Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, преживели загуба
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 43 отговора
Смятам, че всяка една религия би трябвало да си има обяснение за ужасните неща, които ни се случват. Моля ви, мили мами, ако някой знае нещо, нека го сподели с мен. Hug Аз съм доста неосведомена.
Цитирай

Нова Загора

Мнения: 526
Доста труден въпрос но от това което съм чувала е че душата на детето се вселява в бебето около 9м от бременноста, и ако до тогава душата не се е вселила плода умира. Знам че това е жесгоко дори като го пиша ми се струва ужасно но това съм чувала. Аз самата, по разказа на моята майка, съм изродена като мъртъв плод, защото тоновете на сърцето ми са спрели. Тогава ме израждат с форцепс и по някаква причина аз изплаквам , лекаря казал на майка ми че е цяло чудо че съм се върнала от онзи свят явно аз ще живея на пук на света. Така 33г аз се боря със света и всички несгоди. Божа работа.
Цитирай

между два живота

Мнения: 1 903
Доста труден въпрос но от това което съм чувала е че душата на детето се вселява в бебето около 9м от бременноста, и ако до тогава душата не се е вселила плода умира.
Аз същото съм чувала, но с разлика, че някои по-стари души влизат и по-рано. Чувала съм също, че могат и да излизат. Колкото и налудничаво да звучи, в една книга четох за една майка, чийто син умира, после и се явява и й казва, че ще се прероди в семейство американци. Американката е била вече бременна и той можел да влиза в нея и да излиза, да се явява на майка си и др. Още, че родителите биват избирани, коя душа да влезе в тяхното дете. По-късно, ако се сетя още нещо, ще пиша.
Цитирай

Шопия

Мнения: 6 270
И аз да се включа.
Източните народи смятат, че истинският живот не е на земята и "празнуват" (странно ми прозвуча като го написах, но не се сещам за по-точна дума) за отишлия си.
В близкия изток при смърт се обличат с бели дрехи. В ежедневието носят тъмни.
Никой не се е върнал от отвъдното, за да ни каже, че са добре там. Аз обаче го вярвам.  Praynig
Цитирай

София

Мнения: 2 403
Имам натрапчивото усещане, че някой  "издалеко" се опитва да прокара нещо нездравословно в този форум.  Всички знаем къде тези нездравословни идеи виреят и търсят жертвите си...   Или може би греша?
Цитирай

Шопия

Мнения: 6 270
Минзухарче, в случая грешиш.  Peace
Не че няма хляб в съмнението ти.
Цитирай

София

Мнения: 2 403
Рони, твоя пост го изключвам напълно от подозрение. ..
Иначе - много се надявам наистина да греша.
Цитирай

между два живота

Мнения: 1 903
Ако има нещо за казване, казвай направо, не с недомлъвки. Явно останалите сме в подозрение Peace
Цитирай

Нова Загора

Мнения: 526
Мензухарче всеки търси причина да намали болката в душата си от дадена загуба, мъката всеки си я изживява сам но ако няма с кой да я споделиш може и да полудееш. Аз искрено съжалявам за това което се случва на жените които губят дечицата си и мога само да се моля за тях.
Цитирай

Шопия

Мнения: 6 270
Може би ще се опитам да налучкам какво има предвид Минзухарчето. Май е продиктувано от едно предложение да прочетем определени книги и да споделим след това. Аз самата не проявих интерес. Вашата компания е много по-ценна за мен от всяко писание.
Болката ни е толкова силна (особено за някои от пишещите тук), че сме готови да повярваме в магии, да търсим връзка с близките си по грешен според мен начин. Чрез търговци на чувства и емоции - гледачки и врачки. Хора, знаещи как да манипулират и заробват с невидимата мрежа на нашите страхове и страдания. Понякога се чудим на кой светия да се кланяме, за да закриля близките ни. В по-голяма част от молитвите си просто се пазарим да ни бъде даден шанс или свише.
Цитирай

София

Мнения: 345
Ронка, отново се изказваш точно на място  Hug.

