Много се радвам за вас! Сега нас ни тресе тази треска. Три дена отиваше с ентусиазъм на "чилище", а днес като стана сутринта ми заяви: "Мамо, не ика чилище" и започна да хленчи. Там си имаме позната лелка, която ни е съседка, и тя се е ангажирала да му обръща повече внимание. Дори тази сутрин като я видя, вдигна ръце да я прегърне, въпреки че и аз бях там. Мислех си, дали не зависи адаптацията и от отношението на лелките, ама явно при нас просто е навикът да бъде с мама. Ох, момичета, стискайте ни палци да се адаптираме скоро!
- Публикувана: 17 авг. 2007, 14:30 ч.
- Последно мнение: 21 септ. 2007, 10:20 ч.
Много плаче в яслата-какво да правя
Маги вече втора седмица ходи на ясли и всеки ден се повтаря едно и също-още с отварянето на очите се започва няма градинка,като и кажа,че мама трябва да ходи на работа започваи рева.След това и пускам някое филмче за10-15 минути и се поокротява.В колата егоре-долу спокойна,но като спрем пред яслите на ново рев и така докато влезе при децата.Казват ми че след това се успокоявала и си играела,но като стане обед (взимам я на обед)и започна т да слагат яденето пак рев докато я взема.Яде рядко(най често сух хляб) и топовече в движение не иска да седне с децата на масичките.Вечер пак сме с уговорки,че на иска да ходи на градинка и че щяла да плаче за мама.От другата седмица мисля да я оставям з а цял ден.Вече си мисля че никоганяма да свикне.AMBER4 колко трая вашата адаптация
Моят син тръгна на ясла на 2години и му беше много трудно.И той плачеше почти постоянно.Месец-два ходих да си го взимам на обед и почти се бях побъркала от притеснение.Най-накрая учителките там явно намериха общ език с него,така да се каже,а и той се увери,че като го водя там не го изоставям за винаги.Един ден ме попита много жално"Мамо ти нали няма да ме оставиш."
После,след още месец започна да ходи дори с удоволствие и за цяла година рядко съм имала проблеми.Обича си госпожите и лелите,обича си и приятелчетата там,понякога дори не му се тръгва от там.Аз съм изключително доволна от това,че той се приспособи,сега е самоуверен и сигурен в себе си.Яслата може да бъде прекрасно място.Жалко,че вече трябва да се адаптираме към детската градина и това ме плаши.Вярвам,че яслата го е подготвила,но се притеснявам от новата обстановка и хора. Дай повече време на детенцето си и,ако трябва помоли конкретно някоя леля да се занимава повече с него поне в началото.
После,след още месец започна да ходи дори с удоволствие и за цяла година рядко съм имала проблеми.Обича си госпожите и лелите,обича си и приятелчетата там,понякога дори не му се тръгва от там.Аз съм изключително доволна от това,че той се приспособи,сега е самоуверен и сигурен в себе си.Яслата може да бъде прекрасно място.Жалко,че вече трябва да се адаптираме към детската градина и това ме плаши.Вярвам,че яслата го е подготвила,но се притеснявам от новата обстановка и хора. Дай повече време на детенцето си и,ако трябва помоли конкретно някоя леля да се занимава повече с него поне в началото.
Вилиана не се притеснявай ще свикне.Моят син плачеше през цялото време.Доколкото разбирам дъщеричката ти плаче само като я оставяш и като я вземаш.При нас адаптационният период продължи месец.Решихме с таткото да го води той и истериите приключиха.Още повече теб те успокояват,че детето се заиграва .При нас беше рев през цялото време до обяд.Цял месец беше по половин ден.Но ето ,че сега сме по-добре.Даже от 3 дни спи там, е като се събуди плаче,но съм обнадеждена ,че и това ще е периодично.