Имате ли социален живот през седмицата?

Те имат ли дете? Отговори и пак ще пиша.

Не, още нямат.
Първо - не съм се оплаквала, описах просто повода за темата
Второ - точно за да не й стане неприятно, не й казвам нищо, а споделям във форума.
Трето - не драматизирай чак толкова

 Когато сме с децата - през седмицата доста рядко ни се случва да излизаме с приятели.
 Повечето ни приятели са с деца и почти всички са на този принцип, та няма обидени.
  Не е да не излизаме, но се случва по-рядко с големи комбинации и уговорки отдалече- кой е на работа, до кога е на работа, кои деца са здрави, в кои дни се водят еди къде си. Синът ми заспива в 9 часа и ако не е в леглото до тогава започва да мрънка.
   Оказва се,че е по-лесно да оставим за събота и неделя отколкото да правим чудеса от храброст за да се срещнем.
 Да, действително сме изморени и понякога само гледам да долазя до леглото и да заспя.

 Сега пък лятото почти всички сме "ергени" и наваксваме.

На този етап вече срещите ни са само през уикенда.

Ами и ние предпочитаме да се срещаме с хора в петък вечер или през уикенда.
От една страна ежедневните задължения ни спират, а от друга ако щеш и часа на лягане. Всичките ни приятели, а и ние самите сме "загори тенджери" (независимо на чия територия се виждаме) и предпочитаме да не си гледаме часовника с идеята още колко часа сън ни остават.

Белинда, не им се сърди. Не всеки има заредени на 6 батерии през цялото време, зависи и какво работят. Когато ние с мъжа ми си бяхме без дете, не понасях ходене на гости през седмицата, дори и в сестра ми. Аз работя на 70 км. от София, излизам в 7, прибирам се в 7, през деня говоря по телефона, пиша и общувам на 3 езика с купища хора, често пъти и след работа в къщи продължавам по мобилния да работя. И като се прибера имам единствено желание никой да не ме занимава с нищо, да не ми говори, да не трябва да правя компания, гледам телевизия без да виждам и т.н. Еле пък ако семейството има дете и знам, че като любима леля ще трябва поне малко да си поиграем...А и честно казано след работа все се случваше нещо да трябва да се направи- пазаруване, да сготвя нещо, да изгладя нещо и т.н. И като погледнеш- прибрала съм се в 7, изкъпала съм се, пооправила съм къщата, направила съм салата и то станало 9 часа... Сега, докато съм майчинство, много ми тежи това, че всичките ми приятелки работят и през седмицата никой не иска да идва в нас или да се виждаме навън. Но просто си спомням как аз отказвах тотално гостита и вечери в работен ден и не се сърдя на никого. Доставяше ми удоволствие единствено поне веднъж в седмицата да отидем на вечеря с мъжа ми на кръчма, защото от умора в къщи вечер не успяваме да си кажем и 5 приказки. Сега като тръгна на работа и вечер прибирам и детето от бабин дом, съвсем ще забравя за приятелки и кръчми през седмицата. Наваксвам събота и неделя!  

И без дете, а и сега с 4 месечно бебе излизаме доста често. При нас е жизнена необходимост! събота и неделя не ни стигат да се видим с всички близки и приятели.
Снощи например бяхме на вечеря.

т.е. Белинда - излизането и виждането с приятни хора не ни изморява