Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 47 отговора
Вече близо 14г. съм подложена на едно и също от страна на мъжа ми,докато не стигнах до извода ,че това е домашно насилие.Неговото държание спрямо мен е изпълнено с упреци обиди ,по някого и удари ,но не такива които да оставят белези.Ако няма за какво да се заяде започва ,да ме упреква ,че не съм добра майка ,че не съм поддържала добра хигиена в къщи,че ял едно и също ядене 2 дни.Вечно е недоволен от всичко ,пречат му моите роднини ,често ги обижда пред трети лица,че види тели те не му давали нищо,а той се грижил за тях.В къщи нищо не пипа ,седи и само нарежда и проявява капризи,защото се чувства силен тъй като изкарва добри пари ,и по този начин манипулира хората.Чувства се всесилен.Но най-много ме боли ,че дъщеря ми е свидетел на това,и я виждам как страда.
По някого ме е срам от себе си ,че допускам да се държат с мен така.Не зная ,как да придобия сила и да го напусна.Срам ме е от хората ,защото виждам едно съжаление в очите им, и упрека "Как го търпиш?"Нямам отговор на този въпрос единствено може би страхът от него.Не знам как съм се оженили за този човек ,човка ли ми изпи мозъка преди толкова години.Това не е живот ,единия да живее за сметка на другия,да подхранва своето его като си търси жертва.Изпитвам огромна вина към детето си ,че го подлагам на това,че не мога да защитя роднините си .Мисля си за раздяла но ме е страх и срам.Срам от близките си и от себе си и страх от него.Срамът ми е породен от чувството че съм се провалила ,и че съм допуснала това да ми се случи.Но твърдо съм решила да променя нещо,и като за начало споделих част от моя живот с вас.БЛАГОДАРЯ ВИ!
Цитирай


Мнения: 2 647
На всички такива истории отговора ми е само един. Човек сам си помага, като се развежда\разделя. ВЕДНАГА и завинаги. Освен ако не искаш дъщеря ти да повярва, че това е норма за поведение на мъж..и някога това да преекспонира в своя си живот Shocked???
Цитирай

София

Мнения: 390
Често срещано е, жертвите на дом насилие да изпитват срам Sad
Не си глупава жена,анализираш ситуацията и себе си...дано това са първите ти стъпки към нов и хубав живот,без този насилник.
Обърни се към асоциации които работят с жени ,жертви на насилие.Ще ти помогнат поне с психолог.Момичетата от форума са давали координати на такива .
Успех ти желая,искрено !
Цитирай

София-Троян

Мнения: 485
При мен е подобно положението...Виж това http://www.animusassociation.org/ .Със сигурност няма да ти реши проблема,но поне може да се консултираш за правата си и да звъннеш ако нещата излезнат от контрол.
Цитирай

Габрово

Мнения: 1 296
Не се обвинявай, че си се омъжила за него. Той в началото едва ли е бил такъв, но хората с течение на времето си показват рогата. И аз бях омъжена за подобен мерзавец, но намерих сили и се справих с положението. Винаги съм била на мнение, че е глупаво да търпим в името на децата си така, че се стегни и се опитай да продължиш да живееш без него.Нямаш нужда от мъж, който те тъпче постоянно и си избива комплексите на твой гръб.
Цитирай

София

Мнения: 1 492
Поговори с близките си. Сигурна съм, че ще получиш тяхната подкрепа и тогава ще имаш сили да си тръгнеш по-лесно.

Имам някакво чувство, че почти всички мъже са такива и е въпрос на възпитание кой кога ще го прояви този егоизъм и не само. А също зависи и доколко една жена ще допусне такова държание към нея, от страна на "силния". Трябвало е по-рано да преосмислиш ситуацията, но не е късно сега да го направиш. Кураж Hug, няма от какво да се срамуваш. Ако не за себе си, го направи заради детето ти.
Цитирай


Мнения: 123
не мисля че си виновна за каквото и да било,не се упреквай ако си го тярпяла досега упреквай се ако продължаваш да го търпиш,защото никой не заслужава такова отношение
Цитирай

София

Мнения: 215
Намирам(х) се в много сходна ситуация като теб и те разбирам прекрасно.
Щом си стигнала до изводите, които си направила, вече си напълно наясно със себе си, че това положение е обидно за теб и не го заслужаваш.
След 15 годишна връзка намерих сили да сложа края на подобен брак. За мое учудване не се намери и един познат, който да ми каже, че взимам прибързано решение. Коментарите, които чух бяха: "Ти много време го издържа".

