Сол, пипер и щипка магия

Огретен от качамак със зеленчукова плънка

Има една много голяма верига магазини  само за дълбоко замразени продукти - не само отделни плодове, зеленчуци и месо, но и готови предястия, основни, сладкиши и т. н. Скоро им получих промоционния каталог и там попаднах на описанието на един техен нов продукт - огретен от качамак и зеленчици. Естествено, нямаше рецептата, но тъй като идеята ми хареса, реших да я "възстановя" от описанието. Смея да твърдя, че се получи добре, малко като качамак с рататауй  .

Ето го резултата:

500 г царевично брашно
1л вода
1/2 патладжан
1 тиквичка
1 глава лук
1 сикилидка чесън
2-3 домата (или 200 г от консерва)
1 червена чушка
1 зелена чушка
2 с.л. зехтин
сол, черен пипер, мащерка, риган
настърган пармезaн (кашкавал) за поръсване

Водата се слага да заври с малко сол. Като заври, отгоре се изсипва по малко царевичното брашно и се бърка енергично да не остане на бучки. Намаля се огъня и се остава да ври за около 30 минути, като се разбърква регулярно, докато качамакът стане готов и с консистенцията на картофено пюре (т.е. сравнително рядък).
Патладжанът се нарязва на колела, посолява се о се оставя да се отцеди. Лукът, чесънът, чушките, тиквичката, патладжана, доматите се нарязват на кубчета и се задушават в сгорещения зехтин. Добавят се солта и подправките. Задушават се, докато останат на мазнина.
Дъното на тавичка (моята е 18 на 30 cм) се покрива с половината качамак, отгоре се разстила зеленчуковата плънка и се покрива с останалия качамак. Отгоре се поръсва с настърган пармезан (кашкавал) и се запича за 15-20 минути в предварително загрята на 200°С фурна.
Изчаква се да изстине (иначе качамакът се разтича), нарязва се и се поднася самостоятелно, или с гарнитура.

Сос от червени (горски) плодове

Приятен, леко киселеещ вкус. Става за гарнитура на кремове, сладкиши, сладолед...
Може да се приготви с пресни или замразени плодове.

ето го тук, в комбинация с panna cotta

Продукти:
500г червени плодове (ягоди, малини, къпини, касис, цариградско грозде, боровинки, самостоятелно или смесени), свежи или замразени
3-4 с.л. захар (може и повече, ако предпочитате по-сладко)
2 ч.л. лимонов сок

Плодовете се изчистват и измиват, ако са свежи, размразяват се, ако са замразени. Поставят се в купа, поръстват се със захарта и лимоновия сок и се оставят на стайна температура за около 2 часа, да си пуснат сока. Прехвърлят се в дълбока тендзерка и се оставят да поврат за около 10ина минути на слаб огън, докато се сварят и част от водата се изпари. Оставят се да поизстинат и се прецеждат през сито над купа, за да се махнат всички семки и да останат само плодовата пулпа и сокът. При необходимост (ако сосът стане много рядък), може да се върне за малко на огъня да се посгъсти. Оставя се да изстине и може да се ползва по предназначение.

Къри със скариди и сладки картофи

Купих сладки картофи. Досега винаги ги бях правила само на пюре, обаче ми се искаше да опитам нещо по-завързано. Повиках на помощ един от най-често отваряните ми френски кулинани сайтове, "Marmitton" (кухненски чирак, в превод) и там намерих тази рецепта. Хареса ми, че е бърза, лесна и високо оценена от потребителите. Към високата оценка се присъединявам и аз!

Ето и резултата.

Продукти (според дадените количества е за 2-3 порции, на мен ми излязоха поне 6):
500г розови скариди (обелени, сурови)
2 скилидки чесън
1 глава ешалот (вид малък лук, може да се замени с нормален лук)
1 ч.л. доматен сос
1 с.л. червено къри (аз нямах и сложих "нормално" къри на прах)
около 400 мл кокосово мляко
1-2 сладки картофа
нарязани пера от пресен лук и пресен кориандър (аз сложих само кориандър)

Картофите се обелват и нарзват на кубчета около 1-2 см. Ешалотът и чесъснът се обелват и нарязват наситно. Задъшават се в дълбока тенджера с мaлко зехтин. Добавят се скаридите и се задушават докато се изпари цялата вода. Добавят се доматения сос, кърито и кокосовото мляко. Изваждат се скаридите и ня тяхно място се поставят сладките картофи (аз направо добавих сладките картофи и оставих скаридите). Похлупва се и се оставя да къкри на слаб огън около 20-25 минути (докато картофите се сварят). Поръсва се с нарязаните листа кориандър непосредствено преди сервиране.
Сервира се с ориз (аз го сервирах със сварен на пара ориз Басмати).

