Германската Нова Медицина на д-р Хамер

  • 127 483
  • 884
  •   1
Отговори
# 870
  • Мнения: 598
Само да вметна, че имам две познати, които са с миома и двете са правили аборт преди време.

# 871
  • Мнения: 4 392
agneshka , сигурно има и нещо друго. Ще изчакаме Кристиян да види в оригиналните източници. Аз погледнах в краткия и синтезиран списък, който правя. Може би има и друго, не толкова буквално обяснение. Thinking

# 872
  • Мнения: 417
нито пък сме имали пререкания някакви, но си мисля, че това е възможната причина.

Ние точно пререкания имахме т.е семейството ни се разпадаше и престоят в къщи не беше приятно изживяване. Лошото беше и че продължи няколко месеца. Излизането от тази криза приличаше на това да се хванеш за косата и да се издърпаш сам от дълбока кал. Сигурна съм, че миомата дойде точно заради това.

# 873
  • Мнения: 488
Здравейте отново. Днес бях на ендокринолог, резултатът от ехографията е киста на щитовидната жлеза, доста голяма, 2 на 3 см. Не съм се притеснила, опитах се да приема диагнозата положително и да не се плаша. Ще помоля моя приятелка, която знае немски да преведе от сайта на Пилхар какво пише за щитовидната жлеза, а междувременно, ако някой знае нещо, моля да пише  Simple Smile

Аз сега седя и се чудя какъв ли конфликт означава това... Утре ще ходя при хомеопатичката ми, и отново при ендокринолога, да видим резултатите от изследването на хормоните. После ще решавам дали и какво да правя.

# 874
  • Мнения: 2 761
Моята бе6е 15 кубика .Изто4иха ми я и вкараха спирт.Pе6ението след мненията на няколко д-ра бе6е мое и не съжалявам.Минаха 3 години от тогава.

# 875
  • София
  • Мнения: 72
Мяу, имах подобно питане за щитовидната жлеза. За съжаление не успях да преведа статията за щитовидната жлеза. Някак си здравословния проблем на майка ми отиде на втори план. Сега тя се чувства по-добре, а последните и изследвания показаха нормални стойности на единия от хормоните. Всъщност, при нея особеното е, че вече е правена операция. Лекуващият лекар пак я праща под ножа. За сега пие предписаните хормонални лекарства, а допълнително се лекува и при хомеопат. Незнам кое от леченията е "виновно", но тя престана да губи тегло и да трепери. Общо взето избягва да говори за този свой проблем.
Относно миомата, бях писала, че майка ми преодоля такъв проблем. Тогава писах, че и беше проведено лечение с билки. Сега все повече си мисля, че в основата на миомата и нейното изчезване е раждането на първородното внуче - моя син ( по време на кризата бях бременна в 7 месец). Дали това би могло да е конфликт? Наистина не става въпрос за собствено дете, но и внучетата не са много далече от бабите. Както и да е, положението и беше много тежко, но се оказа, че може и без оперативно лечение.
Лека вечер!

# 876
  • Мнения: 3
Здравейте, ето и от мен малък принос към преводните материали. Превода е непрофесионален така че ако имате поправки моля направете ги.

