Възмутена съм !!!

Така е, всеки трябва да действа както на него е удобно, това е важното. 

A,моля,моля без подобни обощения-ние си изплащаме жилището съвсем сами.Така като чета във форума никой не е споделил някой друг да му погасява месечните вноски(или да му плаща наема). Друг е въпроса,ако имаш няблюдения от конкретен случай с твои лични познати.
Иначе каква ще е разликата дали живея в дома на свекърва ми или в дом,купен от нея-все ще съм и задължена и ще трябва да се съобразявам с нея. И не купувам жилище,което да завещая на детето си,а дом в който ще имам собствено пространство,самостоятелност и свобода.
Иначе няма начин да убедиш някой, който е решил да тегли кредит че под наем е по-добре, както и теб никой не може да те убеди в противното.

А как тогава ще обясните факта, че има страшно много хора, живеещи под наем?

 

И ние си плащахме сами /от заплати, от наследства и др. всякакви/, но никой друг не ни е погасявал вноските  .

Без да броя 10 000 Е. на заем от баща ми, които също му върнахме, но едва тази година  . Т.е. даде ни безлихвен заем за срок от 2 г. 

belinda е абсолютно права - и аз това се опитах да обясня още на първата страница на темата, че така или иначе жилището ще увеличава цената си все повече и повече, и че в крайна сметка тези 50 000 евро ще бъдат обезценени от инфлацията, а и никой няма да даде такава сума за 20 години без да си подсигури възвращаемостта. Затова не виждам нищо възмутително в това, нито повод за трагедии и категорично отказване от идеята за ипотечен кредит (ако се придържаме към темата на авторката).

Подкрепям с две ръце! И ние сами си плащаме вноските и не съм очаквала от никого да ми купува апартамент, нито от родителите ми, нито от свекърите!

Както вече писах за мен всеки вариант, при който младото семейство живее отделно и самостоятелно е приемлив-дали под наем или 'на кредит'-всеки прави избора си сам.
Аз самата живея под наем вече повече от 7 години ...
Така,че нямам за цел да убеждавам никого,че нашето решение да теглим  жилищен кредит е правилното.То е 'правилното' за нас.Всеки решава сам за себе си.

И аз бих се зарадвала на някое наследство, но такова не ме заплашва в скоро време От гледна точка точно на разчитане само на себе си и мъжа си говоря, че недолюбвам дългосрочните кредити, а че са супер изгодни за голяма част от населението нямам против. Хващам се да правя нещо, което виждам ясно, че ще го направя, и то успешно, и ще се зарадвам скоро от този факт. Както се вижда, почти никой не разсъждава като мен, кредити има за всички, значи всичко е точно.

Също съм съгласна, че най-важното е да са отделно старите от младите, а начина как ще се осъществи това не е от решаващо значение.

И аз съм на това мнение

Май не доизчетох темата и не схванах замисъла.

Момичето твърди, че няма да вземе кредит заради огромната лихва, пък другите го убеждават че трябва да вземе.

Като не иска, да не тегли кредит, не виждам някой да й е сложил вилата на врата.

И аз не мисля, че е разумно да се плаща за квартира,  вместо за кредит, но това е друг въпрос.

И какво, като на някои новодомци им помагат мама и тате, завиждате ли? Защото има за какво.

То пък от завиждане голяма полза ще има щото По-скоро става дума за това, че е по-лесно да рискуваш, ако имаш известна доза сигурност, че някой би те подкрепил финансово в труден момент. Аз поне съм рискувала все на сляпо, тоест била съм наясно, че никой няма да дойде да ме измъкне, ако затъна финансово. Сами ще трябва да се спасяваме. В този смисъл се заемам само със задачи, които колкото и да са трудни, ми се виждат изпълними, и то скоро, и то без чужда помощ. Кредит - да, но само ако е за кратък период.

Да, за това съм 100% съгласна.


Но... има разлика между това родителите да помагат /моите и свекърва ми, да са живи и здрави, помагат и то много/, но съвсем друго е /след като съм на достатъчно голяма възраст, имам свое семейство, деца и т.н./ да очаквам някой друг да ме издържа, да ме подпомага /правя разлика между помощ и подпомагане/ или да ми купува, обзавежда и т.н. дом.

Да, разбира се, че е така. Аз също мисля, че имам страхотна подкрепа в лицето на родителите на мъжа ми, които са винаги готови да гледат децата. По-ценно от това здраве му кажи. Така ние можем да сме спокойни, че когато се наложи има на кого да ги оставим и да работим спокойно.

Но финансовата част от нещата е само наша грижа, там каквото сами си направим това ще е. Затова залагам на краткосрочни проекти и инвестиции, така ми е по-добре.

  Наистина, за пореден път сте подхванали тази сложна тема. Поне за мен, а така както виждам и за много други е сложна.
Не искам да оборвам мнението на никого, но мисля да изложа и своето.
На мен също не ми е приятен факта, че се тегли определена сума, а след 20-30 год. се връща 100 и нещо процента отгоре. Но Е ТАКА. Аз не мога да го променя, ако можех бих. А и да се възмущаваме, смисъл няма, не можем да променим нищо, така че...
Аз живея под наем, вече 3 години. Не ми е приятно, ама никак. Вариант за мен друг, поне за сега няма. Родителите ми си имат жилище и си живеят в него, не мога да им се сърдя, че не са помислили за мен. От къде да са предполагали, че след години ще стане толкова трудно.
Ами трудно ми е, работя от както съм завършила /средното си образование/. Висше не съм завършила, а и не уча, но някой ден и това ще стане. По стечение на обстоятелствата, по скоро по мое си желание на 19 заживях с приятеля си. Естествено като всяка двойка искахме да живеем сами, след известно време и това стана. В момента съм и бременна, както се вижда 
 Плащаме в момента малък наем, малък, защото апартамента е на познати и го взехме с връзки /както се казва/. Еми, справяме се, малко трудно, но все пак успяваме. Ако теглим жилищен кредит: първо - няма да ни отпуснат достатъчната сума, а отделни пари нямаме, няма и кой да ни даде; второ - ще плащаме вноски минимум двойни, от наема, който плащаме сега. Сега се справяме, малко трудно, но пък ... А тогава няма въобще да успяваме.
   Не ми се иска да гледам с отрицателна нагласа на нещата, но ..... за момента, това е моето положение.
Не че ми се дава за наем, но поне мога да си го позволя за сега ...

Абсолютно съгласна.
Вместо 20 години да плащам наем на някой, ще плащам същата сума на банка и след 20 години ще имам собствено жилище.

Е, аз искам да се огледам сега и да съм доволна, а не след 20 години