Агнешките котлети на Гордън Рамзи

Гордън Рамзи е поредният английски готвач, по който въздишам. Но този си пада малко "лошо момче", нещо като Хан Соло от "Междузвездна война".  Това е официалният му сайт, а рецептата, която пробвах, беше дадена в едно предаване, наречено "The F-word". За съжаление, не можах да намеря точната рецепта в сайта на предаването, та действах малко на око.
Но резултатът си заслужаваше.

За 4 порции:
1 агнешко каре (или 8 котлета на кост, не поотделно)
1 връзка магданоз
1 стрък розмарин
1 стрък мащерка
1 с.л. горчица
около 25-30 г настърган пармезан
сол, пипер, зехтин (около 1 с.л)

В кожата на агнешкото каре се правят няколко разреза накръст с нож. Месото се натърква със сол и черен пипер. В дълбока тенджера (или тавичка, да може да се сложи във фурната) се загрява зехтинът и месото се запържва (както се нацяло) от всички страни до придобиване на златиста коричка (около 3-4 мин на страна). Тенджерата (тавичката) се слага в предварително загрята на 210°С фурна за 10-12 мин. Междувременно в блендер се смесват - магданозът, листата розмарин и мащерка, пармезанът, черен пипер и струйка зехтин. Бърка се до получаване почти на паста (или като едро смлени галета). На мен в блендера не ми се получи, не се разбърка добре, затова следващия път ще пробвам или в чопъра, или на ръка, в хаванче. Месото се изважда от фурната и се намазва първо с горчицата и после с приготвената смес от треви и аромати. Пъхва се отново във фурната за 5 минути (месото трябва да остане леко розово).
Сервира се с печени картофи и лук(в оригинала), аз го сервирах с нещо като рататуй.

Супа с моркови, кокосово мляко и джинджифил

Рецептата ми попадна в едно списание за декорация, Emma Déco, което както всяко уважаващо себе си френско списание за каквото и да е, има и кулинарна рубрика. Тези дни бях болна и реших, че сега е моментът да пробвам една такава зимно-витаминозна супа.

снимка

500 г моркови
1 глава лук
1 стрък праз (бялата част)
1 скилидка чесън
100 мл кокосово мляко
1 с.л. зехтин
5-6 тънки резенчета пресен джинджифил
сол, черен пипер

Лукът се нарязва на ситно. Задушава се в загретия зехтин за около 5 минути. Добавя се нарязаният праз и се задушава за още 5 минути. Прибавят се обелените и нарязани на шайби моркови и наситнения чесън. Подправя се със сол и черен пипер на вкус. Долива се около 1 л вода и се оставя да заври. След завиране, огънят се намалява и се оставя да къкри на слаб огън около 50 мин. Добавят се кокосовото мляко и джинджифила и се разбива с пасатора. до получаване на гладка консистенция. Сервира се с крутони.

Крем-супа от карфиол с миди

Вече съм горда притежателка на една от книгите на Gordon Ramsey (A Chef for All Seasons) и това е първата рецепта, която пробвам от нея. 
Нещо страхотно! Определено става любима!

снимка
За 4 порции
1 средно голяма глава карфиол (около 500-600 г)
25 г масло
250 мл мляко
250 мл рибен булион
150 мл течна сметана
4 ядки (без коралите) от типа миди Coquille Saint-Jacques (Scallops на английски) - прeдполагам, че ще стане и с друг вид миди, но трябва да са предварително сварени
сол, черен пипер, леко лют кайенски червен пипер (piment de Cayenne) - би могъл да се замени с нормален

