От прочетеното до тук не мога да разбера честно казано защо се нахвърляте върху методите на възпитание на бащата? Защото иска детето да има режим и иска детето да се съобразява, с това, което му се говори?!
Определено съм съгласна с мъжът ти, че причината за държанието на детето се влияе от твоето поведение. Мисля, че бащата изпада в другата крайност, с надеждата да има някакъв баланс във вашето общо като родители поведение, но за съжаление на практика не се получава така. Примери за растежа и развитието на деца в такава ситуация като вашата много! Ще ти кажа само, че докато не седнете да си поговорите с мъжът си и да уточните методите си на поведение ЗАЕДНО към детето, резултатите никога няма да са добри, както за вас поотделно, така и за самото дете.
Детето получава смесени сигнали от вас двамата и това го обърква. Вечерница е права ( и не само тя, прочетете малко литература за детско възпитание), че децата имат нужда от граници и тези граници трябва да се спазват ВИНАГИ и от ВСИЧКИ, а не когато на детето му е удобно.
Това да правиш повече компромиси и да "уйдисваш" на акъла на детето си въобще няма да доведе до нищо положително, освен детето да се разглези и да ти се качи на главата, както и да проявява отрицателно отношение към другия родител, който се опитва да наложи тези граници.
А колко е голямо детето не пишеш? Това детето да плаче, защото не му се разрешава да направи нещо или не му се дава нещо, което иска или пък го карат да направи нещо, което не му е удобно е НОРМАЛНО. Човек не може цял живот да получава каквото си поиска. "изпълняването" на капризи и отмяната на задължения, само защото детето се тръшка и плаче, че не желае да направи нещо е неговото тестване на границите, които родителят поставя. Ако детето разбере, че родителят е твърд по отношение на правилата, драми просто няма да има. Детето знае какво може и не, какво се изисква от него и какво не и е спокойно. Доказано е, че по-уравновесени и спокойни деца растат именно при ясно поставени граници.
Няма нужда родителят да изпада в истерии или да бъде жесток! Насилието не поражда нищо добро! НО това да наложиш със строгост правила на детето си е нещо съвсем различно. Можеш да бъдеш твърд и без да крещиш, можеш да бъдеш строг и без да биеш. Важното е реакцията ти да бъде всеки път в една и съща ситуация еднаква, за да разбере детето, че изключения няма.
И това го казвам по повод примера ти за миенето на зъбите. След като детето трябва да мие зъбите си за да са здрави, то трябва да има навика да го прави. Това, че не желае въобще не е фактор. Когато каже, че не иска, ако е малко и ти трябва да му измиеш зъбите правиш точно така- водиш в банята, миеш, подсушаваш и обясняваш. Рев, тръшкане, глезотии ще има до момента, в който детето си мисли, че може да се измъкне от миенето на зъби с това. Когато разбере, че има неща, които просто ТРЯБВА да се правят, тръшкане и рев няма да има. А детето крещи не те искам, защото предполагам след като бащата е завел детето в банята и се е разревало ти си била тази, която е тръгнала да го успокоява, което е Н-та степен грешно и детето се настройва не само с/у правилата, но и с/у този, който се опитва да ги налага. Ако детето е по-голямо за да знае връзката причина-следствие просто при отказ за измиване на зъбите му се предоставя избор- или си мие зъбите или си понася последствията ( които са уточнени от родителя предварително, пак подчертавам не говоря за физически наказания!)
Препоръчвам ти да прочетеш книгите и на Супернани, на Др Сиърс за възпитанието на детето, но всички стигат до едно- родителите трябва да имат ОБЩ подход и да прилагат правилата БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ, ВИНАГИ.
Пожелавам ти успех в намирането на общ път за възпитание с таткото, а не въпреки него!
Определено съм съгласна с мъжът ти, че причината за държанието на детето се влияе от твоето поведение. Мисля, че бащата изпада в другата крайност, с надеждата да има някакъв баланс във вашето общо като родители поведение, но за съжаление на практика не се получава така. Примери за растежа и развитието на деца в такава ситуация като вашата много! Ще ти кажа само, че докато не седнете да си поговорите с мъжът си и да уточните методите си на поведение ЗАЕДНО към детето, резултатите никога няма да са добри, както за вас поотделно, така и за самото дете.
Детето получава смесени сигнали от вас двамата и това го обърква. Вечерница е права ( и не само тя, прочетете малко литература за детско възпитание), че децата имат нужда от граници и тези граници трябва да се спазват ВИНАГИ и от ВСИЧКИ, а не когато на детето му е удобно.
Това да правиш повече компромиси и да "уйдисваш" на акъла на детето си въобще няма да доведе до нищо положително, освен детето да се разглези и да ти се качи на главата, както и да проявява отрицателно отношение към другия родител, който се опитва да наложи тези граници.
А колко е голямо детето не пишеш? Това детето да плаче, защото не му се разрешава да направи нещо или не му се дава нещо, което иска или пък го карат да направи нещо, което не му е удобно е НОРМАЛНО. Човек не може цял живот да получава каквото си поиска. "изпълняването" на капризи и отмяната на задължения, само защото детето се тръшка и плаче, че не желае да направи нещо е неговото тестване на границите, които родителят поставя. Ако детето разбере, че родителят е твърд по отношение на правилата, драми просто няма да има. Детето знае какво може и не, какво се изисква от него и какво не и е спокойно. Доказано е, че по-уравновесени и спокойни деца растат именно при ясно поставени граници.
Няма нужда родителят да изпада в истерии или да бъде жесток! Насилието не поражда нищо добро! НО това да наложиш със строгост правила на детето си е нещо съвсем различно. Можеш да бъдеш твърд и без да крещиш, можеш да бъдеш строг и без да биеш. Важното е реакцията ти да бъде всеки път в една и съща ситуация еднаква, за да разбере детето, че изключения няма.
И това го казвам по повод примера ти за миенето на зъбите. След като детето трябва да мие зъбите си за да са здрави, то трябва да има навика да го прави. Това, че не желае въобще не е фактор. Когато каже, че не иска, ако е малко и ти трябва да му измиеш зъбите правиш точно така- водиш в банята, миеш, подсушаваш и обясняваш. Рев, тръшкане, глезотии ще има до момента, в който детето си мисли, че може да се измъкне от миенето на зъби с това. Когато разбере, че има неща, които просто ТРЯБВА да се правят, тръшкане и рев няма да има. А детето крещи не те искам, защото предполагам след като бащата е завел детето в банята и се е разревало ти си била тази, която е тръгнала да го успокоява, което е Н-та степен грешно и детето се настройва не само с/у правилата, но и с/у този, който се опитва да ги налага. Ако детето е по-голямо за да знае връзката причина-следствие просто при отказ за измиване на зъбите му се предоставя избор- или си мие зъбите или си понася последствията ( които са уточнени от родителя предварително, пак подчертавам не говоря за физически наказания!)
Препоръчвам ти да прочетеш книгите и на Супернани, на Др Сиърс за възпитанието на детето, но всички стигат до едно- родителите трябва да имат ОБЩ подход и да прилагат правилата БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ, ВИНАГИ.
Пожелавам ти успех в намирането на общ път за възпитание с таткото, а не въпреки него!
