Мамо, защо си нямаме тате?

  • 1 371
  • 9
  •   1
Отговори
  • космополитно
  • Мнения: 941
Здравейте! Представила съм се в съответната тема тук преди изобщо да съм се представила във форума за осиновители, където предимно жадно се втурнах да чета и питам. Може би  защото съм си дала някъде в себе си сметка, че ще съм преди всичко родител, сам отглеждащ детето си, а не толкова осиновител!? Не съм чела много тук, но по представанията се ориентирах, че самотните родители са предимно майки. Затова и така формулирам темата! Откакто открих сайта все ме сполетяват злополуки с компютъра, нет връзката и свързани с това усложнения...Даже ми става банално да ги мисля, камо ли да ги обсъждам!...  Опитах се да се ориентирам в обсъжданията Ви тук, за да не дублирам тема, но май не открих подобна!?...
Вече седем месеца сме заедно с дъщеря ми. Това е един много спокоен период за двете ни (докато заведа детето у дома ни в "дома" то постоянно боледуваше и това много ме тревожеше), белязан с много прегръдки, любов и нежност помежду ни и характеризиращ се с бърза адаптация на детето и стремглаво наваксване в психосоциалното му развитие. Все още се радваме блажено на това, че най-после сме се открили и че сме заедно. Все още не са тръгнали каквито и да е въпроси, но знам, че предстои да отговарям на много питания- далеч не всички с лесни отговори. Обръщам се към онези към Вас, които вече са го правили:

Как отговорихте, когато детето Ви запита за отсъстващата от семейството родителска фигура?

# 1
  • Мнения: 911
и аз не съм изчела всичко в този форум и не съм много отдавна тук, но, доколкото забелязах, на този въпрос има отговори и размишления поне в половината теми, в които съм надничала... Confused за съжаление

# 2
  • Мнения: 6 417
На моята дъщеря обясних, че има деца, които нямат майка, други живеят с бабите и дядовците си, а трети си нямат никого.

Последна редакция: чт, 16 авг 2007, 23:52 от Шушон

# 3
  • Мнения: 2 863
Venecias, чела съм те в другия форум. Мисля, че  няма много отговори по темата, защото за повечето майки, това е предстоящ въпрос( децата им са малки)
Аз бих могла да ти кажа само, което сигурно и сама знаеш- отговаряй спокойно и честно на детето, не създавай чувство за  ЛИПСА. Хората са различни, живеят по различен начин, едни са женени, други не са, едни имат деца други нямат. Има семейства от 3 или 4 души има и такива само от майка и дете, но също всички близки хора, роднини са част от вашето семейство и е важно детето от малко да знае и да се възпитава в зачитане на тази семейност. Това че няма баща , не би трябвало да е  много по-различно от това, че друго дете няма нещо друго (можеш да се облягаш на примери от познати ваши деца). И в другия форум съм писала- ти ще трябва да обясняваш първичното изоставяне, майките тука обясняват изоставянето от бащата. И в давата случая твърдо вярвам, че за детето най-здравословно е  да се движи близо до истината.
Не си спомням много твоята ситория, но на мен ми изглежда просто за обяснение (не знаеш аз какъв филм обяснявам на моите деца Mr. Green)
Не си могла да имаш биологични деца, но много си искала да бъдеш майка, знаела си, че там някъде самичко те чака твоето детенце, търсила и го и един ден съдбата ви е срещнала. Нямате татко, защото така се е стекъл живота ти ( тука се връщаш в точка А , с която започнах) и в това няма нищо драматично.... най-важното, е че се обичате  и вече това е вашето семейство.
Ако успееш да накараш детето да ти повярва и да почувства, че наистина нямаш терзания и угризения,  ще бъдете спокойни и въпросите няма да се  очакван кошмар.
Не знам дали помогнах. Тука има момичета, които още силно страдат от липсата на баща, няма начин детето да не усети такова нещо, за това винаги се старя да им казвам, че пътя към лесните отговори на тези въпроси, минава през приемането, че просто това е техният път. Може би можеше да имаш мъж до себе си, но да нямаш деца или пък да си болна от нещо.. вярвай, че това е твоят път, дай  тази увереност на детето си и всичко ще бъде наред Hug

