Как укоротяваме опърничавите?

# 30 28 авг. 2007, 14:23 ч.

София
Мнения: 7 097

Убедила съм се, че най-важното при криза, истерия или нервничене и лигавене е да се запази спокойствие. Ядосам ли се и покажа ли го, нещата съвсем излизат от контрол ooooh!

Има една приказка, дето много ми харесва: "Циркът свършва, когато публиката си тръгне..." Колкото повече народ кудкудяка около нея, когато се тръшка или инати, толкова повече се увлича. В такава ситуация й обяснявам, че ще дойда при нея, когато престане с лигавенето или тя самата да дойде при мен, когато реши, че ще си говорим, а няма да мрънка. Лошото е, че в такива моменти баща й се изнервя бързо и започва да й се кара, а баба й пък започва да я обикаля и всъщност ми е по-трудно с тях да се оправя... ooooh!

# 31 15 септ. 2007, 03:52 ч.

Мнения: 102

Аз съм пробвала всички тактики ,но май най-успешната е тази на разговора и сделката -правим си уговорка , примерно ,като излезем навън ще му се купи само едно нещо дали за ядене или играчка той си решава стига да не е скъпо което аз решавам.С игрите по градинките също предупреждавам го че има още две спускания по пързалката и си тръгваме ,за да може да се подготви психически и така повече ме слуша.Децата повече слушат, когато са наясно защо наистина нещо не може или просто да са подготвени за това което ще им бъде отнето или непозволено ....Те обичат да се отнасяме с тях като с големи хора Така се научават и да се съобразяват и сами с положението,каквото и да е то.

# 32 17 септ. 2007, 09:51 ч.

Мнения: 39

Когато детето е по-голямо и вече разбира-да му кажеш или обещаеш нещо е добре.Но когато още не може да стане с пазарлъци??Когато съм близо до вкъщи се старая да се добера ,макар,че ми е трудно-така се върти и се извива,че някой път ще го изпусна.Ами ако сме далече какво да правя.Прегръдката и мократа кърпа не вършат работа...а има ужасно силен глас-като се разпищи направо е страшно ooooh!

# 33 17 септ. 2007, 11:40 ч.

Мнения: 2 784

Преди време, когато Калина се ядосваше и започваше да ни бие шамари, моя колежка ме научи на тази хитринка, прилагала съм я само два пъти и имаше ефект. Отстраних Калина от себе си и много строго и казах, че ако бие мама и тате ръчичките и ще се скъсят. Хванах ръчичката, с която ме беше ударила и другата и леко придърпах удрящата ръчичка към себе си, та да изглежда по-къса и казах: "Видя ли, тази ръчичка сега е по-къса, след малко ще се оправи, но ако продължаваш да ме биеш, ръчичките ти ще се скъсят до раменцата, ще си останат така и няма да можеш да играеш с топката." Детето изумено си разглеждаше ръцете и постепенно се отучи от този навик. Даже, ако се случи баща и да ме тупне на шега идва и вика: "Тате, няма бие мамата. Чичките тъси, ама ха!" Mr. Green

# 34 17 септ. 2007, 17:41 ч.

Мнения: 532

За сега ми е много трудно да я укротя,особено ако се тръка по улуцоте,защото ми е неудобно от другите хора и в повечето случай гледам да й отвлека вниманието.Но вкъщи й казвам,че с реване няма да постигне нищо и като спре да реве и ми каже какво иска може и да й се изпълни.
Но все още съм в процес на търсене на точната формула за нея,защото и с лошо не става ,много се разстройва ако съвсем й обърна гръб.

# 35 18 септ. 2007, 11:55 ч.

Мнения: 512

Цитат на: Мixture в ср, 22 авг 2007, 09:41

Цитат на: secretgarden в вт, 21 авг 2007, 23:13

Според мен трябва да ги уморяваме здраво ... не само на площадката ... трябва да карат колело , да тичат, да ритат топка и да се катерят, да мъкнат тежко и така няколко часа Laughing

... Звучи като шега, но аз не се шегувам Crossing Arms

Това помага! Hug

Нащо дзвер умора нЕма... Mr. Green

Пробвали сме го това - дядо му казва "да си изтощи батериите" - и точно когато си казвам - е, сега го прибирам, изкъпвам и заспива а аз си сипвам едно малко и се просвам пред тивито - нееееееее, у нас се продължава с нова сила търчането, крясъците и какво ли още не... все едно не е вилнял навън...
Иначе истеричните пристъпи (на около две годишна възраст) ги преминахме само с игнориране - нищо друго не му подейства така добре. Оставях го да реве (понякога до повръщане, имаше този навик) по тротоарите, а аз броях облаците в небето ooooh!

Колко скандали съм отнесла от бабките по улиците....ама аз си знам какво ми беше.
Но - за три дни забрави и истериите, и тръшкането, само като му врътнех гръб - и ставаше послушен Naughty

Причина:

Причина: