Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 17 отговора

София

Мнения: 1 096
Дълго време мислих преди да пусна темата, но се реших, защото имам нужда да споделя.
Вчера проведох доста сериозен разговор с мъжа ми, който разговор обмислях отдавна, просто не ми достигаше смелост да започна да говоря. Накратко нещата у дома нв вървят както трябва доста отдавна. Живеем си като съквартиранти и всеки си е намерил неговия начин да си затваря очите за проблемите, които имаме. На мен лично ми писна от неговата незаинтересованост, мързела му и вечното му киснене пред компютъра, ако пък не е пред него спи. Детето е оставено единствено на моите грижи - хранене, къпане, извеждане и т. н., но това не се забелязва, напротив аз съм ужасна майка и жена. Хиляди пъти сме говорили за това му отношение и всеки път едно и също: "Ти си виновна за това положение, ако направиш така че на мен да ми е добре, на теб ще ти е сто пъти по-добре". Опитвах се във всичките разговори да му обясня, че според мен не е прав и за мен нещата не седят така. Очаква от мен инициативата за всичко, абсолютно всичко. Е, писна ми! Не съм била мила с него, не съм му обръщала внимание. Е кога да му обърна внимание - докато спи или докато играе на тъпата си игра. Не съм перфектна имам си и моите кусури, спор няма, но той поставя така нещата, че едва ли не вината е само и единствено в мен. Не иска да ходим заедно никъде, вечено го мързи, уморен е или пък не искал да вижда хора. Не мога повече така. Уморих се! Крещи за най-малкото нещо, което го дразни - псува, обижда, посяга. След вчерашния ни разговор ми поолекна, но все пак съм несигурна. В интерес на истината не съм зависима от него, имам къде да живея, има кой да ми помага, въобще няма нещо, което да ме спира да остана. Кофти ми е много естествено, свикнала съм с него, не мога да кажа, че го обичам още обаче. Абе като цяло съм объркана до някаква степен. Имах нужда да споделя ей така. Предполагам, че все пак ще се разделим, няма смисъл да продължаваме да живеем така. За себе си го знам! Яд ме е, че той е такъв човек, че никога няма да признае това дори пред себе си та камо ли пред мен и ще прехвърли вината изцяло върху мен или пък ще ме убеждава, че ще се промени. Аз обаче не искам вече неговата промяна, защото докато го чаках да се промених се промених самата аз. Не искам да ме спира, смятам, че и за двама ни и най-вече за детето ще е най-добре ако не сме заедно. Той е безотговорен към себе си на първо място, а какво остава за нас. От една седмица не е ходил на работа, мързелувало му се. Септември месец спира да работи, а все още не е търсил друга работа. Не знам просто...
Извинете ме за объркания пост, но исках да споделя.
Цитирай

РусЙе

Мнения: 5 302
Eto, точно за това трябва да продължиш напред, без него(естествено). Неминуемо е да не минеш през период, в който ще се обвиняваш, и ще се чудиш дали си направила всичко възможно,,,,но ще отмине, повярвай ми. Very Happy

Цитирай


Мнения: 3 805
Аз обаче не искам вече неговата промяна, защото докато го чаках да се промених се промених самата аз.
Тоно така се чувствах и аз и те разбирам прекрасно. Щом си набрала смелост да говорите за всичко това значи и решение за следваща по-сериозна крачка е узряло в теб. Не е страшно, душевното спокойствие " след " приключване на подобни взаимоотношение е повече от блажено. Само не бива да падаш духом!
Цитирай

София

Мнения: 2 274
Хей я, много съжалявам да те видя тук...Не те познавам толкова добре, но достатъчно да ти кажа, че си абсолютно права за себе си.  Hug
Цитирай

София

Мнения: 6 317
Според мен да си объркана е нормално. Всяко скъсване с миналото плаши. А и ти предстои ново начало. Но за мен - направила си всичко възможно, даже твърде дълго си се борила. Не съжалявай, не се обвинявай. Аз лично пред себе си съм с чиста съвест - направих всичко по силите си за да запазя връзката, но когато нещо не върви - то не върви и това е. Колкото и да го насилваш и да мъчиш себе си. А от последното никой няма нужда, особено детето.

Съжалявам когато имаме нови членове в редиците на самотните родители, но вярвам, че всяко зло е за добро и тепърва ни чака
щастие!

А това:
Крещи за най-малкото нещо, което го дразни - псува, обижда, посяга.