Карфиолът се накъсва на розички, измива се и се подсушава. В тенджера се разтопява маслото, поставя се карфиолът, позпайржва се леко и после се задушава под капак за 10ина минути. Добавят се млякото, рибения булион, черният пипер. Посолява се, ако има нужда и се оставя да ври на тих огън още 20 минути. Минава се през пасатора (или само с пресата за пюре, за по-големи парченца). Получава се крем-супа с доста гъста консистенция. Добавя се сметаната и се връща на огъня за още около 5 минути.
Междувременно мидите се измиват и се нарязват на много дребни кубчета (5-6 мм всяко, на кулинарен език "брюноаз"). Поставят се на дъното на чинията, в която ще се сервира и отгоре се изсипва врящата супа. Процедира се по този начин, защото Сен-Жак стават готови изключително бързо, а ако се готвят по-дълго време, стават "гумени". Ако се използват други видове миди, трябва да се сварят предварително. Преди сервиране супата се поръсва с щипка червен пипер.

"Bubble-and-sqeak" с наденички и сос с лук на Джейми Оливър
Оригиналът е тук

Рецепта от поредното ТВ шоу на единия от моите любимци - "Jamie At Home" . Глеадх епизода и реших, че става за изпробване в някоя зимна вечер. Разбира се, вярна на себе си, внесох една модификация и още няколко са на път (забележките по-долу).

Резултатът

750 г картофи, обелени и нарязани на кубчета
600 г различни зеленчуци (моркови, брюкселско зеле, рутабага, ряпа, праз, лук), обелени и нарязани на еднакви парчета
200 г кестени (предварително сварени)
зехтин
2 бучки масло
ш свински наденички, навурзани една с друга
ш говежди или дивечови наденички, навързани една с друга
3 глави червен лук, нарязан на тънко
1 с.л. брашно
1/2 чаша баласамиков оцет
1 чаша + 1 с.л. зеленчуков или пилешки булион
морска сол, прясно смлян черен пипер
1 връзка розмарин
индийско орехче
пресни дафинови листа

Картофите и зеленчиците се сваряват за 15-20 мин в подсолена вода. Отцеждат се. В дълбок тиган се загряват зехтина и една малка бучка масло. Добавят се кестените. Като започнат да се пържат, се добавят картофите и зеленчуците. Размачкавт се с пресата за пюре и се заглаждат със шпатула, докато стане като дебела палачинка. Оставя се да се запържи на среден огън за около половин час, като на всеки 5 минути се обръща на прачета и след това отново се заглажда, докато се зачерви от всички страни.
Фурната и тавата, в която ще се пекат наденичките се загряват до 220°С. Наденичките се рзавиват и се притискат, така че плънката да навлезе в червото между двете парчета, докато се получи една цяла дълга наденица. Надениците леко се сплескват, намазват се със зехтин, посипват се с розмарин и индийско орехче. Едната се поставя върху другата и двете се завиват под формата на охлюв. Пробиват се с дървено шишче накръст, за да се задърхи завитата форма. В загрятата тава се сипва малко зехтин, добавя се лукът. Рулото от наденица се поставя върху леглото от лук и във витките се забождат няколко пресни дафинови листа. Поръсва се с още зехтин и се пече в загрятата фурна за около 40 мин или докато се зачервят и добият хрупкава коричка.
През това време зеленчуците би трябвало да са готови. Ако не са, може да ги поставите за 5 мин под грила на печката, докато се зачервят. Наденицките се изваждат от тавата и тавата с лука в нея се поставя на котлона. Огънят се увеличава. Добавят се брашното, балсамиковият оцет и булионът. Оставя се да ври, като се разбърква от време на време до сгъстяване и получаване на консистенцията на сос. Дурвените шишчета се изаваждат от наденичките и рулото се нарязва на ромбове.
Зеленчуците се сервират с порция наденички, наколко супени лъжици сос, като можете да добавите и малко кресон.

Моите забележки : за зеленчуците - бих сложила по-малко количество, тъй като тиганът ми не беше достатъчно широк и се получи "палачинка" с дебелина около 7-8 см. Сложих и готови печени замразени кестени, вместо сварени. Ползвах готови нарязани наденички, и разпръснах лука върху тях, тъй като в коментарите към рецептата на сайта прочетох, че лукът бързо изгарял, ако е на дъното. Сосът ми се видя много мазен, защото освен зехтинът в рецептата и наденичките бяха пуснали мазнина. Следващият път ще изцедя мазнинана от тават преди да приготвя соса.

Kedgeree

Това е рецепта от англо-индийската кухня, която по принцип много тача. За първи път срещнах името в една ирландска книга от типа чик-лит  . После на сайта на Джейми Оливър открих и рецептата.

