Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 237 отговора


Мнения: 144
Здравейте,
може мястото ми да не е в този сайт, но искам да споделя с вас проблема който имам......
Преди няколко дена, на 15 август разбрах че съм бременна в 10 седмица. Имам хормонални проблеми и не се и замислях, че може да съм бременна, защото не за първи път не ми е идвало по 2-3 месеца. На такава новина човек се радва, но аз плаках много. С таткото не сме заедно, в различни градове сме вече а той като разбра новината ми каза да не го оставям, не иска да го вижда никога и името си не иска да му даде. Много ми е трудно да взема решение дали да го махна, защото то мъничето не е виновно, нямам сили да не му дам шанс да живее, но ще ми е трудно и без татко до нас. Не искам да страда заради грешките на майка си, а и нищо немога да му дам........Имах планове, след месец трябваше да замина за Америка, един път каца птичето на рамото......а сега трябва да реша моят живот или живота на детето ми.....времето ме притиска със всеки изминал час, защото след няколко дена вече ще е късно за аборт.......Sad((...Само знам че направя ли го цял живот няма да си го простя....
Цитирай

Варна до морето

Мнения: 2 655
Ти вече си направила избора.
Ние само можем да го подкрепим.
Замини за Америка. Аз родих там и гледах голямата си дъщеря до 7 месец. Държавата е страхотна и пак бих го направила. Ще се справиш сама. Просто трябва да имаш малко повече вяра в себе си и способностите си.
А детето с нищо няма да ти попрече. Просто живота ти никога няма да бъде същият, но ще бъде по зрял и по осмислен. Ще има друг, които ще поставиш на първо място в него и ще живееш за него. За него ще работиш, на него ще купуваш най-доброто, него ще учиш и на него ще се радваш (аз все още се насълзявам, когато голямата ми дъщеря рецитира стихчета, учени заедно с мен или пее песнички, а майката кохато си показва ръчичките и мие личицето на "Хей ръчички").
И не съжалявай забащата. В днешно време една жена може да се справи и сама. А до 9 месеца имам много време. Можеш да намериш татко на детенцето си. И напременно замини в Америка. Там имам много програми, за хора в твоето положение, от които ще можеш да се възсползваш.
Цитирай


Мнения: 1 812
Напълно подкрепям мнението на Пела.И аз те съветвам да заминеш за Америка,в никакъв скучай не пропускай този шанс,но и не се отказвай от това щастие  което живее в теб вече!!Пожелавам ти успех и много сила! Hug
Цитирай

(беше) София

Мнения: 911
аз бях на 28 като теб, когато заминах за Америка и, за разлика от написаното по-горе, няма да те посъветвам "непременно" да заминеш. Напротив! ще те посъветвам да се замислиш защо искаш да заминеш и при кого отиваш?

особено бременна - ако решиш да го оставиш...стресът от цялото приключение, културният шок и т.н. са толкова големи, че въобще не са най-подходящото състояние за една бременна.

а и защо си мислиш, че животът ти е там?
и аз се гърчих и се чувстах ужасно, защото си мислех, че ще изпусна прословутото птиче, дето кацало само веднъж...даже се обвинявах, че ще ме накаже съдбата, задето не се възползвам от лудия си късмет...но се чувстах толкова зле там, че за нищо на света не бих съветвала някого да пропилява години, за да проверява дали са истина холивудските клишета за американската мечта. Емигрантският живот не е за всеки! Не хуквай, само защото всички така разправят - "трябда да си луда да не отидеш". Според мен е лудост да отидеш толкова на майната си, само за да си нещастен, но пък да разказваш легенди и митове на роднини и приятели колко си преуспял...

А дали да оставиш детето - на този въпрос не чакай отговор от нас  Confused Сама трябва да решиш.
« Последна редакция: нд, 26 авг 2007, 17:08 от trayana »
Цитирай