Рак на дебелото черво
(дебело черво, ректум, сигмоидно дебело черво, тънки черва)
Автор д-р Р.Г. Хамър
Ракът на червата принадлежи, доколкото връзката с техният зародишен слой се има предвид, към ендодермният или вътрешният зародишен лист. Отговорният контролен център се намира в продълговатия мозък, заради което туморите (аденоклетъчен тип) растат по време на фаза на активен конфликт.
Рак на дебелото черво, ректома и сигмоида (ендодерма)
Контролирани от продълговатия мозък адено-карциноми се развиват в храносмилателната система когато ние не можем да погълнем, преглътнем, асимилираме или елиминираме „залъка”. На еволюционно ниво  това са древни биологични конфликти еднакво приложими към човека и животните. Животните все още преживяват такива конфликти в реални условия, докато ние хората често ги преживяваме по различен, „културен” или дори параноиден начин. Ние може да получим пари, дялове или бизнес като залък и да преживеем биологически конфликт когато го загубим. В контекста на природата банковите извлечения биха се възприели като напълно безполезни. За животните залък, който не може да бъде преглътнат или усвоен е реална парче храна. Например, животно би могло да има конфликт от вида „неусвоим залък”, когато парче кост е преглътнато малко по-лакомо и заседне в червото, предизвиквайки болка. Едновременно с болката веднага се активира и важна биологична специална програма (БСП) с рак на червото (карфиолообразен компактен растящ тумор), който расте в посока към устата (нагоре по течението, както бихме се изразили за река).
Туморът продължава да расте докато конфликтът е активен.
Същевременно, микобактерия (туберкулозна бактерия) се разпространява със същата скорост в кръвта, имайки предвид че поне една единствена бактерия от този вид е налична в организма – в природата присъствието на туберкулозната бактерия се възприема за гарантирано. По време на фазата на активен конфликт се произвеждат само толкова бактерии, колко са необходими за разлагането на тумора по-късно, по време на оздравителната фаза. Биологичната цел на тумора е да подсигури толкова усвояващи сокове, колкото са необходими да направят залъка по-малък, така че да премине през червото (също както кубче лед се топи в топла вода). В момента когато залъкът премине, се установява конфликтолиза (разрешение на проблема). Туморът, който вече няма никаква цел, се разрушава чрез туберкулоза – с помощта на микробактерии и гъбички – и междувременно изчезва. С това специалната биологична програма е завършена. Някой може да попита, какво е „зловредното” в цялата тая история? Отговорът е: изобщо нищо! Защото всичко, което прави Майката природа, е добро. Единствено ние хората сме „зловредно пренебрегващи”. Ние винаги сме си представяли микробите като огромна вражеска армада, с която трябва да се бие имунната система. Това е неправилно, защото микробите никога не са ни били врагове, а безрезервни приятели и помощници, които в нашата глупост почти сме унищожили. Разбира се за нас хората такъв неусвоим залък вече не е залък хляб, но може да е кола, къща, наследство, провален бизнес, изгубено дело, работа или нещо от сорта. Въпреки това ние реагираме по същия архаичен начин, като че ли става въпрос за залък храна, който причинява нашия конфликт от „неусвоим залък”.
За случая на рак на дебелото черво този конфликт може да бъде:
•   Грозен, непреодолим гняв (дебело черво)
•   Грозен, коварен, мръсен, „лайнян” конфликт (ректум)
•   Грозен, долен, „лайнян” конфликт (сигмоидно дебело черво).
Така че пациентът трябва да се научи да преведе конфликта на биологически език. За да осъзнаем тези древни биологични конфликти трябва да ги разберем в еволюционни условия в тясна връзка с работата на органите. Например, човек си помисля, че е спечелил лотария и вече е поканил всички роднини и приятели, когато разбира, че лотарийният му билет е невалиден. Това е като да „захапеш” залъка лотария, но в крайна сметка да се наложи да го изплюеш. Със сигурност едно куче най-малко ще го интересува лотарийна печалба – ще подуши банкнотите и ще си помисли „това няма стойност”. Но за човешко същество, което може да си купи различни неща с тях, това е ценен „залък” и човекът, който е изстрадал този вид конфликти „Не мога да хвана залъка”, ще развие карцином на устната кухина (докато кучето би могло да развие такъв вид тумор само ако истинска храна му се отнеме). Друг пример за пациент, който страда от конфликт от „неусвояване” е когато той тъкмо е „преглътнал” залък, но не може да го смели. Например, той тъкмо е купил къща, но изведнъж открива, че договорът за поръчка е невалиден, че е бил измамен и сега ще загуби къщата. Така че пациентът трябва да се научи да идентифицира DHS – точното време и разбира се същността на конфликта. След това ще видим – приятно изненадани – че имаме ясна система на място. Няма нужда от повече паника, защото не само сега пациентът разбира скритата причина на симптомите, но и целия поток от събития. Пълна глупост и средновековен догматизъм е да се мисли, че мигриращите ракови клетки, на тяхното никога досега наблюдавано пътуване по кръвта, може да мутира в друг клетъчен тип. Като пример, клетките на рака на дебелото черво (ендодерма и под контрола на продълговатия мозък), които са оформили карфиолообразен тумор в дебелото черво се смята че изведнъж отива в костите (мезодерма и контролиран от гръбначния мозък) като причинява загуба на кости. Такова предположение нищо повече от хипотетична детска приказка. Това което докторите наричат „метастази” са всъщност нови ракове, изникващи от нови конфликтни точки – най-вече iatrogenic диагнози (причинени от доктор) и шок от прогнози. Никой изследовател до момента не е успял да открие клетки на рак в артериална кръв от пациент. Ако това е истина, то това е мястото, където е нормално да бъдат открити – плуващи в периферния поток от кръв на тялото.
Перитоничен карцином (месодерма)