снимка

За 6 порции:
2 големи яйца (био)
680 г пушено филе от Haddock (вид риба от семейството на треската, за съжалениe не знам как е на български )
2 пресни дафинови листа
170 г ориз Басмати или дълъг ориз
110 г избистрено масло (аз сложих 50 г обикновено)
парче колкото палец пресен джинджифил, обелен и настърган (аз сложих 1 к.л. на прах)
1 средно голяма глава лук (или връзка пресен лук), ситно нарязан
1 скилидка чесън, обелена и ситно нарязана
2 с.л. с връх къри на прах
1 с.л. синапено семе (пропуснах го)
2 домата, на които са махнат семките и са нарязани на ситно
сокът от 2 лимона
2 шепи нарязан на ситно кориандър
1 малка червена люта чушка, нарязана на ситно (аз пропуснах, че не обичам люто)
1 мaлко бурканче кисело мляко (около 125 г)

Яайцата се сваряват за 10 минути, изстудяват се в студенавода и се обелват. Рибата се поставя в плитка тенджера, налива се вода, копкото да я покрие, добавя се дафиновите листа и се оставя да заври. Оставя се да ври около 5 мин, изважда се, оставя се да изстине, маха се кожата и рибното филе се изронва с пръсти на малки парчета. Оризът се сварява за 10 мин в подсолена вода, отцежда се и се оставя да изстине.
Пречистеното масло се стопява с дълбок тиган, добавят се лукът, чесънът и джинджифилът. Kато поомекнат след около 5 мин, се добавят кърито и синапеното семе. Оставя се да се запържи още няколко минути. Добавят се доматите и лимоновият сок.
Яйцата се нарязват на четвъртинки. Рибното филе и оризът се добавят към лука и подправките и се разбърква внимателно. Добавят се яйцата, почти всичкият кориандър и лютата чушка. Отдръпва се от огъня. Сервира се със сос от киселото мляко с разбъркания в него остатък от кориандъра.

Крем-супа от резене и миди

Продължавам с рецептите на Гордън Рамзи... и все повече ми харесват

снимка

250 г миди (в оригиналната рецeпта са с т.нар. clams, но сигурно и с други ще станат) - общо стават около 15-16 ядки от миди
100 мл бяло сухо вино
1 стрък прясна мащерка
1 дафинов лист
4 средни глави резене (аз сложих 3 по-големи)
15 г масло
1 с.л. зехтин
1 глава лук, нарязана
ч листа пресен босилек
2 с.л. алкохол с вкус на анасон (мастика, узо, Перно)
1 л рибен булион
200 мл течна сметана
морска сол и прясно смлян черен пипер

За олиото с къри
3 с.л. зехтин
1 ч;л. къри на прах

Първо се сваряват мидите. Празната тенджера се загрява на силе огън, слагат се мидите, бялото вино, мащерката и дафиновият лист. Захлупва се и се оставя на среден огън за около 5 минути, докато мидите се отворят. Всички неотворени миди се ижвърлят. Булионът от сготвените миди се прецежда и запазва. Изваждат се ядките на мидите.
Основата и зелената част на главите резене се изрязва, главите се нарязват на две и полсе на тънки ивички по дължина. Маслото и зехтинът се загряват в тенджера, добяват се лукът и резенето и се задушават за около 10 минути до омекване, като се рзабъркват от време на време. Добавят се нарязаните листа босилек и се задушават още 2 минути. Деглазира се с анасоновия алкохол, прибавят се рибният булион и сокът от мидите. Похлупва се и се вари на тих огън 15 минути.
Супата се разбива с пасатор, или се минава през сито, но така че да се запази малко текстура. Прибавя се готварската сметана и се връща да се довари за няколко минути.
За гарнитурата с олио с къри - зехтинът се загрява в плитък тиган, добавя се кърито на прах, рабърква се и се запържва за окло минута.
Преди сервиране, ядките от миди се поставят на дъното на чинуята, отгоре се налива горещата супа. По желание се проръсва с малко от олиото с къри.

