А съобразявате ли се с вкуса на децата си?

  • 2 363
  • 55
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 18 679
Ники вече проявява собствен вкус Simple Smile Хем съм горда, хем леееко ми се поизправи косата в събота hahaha Не че досега не е казвал- това ми харесва, това не, но дотам...А сега какво се случва JoyХодихме на пазар за маратонки. Попадаме на голямо намаление, намираме страхотни маратонки, има неговия номер, решаваме, че ще купуваме и....като се запъна това дете - не, та не. "Не ми харесват, не съм важен с тях, събувай ги, маме"  Crossing Arms "Важен" е неговата думичка за "готин, наконтен" Wink Ние с баща му така #Crazy Хлапето все пак е на три, стори ми се раничко да проявява претенции към маратонките си hahaha Десет минути го убеждавахме, че е супер, че обувките са много удобни, че ще се чувства прекрасно с тях, обаче неееее. Мъж ми леко се поизнерви и беше на крачка от това да купи маратонките напук, защото наистина си заслужаваха, а и перспективата тригодишния му син да решава вместо него някак не му се понрави Laughing Но аз реших, че за индивидуалността на детето е важно да може да си избира само. В крайна сметка не се е наложил за нещо важно, опасно или за някакво наподлежащо на коментар правило, а за едни обикновени маратонки. Освен това, щях да видя бая зор всяка сутрин да го обувам, ако не си харесва обувките. И така - съобразихме се с вкуса му и продължихме търсенето.
Смятате ли, че е възпитателно поощряването на собствения вкус у толкова малки деца или трябваше да купя обувките и да го убедя, че са хубави? Или да разчитам, че след 2 дни ще е забравил и пак да отидем в магазина с надеждата, че ще ги поиска ooooh!

# 1
  • София
  • Мнения: 4 865
Съобразявам се. Считам, че е важно децата ми да се чувстват добре в дрехите, които носят, а не непрестанно да си мислят как да се скрият или как да облекат нещо друго. Има важни неща в живота, за които не бих направила компромис, но дрехите и прическите са си тяхна работа и си позволявам да съветвам, но не и да налагам мнението си.

# 2
  • Мнения: 516
О, синът ми си избира дори чорапите в тон с тениската. Няма шанс да му облека нещо, което той не е одобрил. Понякога водим дълги дебати. Мисля, че е хубаво да се поощрява личния вкус, но е важно и да се насочва. Наскоро обяснявах надълго, защо не бих купила тениск с образ на кечист върху нея. И това, че Иванчо има такава, не е достатъчно основание да се закупи.

# 3
  • Варна
  • Мнения: 2 385
О, синът ми си избира дори чорапите в тон с тениската. Няма шанс да му облека нещо, което той не е одобрил.
Peace
Дария не носи рокли и поли-не обича и много рядко успявам да се наложа, за някой празник в най-добрия случай. Винаги се съобразявам с мнението й, искам тя да знае, че може и вярвам в нейния вкус. Общо взето не ми се е налагало да коригирам нещата, които си избира-хубави са и подходящо ги съчетава.

# 4
  • Мнения: 8 999
Не знам дали е възпитателно, но знам със сигурност, че е абсолютно невъзможно да надена на моя син обувка или дреха, която не му харесва. Той пък ми излиза с номера "убива ми", дори и за чорапи ми го тръсва. Убивали му чорапите, представете си! И е много по-суетен от сестра си на всичкото отгоре. Не мога да се преборя с него, а май и не искам, в края на краищата е по-добре той да се чувства удобно в дрехата или обувката, а не да е със смачкано самочувствие и да си мисли, че всички забелязват колко е грозно нещо и му се присмиват. Няма да забравя един дебел зелен вълнен панталон от моето детство - направо го ненавиждах, но явно родителите ми не са забелязали страданията ми /на всичкото отгоре ми го обличаха дълго след като явно ми беше окъсял - с една дума - драма/.

# 5
  • Мнения: 153
Да, съобразявам се. Всичко което й се купува е с нейното одобрение. Винаги когато сме заедно се интересувам дали дадена дреха или обувки й харесват. И аз като baibibi имам спомени от детството за дрехи, които не съм харесвала, но са ми ги обличали и наистина е кофти чувството.

