Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 44 отговора
Чудя се защото найстина се случва нещо странно за мен. Със съпруга си съм заедно достатъчно дълго. Но забелязвам, че въпреки, че сме женени ние не сме заедно. Преди му се карах, сърдих се, опитвах се да му покажа, че искам да ни вижда когато влезе вкъщи, а не просто да ни поглежда. Не успях. С времето забелязах, че вече не ми пук. Не ме интересува кога се прибира, колко ще отсъства, дали ще ми обърне внимание като се прибере. НИЩО. Нормално ли е? Питам се защото знам как обичам. Бурно, всеотдайно. Понякога ревнувам. Искам внимамие. Какво се случва. Мисля, че не го обичам вече. Прекалено дълго е бил с мен и детето, но го е нямало всъщност. Какво да направя. Как да започна да го обичам отново? Има ли начин да върна всичко както е било, защото сега се чувствам сама.
Цитирай
Сигурно съм го написала объркано, но така го чувствам. Когато се замисля за това как живеем сега ми се плаче. Или го няма или като си е вкъщи гледа собствените си неща. Когато е свободен, то почти никога не е за нас. Винаги върши "работа", която не е свършил поради ходенето на работа. И така през последните години.
Цитирай

под водата

Мнения: 750
Няма на4ин да го оби4аш отново! Naughty
Разведи се!
Страшно зву4и но....е истина!
Когато любовта умре,не може да се съжави отново!
Втори дубъл няма!
Ще се влюбиш пак...но не в съпругът си и не сега....Ще мине време!
И пак ще оби4аш!
Независимо дали ще се разведеш! Thinking
Цитирай

Пловдив

Мнения: 474
Коя е причината за това отчуждение? И аз си мисля, че не може да се върне нещо, което безвъзвратно си е отишло. Не знам дали трябва да се разведеш или не, това решаваш ти, но любовта няма връщане, щом един път си е отишла, трудно се връща пак.
Цитирай

под водата

Мнения: 750
Не ''трудно.''...правилната дума е ''никога''!
Никога не се връща умряла любов..... Thinking
Цитирай
Знам ли доста време се опитвах да му кажа, че имам нужда от внимание. Че искам вместо да седне пред компютъра да седне с мен. Като почива вместо да си намери работа да излезе с нас с детето. Че секса не е по поръчка. Имахме период в който толкова му бях насъбрала, че дори не исках да правим секс. Просто се уморих да искам вниманието му и спрях да се нуждая от него.
Цитирай


Мнения: 750
Aко любовта е била истинска и всеотдайна, тя не умира и няма защо да се връща. А ти, Нямам си, сигурна ли си че си го обичала така, както смяташ, че можеш да обичаш? Според мен ти не си го обичала истински. Защото не е човекът за теб. Правим грешки, но е редно и да правим равносметки. Може вината да е и у него, което е несъмнено. Но ако ти обичаш точно този човек, точно такъв, какъвто е, точно с това, което прави, той ще е човекът, от когото няма да се отвърнеш и винаги ще е истинският. Е ли е?
Цитирай


Мнения: 1 943
Oфффф хайде пак фрази за любов умряла, истинска и други щуротии  Crazy Порастнете бе хора!

Виж момиче, имате брак и най-важното имате деца! Семейство не се разваля с лека ръка. Като гледам как се дава съвета в тоя сайт "зарежи го" или "разведи се" ей така сякаш на кафе ти предлагат да идеш, се чудя как е останало здраво семейство в България   newsm78
Семейството, партньора, любовта, чувствата не са дадености - за тях трябва да се борим, да се грижим, да ги подклаждаме.
Промени отношението към мъжа си, говорете, изисквай внимание за теб и децата ви, обръщай му внимание. Хората разбират какво трябва да правят най-лесно като им го кажат, а не като им го показват. Ако си пробвала, ако си се постарала, ако си вложила сърце и душа в опита да си спасиш брака и отсреща не си получила каквито и да е индикации, че си разбрана си вземи децата и се разделете ВРЕМЕННО. Ако и след малката раздяла не усетите да си липсвате седнете и говорете докато ви втръсне и не остане какво да си кажете и предъвчете. Ако накрая стигнете до извода, че няма как да продължите заедно то тогава започнете нужните постъпки.
Тогава ще имаш куража и вътрешната сила да гледаш детето си в очите и да отговориш на въпроса му "Защо?"  И на този въпрос ще трябва да отговаряш много пъти - на всеки етап от развитието му. 
Цитирай