Паста (спагетини) с екзотично песто

Поредната рецепта, на която попаднах в едно старо списание за обзавеждане ("Emma Déco", бр февруари/март 2008)
резултата

За 4 порции:
350 - 400 г паста (спагетини бяха в оригиналната рецепта, аз ги замених с едни многоцветни лингуини)
1 глава лук
400 г моркови
20 г пресен джинджифил
1 портокал (био, нетретиран)
1 малка люта чушка (аз я пропуснах)
100 г сирене (фета в оригиналната рецепта)
2 с. л. зехтин
25 г масло
босилек, сол, черен пипер

Лукът се обелва и нарязва на ситно. Джинджифилът се обелва и настъргва. Морковите се обелват и нарязват на съвсем дребни кубчета (аз ги настъргах в робота). Кората на портокала се настъргва, а сокът му се изцежда. Отделят се семките от лютата чушка и чушката се накълцва.
Зехтинът се загрява в по-дълбок тиган. В него се запържвaт лука и джинджифила за 2 мин. Добавят се морковите и се разбъркват за 2 минути. Прибавя се портокаловия сок, кората и лютата чушка. покрива се и се оставя за 10ина минути (докато течността се изапари).
Пастата се сварява в голямо количество подсолена вода, според времето, означено на опаковката. Отцеждат се и се добавят  към тигана с морковената смес. Разбърква се за минута на среден огън (аз направо сложих морковеното "песто" отгоре). Сервира се гарнирано със сирене и пресен босилек.

Морковен кейк с лешници и сушени плодове

Продължавам с морковената серия, пак от същото списание за обзавеждане. Пък и тук казват, че морковите правят човек приветлив 
парче от следобедната закуска

300 г моркови
50 г сушени cranberries, предполагам ще могат да се заменят със сушени вишни или друг леко кисел плод
50 г стафиди
100 г лешници (несолени)
1 портокал (био, нетретиран)
1 зелен лимон (лимет)
4 яйца
150 г кафява захар
125 г полусолено масло
80 г брашно
2 кафени лъжички канела

Морковите се обелват и настъргват. Лешниците се смилат на едро (аз ги накълцах с ножа). Лимоновата и портокаловата кора се настъргват, сокът на лимона се изцежда. Маслото се разтапя на микровълновата печка. Яйцата се разбиват със захарта, добавят се брашното, лешниците, маслото и канелата. Разбърква се добре и се добавят морковите, сушените плодове, портокаловата и лимоненанта кора и лимоновия сок. Пече се в леко намазнена/набрашнена (или силиконова) тава, в предварително загрята на 180 градуса фурна за около 40 мин. Сервира се по желание с разбита сметана.

Забележка - следващия път ще го направя с по-малко захар и масло, че ми дойде малко сладък и мазен. Мъжът ми не се оплака от сегашните количества

Риба с магданозено-лимонова кора

Поредната рецепта на Гордън Рамзи, която пробвам (от книгата "Gordon Ramsay: A chef for all seasons").
снимка

1 бр меджид около 1,2 кг, разфасован на 8 филета, с кожата
3 домата, обелени, с махнати семки и нарязани на ситно
3 с.л. зехтин
3 с.л. горчица (със семена)
1 дафинов лист
2 стръка прясна мащерка
3 с.л. заквасена сметана
морска сол и прясно смлян черен пипер

За кората:
200 г масло
200 г галета (от бриош или нормални)
100 г къдрав маданоз
настърганата кора от 2 лимона

За кората - рамкнатото масло се омесва с миксер, заедно с галетата. Добавят се нарязаният наситно магданоз, лимоновата кора, сол и черен пипер и се разбърква до получаване на хомогенна консистенция. Един пласт прозрачно домакинско фолио се разстила на равна повърхност (аз ползвах една голяма дъска за рязане). Отгоре се изсипва сместа за кората. Покрива се с втори пласт фолио и се разточва с точилка до получаване на кора с дебелина около 7-8 мм. Кората се оставя за около час във фризера, както е завита във фолиото. Преди използване, фолиото се маха внимателно и кората се нарязва на 8 парчета

Филетата се проверяват за остатъчни кости. Доматите се задушават в 1 с.л. зехтин до получаване на не много гладко пюре, подправят се със сол и черен пипер и се оставят настрана. Фурната се загрява до 200°С. Филетата се намазват с двете съпени лъжици горчица откъм кожата, отгоре се покриват с 1 с.л. от доматеното пюре и отгоре се слага по 1 парче от извадената от фризера кора. Рибата се поставя в тавичка, с кората нагоре.
Оставалият зехтин се загрява в тенджерка, добавят се 300 мл вода, мащерката, дафиновият лист, малко сол и черен пипер и се загрява до завиране. Налива се внимателно в тавичката при рибата, като се внимава, да не полее рибата отгоре. Пече се 10-15 минути, докато кората хване лек загар и рибата е готова. Рибата се изважда, разпределя се в чиниите и се оставя на топло. Останалият от печенето сос се прецежда и връща на огъня, оставя се да изври наполовина, добавя се последната с.л. горчица и 3 с.л. заквасена сметана и се разбърква. Рибата се сервира с получения сос и млади варени картофи.