Няма от какво да те е срам - близките и познатите ще те разберат. Детето ти няма полза да е свидетел на подобно отношение и да го приеме за норма.

Стискам ти палци да намериш сили и воля да отстояваш решението за бъдещето си до край.
Цитирай


Мнения: 714
Добре дошла в "отбора"  Rolling Eyes  Confused
един такъв като "твоя" ми спря живота и развитието за цели 5 години. Благославям деня, в който се взех в ръце най-накрая и реших да се махна и разведа, на всяка цена, ако ми е мил животът, въпреки, че се опитваше по всякакви "цивилизовани" начини да ме спре. Заключваше ме вкъщи и не ме пускаше на работа, дори се опита да ме хвърли от шестия етаж като ми съскаше "млъкни, ма, сама си се хвърлила" ...

Правилно са те посъветвали за "Анимус". Няма да ти откажат подкрепа. Не се колебай да им звъннеш, имат гореща линия на която винаги има подготвен психолог, който да те изслуша, посъветва и дори да ти назначи среща в техния офис.
Една друга фондация има програма за юридическа помощ на жени, пострадали от насилие.

Начини има. Но всичко си зависи от теб. Съжалявам, че ти се случва всичко това, никой не го заслужава.
Успех   bouquet



Цитирай

София

Мнения: 1 512
Но твърдо съм решила да променя нещо,и като за начало споделих част от моя живот с вас.БЛАГОДАРЯ ВИ!

УСПЕХ, късмет и стискам палци.
Цитирай

на баба си в джанките

Мнения: 526
Добра е идеята да се обърнеш към някоя организация,от която можеш да получиш безплатна психологическа помощ,а ако се наложи впоследствие,и юридическа.
Минала съм по този път и те съветвам да прекратиш тези отношения.Не е добре за детето ти,а и ти не заслужаваш подобно нещастно съществуване Peace
Цитирай


Мнения: 714
Добра е идеята да се обърнеш към някоя организация,от която можеш да получиш безплатна психологическа помощ,а ако се наложи впоследствие,и юридическа.

Забравих да спомена, че помощта и на двете организации, за които говорих, е безплатна.

Начини има, стига наистина да си се взела в ръце.
Цитирай

Габрово

Мнения: 3 036
Найда първата крачка си направила - това да изкажеш на глас тази изповед.
Много жени при този проблем дълго време си казват че вината е в тях, че с нещо са предизвикали този конфликт.
Нищо в този живот не заслужава едно човешко същество да тъпче друго.
Моя приятелка дълго време не си признаваше пред себе си, че нещо става.
Срамуваше се пред другите че са излезли прави че съпруга й не струва.
Дори се назлоби на моя че й го каза.Не искаше да си признае че е сгрешила.Накрая се изнесе заедно с детето.
Сега е при родителите си, работи и вече има самочучствие.
Дължа да отбележа че съпруга й не и е посягал.Биеше с думи, унижения - да му се моли за пари, че не става за майка, домакиня, а че е  в леглото до нея трябва да легне само ако е на половин литър ракия и да са спуснати завесите на тъмно, че не може да я гледа.
Така че не му мисли - заради теб и детето се махай.
Цитирай

София

Мнения: 141
Ако не искаш дъщеря ти да има модел за поведение твоя начин на живот и след години да се омъжи за някой подобен катил кажи СТИГА.Никой няма право да се държи по този начин с теб.Поздравявам те за решението ти и ти желая кураж и успех!
Цитирай

ПЗ

Мнения: 1 163
И аз мисля,че е време да го напуснеш и ти имаш право на щастието да се почустваш,че си ЧОВЕК.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 47 отговора