В момента, в който на пациент му бъде казано, че има рак на червата, който трябва да бъде опериран, той обикновено преживява два нови конфликта: 1. умствена атака срещу коремната област, която трябва да бъде срязана (подобен биологически конфликт причинява перитонична мезотелиома); 2. неизменно рак на черния дроб, винаги отдясно дорсален. Последният изразява биологичния страх, че заради тумора храната няма да може повече да преминава през червата, т.е. пациентът преживява архаичния страх от буквално да умре от глад. Тази представа може също да предизвика паника от получаване на ileus (механична чревна обструкция). Ако мине известно време между диагнозата и фактическата операция, то хирурзите обикновено намират въжеподобни метастази на перитонеума; ако също така е направена MRI на черния дроб преди или след операцията, той ще открие също така по-горе споменатите отделни възли на черния дроб дорсално (откъм гърба) вдясно. За съжаление, има много примери за обявяването след това на този рак за „нелечим и безнадежден случай”. Формално погледнато теорията за метастазите е стандартна медицинска доктрина, която ние сега можем систематично, логически и биологически да направим процеса да се реконструира. Разбираме, че пациентът получава новите огнища на рак като конфликт, предизвикан в резултат на намесата на лекарите, който трябва да преживее заради неочакваната диагноза и новината, че е необходима операция. Игнорирайки истинските причини, хирурзите често изрязват възлите върху черния дроб, като премахват колкото е възможно повече от „перитоничните метастази”. След операцията пациентът си въобразява, че сега е свободен от своето „зло” и като знак за разрешаване на конфликта от атаката на коремната област развива сега асцит (ефузия в коремната кухина) като знак за излекуване. Този момент хирурзите и онколозите считат като начало на края, защото никой от тях не разбира биологичните причинни връзки. От тази точка нататък пациентът попада в един порочен кръг, където всичко което се случва по отношение неговото дебело черво ще причини възобновяване на болестта като рак на черния дроб. Фактът че втори или трети карценом съществува тук не се оспорва, а само интерпретацията за това което е, защото очевидно това е неправилно. И сега стигаме до въпроса за истинското биологично значение на такива тумори. Този рак (или тумор) изобщо не е безсмислен. Напротив, той има много специална цел. Когато „залъкът” е вече „заседнал” в чревния канал – това означава, че залъкът е бил вече преглътнат, но не е бил усвоен, защото е бил твърде голям – появява се образование или тумор. Подобен тумор се състои от налични чревни клетки, които са еднократна употреба, чиято цел е да произвеждат много храносмилателни сокове, които да направят залъка смилаем, така че да може да премине. Основано на знанието на новата германска медицина е необходимо да отговорим с това, което трябва да се направи в случаи, където чревната обструкция застрашава да блокира дебелото черво. В този случай превантивна операция би трябвало със сигурност да се направи. Нищо повече не трябва да се прави, тъй като в момента на разрешаване на конфликта важната специална биологична програма (СПБ) превключва по естествен начин към фаза излекуване. По време на фазата излекуване се активират микобактерии, които да некротицират тумора (предполага се, че пациентът има такива в момента на DHS, тъй като след това те са безполезни така или иначе). Процесът на разлагане често се придружава от частично кървене. След 3 или 4 месеца ще има само белег на мястото където е бил туморът. Това прави природата най-добрият хирург в света. Ако пациентът няма никакви микобактерии обаче, то може би трябва да се премисли хирургическото премахване на тумора. Това има смисъл единствено когато конфликтът определено е разрешен.
Рак на тънките черва
Ракът на тънките черва – едновременно горната им част (jejunum) и в долната част (ileum) – се контролират от продълговатия мозък. Конфликтът е както невъзможност да се смели залък или непреодолим гняв с допълнителен аспект глада. Оздравяващата фаза на рака на илеума, по време на която в мукосната мембрана и кръвта се изхвърлят отпадъци, познато още като болестта на Крон или Morbus Crohn.
Colitis ulcerosa
Ако някой страда от Colitis ulcerosa, то това означава че е във фаза на излекуване на широкообхватен чревен карцином от резобтивен тип. (Colitis ulcerosa е всъщност некоректен термин за непрекъснато възобновяващи се периоди на туберкулозно лекуване при чести конфликти от възобновяване.) Конфликтът винаги се отнася до темата „грозен”, която не може да бъде абсорбирана или асимилирана, рефлектиращо върху функцията на червата да абсорбират храни в кръвта и лимфната циркулация. Пациентът непрекъснато преживява връщане към конфликта, което докторите смятат за ремисии, а последващата фаза на излекуване те наричат болест, наречена Colitis ulcerosa. Клиничните симптоми на тази фаза на излекуване са: диария, мукозни частици върху кожата, кръв в изпражненията, нощно потене, но добър апетит. Терапията е разбиране на истинския конфликт, така че да се избегне възобновяването.
Ректални абцеси
Случаят на ректалните абцеси е специален, където виждаме компактен тумор да расте под горният ректален скумусен епител на мукусната мембрана. Той напипваем, но не се вижда. Когато туморът отдолу на ректалната мукоза се премахне чрез асимилация, тогава си появяват подмукозни абцеси. Някои от тези абцеси обикновено се наричат хемороиди и се обозначават като параанални абцеси.
Рак на ректума (ектодерма)
Ракът на ректума принадлежи към външния зародишен слой (celebrum) и формира по-често язви, отколкото тумори по време на фазата на активен конфликт. По това време язвите никога не кървят, нито предизвикват спазми или болка. След като конфликтът се разреши, язвите се изпълват и издуват. Разбира се те сега ще формират плътни хемороиди, придружени от кървене, хиперестезия (свръхчувствителност) и болка. Чрез „синдрома” (задържане на вода) тези симптоми практически са жестоки. Болката се причинява от мускулен спазъм! Докато при конфликтите на продълговатия мозък използването само на едната ръка (handedness) на пациента е незначително, то това е от голяма значение при конфликтите на главния мозък и малкия мозък. Също толкова важно е тук актуалното хормонално състояние, т.е. менопауза, хапчета против забременяване и др. Ние можем да определим с един прост тест за пляскане с ръце дали някой е десняк или левак. На десняка дясната ръка ще е по-високо, когато аплодира, при левака е обратно. Нещо повече, конфликтът при леваците се трансферира от противоположната страна на мозъчните полукълба (т.е. вместо ректална язва ние намираме стомашна язва или язва на жлъчния канал). Много пъти ракът се установява, когато той вече е във фаза излекуване, тъй като в този период те предизвикват най-много дискомфорт. Това се отнася и за рака на червата, които често се откриват когато започнат да кървят. Отново, тези оздравителни симптоми лекарите взимат за симптоми за рак. Досега ние нямаме никакво реалистично разбиране за това, което причинява рака, тъй като нито сме в течение за невидимата причинна връзка, нито най-вече имаме представа за еволюционния произход на нашите биологични програми за конфликт. Ето защо в нашето невежество ние винаги приемаме, че ракът е „ужасяващ, див, случаен и неконтролируем процес”. Това е напълно невярно! Според квинтесенцията на Петия биологически природен закон такова наличие на рак е и винаги е било важна биологична специална програма на природата.