Забележка - аз намалих пропорциите наполовина, ползвах риба-треска, както и полу-солено масло за кората. Сервирах с картофено пюре и тиквички с мащерка на пара. Пропуснах намазването на рибата с горчица. Следващия път смятам да пропусна и доматите, тъй като стана доста кисело за моя вкус и смятам, че киселината от доматите  вземаше връх над по-лекия лимонов привкус от кората.

Гратинирани рула от ендивии и шунка

... или както аз им казвам "ендивии по белгийски". Не знам дали е белгийска рецептата, но там ги опитах за първи път приготвени по този начин.

снимка

6 ендивии
6 тънки резена шунка, достатъчно големи да обвият ендивията от всички страни
около сос Бешамел, приготвен от 40г масло, 40 г брашно и 400 мл мляко (основната рецепта е тук)
50 г настърган ементал (кашкавал)

Ендивиите се измиват. Ако се използват цели, остават доста горчиви, тъй като горчивината е съсредоточена основно в сърцевината. Аз не ги харесвам много горчиви, затова ри разрязма на 2 по дължината и остранявам част от сърцевината. "Сглобявам" след това двете половинки като ги забождам с клечка за зъби. Ендивиите се сваряват на пара за 15 минути. Изваждат се и се оставят леко да изстинат. Приготвя се бешамелът, като накрая в още топлия сос се прибавя ементалът (става нещо като сос Морнé). Всяка ендивия зе завива в парче шунка (кличката за зъби се изважда предварително) и се подеждат в леко намазнена тавичка. Заливат се със соса и се запичат за 15-20 минути (до порозовяване) в предварително загрята на 200°С фурна.

Гризини със сол и черен пипер (Salt and Pepper Grissini)

Рецептата е от сайта Epicurious, към който се абонирах преди няколко дни, след поне двугодишно чудене и маене  Източник.
Направих ги като придружителки за първото ми домашно карпачо, но нищо не пречи да се похапват и на аперитив 

Мерките са в американски чаши - 260 мл според един конвертор. Директно направих двойна доза. Следващия път - още повече 

Продукти (за 16 гризини)
1/4 чаши ръжено брашно
1/4 чаша + 1 с.л. бяло брашно
1/2 ч.л. бакпулвер
1/4 ч.л. сода за хляб
1/2 ч.л. захар
1 1/2 до 1 3/4 ч.л. сол (аз сложих 1/4 ч.л. фина сол в тестото, за останалото количество използвах едра сол, тъй като е за поръсване)
1/4 чаша обезмаслен buttermilk (това според учените книги е остатъкът, който се получава след като от млякото е избито маслото, а в днешни дни при промишленото производство се получава като към обезмаслено или нискомаслено мляко се добавят лактобацили и се оставя да ферментира около 12 часа. Май би се превело като "мътеница". Аз, като българче, си го заместих направо с айрян  )
2 с.л разтопено безсолно масло
1 белтък, разбит с 1 с.л. вода
1 ч.л едро смлян черен пипер (аз го заместих със сусам)

Брашното се размесва със содата, бакпулвера, захарта и 1/4 ч.л от солта. Добавят се buttermilk-ът (айрянът) и разтопеното масло и се разбърква с вилица.
Фурната се загрява на 180°С. Тестото се прехвърла на леко набрашнена повърхност. Раздела се на парчета (16) и всяко парче се оформя на "шнурче" дълго около 20 см и дебело около 0,5 см. Прехвърлят се в тава, застлана с пекарска хартия, като се разполагат на 1-2 см разстояние едно от друго.
Гризините се намазват с разбития белтък и се поръсват с останалата сол е черния пипер.
Пекат за 20-25 мин се първо в горната третина на фурната и по средата на печенето се смъкват в долната третина. Изваждат се и се оставят да изстинат върху решетка.

