Имате ли социален живот през седмицата?

Те имат ли дете? Отговори и пак ще пиша.

Контактите със старите приятели определено съм разредила, делят ни разстояния, различни ангажименти, някои имаме деца, други - не...
Много често ми се случва вечер след работа да не ми се излиза, да не ми се вижда с хора.
Работата ми е свързана с доста контакти, та социален живот не ми липсва.

Но лично на мен би ми станало неприятно, ако моя приятелка се оплаче "че не искам да се виждам през седмицата с нея"...
Какво, кога и как правя с/в свободното си време си е моя работа и ако някой ми се меси в това, то не бих го нарекла приятел....

Не, още нямат.
Първо - не съм се оплаквала, описах просто повода за темата
Второ - точно за да не й стане неприятно, не й казвам нищо, а споделям във форума.
Трето - не драматизирай чак толкова

Да, но е съобразен с режима на детето. Откакто ходи на градина си ляга в 22,00. Ако се случи и така, че някой от нас да се прибере след 20,00 (а това не е рядкост), то плановете за излизане се провалят. Много рядко поемам ангажимент за вечеря (гостуване или в заведение) през делничните дни, ако на нея трябва да сме в пълен състав, цялото семейство.
Гости идват у нас по всяко време, тк не пречат на режима на детето. Но пък са предимно хора без деца или с баби наоколо (т.е. през седмицата идват у нас без децата си). Със семействата с деца се виждаме обикновено през уикендите. Когато се случи да пътуваме, не се виждаме дълго време. Няма сърдити.

 Когато сме с децата - през седмицата доста рядко ни се случва да излизаме с приятели.
 Повечето ни приятели са с деца и почти всички са на този принцип, та няма обидени.
  Не е да не излизаме, но се случва по-рядко с големи комбинации и уговорки отдалече- кой е на работа, до кога е на работа, кои деца са здрави, в кои дни се водят еди къде си. Синът ми заспива в 9 часа и ако не е в леглото до тогава започва да мрънка.
   Оказва се,че е по-лесно да оставим за събота и неделя отколкото да правим чудеса от храброст за да се срещнем.
 Да, действително сме изморени и понякога само гледам да долазя до леглото и да заспя.

 Сега пък лятото почти всички сме "ергени" и наваксваме.

Разбира се че се виждаме с приятели през седмицата, след работа,...обикновено така не е нужно да готвя и съвсем съм фен на тези вечери.....за 5 работни вечера - 1-2 пъти с различни приятели,....така се 'зареждаме' и аз и мъжът ми, ......обичам и да сме сами само аз и той,....само с децата, ...различно,.....всеки човек се зарежда по различен начин..............

не стоим до късно, аз обичам поне 22.00 часа да съм в леглото, ставаме рано..

но най са ми омразни 'срещите' с хора, които са просто фарс: те не ме харесват или аз не ги харесвам, най-често близки, и на такива 'събирания' няма как да откажеш да не отидеш...това не ми е приятно, защото не си падам по two faced persons, и лицемерието...

На този етап вече срещите ни са само през уикенда.

През седмицата мъжа ми е зает и се връща късно.Аз излизам с приятелки и си водя детето с мен.
Със семейните ни приятели се виждаме само в събота и неделя.Ама като се замисля имаме само една двойка приятели,в която мъжа е приятел на моя мъж.Те идват с детенцето и си тръгват рано дори и през уикенда-19.30-20 ч,защото детето си ляга в 20 ч,а те имат около 30 мин път с кола,докато се приберат.

Останалите идват по двойки рядко, но аз се виждам всяка седмица с приятелките ми.Няколко пъти годишно се събираме една компания от българки с холандски съпрузи.Срещаме се и в други градове,всички ходим с децата и е много весело.

Ами и ние предпочитаме да се срещаме с хора в петък вечер или през уикенда.
От една страна ежедневните задължения ни спират, а от друга ако щеш и часа на лягане. Всичките ни приятели, а и ние самите сме "загори тенджери" (независимо на чия територия се виждаме) и предпочитаме да не си гледаме часовника с идеята още колко часа сън ни остават.

            Здравейте!

 Не че се оправдавам, но и на мен не ми се излиза през седмицата. Понякога е голямата умора и работата до късно, но може би истината е, че нямам настроение от безкрайните проблеми в работата. Може и при вашите приятели да е така. Не им се сърди. Може да пътувате заедно пред почивните дни, за да сте по-често заедно.

Белинда, не им се сърди. Не всеки има заредени на 6 батерии през цялото време, зависи и какво работят. Когато ние с мъжа ми си бяхме без дете, не понасях ходене на гости през седмицата, дори и в сестра ми. Аз работя на 70 км. от София, излизам в 7, прибирам се в 7, през деня говоря по телефона, пиша и общувам на 3 езика с купища хора, често пъти и след работа в къщи продължавам по мобилния да работя. И като се прибера имам единствено желание никой да не ме занимава с нищо, да не ми говори, да не трябва да правя компания, гледам телевизия без да виждам и т.н. Еле пък ако семейството има дете и знам, че като любима леля ще трябва поне малко да си поиграем...А и честно казано след работа все се случваше нещо да трябва да се направи- пазаруване, да сготвя нещо, да изгладя нещо и т.н. И като погледнеш- прибрала съм се в 7, изкъпала съм се, пооправила съм къщата, направила съм салата и то станало 9 часа... Сега, докато съм майчинство, много ми тежи това, че всичките ми приятелки работят и през седмицата никой не иска да идва в нас или да се виждаме навън. Но просто си спомням как аз отказвах тотално гостита и вечери в работен ден и не се сърдя на никого. Доставяше ми удоволствие единствено поне веднъж в седмицата да отидем на вечеря с мъжа ми на кръчма, защото от умора в къщи вечер не успяваме да си кажем и 5 приказки. Сега като тръгна на работа и вечер прибирам и детето от бабин дом, съвсем ще забравя за приятелки и кръчми през седмицата. Наваксвам събота и неделя!  

за съжаление при много хора е така.
Всички до такава степен затъваме в ежедневната въртележка и ежедневните високи изисквания към нас, че по-скоро ми изглежда чудо ако може да се поддържат пълноценни контакти с приятели. (Знаете любимата шефска фраза - "трябва ми за вчера")
Много ми е приятно да се срещам с приятели, но се опитвам да се поставя на тяхното място, което в много ситуации ми е до болка познато.
Все пак трябва да се съобразяваме един с друг

И без дете, а и сега с 4 месечно бебе излизаме доста често. При нас е жизнена необходимост! събота и неделя не ни стигат да се видим с всички близки и приятели.
Снощи например бяхме на вечеря.

т.е. Белинда - излизането и виждането с приятни хора не ни изморява

Аз предпочитам през седмицата след работа/ако е възможно/ да се поразходя на въздух с децата или да поиграя тенис,да потичаме с кучето на двора.А през уикендите задължително събиране с приятели/естествено с децата/.Не мога да се отпусна и да си бъбря на спокойствие като знам,че на другия ден ще ставам рано и имам куп задачи от сутринта.Така че аз също отказвам приятелските събирания през седмицата .