# 877
  • София
  • Мнения: 896
Здравейте,
Пак пиша с молба за малко разяснение. Прочетох това, което има преведено за очните заболявания, но ми е нужно още малко пояснение.
Става въпрос за баща ми, на когото са му открили "перде" на лявото око. Това оздравителната фаза ли е или е в конфликт в момента? Подробност е, че периодично получава "кръвоизливи" в бялата част на очите, понякога след по-голямо физическо усилие, друг път без видима причина.
За "пердето" майка ми била чела, че го премахвали с лазер. А аз съм чела мнение на Кристиян, че това е най-неподходящата терапия. Подкрепям го в нежеланието му да предприеме тази стъпка и ми се ще да му обясня по-подробно защо му се е случило това и че ще премине само/нали не бъркам newsm78/.
Благодаря  bouquet

# 878
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Какво е мнението на Кристиян за пердето?  Може ли линк към него?
Bise - баща ти ходил ли е на обстоен очен преглед от висококвалифициран в тази област д-р?

# 879
  • София
  • Мнения: 896
За пердето мисля, че няма преведено, а и не съм виждала мнение на Кристиян конкретно за него.
При специалист незнам кога и къде последно е бил. Май ще трябва аз да се заема и с това.

# 880
  • Мнения: 705
Искам да се отчета, че правя извадка на всички коментирани заболявания и конфликти в темата, но това ми отнема повече време, отколкото предполагах. Стигнала съм до 30-та страница. Когато приключа, ще предложа новата тема, която ще започва с тази извадка и със списък от заглавия на направените до сега преводи.

# 881
  • Мнения: 705
Отново се отчитам. Приключих с извадката. Оформям текста, защото е много дълъг и трудно се чете в сегашния си вид.

Кристиане, в последните две страници има въпроси, които чакат да им отговориш. Ако отговориш скоро, ще включа и тези случаи.

# 882
  • Мнения: 2 761

Кристиян в момента най-вероятно няма да може да отговори.

# 883
  • Мнения: 4 392
Кристиян го няма..Естествено, че ще се включи, щом се върне.. Wink

# 884

Общи условия

Активация на акаунт