

Втората бременност - в момента съм в края на 3 м - ми идва доста по-нанагорно от първата, защото момента с гаденето и липсата на апетит е доста по-силен. А и трябва да се грижа за голямото бебе, ние сами си го гледаме. Понякога помагам и на таткото в работата, но май все по-малко.

Цитирай

Там,където живеят Мишетата

Мнения: 419
Ще се опитам да бъда малко по-цветна...

  Бременността ми наистина би могла да се опише като прекрасна  Love . И съм сигурна,че ще остане такава до края! Няма как да бъде по друг начин! ...след като нося толкова много любов в корема си!
   Господ ми помага и е с мен през цялото време.Бързо преминвам през дребните неразположения,а тези,които все пак се инатят и ме съпътстват,се правя,че не забелязвам! Боли ме малко кръста - е какво от това? Една две стрийки на гърдите,половин на едното бедро...сигруна съм,че мъжа ми дори не ги е забелязъл! Целулита да не говорим - е наистина е доста малко,но за милото - изобщо липсва. Започвам да си мисля,че след като родя,ще ме мисли за кинозвезда,щом сега тези неща не ги забелязва!  Laughing  Та Господ ми помага - не съм напълняла особено много,поразхубавих се малко,нищо,че нося момиче! А и таткото вече доста харесва идеята да има дъщеря (дори вече не си позволява да я нарича "мома" след като му се накарах) ! Използва всякакви умалителни - моята принцеса,моята малечка... (е,след известно обработване).
    Харесва ми да съм бременна - никога не съм сама! А странно,до сега често се чувствах самотна. Сега Беба е навсякъде с мен и пише с пръсти по корема.А той,горкия,се чуди къде да се дене!Ту в ляво,ту в дясно... И е толкова сладък.Гледам корема и си му говоря "Ей...никога не съм си представяла,че ще ми харесва да бъдеш голям! "  А той в отговор помръдва леко вдясно - сладур!  Love  А кожата ми... леле колко е гладичка.Косата ми вече е грива ,а погледа ми постоянно блести - като на влюбена жена.Ами аз съм си двойно влюбена - в мъжа и в бъдещата дъщеря!  Докато шофирам из града,по светофарите си чупят вратовете - но те не виждат,че тази невероятна красота е в резултат на огромната любов,която нося в корема си! 
« Последна редакция: ср, 15 авг 2007, 01:22 от ProstoAz »
Цитирай

Far away from here...

Мнения: 908
ProstoAz,страхотен разказ!  bouquet Наистина ще подейства позитивно върху бъдещите майчета.
Аз,обаче,по темата няма да се включа,защото единственото прекрасно нещо в моята бременност беше разултатът от нея  Laughing Но това е за някоя друга тема... Laughing
Цитирай

Горно нанадолнище

Мнения: 2 005
Въпреки , че почти 9м. не излязох от патологична , моята бременост беше прекрасна 35 35 35Никога няма да забравя спомена за това Hug Успех и лека бременост на всички  bouquet  bouquet  bouquet
Цитирай

Стара Загора

Мнения: 353
И двата пъти бременността ми протече изключително спокойно и леко. Без дори едно неразположение. Най- красивите моменти от живота ми, всичко най-хубаво което можеше да ми се случи е 2х9. Два пъти по 9 месеца. Искам пак но вече не ми "стиска". Вторият път се решихме просто защото много ми харесваше да съм бременна,но и това отмина сега се наслъждавам на 2ма сина. Дано и на всички вас Ви е толкова лека и безпроблемна бременноста. Успех на всички. newsm30
Цитирай

гр София-центъра-Лъвов мост

Мнения: 527
Мойта единствена бременост за сега догодина ще кажа евентуално ако стане втората.Тя протече доста весело и ми донесе късмет.Забременях някъде декември2004 януари разбрах че съм бременна и една седмица след като разбрах почнах нова работа .До 5 месец не си личеше и аз само се разхождах нонстоп от сутрин до вечер.Нито съм повръщала , е само накрая ми се кадеше последните месеци защото мойта реши да си пусне коса. 35 hahahaЩом се прибирах от работа почти пеша.Работех в Младост-4 и си ходех до цариградско пеша и рейса една спирка до орлов мост иот там до женски пазар пак пеша.Прибираше се мъжа ми да има да няма да съм седнала за 30 и пак пеша.Кръст започна да ме боли към края на седмия месец но аз не се отказвах от разходката си.Един ден един колега така ме стресна че за малко щях да родя в офиса а бях края на 7 месец.Единствено това беше лошото през бременосста.Родсих за 15 минути,но се изнервих от факта че я преносих мойта принцеса 7 дена и вече на 8 месец корем ме болеше от предишния ден дето се смях и добрече съм се смяла защото от болките от смеха цял ден не осетих кога родих.Лекарите казали че Вероника се родила с усмивка на ръка.Сложиха мия на корема и аз се разревах.АМи това е
Цитирай

Пловдив

Мнения: 1 092
Незнам защо ,но не мога да свържа думите бременност и прекрасна в едно изречение Mr. Green.Неее,не ме разбирайте погрешно : радостта,че ще ставам майка неминуемо е огромна,но аз не намерих нищо "приятно" в двете си бременности - за мен удоволствието настъпи / и в двата случая/ когато бременността свърши и започва новия живот  bouquet
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.