И ние имахме такъв период,ще отмине.Носила съм го по цял ден напред-назад и само да седна някъде се започва един рев,чуваше го целия блок.
- Публикувана: 16 авг. 2007, 15:45 ч.
- Последно мнение: 17 авг. 2007, 12:53 ч.
Непрекъснат рев
И ние по същия начин
Не се е разглезило бебето. Щом плаче за майка си, значи има нужда от нея. Не подминавай сигналите му. Послушай го, то знае най-добре от какво има нужда.
Щом има нужда от гушкане, гушкай. Спасението е слинг или кенгуру.
Моето дете като бебче ми беше постоянно в ръцете. С нея готвех и чистех дори. Сега - на 2г. вече едвам я хващам за целувка.
Щом има нужда от гушкане, гушкай. Спасението е слинг или кенгуру.
Моето дете като бебче ми беше постоянно в ръцете. С нея готвех и чистех дори. Сега - на 2г. вече едвам я хващам за целувка.
Момичета, много ви благодаря за мненията. И аз искам да го гушкам и нося, но наистина се поуморявам в края на деня, а и когато всички ми повтарят, че съм си разглезила детето, това ме доизнервя допълнително. За мен е по-важно, че майките, преживели същото, споделяте, че е само период и ще отмине.
А иначе имам слинг, но нещо не ми е удобен, но ще се пробвам пак.
Благодаря ви
А иначе имам слинг, но нещо не ми е удобен, но ще се пробвам пак.
Благодаря ви
Ох колко я мразя тая теория за "глезенето"!!!Кога ли ще отмре и в България най-сетне!Няма такова нещо!Разсъждавай малко. Кое ти изглежда по-логично на теб:
1.Детето е зъл гений и на тази крехка възраст е съобразило че като реве непрестанно ще има на разположение каквото си поиска - играчки, внимание,храна.Ще има весела мама и компания,ще му е много по-хубаво.
2.Детето почва да разбира все повече и повече, разбира какво е да си сам, какво е страх, какво е мама и какво е липса на мама. Но още не може да задържи спомена за мама достатъчно дълго и да осъзнае че "липса на мама в момента" не е едно и също като "липса ма мама ИЗОБЩО" и затова липсата на мама го ужасява. Започва да разпознава "чужди" и "свои".Ерго - нормален етап в развеитието, който ще отмина с идването на повече познание за света.
Едно време бабите ни са носили децата си на гръб навсякъде - и на нивата даже.Не случайно.Слагаш малкия в кенгуруто на гърба си и си вършиш къщната работа като му говориш непрекъснато. След по-малко от месец ще почне да седи и ще може да го слагаш седнал да те вижда и пак да си "говорите". Преди да се усетиш и ще си се заиграва сам с играчките.А да не говором че като стане на 5-6 ще си щастлива ако успееш да го гушнеш за малко!Радвай се на малчо - растат като гъбки!
1.Детето е зъл гений и на тази крехка възраст е съобразило че като реве непрестанно ще има на разположение каквото си поиска - играчки, внимание,храна.Ще има весела мама и компания,ще му е много по-хубаво.
2.Детето почва да разбира все повече и повече, разбира какво е да си сам, какво е страх, какво е мама и какво е липса на мама. Но още не може да задържи спомена за мама достатъчно дълго и да осъзнае че "липса на мама в момента" не е едно и също като "липса ма мама ИЗОБЩО" и затова липсата на мама го ужасява. Започва да разпознава "чужди" и "свои".Ерго - нормален етап в развеитието, който ще отмина с идването на повече познание за света.
Едно време бабите ни са носили децата си на гръб навсякъде - и на нивата даже.Не случайно.Слагаш малкия в кенгуруто на гърба си и си вършиш къщната работа като му говориш непрекъснато. След по-малко от месец ще почне да седи и ще може да го слагаш седнал да те вижда и пак да си "говорите". Преди да се усетиш и ще си се заиграва сам с играчките.А да не говором че като стане на 5-6 ще си щастлива ако успееш да го гушнеш за малко!Радвай се на малчо - растат като гъбки!
Да, и според мене не бива да го оставяш да плаче. Всичките ни деца са гушкани много и не сме ги оставяли да плачат, "за да се научат". Аз (а и мъжа ми) не мога да понеса мисълта, че бебето ще плаче, а аз ще си почивам или ще имам друга работа... 
Съвета, който мога да ти дам, е да се наслаждаваш на моментите ви заедно - дори и да са денонощни. Ако приемеш гушкането като неприятно задължение - ще ти е много по-трудно. И аз доскоро гушках почти безспирно малката ни дъщеря - но ето - на 9 месеца е и вече порастна и пълзи и е доста по-самостоятелна.
Не не нужно "да се правиш на маймуна по цял ден". Приеми че този малък човек има нужда от вниманието на мама - защото ти си най-обичаното същество за бебето. На разходки не обича ли да ходи? Друго, за което се сещам - намери бебешки филмчета. На мъниците са им много интересни.
Съвета, който мога да ти дам, е да се наслаждаваш на моментите ви заедно - дори и да са денонощни. Ако приемеш гушкането като неприятно задължение - ще ти е много по-трудно. И аз доскоро гушках почти безспирно малката ни дъщеря - но ето - на 9 месеца е и вече порастна и пълзи и е доста по-самостоятелна. Не не нужно "да се правиш на маймуна по цял ден". Приеми че този малък човек има нужда от вниманието на мама - защото ти си най-обичаното същество за бебето. На разходки не обича ли да ходи? Друго, за което се сещам - намери бебешки филмчета. На мъниците са им много интересни.