Така, първо искам да кажа, че аз не съм религиозна, ама никак. Никога обаче не съм искала да налагам своето мнение. За мен, всеки има право на собствено мнение и право на избор в какво да вярва или не.  Peace
И тъй като със сигурност всички знаем какво се случва с хората когато си отидат от този свят....... Sad /оказват се на 2м. под земята/ според мен единствения начин те да продължат да живеят е не на небето или в някакъв "отвъден свят", а тук, при нас, в нашите сърца. Докато си спомняме и говорим за тях те ще продължават да живеят, защото един отдавна забравен от всички човек е вече наистина мъртъв, и за хората, и за света.

Та моя съвет е да не търсите под вола теле.  Naughty
Защото смъртта е част от живота, независимо дали сме я очаквали или не. Тя не е някакво изключение, което да има нужда да бъде тълкувано. И всякакви такива опити да я обясняваме с различни религии и суеверия според мен е неоправдано.

Пак искам да кажа, че нежелая да налагам моето мнение. Всички имаме право на избор, но според мен с това не си помагате.

Прегръщам ви силно  Hug
Цитирай

София

Мнения: 2 403
Не бих могла да го кажа толкова добре, Рони.  Абсолютно съм наясно, че всеки  търси начини да намали болката, точно за това сме ужасно податливи на всякакви влияния. Просто сме идеална мишена  освен за споменатите от Рони търговци на чувства, и за най-страшното -  търговците на души. От там измъкване няма.  Бъдете разумни момичета. Ако някоя от вас го закъса много емоционално, просто да  пише тук, това е.  Hug
Цитирай


Мнения: 3 156
Такааааааааааа! Рядко долавям напрежение във форума, ама факт е че в тази тема ескалира.
И понеже и аз "барабар Петко с мъжете" да си кажа каквото мисля.

Първо - мислех, че ще умра, когато загубих първото си дете. Не умрях. Физическото ми тяло остана живо. Започнах наистина да "живея" благодарение на форума. И на още нещо -един човек, за когото смятам, че не случайно беше изпратен на пътя ми. Той е богослов, но се занимава и с езотеризъм. Някои от вас знаят какво направи за мен този човек и съм убедена, че след всичко, което съм им разказала за него, не смятат, че е шарлатанин. Не мога да убедя в това други, но не е и нужно. Дори да е шарлатанин, не ми пука. Важното е друго - че ми помогна, че ме накара да намеря сили да продължа някак си. А това съвсем не е малко. Ако вярата в нещо ни помага, дори тя да е безпочвена, значи има смисъл от нея. Впрчочем държа да отбележа, че този човек не е взел и стотинка или каквото и да е друго от мен. А в замяна на това е прекравал цели нощи в разговори с мен и никога не каза, че му е писнало да го занимавам.

Второ - много от нас изпитват нужда да говорят и дискутират за това, което се случва с душите на дечицата ни. Не знам дали си спомняте, когато аз се регистрирах тук. Най -страшна ми беше мисълта за душата на детето ми. Дали е добре, дали не страда, дали не е самичка и т.н. И вечният въпрос "Защо именно детето?". Ще читирам по памет един автор, който е екзистенциалист - А.Камю:"Справедливо е когато престъпникът бъде сразен, но страданията на едно дете остават непонятни". Логично е тогава да се питам непрекъснато "Защо?. Логично е и да потърсим отговор в религията. Имаме нужда от обяснение. Егоистично звучи. И може би е такова. Но понякога животът без отговори може да бъде кошмарен. Търсим не само обяснение на въпроса от различни духовни области, но и мъничко облекчение пред мисълта, че живот има и след смъртта и че мъничките ни съкровища са добре. Не мога да знам причината поради която авторката е пуснала темата, но това е което мен ме вълнува в нея. Искам да знам, че децата ми не са изгубени завинаги. Че ги има някъде. Че са добре. Че със смъртата на телата им, не са изчезнали .
Та нали форумът е за това - да намерим отговорите на въпросите, които ни измъчват. Наясно съм, че има въпроси, които нямат отговор, поне не категоричен. Но това не е причина да дискутираме. в крайна сметка животът на повечето нас е белязн от загубите ни и да ни терзаят подобен род въпроси е напълно естествено. Ако тук не смеем да споделим - къде тогава?