както и вменяването на вина са ужасни неща и те поздравявам за решението да не ги търпиш повече! Hug
Цитирай


Мнения: 512
Не бива да търпиш повече според мен,пък и защо даго правиш,след като гледаш детето си съвсем сама.Не си преписвай вината само на теб,така трудно се живее,опитай за малко,може пък да ти хареса повече.Остави го сам с тъпия компютър и изчакай малко.Може да се осъзнае като види ,че ви губи.във всички случаи ти желая много късмет от тук нататък!!!!  bouquet
псува, обижда, посягааз не бих го позволила,нито на мен нито на детето,само заради това бих се развела на часа
Цитирай

София

Мнения: 1 096
Сега отново си говорихме. Останах твърда, което определено го накара отново да започне да се заяжда и да ми вменява вина. Молеше ме много да не си тръгвам и да остана да видя как той ще се промени, а ако не стане, думичка нямало да ми каже и щял да ме остави да си ходя. Казах му, че решението ми е категорично и нищо не е в състояние да го промени. Най-вече защото не вярвам, че ако остана, нещата ще се променят, а той настояваше ли настояваше, че не е така. После като видя, че няма да ме убеди, започна да се заяжда, да ми обяснява как само на него му било кофти, а на мен не ми пука. Излезна по работа и взе детето без да ми каже, изкарах си акъла. Звъня му да го питам с него ли е, той пак се зъби. Е това вече ми затвърждава решението като бетон!
Благодаря ви много за мненията  bouquet, определено ми вдъхнаха кураж.
Цитирай
Това с посягането не се оправя...Знам го от разговори с хора - специалисти...Жалко, наистина...Може би, ако реши да е откровен пред себе си, ще се окаже, я че е в депресия, я че има други проблеми...Обикновено лошият човек е нещастен човек...Но това с посягането е сериозно и не се оправя...Бягай!!!
Цитирай

Варна.....

Мнения: 1 684
Ти най- добре си знаеш какво да правиш, но щом е започнал да осъзнава грешките си(или поне да ти казва че ще се промени), ако това не се случва за първи път, дай му шанс. Нямаш какво да изгубиш ако се разделиш с него след месец например, просто опитай, без да си предубедена!! Говори с него и му обясни доколкото е възможно без нападки твоето виждане.
Не вземай подобно решение прибързано, сега ти се струва, че има на кого да се опреш, и сигурно е така, ама сутрин като станеш няма да има кой да ти каже добро утро, например, все пак всеки си има собствен живот.
Цитирай

София

Мнения: 905
начииии, толкова до болка познат звучи постът ти, че вероятно почти всички от нашия форум ще ти заявят, че на 100% те разбират напълно. И ще е вярно.
Познато, та чак банално - от егоистичното поведение до нападателната позиция "ти си виновна!", кат' не става на неговата  Mad

и досега не съм чувала подобен паразит (а колко много, за съжаление, ги има  #2gunfire) да се е променил и дълбоко ме съмнява, че е възможно. такова, като досега не се е осъзнало, тепърва ли... Thinking
Кураж и късмет!
Заслужаваш да си щастлива и обичана и вярвам, че ще се случи.
Цитирай


Мнения: 193
Хм, особено пък ако наистина не го обичаш вече... то си е чист късмет това - да не обичаш готованкото... щото сме склонни на обратното, ама как сме склонни само...
Та действай, значи! newsm10
Цитирай

София

Мнения: 1 096
Реших да дам шанс, дано не съм сгрешила. Говорихме много за нещата, които трябва да се променят въпреки, че аз в промяна не вярвам. Аз и не я търся, наложителна е заради детето ни и заради самия него. Казах му, че оставам с десет на ум и ако няма промяна си отивам. Той от своя страна каза, че ще направи всичко възможно да се промени. Ще видим! Това е за сега.
Цитирай

София

Мнения: 6 970
Реших да дам шанс, дано не съм сгрешила...

Не си сгрешила  Peace
Това е важно решение и винаги си струва да дадеш още един шанс. Говорете много - без обвинения, а като приятели - само това ще ви помогне.

Ако пък не стане - здраве да е - един живот живееш. Wink
Цитирай

Варна, на морето

Мнения: 189
Бях в същата ситуация няколко години, всъщност за времето, когато сме живели заедно. Не можах да го изтърпя и сега се развеждаме. Не живеем заедно от две години, от една сме официално разделени. Безотговорността към детето е нещото, което никога няма да му простя, защото и сега не се интересува от него.
Цитирай

гр. Пловдив

Мнения: 236
Наистина ли вярвате, че е възможно на такъв етап от една връзка хората и отношенията да се променят???
Аз честно казано НЕ вярвам. Още повече, че и на практика се убедих в това.
Може би, ако проблемите "се хванат" на време и се говори за това от самото начало и ако и двамата искат да се чуят и да си обърнат внимание...Но пак има твърде много АКО
Мнооого черногледа съм станала напоследък.УжасТ!  ooooh!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 17 отговора