
Та така първото тържество беше на 3-4 годишните т.е. групата на Момчил, всичко беше много готино, всеки имаше реплика, сладурите не уважаваха опита да бъдат подредени в стройна редичка, по подобаващ за възрастта им начин, с две думи беше свежарско и раздвижено



после беше групата на Димана, които трябваше да изнасят пиеската "Котаракът с маратонки"






А избеснях, когато милият ми мъж(син на начална учителка, настояща моя свекърва



Еми оплаках се, които му се чете да заповяда
