Ники вече проявява собствен вкус Хем съм горда, хем леееко ми се поизправи косата в събота Не че досега не е казвал- това ми харесва, това не, но дотам...А сега какво се случва Ходихме на пазар за маратонки. Попадаме на голямо намаление, намираме страхотни маратонки, има неговия номер, решаваме, че ще купуваме и....като се запъна това дете - не, та не. "Не ми харесват, не съм важен с тях, събувай ги, маме" "Важен" е неговата думичка за "готин, наконтен" Ние с баща му така Хлапето все пак е на три, стори ми се раничко да проявява претенции към маратонките си Десет минути го убеждавахме, че е супер, че обувките са много удобни, че ще се чувства прекрасно с тях, обаче неееее. Мъж ми леко се поизнерви и беше на крачка от това да купи маратонките напук, защото наистина си заслужаваха, а и перспективата тригодишния му син да решава вместо него някак не му се понрави Но аз реших, че за индивидуалността на детето е важно да може да си избира само. В крайна сметка не се е наложил за нещо важно, опасно или за някакво наподлежащо на коментар правило, а за едни обикновени маратонки. Освен това, щях да видя бая зор всяка сутрин да го обувам, ако не си харесва обувките. И така - съобразихме се с вкуса му и продължихме търсенето. Смятате ли, че е възпитателно поощряването на собствения вкус у толкова малки деца или трябваше да купя обувките и да го убедя, че са хубави? Или да разчитам, че след 2 дни ще е забравил и пак да отидем в магазина с надеждата, че ще ги поиска
Съобразявам се. Считам, че е важно децата ми да се чувстват добре в дрехите, които носят, а не непрестанно да си мислят как да се скрият или как да облекат нещо друго. Има важни неща в живота, за които не бих направила компромис, но дрехите и прическите са си тяхна работа и си позволявам да съветвам, но не и да налагам мнението си.
О, синът ми си избира дори чорапите в тон с тениската. Няма шанс да му облека нещо, което той не е одобрил. Понякога водим дълги дебати. Мисля, че е хубаво да се поощрява личния вкус, но е важно и да се насочва. Наскоро обяснявах надълго, защо не бих купила тениск с образ на кечист върху нея. И това, че Иванчо има такава, не е достатъчно основание да се закупи.
О, синът ми си избира дори чорапите в тон с тениската. Няма шанс да му облека нещо, което той не е одобрил.
Дария не носи рокли и поли-не обича и много рядко успявам да се наложа, за някой празник в най-добрия случай. Винаги се съобразявам с мнението й, искам тя да знае, че може и вярвам в нейния вкус. Общо взето не ми се е налагало да коригирам нещата, които си избира-хубави са и подходящо ги съчетава.
Не знам дали е възпитателно, но знам със сигурност, че е абсолютно невъзможно да надена на моя син обувка или дреха, която не му харесва. Той пък ми излиза с номера "убива ми", дори и за чорапи ми го тръсва. Убивали му чорапите, представете си! И е много по-суетен от сестра си на всичкото отгоре. Не мога да се преборя с него, а май и не искам, в края на краищата е по-добре той да се чувства удобно в дрехата или обувката, а не да е със смачкано самочувствие и да си мисли, че всички забелязват колко е грозно нещо и му се присмиват. Няма да забравя един дебел зелен вълнен панталон от моето детство - направо го ненавиждах, но явно родителите ми не са забелязали страданията ми /на всичкото отгоре ми го обличаха дълго след като явно ми беше окъсял - с една дума - драма/.
Да, съобразявам се. Всичко което й се купува е с нейното одобрение. Винаги когато сме заедно се интересувам дали дадена дреха или обувки й харесват. И аз като baibibi имам спомени от детството за дрехи, които не съм харесвала, но са ми ги обличали и наистина е кофти чувството.
Да, съобразявам се. Напследък всичко купувам с нея, защото после не ми се иска нещо да отлежава в гардероба, тя да не го харесва и да отказва да го носи. Важното е детето да се чуства добре и да харесва дрехите и обувките си - така ще има самочуствие
Досега не ми се е случвало да реша да купя нещо и някой от тях да ми каже "не искам, не ми харесва". Или вкусовете ни съвпадат, или аз съм късметлийка, или те са късметлии. Честно казано не виждам как ще съм обикаляла по магазините да му намеря подходящи обувки, ще съм си направила труда да го заведа да мери, ще съм достигнала върхово постижение и ще съм позиционирала и баща му в магазина и той ще ми каже "няма, не искам". Е, обикновено има избор, ако не хареса едни, все ще хареса други, та до екстремуми не сме стигали. Ако обаче съм преценила, че обувките са красиви, изгодни и нямам резервен вариант, не мисля, че има начин тригодишното ми дете да ме разубеди да ги купя.
Проявяват предпочитания, когато избираме дрехите понякога за деня. Да, имат такива, имат и собствен вкус. Суетни са. Но в рамките на приемливото и за тях, и за мен. Понякога се съгласявам и приемам, понякога не. Зависи от обстоятелствата. За косата си Наталия има ясна визия, съобразявам се задължително. Крисо има идея само за дължината. Там също се съобраявам.
Съобразявам се. Винаги сме заедно, когато пазаруваме. Смятам, че е важно за тях както да формират вкуса си, така и да го отстояват. В повечето случаи не се налагам, освен ако не искат избродирани и нашити с пайети обувки Истината е, че малката, макар и на 4, е по-претенциозна. Но пък има и усет към дрехите, не е като кака си.
Купувам дрехи на сина си винаги сама...Смятам,4е няма как на 3г да си гради стила сам и да ми се налага.Проявява притенции,само при обли4ането.Поради тази при4ина заделям дрехи за деня и скривам вси4ки обувки,като оставям подходяЩите за тоалета му.
И аз купувам дрехи без Калина.Само за обувките сме двете,за да пробва.До сега не е имала претенции.Но предполагам предстоят,малки сме още... Ако бях на твое място също бих постъпила така.Уважавам мнението й,вкуса й,и на колкото и години да е.
Налага се, защото вече проявява претенции, но предварително леекичко го подхлъзвам, т.е. примерно набелязвам два чифта маратонки, които на мен ми харесват, споменавам му небрежно колко са хубави и после пробваме и двата чифта, и накрая му казвам да си избере които харесва повече. И той е доволен, че е избрал, и аз, че съм преценила най-целесъобразната покупка.
Съобразявам се до някъде.Голямата ми дъщеря си пада по лъскави дрешки с пайетки ,ламенца и прочие .е ,такова няма да и облека.Вкуса до някъде и се възпитава,така че с малко помощ и компромиси и от двете страни се погаждаме.
За сега вкусовете ни горе долу съвпадат и не съм изпадала в ситуации като тази.Но ако след време започне да проявява претенции, бих се съобразявала(в рамките на разумното, разбира се)
Обикновено се съобразявам с отрицателното й мнение, т.е., не се запъвам за нещо ново, което тя не харесва. Обаче, ако аз не харесам дреха (най-вече поради качество) - не купуваме. В ежедневието си има право на собствен избор, ако го направи навреме и адекватно - т.е.,да не ми сервира в 7,30, че се спира на нещо, което трябва тепърва да се глади и да не се точи на летни рокли през зимата.
Бихме желали да Ви поканим да се включите в кратка анкета, в която да споделите мнението си за форума. Вашето мнение е важно за нас и ще помогне да
подобрим предлаганите от нас услуги.
Попълването на анкетата би отнело около 10-20 минути. Молим Ви да бъдете възможно най-откровени и детайлни в отговорите си.