Забележки - при печене увеличават обема си около 2 пъти. Моите не ги бях направила достатъчно тънки, затова приличаха повече на хлебни пръстчета, вместо на гризини  . Съответно, трябваше да удължа времето за печене, но явно не ги мях пекла достатъчно (около 25-30 мин, беше ме страх да не изгорят), та отвътре по средата (на най-дебелото) бяха останали меки. За сметка на това, имаха чудно хрупкави тънки крайчета. Следващия път ще трябва да ги изтъня повече, защото следващ път със сигурност ще има! 

Боровинков чийзкейк без печене

Чийзкейкът е предпочитаният сладкиш на мъжа ми и му го приготовям по различни поводи (вариращи от "рожден ден" до "почерпка с корегите" и "третият четвъртък на месеца"  ). За да не омръзва, пробвам различни варианти. Този го намерих преди няколко месеца в сайта на Epicurious и му го нарочих за тазгодишния рожден ден.
Приготвя се поне 1 ден по-рано.
Оригиналната рецепта.
Моят красавец

Продукти за 10 парчета (1 чаша = 260 мл)

За блата
9 бисквити от грахамово брашно (аз сложих 1 пакетче от 125 г пълнозърнести "Пти бьор")
1/2 чаша овесени ядки
3 с.л. кафява захар (аз сложих тръстикова захар)
1/8 с.л. сол
5 с.л разтопено несолено масло (аз следващия път ще добавя още 2, че кората ми се ронеше)
1 ч.л ванилов екстракт

За крема
1/4 чаша вода
1 с.л. натурален желатин (моят беше на листчета и сложих количество за 750 мл крем, следващият път ще сложа по малко, че ми стоеше много "стегнат")
340 г сирене "Филаделфия" ("Крема"-сирене)
1 чаша заквасена сметана
1 чаша захар
1 с.л. прясно изстискан лимонов сок
3 чаши пресни боровинки (аз сложих 2)

За украсата
1 чаша заквасена сметана
1 с.л. захар
4 кошнички боровинки (с вместимост 250 мл) - аз сложих 150ина грама боровинки и толкова къпини
2/3 чаши боровинково сладко (аз ползвах сладко без добавена захар)

Приготвяне на блата
Фурната се загрява на 180 градуса. В блендера на кухненския робот се смилат на много ситно бисквитите, ядките, захарта и солта. ПРибавят се маслото и ванилията и се смесват, докато се получат фини бучици. С приготвената смес се тапицира плътно дъното на откопчаваща се тортена форма (в рецептата формана е с диаметър 22 см, моята - 26 см) -  получава се блат с дебелина около 1-2 см. Блатът се изпича за 12 мин или до златисто. Оставя се да изстине.

Приготвяне на крема
Желатинът се накисва за 10ина минути в 1/4 чаша студена вода. След това леко се затопля, докато се разтопи. Оставя се настрана.
В блендера се смесват сиренето "Фираделфия", сметаната, захарта и лимоновия сок до получаване на гладка смес. ПРибавят се боровинките и се смесва отново докато плодовете се пюрират. Добавя се разтопеният желатин и се размесва отново.(Аз използвах за този етап блендера на кухненския ми робот, но мисля, че пюрирането би станало и с пасатор). Кремът се излива върху блата и се оставя да стегне в храдилника поне една нощ. Може да се приготви и 2 дни предварително, но трява да остане непрекъснато в хладилника. С помощта на нож стегналият крем се отделя от формата, откопчава се и чийз кийкът се прехвъля върху сервизен поднос.

Украсата
Сметаната и захарта се разбиват, докато от сместа започне да стои стегнато, на "върхове" (не мен ми трябваха 4-5 минути с миксера). Намазва се въру чийзкейка. Плодовете се измиват и прехвърлят в купа. Боровинковото сладко се затопля, докато се втечни. Изсипва се върху плодовете и се разбърква, докато всички плодове се покрият със сладкото. Разполагат се върху сметановия слой, като достигат до 2 см навътре от края на сладкиша. Охлажда се отново от 1 час до 1 ден.

Забележка - може би ще опитам с по-малко сметана в крема и с повече сирене. В сегашния вариант сирененият вкус малко се губеше.