# 6
  • София
  • Мнения: 3 679
Да, съобразявам се. Напследък всичко купувам с нея, защото после не ми се иска нещо да отлежава в гардероба, тя да не го харесва и да отказва да го носи. Важното е детето да се чуства добре и да харесва дрехите и обувките си - така ще има самочуствие  Simple Smile

# 7
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
Досега не ми се е случвало да реша да купя нещо и някой от тях да ми каже "не искам, не ми харесва". Или вкусовете ни съвпадат, или аз съм късметлийка, или те са късметлии. Честно казано не виждам как ще съм обикаляла по магазините да му намеря подходящи обувки, ще съм си направила труда да го заведа да мери, ще съм достигнала върхово постижение и ще съм позиционирала и баща му в магазина и той ще ми каже "няма, не искам". Е, обикновено има избор, ако не хареса едни, все ще хареса други, та до екстремуми не сме стигали. Ако обаче съм преценила, че обувките са красиви, изгодни и нямам резервен вариант, не мисля, че има начин тригодишното ми дете да ме разубеди да ги купя.

Проявяват предпочитания, когато избираме дрехите понякога за деня. Да, имат такива, имат и собствен вкус. Суетни са. Но в рамките на приемливото и за тях, и за мен. Понякога се съгласявам и приемам, понякога не. Зависи от обстоятелствата. За косата си Наталия има ясна визия, съобразявам се задължително. Крисо има идея само за дължината. Там също се съобраявам.

# 8
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Съобразявам се. Винаги сме заедно, когато пазаруваме. Смятам, че е важно за тях както да формират вкуса си, така и да го отстояват. В повечето случаи не се налагам, освен ако не искат избродирани и нашити с пайети обувки Laughing
Истината е, че малката, макар и на 4, е по-претенциозна. Но пък има и усет към дрехите, не е като кака си.

# 9
  • Мнения: 2 309
Купувам дрехи на сина си винаги сама...Смятам,4е няма как на 3г да си гради стила сам и да ми се налага.Проявява притенции,само при обли4ането.Поради тази при4ина заделям дрехи за деня и скривам вси4ки обувки,като оставям подходяЩите за тоалета му.

Рано е да си казва думата Thinking

# 10
  • Мнения: 5 362
И аз купувам дрехи без Калина.Само за обувките сме двете,за да пробва.До сега не е имала претенции.Но предполагам предстоят,малки сме още...
Ако бях на твое място също бих постъпила така.Уважавам мнението й,вкуса й,и на колкото и години да е.

# 11
  • Мнения: 189
Налага се, защото вече проявява претенции, но предварително леекичко го подхлъзвам, т.е. примерно набелязвам два чифта маратонки, които на мен ми харесват, споменавам му небрежно колко са хубави и после пробваме и двата чифта, и накрая му казвам да си избере които харесва повече. И той е доволен, че е избрал, и аз, че съм преценила най-целесъобразната покупка.

# 12
  • На черешата
  • Мнения: 8 393
 Съобразявам се до някъде.Голямата ми дъщеря си пада по лъскави дрешки с пайетки ,ламенца и прочие  Crazy.е ,такова няма да и облека.Вкуса до някъде и се възпитава,така че с малко помощ и компромиси и от двете страни се погаждаме. Crazy

# 13
За сега вкусовете ни горе долу съвпадат и не съм изпадала в ситуации като тази.Но ако след време започне да проявява претенции, бих се съобразявала(в рамките на разумното, разбира се)

# 14
  • Майничка
  • Мнения: 12 483
Обикновено се съобразявам с отрицателното й мнение, т.е., не се запъвам за нещо ново, което тя не харесва. Обаче, ако аз не харесам дреха (най-вече поради качество) - не купуваме. В ежедневието си има право на собствен избор, ако го направи навреме и адекватно - т.е.,да не ми сервира в 7,30, че се спира на нещо, което трябва тепърва да се глади и да не се точи на летни рокли през зимата.

Общи условия

Активация на акаунт