Берлин

Мнения: 1 118
В момента ти е трудно да вземеш решение,защото още нямаш представа и чувство,какво нещо е за една майка детето и.След 1-2 години (ако задържиш детето),като си припомниш дилемата в която си в момента,ще се чудиш,как може да си се двуомяла за избора си.Само когато станеш майка,тогава можеш да усетиш, тази обич към детето си.До тогава,колкото и да ти приказват,не е същото.
Пък гледам,че не си малка.По постта ти съдя,че психически си вече готова за майчинство.От постта ти се вижда,че ти си един разумен и отговорен човек.Сигурна съм,че ще се справиш.
Ако имаш възможност за Америка,т.е. да имаш близки,които да ти помогнат в началото на отиването ти,докато си намериш работа(ако нямаш подсигурена такава),няма нужда да се притесняваш.Трудно е,ако няма кой да ти подаде ръка.
Замисли се и за риска,че ако махнеш детето,може повече никога да нямаш възможност да имаш деца.Има и голяма такава вероятност.Тогава никога няма да си простиш тази постъпка.
Аз родих на 20 години.Забременяването ми не беше планувано от моя страна.За бащата  ,да, но аз не исках тази бременост.Плачех много,защото знаех,че няма да ми е лесно с такъв баща.Ходих на гинеколог,за да направя аборт.Но гинекологът ми,каза така:първа бременност не е хубаво да се разваля,защото ,ако след аборта(защото при всеки аборт има такава опасност),получиш усложнения и не можеш да забременееш повече,никога няма да си го простиш.Мъж се забравя,но дете,никога.
Радвам се,че го послушах.През погледа на времето,което мина,се обвинявам много,че съм искала да го махна. Аз тогава изобщо не бях готова да бъда майка.Психически не бях готова.Но когато родих,се разплаках.Няма по-хубав момент в живота на една жена от този.
Нито за миг,след като гушнах за първи път детето си,не съм си помислила,че то ми е излишно.Че ми пречи.Други неща създават пречки,не детето.За мен няма нищо и някой по-важен от детето ми.Колкото и да им е криво на някой хора от този факт,това е положението.Първо гледам и се съобразявам с детето си,после другите.И ти ще си така,дори без да го искаш.То си идва от вътре.Айде спирам,че стана много дълго.
Пожелавам ти да направиш най-правилният избор за себе си!  bouquetПиши какво решение си взела. Hug
Цитирай

София-Велинград

Мнения: 1 298
Аз бих ти казала същото като Траяна-дали да родиш детето си -сама трябва да решиш. NaughtyДа си самотен родител не е никак лесно. NaughtyНайстина децата са най-скъпото нещо за една майка,но отглеждането и възпитанието им не е лесна задача.Може би ,някои от момичетата тук биха ме нападнали затова ,което сега ще ти кажа,но запомни това не е съвет в никакъв случей към теб,който да те подтикне да вземеш решение!.Това е просто моето мнение.Не оставяй в теб да говори емоциялността в случея,послучай разума.Отговори си на въпроса;Готова ли си да бъдеш(поне за известно време самотна майка) newsm12,ако отговорът ти е -да,тогава сама ще знаеш за решението ти,но ако имаш  и малко колебания вземи лист хартия и напиши кой са преоритетите за теб в твоят живот[smilie=smile3523
В никакъв случей каквото и решение да си взела не се ръководи от емоцията,казвам ти го от личен опит!!!
А дали да заминеш за Америка,за това съвет не бих могла да дам.Но лично аз бих се доверила (може би) на Сабина. smile3521
Дано всичко сме ти помогнали поне малко ,само да не сме постигнали обратният резултат ,да те объркаме!!! no
прегръщам те каквото и решение да си взела(и двете не са лесни) Hug
Цитирай

София

Мнения: 2 327
Помисли над варианта да заминеш и да оставиш детето. Не знам какво те чака в Щатите. Аз имам много познати там и половината се чувстват добре, половината не. До човека и до нагласата е. Може пък за теб мясото да е подходящо. Поне всички казват, че там живота е по уреден оттук.
Ако махнеш детето ще се обвиняваш, а ако го оставиш има шанс да обвиняваш него...
Чисто здравословно не е много хубаво наистина да прекъсваш първа бременност. Има си риск... Но ако прецениш, че не можеш да се справиш може би рискът ще е оправдан.
Цитирай

София

Мнения: 6 970
Всичко зависи от теб. Никой не би могъл да ти каже - направи това или направи онова.

Рисковете и последиците са за теб. Едно дете освен щастие е и безкрайна, пълна и бих казала вечна отговорност. Освен да мислиш за себе си и за него като човек - помисли какво би могла да му дадеш - финансово, емоционално и прочие...Неговия живот ще зависи от твоя дълги години след като го родиш.

