Срамежливото дете

  • 789
  • 14
  •   1
Отговори
  • Мнения: 27
Здравейте, мами!Дъщеричката ми е на 4 г. 6м и въпреки надеждите ми, че с времето ще стане по-контактна, тя продължава да не се заиграва с дечица, имам чството, че и е трудно и неприатно, винаги ние с тати сме инициатори, каним дечица вкъщи и т.н, но тя заявява, че не и е интересно, предпочита да си играе самичка, да си разглежда книжки, да гледа филмчета. Това ме притеснява,давам си сметка, че и аз като малка съм била подобно дете и до ден днешен не съм от най-ощителните, но то

# 1
  • Мнения: 3 622
А на градина ходи ли? Там как се държи с другите деца? Не се ли включва в игрите?

# 2
  • Мнения: 6 029
потърсете помощта на детски психиатър... може би има причина за това държание.

# 3
  • София
  • Мнения: 6 999
А защо пък да трябва да е 'контактно' детето?

Всеки човек е различен, уникален и неповторим - няма нужда всички да сме еднакви. Дъщеря ви може да е срамежлива и затворена, но да има дарби, за които дори не подозирате.
Харесва й да разглежда книжки? - Може би си измисля истории и един ден ще стане писателка.

Помислете над това  Wink Wink Wink

Естествено е всеки родител да се притеснява за това и онова, но не прехвърляйте страховете си на детето. Може да се комплексира и тя да реши, че не е нормална или подобно...

# 4
  • Мнения: 6 029
А защо пък да трябва да е 'контактно' детето?



защото децата са такива... защото понякога е индикация на проблем и е хубаво да се провери. психиатрите не са лоши хора и не е срамно да бъдат посещавани.

# 5
  • София
  • Мнения: 6 999
Julie,
Моето мнение не противоречи на твоето.  Peace

Няма лошо в това да се посъветват с психолог /може би е по-подходящ в случая от психиатър/, но все пак има и такива - затворени и интровертни деца/хора/. Не мисля, че всички са контактни и е задължително да имат проблем ако не са...

# 6
  • Мнения: 6 164
Аз бях много срамежлива като малка, поне така си спомням. Все се дърпах от децата и ми отнемаше много, много време да ги гледам отстрани, докато се престраша да ги доближа, а после нямаше отлепване. ooooh! Сега съм обратното - не издържам сама, имам нужда да съм сред хора постоянно, да общувам, иначе се потискам. Децата са различни, може би е по-чувствителна. Насърчавайте я, не спирайте, бъдете до нея, убеждавайте я, подкрепяйте я, в един момент ще се отпусне и после ще се чудите как да я задържите при себе си. Wink Всичко с времето си.  bouquet

# 7
  • Мнения: 24 467
И според мен срамежливостта, болезнената, както и необщителността са си проблем, който изисква да бъде установен неговият произход. Аз, определено, бих направила консултация с професионалист, ако смятам, че при моите деца е налице такъв проблем и че тяхната такава особеност се разграничава съществено от средното положение. Ако наистина има проблем, то той ще бъде решаван поне в зародиш. Ако няма- добре. Но това не може да се прецени изобщо от нас, участниците във форума. Ние не сме специалисти, не познаваме детето, не можем да дадем въобще компетентно мнение.
Детският психолог най- добре би преценил има ли наистина детето проблеми, ако има- могат ли да бъдат разрешени те и по какъв начин следва да стане това.
И аз питам- посещава ли детето детско заведение и ако да- как се държи там?