Последна редакция: сб, 18 авг 2007, 16:03 от Jaly

# 4
  • космополитно
  • Мнения: 941
" за детето най-здравословно е  да се движи близо до истината."
Ето това е към което ще се придържам в оттговорите си! Да си нямаме татe е донякъде мой избор! За мен беше важно да имам и отгледам дете и съвсем НЕ задължително да е мой генетичен продължител.
Към момента мъжка фигура в живота ни не ми липсва - поради това, че такъв е моят избор. Но утре, когато започнат детските въпроси... Не, че нямам идеи за отговори, но исках да се допитам до майки, минали вече този път и дори да заимствам от тях някои находчиви отговори!
Благодаря ти за искреността!

Последна редакция: нд, 19 авг 2007, 19:59 от Stun

# 5
  • Мнения: 2 327
Има тема, която е закована специално за самотни майки осиновителки. Може би там ще намериш още отговори и сродни души Simple Smile

На нас ни се налага или ще ни се налага да обясняваме само къде е тати, при теб е малко по-сложен въпроса, защото има и друга мама... Но истината винаги е най-добра. Такава, че детето да може да разбере и приеме.
Можеш да обясниш на детето, че си имала нужда да дадеш любовта си на някого и си избрала него, а не някой мъж.

# 6
  • Мнения: 433
Здравей, Venecias
Аз не съм влизала във форума за осиновителите, но съм била самотна майка (и както се развиват събитията, май ще бъда за втори път  Sad  ) 
Аз лично отговарях горе-долу така (в стил на приказка):
"...преди много-много време имаше един мъж, с когото се обичахме много. От нашата любов се роди ти. Но след време вече не се обичахме и затова се разделихме. Всеки тръгна по белия свят да си дири късмета. Най-хубавото е, че на мен ми остана едно малко съкровище - ти!..."

А за осиновено детенце приказката просто може да претърпи вариации по темата. Можеш да използваш за база някоя истинска приказка - както аз тази за питката  Simple Smile  Важно е да се наблегне:
 1) на това, че има различни семейства, както казва Jaly
2) на обичта - детето трябва да чува и знае, че е харесвано и обичано, че е искано!

Някои измислят цели митове и легенди - за изчезнали бащи, в чужбина, какво ли не. Проблемът при една такава легенда (освен откровената лъжа) е, че детето расте и ще иска да знае все повече подробности, да научи пълната истина. А като стане пълнолетно?  Така че това не е начин. Още повече, предполагам, нямаш никакво намерение да скриваш от детето, че е осиновено (по-добрия подход според мен)

Около 7 или 10-та година се налага отново да се обяснява... тогава въпросите са повече и по-настоятелни. Тогава би трябвало да се вмъква повече конкретна истина, каквато е. А в началото на пубертета е времето на пълните признания, коментари, отричания и приемания на фактите.

Успех и здрави нерви ти пожелавам!

# 7
Zdraveite imam mom4ence na 5 mes. Grinning,no za sajalenie sme sami.Sazdatelqt mu taka da go nareka,za6toto toi ne moje da e ba6ta me izostavi kato bqx bremenna v 6 mes.i saotvetno izob6to ne se interesuva ot nas.Pritesnqva me fakta 4e 6te doide denq v koito moeto dete 6te me popita za6to nqma tatko,a az ne iskam da go travmiram ot malko,a sa6tevremenno i da go laja,neznam koi e pravilniq podxod kam detetto za6toto tova e mnogo tanak moment

# 8
  • Мнения: 2 863
katze, моля те пиши на кирилица, ако нямаш - ползвай бутона горе в дясно, така е голяма мъка да се чете:))
Поста ти изглежда сякаш не си прочела по-горните написани- в тях има много отговори Hug Страховете на майкта са в пъти по- големи, от това, което реално минава през главата на детето.

# 9
про4етах всичко.Но въпреки всичко ми е много трудно да реша кое е правилно.А да пиша така още повече

Общи условия

Активация на акаунт