 Семейство не се разваля с лека ръка. Като гледам как се дава съвета в тоя сайт "зарежи го. Хората разбират какво трябва да правят най-лесно като им го кажат, а не като им го показват. Ако си пробвала, ако си се постарала, ако си вложила сърце и душа в опита да си спасиш брака и отсреща не си получила каквито и да е индикации, че си разбрана си вземи децата и се разделете ВРЕМЕННО. Ако и след малката раздяла не усетите да си липсвате седнете и говорете докато ви втръсне и не остане какво да си кажете и предъвчете. Ако накрая стигнете до извода, че няма как да продължите заедно то тогава започнете нужните постъпки.
Тогава ще имаш куража и вътрешната сила да гледаш детето си в очите и да отговориш на въпроса му "Защо?"  И на този въпрос ще трябва да отговаряш много пъти - на всеки етап от развитието му. 
    Peace
Цитирай


Мнения: 750
Както и на всеки етап от развитието на детето би могла да отговаряш и на тези въпроси- Мамо, вие защо не си говорите? Мамо, вие защо се карате? Мамо, вие с тати обичате ли се? Мамо, ние защо не излизаме с тати? Мамо, къде е тати? Мамо, тати кога ще се прибере? ...
Временното разделяне е вид бягство, вид безотговорност и отлагане на въпросите, които следва да се изяснят сега. После известно време нещата се пообистрят сякаш, но това е в повечето случаи отново временно и отново измамно. Не, че е невъзможно. Но пък е възможно тогава, когато има всеотдайност и силна любов между двамата и тя е била помрачена от временни странични лоши събития. Не намесвайте децата. Не заради децата трябва на всяка цена да се правят опити за запазване на брака. Но пък заради тях трябва да се стремим да се чувстваме добре, да обичаме, да бъдем позитивни, за да има на какво да ги научим и какво те да вземат за пример от нас. В подобен род съжителсво като това няма да се получи.
Цитирай


Мнения: 4 380
Чудя се защото найстина се случва нещо странно за мен. Със съпруга си съм заедно достатъчно дълго. Но забелязвам, че въпреки, че сме женени ние не сме заедно. Преди му се карах, сърдих се, опитвах се да му покажа, че искам да ни вижда когато влезе вкъщи, а не просто да ни поглежда. Не успях. С времето забелязах, че вече не ми пук. Не ме интересува кога се прибира, колко ще отсъства, дали ще ми обърне внимание като се прибере. НИЩО. Нормално ли е? Питам се защото знам как обичам. Бурно, всеотдайно. Понякога ревнувам. Искам внимамие. Какво се случва. Мисля, че не го обичам вече. Прекалено дълго е бил с мен и детето, но го е нямало всъщност. Какво да направя. Как да започна да го обичам отново? Има ли начин да върна всичко както е било, защото сега се чувствам сама.

Е все някога трябва да порастнеш и да станеш зрял човек нали? Ако имах толкова обсебващ човек който да ме кара вечно да съм му зяпнала в устата едва ли бих го издържала дълго.

Всеки един от вас си има свой собствен живот и вашите два лични живота се пресичат от време на време за съвместни дейности. Това е. Бракът е партньорство. Знаеш ли какво е партньор? Не този с който не сте спирали да си говорите докато сте се ухажвали или не сте се разделяли за миг. Този, с който приемаш важните решения за живота и следваш общите цели.

Ако продължаваш да си взискателна към вниманието което ти отделя, много рискуваш да го загубиш. Остави човека на мира да диша, дай му свобода да живее и лично пространство!
Само така може да имаш брак. В противен случай, никой не издържа вечно.
Цитирай


Мнения: 512


 Семейство не се разваля с лека ръка. Като гледам как се дава съвета в тоя сайт "зарежи го. Хората разбират какво трябва да правят най-лесно като им го кажат, а не като им го показват. Ако си пробвала, ако си се постарала, ако си вложила сърце и душа в опита да си спасиш брака и отсреща не си получила каквито и да е индикации, че си разбрана си вземи децата и се разделете ВРЕМЕННО. Ако и след малката раздяла не усетите да си липсвате седнете и говорете докато ви втръсне и не остане какво да си кажете и предъвчете. Ако накрая стигнете до извода, че няма как да продължите заедно то тогава започнете нужните постъпки.
Тогава ще имаш куража и вътрешната сила да гледаш детето си в очите и да отговориш на въпроса му "Защо?"  И на този въпрос ще трябва да отговаряш много пъти - на всеки етап от развитието му. 
    Peace
А ти какво направи за да да спасиш брака и семеиството си.Аз бих изненадвала съпруга си всяка минута в която е с мен.вече сте на етапа в който всеки от вас си има собствен йивот и това е съвсем нормално.Вие не сте скачени съдове.Опитаи се да го провокираш,да го "събудиш",покажи му че си все още жена която може да бъде харесвана и желана.Отпусни въображението си и остави да те преоткрие.
Цитирай