# 8
  • Мнения: 27
Мами, благодаря за отговорите, извинявам се за недовършения постинг, не успях да го пусна както трябва.Да, ходи на градина вече една година, децата там говорят на английски, защото сме в чужбина.Учителките също казват, че не се сожиализира и според тях до голяма степен проблемът е в езика, но дори когато си играе с български дечица пак не е много общителна, не проявява инициатива само да отиде при тях, всикчо става с уговорки и убежденя.Давам си сметка, че всеки човек е различен, но все пак ми се струва важно да се учи да общува и създава приятелства, затова не ми се иска да оставям нещата просто така, в същото време не искам и да я насилвам, а просто да и помогна да започне да се чуства добре сред деца, мисля, че това е много важно...Уважавам индивидуалността и, явно стеснителността е част от нея, но не искам да с естига до крайности, заня, че това ще и пречи и занапред и ми се иска да направя нещо по въпроса.Майки на срамежливи деца, вие процедирате, полагате ли някакви усилия или оставяте детето само да реши кога и как да общува с дечица......

# 9
  • Мнения: 2 353
  Това, че сте в чужбина е доста важен детайл. Според мен детето само ще намери път към връстниците си и не бива да й показваш, че това те притеснява. Единственото, което бих направила на твое място е да се опитам да внеса някакъв хумор. Смехът сближава. Бих събрала няколко деца и бих им направила ужасно смешен куклен театър. На рожден ден или излет...нещо такова.

# 10
  • Мнения: 5 183
А дъщерят там ли е раждана?
Знае ли езика?
Синът ми е раждан в англоговоряща страна, но до 3-годишен си го гледах аз. Всеки ден ги извеждахме по разходки с моя приятелка българка и нейното мом4енце. имат само 2 нмесеца разлика. Прекарвахме дните все заедно. нау4и български, но по4ти никакъв английски.
Естествено 4е като го пуснах на градина на 3,5 години му беше стрес и странеше от децата, защото няма как да си комуникират. Първите изрази на английски, които нау4и, бяха "Не пипай. Това е мое", "Махай се" и "Stop it! I dont like it" (когато някое по-агресивно мом4е го зака4и) Полека-лека влезе в 4ас и се сприятели даже с някои деца. Но отне време. Сега плямпа предимно английски  Rolling Eyes Има си приятел4ета и иска да ги каним у нас.
Успех и на вас желая.  Hug

# 11
  • Мнения: 1 163
Голямата ми дъщеря е на 8 г.ивсе още е доста срамежлива и страхлива,до магазина да отида водим половин часови разговори,много се ядосвам че е такава,защо като по-малката-6 почти 7г.е другата крайност...Чудя се до кога ще я толкова срам newsm78

# 12
  • Мнения: 24 467
Да, това определено е фактор- преместване в чужбина /ако е родена у нас, разбира се/, промяна в средата и неразбиране добре на езика. Но ти казваш, че и при контактите си с българчетата е пак така, което е явно проблем.
Намери добър специалист и карай напред. Срамежливостта и недоброто умение за общуване са определено пречка за едно по- голямо дете /говоря за в бъдеще/. Не говоря за тотално изкореняване на проблема, поне да се смекчи, доколкото това е възможно.
Желая ти успех.

# 13
  • Мнения: 229
понеже и ние сме в нов град и не познавах много хора сина ми не контактуваше с много деца и като се приближеше някое дете към него пищеше и се дърпаше към мен, но започнах да го уча да ходи да подава ръка за здрасти и след това целувка първо на мен , на баща си и други по-близки1  сега като излезем и видим някое дете му казвам "Кажи здравей "  той ходи, дори от скоро сам го прави и като вижда одобрение от останалите много се радва и игрите почват с децата. мисля ,че дъщеряти трябва да се престраши да прави тя първата крачка към децата или възрастните като първо им каже добър ден или зравейте.

# 14
  • Мнения: 429
Да и при моята дъщеричка се наблюдава подобен проблем. Аз даже бях пуснала мналко преди теб подобна тема.
При нас проблема е, че не се откъсва от мен и иска да си играя аз с нея, за да я паза от другите деца, за да не я бият. темата ми е озаглавена "как да се пусна на мама от полата"

Общи условия

Активация на акаунт