Знам, че е трудно, но в ситуация като тази аз мисля с главата, а не със сърцето си.  Naughty
Цитирай


Мнения: 144
Здравейте!
Много мислих тези два дена и днес за пръв път от 10 дена насам се чувствам по щастлива от всякога. Взех най-важното решение в живота си - ще ставам майка ! Мисля, усещам го, че съм взела правилното решение и не съжалявам нито за миг.  Знам, че няма да ми е лесно, но ще се справя, знам го. Още от сега си го обичам бебчо, много......живот и здраве март месец ще ставам майка. Америка не съм я прежалила, ще замина,  въпрос на време е, но сега единственото нещо за което мисля е моето бебче. Благодаря на всички ви за мненията, много ми помогнахте и ще съм редовна "мама"  Smile от тук нанатък в този сайт и този форум Smile
Цитирай


Мнения: 512
поздравявам те за това смело решение!!!!!Няма нищо по хубаво на този свят от очите на бебчо,които те гледат докато е сгушен в теб.Това е вълшебство ,което ти пожелавам да изпиташ.Чака те много труден периот,но щастието след това е велико.а колкото до форума,ще се радвам да пишеш тук  да споделяш с нас проблемите си и радостите си
Цитирай

Берлин

Мнения: 1 118
Много мислих тези два дена и днес за пръв път от 10 дена насам се чувствам по щастлива от всякога. Взех най-важното решение в живота си - ще ставам майка !

terre,поздравявам те за това  решение  bouquetРадвам се,че усещаш,че си готова да станеш майка.Щом обичаш бебчето си още отсега,значи ти е дошло времето за майчинство.
Убедена съм,че ще се справиш.Дори без да те познавам лично.От постта ти лъха самоувереност,отговорност и най-вече осъзнато майчинство.Ще бъдеш превъзходна майка.В такива решения,не обичам да се меся,но имах някакво предчуствие за теб,че ако направиш аборт,много ще съжаляваш.Още веднъж те поздравявам Hug
И ако заминеш за Америка,да не ни забравиш Naughty!Пиши ни,как се развива живота ти. Hug
Цитирай

София

Мнения: 728
И аз те поздравявам за избора ти! Няма да ти бъде леко, подготви се чисто психически, помисли на кого и за каква помощ може да разчиташ, грижи се добре за себе си и запази максимално спокойствие и добро настроение, за да може бебчо да е спокоен и лъчезарен. И както другите са ти написали вече, нищо не може да се сравни с щастието от погледа и усмивката на малкото човече, нищо не може да те стопли повече от прегръдката му.  Hug
Цитирай
  bouquetИ аз те поздравявам за избора ти също като теб имах дълги години хормонални проблеми и на 28 год. забременях,по стечение на обстоятелствата останах ме сами с детето,но искам да те уверя че няма нищо по прекрасно от усмивката на едно дете.И всичко което ми се случва от рода на някакви неприятности просто са капка в морето,само като си помисля че може да ми се случи нещо на детето-просто трябва да умра.Няма нищо по важно от него на света.Успех знам че ще се справиш
Цитирай

София

Мнения: 3 094
 terre , пожелавам ти бебчо да ти донесе радост и късмета, който търсиш!   bouquet Всяко решение е вътре в нас, в сърцето ни, ние само трябва да го търсим точно там. Когато се научим - всяка част от пъзела се подрежда по единствения добър начин.
Цитирай

Варна

Мнения: 307
Преди години и аз бях пред същата дилема и в крайна сметка,направих аборт.
Куриозното е,че при мен нещата бяха завъртяни-таткото ме молеше да не правя аборт,пращаше ми парламентьори,но аз прецених,че съм твърде млада да раждам.
След около година забременях от същия този мъж,понастоящем мой съпруг и си имаме прекрасно момченце на 4 г.
Лошото в цялата ситуация бяха усложненията,които ми се появиха,защото абортът беше неуспешен,трябваше да ме бъркат още 2 пъти,за да доизвадят плода,а впоследствие се лекувах дълго време с антибиотици,да не говорим колко пари пръснах.
Така че сама си помисли-не знам на колко си години,но ако решиш да абортираш,не съжалявай,защото пак ще имаш деца и тогава ще си сигурна в мъжа.
Замини за Америка,защото може да не имаш този шанс повече,а деца ще имаш.
Само недей да жалиш средства и иди при наистина добър лекар.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 237 отговора