Мнения: 636
Защо така се е получило?
Той темерут ли е или просто се прибира изморен от работа?
Ти работиш ли? Предполагам ако си седиш вкъщи и общуваш само с детето си изпълнена с очакване за внимание вечерта. Само че ако Той е много изморен не му е до приказки.... И така хората малко по-малко се отчуждават. Гледайте поне уикенда да прекарвате заедно- задължително се разходете сами. Ще не ще ще си приказвате.
Най-добрият начин е да заминете на почивка някъде Peace
Цитирай
Не знам как стигнахме до тук. То скоро как аз стигнах до тук. Не съм искала постоянно във всяка почивка да е с нас. Но поне малко. Идеята е в това, че с разговори не стигаме до никъде. Имаше периоди, в които го молех да играе с детето, а той не желаеше, не бил клоун. Толкова ли е престъпно да искаш поне Събота примерно 1 път в месеца да излезеш с мъжа си? Намесване в личния му живот ли е? Обсебващо ли е? Не правя проблеми ако закъснее, не се сърдя ако за пореден път няма да се прибере. Неговите неща са си негови. Не го разпитвам къде ходи, защото знам, че работи. Но и вече не ме интересува. Аз последна разбирам за нещо. Вместо да говори с мен, той го прави с приятели, родители, а аз после научавам случайно. Помня една вечер, че малкия беше на вратата към 23часа и щял да ходи да търси тати. Ей гадно ми стана, а му го казах на майтап. И той го прие като шега, без да му хрумне, че и детето иска тати, не само аз.
Какво направих ли? Първо говорихме в период от година няколко пъти . Аз исках сериозно да му обясня, че липсата на внимание ни действа зле. Но за него е нормално явно. Опитах да го изненадам с вкусно ядене и разговори след работа /защото знам, че държи на това/. Но след вечерята евентуално, той отново е на компютъра. И така ние си заспиваме и той след нас. Исках да отидем за 2-3 дни някъде заедно тримата, но не остана пак време. Винаги съм мислила, че ако човек има желание за нещо, ще намери време. Сменях прически, купувах бельо, будих го посред нощ с целувки. На другия ден е същото.
Не не е темерут. Напротив. Познавам го и знам, че е много всеотдаен, но явно така ни е завъртял живота, че ни е запратил в две посоки.
Аз не искам да се развеждам. Напротив искам да продължа. Ето защо мисля, че ако открия причината може би или опитам по друг начин, ще върна онова което сме имали.
Цитирай
Чудя се защото найстина се случва нещо странно за мен. Със съпруга си съм заедно достатъчно дълго. Но забелязвам, че въпреки, че сме женени ние не сме заедно. Преди му се карах, сърдих се, опитвах се да му покажа, че искам да ни вижда когато влезе вкъщи, а не просто да ни поглежда. Не успях. С времето забелязах, че вече не ми пук. Не ме интересува кога се прибира, колко ще отсъства, дали ще ми обърне внимание като се прибере. НИЩО. Нормално ли е? Питам се защото знам как обичам. Бурно, всеотдайно. Понякога ревнувам. Искам внимамие. Какво се случва. Мисля, че не го обичам вече. Прекалено дълго е бил с мен и детето, но го е нямало всъщност. Какво да направя. Как да започна да го обичам отново? Има ли начин да върна всичко както е било, защото сега се чувствам сама.

Е все някога трябва да порастнеш и да станеш зрял човек нали? Ако имах толкова обсебващ човек който да ме кара вечно да съм му зяпнала в устата едва ли бих го издържала дълго.

Всеки един от вас си има свой собствен живот и вашите два лични живота се пресичат от време на време за съвместни дейности. Това е. Бракът е партньорство. Знаеш ли какво е партньор? Не този с който не сте спирали да си говорите докато сте се ухажвали или не сте се разделяли за миг. Този, с който приемаш важните решения за живота и следваш общите цели.

Ако продължаваш да си взискателна към вниманието което ти отделя, много рискуваш да го загубиш. Остави човека на мира да диша, дай му свобода да живее и лично пространство!
Само така може да имаш брак. В противен случай, никой не издържа вечно.
Колко още свобода да дам! НЕ разбирам! Не го обсебвам, не желая постоянно да е до мен. Никога не е било така. Искам поне малко. Не съм взискателна, нуждая се поне от мъничко. Искам да говорим поне 20 мин на ден. Или през ден. Да излизам с детето и с него поне 2 път месечно. Да го виждам, че си играе с него, както другите бащи. Това е! Мисля, че моят "партньор" е погълнат от нещо друго. Работа ли, страмеж ли! И ни е забравил
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 44 отговора