Днес беше тържеството за Първа Пролет на дечурлигата.Всеки с неговата си група имаше по отделно преставление, реших да го опиша, защото всъщност съм леко разочарована, в последствие заради подмятания на Сашо(мъжа ми) леко бясна 
Та така първото тържество беше на 3-4 годишните т.е. групата на Момчил, всичко беше много готино, всеки имаше реплика, сладурите не уважаваха опита да бъдат подредени в стройна редичка, по подобаващ за възрастта им начин, с две думи беше свежарско и раздвижено
после беше групата на Димана, които трябваше да изнасят пиеската "Котаракът с маратонки"
еми точно тя не ми хареса 
, първо всички деца седяха горе на сцената все едно са изкарани на сила, по време на песните които се пускаха всички блееха на някъде, то на участващите им беше досадно камо ли на родителите 
Основните действащи лица, бяха четиримата от групата, които ходят на вокална група, те пееха песните, които между другото бяха основно репертоар на фамилия Тоника, а другите дечурлига блееха на някъде или от време на време се включваха.Диалозите бяха абсърдни, как котаракът с чизми идва в наше времеи вече става с маратонкии после имаше подмятания от рода, че нямат пари за сватбено пътешествие и т.н.(то това показва и от къде беше липсата на ентусиазъм, де).За принцесата бяха избрали супер подходяща песен "Когато сутрин стана, започвам да играя...", не помня на кой беше, но беше вкарана в котекст, че тя не може да бъде домакиня 
и още лафове тип ,засмейте се възрастни, защото ги казват деца.Горе-долу пиеската беше много безславна 
.Явно съм перната в устата, защото когато едната от госпожите, когато ме попита как е минало аз и казах, че малко вяли са ми се сторили децата, това беше най-милото, което успях да промъцам след видяното иг-жата видимо се нацупи 
А избеснях, когато милият ми мъж(син на начална учителка, настояща моя свекърва
), заяви, че съм направила огромна грешка, че съм изказала подобно мнение пред учителка и не съм и уважила труда 
,според него и да е тъпо нещото, което си видял е по-добре да си замълчиш да не обидиш учителката .
Еми оплаках се, които му се чете да заповяда
Та така първото тържество беше на 3-4 годишните т.е. групата на Момчил, всичко беше много готино, всеки имаше реплика, сладурите не уважаваха опита да бъдат подредени в стройна редичка, по подобаващ за възрастта им начин, с две думи беше свежарско и раздвижено
после беше групата на Димана, които трябваше да изнасят пиеската "Котаракът с маратонки"
еми точно тя не ми хареса , първо всички деца седяха горе на сцената все едно са изкарани на сила, по време на песните които се пускаха всички блееха на някъде, то на участващите им беше досадно камо ли на родителите Основните действащи лица, бяха четиримата от групата, които ходят на вокална група, те пееха песните, които между другото бяха основно репертоар на фамилия Тоника, а другите дечурлига блееха на някъде или от време на време се включваха.Диалозите бяха абсърдни, как котаракът с чизми идва в наше времеи вече става с маратонкии после имаше подмятания от рода, че нямат пари за сватбено пътешествие и т.н.(то това показва и от къде беше липсата на ентусиазъм, де).За принцесата бяха избрали супер подходяща песен "Когато сутрин стана, започвам да играя...", не помня на кой беше, но беше вкарана в котекст, че тя не може да бъде домакиня и още лафове тип ,засмейте се възрастни, защото ги казват деца.Горе-долу пиеската беше много безславна .Явно съм перната в устата, защото когато едната от госпожите, когато ме попита как е минало аз и казах, че малко вяли са ми се сторили децата, това беше най-милото, което успях да промъцам след видяното иг-жата видимо се нацупи А избеснях, когато милият ми мъж(син на начална учителка, настояща моя свекърва
), заяви, че съм направила огромна грешка, че съм изказала подобно мнение пред учителка и не съм и уважила труда ,според него и да е тъпо нещото, което си видял е по-добре да си замълчиш да не обидиш учителката .Еми оплаках се, които му се чете да заповяда
(всички бяхме занесли по едно пробито и изсушено яйце); лепило и боички. Материалите бяха разпределни на три маси и такова труд и творчество падна. После посадихме по една иглика и щастливи и доволни си тръгнахме. 
излиза, че и те "броили мухите по тавана" 
, та една "кака" ни пресрещаше пред вратата на предучилищната и ни правеше кратки "интервюта".От тия техни проучвания после дават цялостна оценка на училището, която изкарват в интернет, и така всеки родител после може да прецени къде той иска детето да учи.....(малко нещо се отклоних - сори 
Сигурна съм, че не само ти мислиш така - според разказаното децата са скучали 
/ оперетата, която изпълняват децата почти е обиколила страната, спечелиха сума конкурси, май и международно участие имат. Градината получава похвали и грамоти, средства от различни фондове.
А аз така обичам малкото такива прояви с родителите на яслата-цяла седмица тече трескава подготовка в яслата за това тържество-на първото пак бяхме болни,сега пак....а детето от тази седмица,милото ми пее за "ентеружка"(сиреч Теменужката).Какво като е малка?Какво като ни е нямало и моето дете няма да рецитира(че тя и не може),нима не може да потропва след другите бебешори и просто да се повеселим.Много ми стана гадно,честно ви казвам,но си премълчах,защото не искам да присъстваме неканени,а после да ни одумват каква съм била,че на кое отгоре искам да присъстваме и пр.