А ето аз какво знам по въпроса. Според християнството смъртта не е край на живота. Тя е преход. Душата е нетленна. В този ред на мисли, смъртта на децата не е наказание за  тях самите. Те отиват при небесния Отец т.е. там, където изначално е била душата. Тя се връща у дома си чрез смъртта. Смъртта засяга не детето, а близките му. Друг е въпросът дали това е наказание или изпитание на вярата. Товя обяснение не ме кара да не страдам/надали има обяснение, което би могло де/, но е още една гледна точка по въпроса, която исках да споделя.
Цитирай

Шопия

Мнения: 6 270
Светле, няма скандал. Всъщност дано няма засегнати, защото когато опре до религии и разбирания те получават и такива работи.

Въпрос на убеждения и на гледна точка е. Всеки трябва да прави това, което той чувства, че е необходимо.
Като пример мога да дам себе си - аз като православна консерва не мога да бъда убедена от попчетата, че не трябва да паля свещи за някой, който не е кръстен. Това е моя необходимост и не влизам в храма, защото искам да видя там пиян поп или подвикващи си клисарки. Не разбирам защо там, където аз изключвам мобилния си телефон, попът по него върти бизнес. И въпреки това оставам православна заради корените, заради отецът, който ме е кръстил. Човек, чието призвание беше да духовен пастир. Даже не съм сигурна дали този човек е между живите.   
Под купола на храма чувствам някаква позитивна и захранваща ме енергия.
И да, не знам дали не бих потърсила помощ, ако не беше форума. Но около мен има толкова много хора, загубили деца.  Загубили спомени и мечти. Тези хора са ми дали толкова много като поведение и разбирания.

И накрая - преди време имах съученици от Афганистан. Едни ужасно фанатични същества. От тях успях да разбера, че те имат доста демократична религия, практикувана от безумни хора. Защото така е изгодно на някой.
Имах и една позната евангелистка. Вярваха на наркомана Бакалов, но за тях той беше човек с божествени възможности. И все пак вярваше и че когато една бабичка, предписала си апартамента на енорията, в която тя членуваше почине, един определен кръг ще могат да отскочат до Гърция на почивка. Бяха си нагодили в религията най-приятното от православието и католицизма.
И още една позната имах. Познавах семейството й от дете. Тя се отдаде на братята и сестрите си неусетно и пропусна момента, в който детето й в тинейджърска възраст стъпи накриво. Наркотици. Реши, че ще му помогне като се моли за него. И или той ще се се преклони да стане част от сестринството й, или тя ще се откаже от него. Забрани и на най-близките да контактуват с него. Резултатът - детето расте в затвора, апартаментът на родителите й беше продаден, за да бъдат платени телефонните разговори на черквата им. Родителя е натъпкан да живее като скот. 
Това отгоре ме кара да вярвам в инстинктите си и в нещо, което направлява живота ми. 
Ако на някой не му харесва какво съм написала, да пише на Деси, Херката или на мен, за да бъде изтрит или редактиран горния бъркоч от емоции и незнания защо точно ни биват отнети децата. 
Цитирай


Мнения: 3 156
Светле, няма скандал. Всъщност дано няма засегнати, защото когато опре до религии и разбирания те получават и такива работи.

Въпрос на убеждения и на гледна точка е. Всеки трябва да прави това, което той чувства, че е необходимо.
 

Именно! Дори ако това означава да вярва в нещо, което е неприемливо за други.
Впрочем аз също паля свещ за некръстените си деца!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 43 отговора