Вчера ни изписаха от инфекциозна след тридневен престой там. Още от самото начало за Кало стресът разбира се беше огромен. Груби сестри, връзване, решетки, болка... стоя на системи 13 часа. Слава богу възстанови се бързо.
На третия ден баща му се върна втрещен след разходка. Кало отказал да ходи освен ако не види куче... тогава се втурвал както обикновено (той е много див по принцип). Тропал с крак, крещял ?!?!?!?? на следващата разходка седна на земята, ние продължихме, той не се впечатли дори и когато изчезнахме зад хълма.
Никога до сега не се е държал така.
вчера веднага влязохме в банята, игра си по-дълго от обикновено, на излизане започна да пищи истерично и да се опъва на струна, ритайки. сутринта рева без сълзи около 20-30 мин. за да го пусна в другата стая
до преди 3 дни беше щур, жизнерадостен, спокоен, с малко уговорки се съгласяваше, не мрънкаше за всичко, харесваше си едно нещо и настояваше за него, но без истерия. (в смисъл... не да иска 5 неща и да се чуди за кое да реве... може вечерта докато заспива да реши, че иска фотоапарата, аз го крия под леглото, първото нещо на следващата сутрин е да се измъкне от кошарата и да си го потърси.. и търси цял ден, но без да реве и да се тръшка)
наясно съм, че такова поведение е често срещано, но моето дете не се държи така. явно е резултат от стреса.
не съм подготвена за такава драстична промяна, все едно не съм го възпитавала никога. все едно не е моето дете. при първите признаци решихме, че се е разлигавил от грижите около болестта, когато наистина не можеше да се държи на краката си и залиташе. заканихме се с малко пердах по памперса, но сега виждам, че нещата са далеч по-дълбоки. (до сега съм го пляскала само 2-3 пъти през ръцете, когато пуска котлоните... имаше невероятен ефект. води гостите да им покаже къде пари и не се пипа.... снощи от вратата отиде и пусна печката )
надявам се, че няма да си изпуснем нервите, и ще преодолеем кризата.