Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 266 отговора


Мнения: 17
здравейте  всички майки, за първи път пиша във форума и може да задам въпрос по  вече разисквана тема, за което моля да ме извините
 въпроса ми е следния: удряте ли понякога децата си  и как реагирате след това
 знам , че всяка майка когато удряла с ръката си , галела със сърцето си , но въпреки това не мен много ми тежи ...
от известно време излизам сякаш от контрол, т.е не мога да овладея различни ситуации и днес нашамаросах и двамата/имам дъщеря на почти 15 год и син на 1год и 7мес / и много ми се искаше да имам един човек поне, който обективно да ми каже как да продължа след шамара особено с каката... още повече , че и друг път едва се сдържам да не я ударя, срам ме е , много ме е срам, аз самата като пуберка точно често ядях бой от майка ми , носех дълго в себе си не болката,а  усещането за неразбиране и обидата и си обещавах да не постъпвам така, но уви ..
Моля всички майки , който могат да направят коментар и да споделят опита  си да пишат скоро
Цитирай

Русе

Мнения: 2 262
да удряла съм и то не един път.
Най много баткото съм шамаросвала.Изкарвал ме е от равновесие не един път.Последно като беше на 12-13г/вече не си спомням за какво/
Каката съм я удряла 2-3 пъти и винаги ми е било криво след това и съм и се извинявала
Малкия го пляскам през ръчичките понякога.
Може би някъде в някоя друга държава вече да са ме осъдили за тези думи.
нЕзнам дали боя помага  или не,но аз съм го използвала и не съжалявам за това
Цитирай

София

Мнения: 4 812
Шамаросвам понякога, но никога в резултат на слаб самоконтрол. Удрям, когато е необходимо, но обмислено и преценено. С времето се случва все по-рядко, т.е. децата явно са разбрали посланието на физическото наказание. Ако съм в ситуация, в която трудно се владея, предпочитам да се отдалеча, но не и да удрям неконтролируемо.
След всеки шамар следва разговор - защо е бил наложителен и как да не се стига до същото положение.
Цитирай

PLOVDIV

Мнения: 326
Ох и на мен в последно време ми се случва да не мога да се овладея и си изпускам нервите. Мъчно ми е че понякога удрям баткото, но в повечето случаи много викам за да не го ударя
Цитирай

Русе

Мнения: 4 406
удрям да, през ръцете, когато е прекалил. давам му възможност да го обмисли после.
Цитирай

София

Мнения: 1 044
Досега само веднъж, през ръчичката, защото счупи една от саксиите на зла съседка от входа, която много държи на цветята си и ги е наредила навсякъде, даже и около стълбището. Те определено пречат, но не е и редно да ги чупим, нали
« Последна редакция: вт, 28 авг 2007, 17:28 от krasssi1 »
Цитирай

Варна

Мнения: 8 769
Е, сега пак ще се заформи дива дискусия Mr. Green
Шляпвам - през ръцете или по дупето. Когато е напълно заслужено и сравнително рядко. Подобно на Янита-не в пристъп на необуздана ярост-тогава просто гледам да не са ми пред очите, докато ми мине.... Crazy По-често само замахвам...и те разбират за какво става въпрос. Обикновено ме изкарват изън нерви, когато се карат и се удрят двамата.
Не се чувствам зле след това (вече), просто защото те много добре разбират защо се е стигнало до там. И коментираме, разбира се, случката.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 2 141
Не, общо взето не удрям. Не виждам какъв възпитателен ефект би имал шамар, примерно, върху децата, особено след определена възраст. Боят е по-скоро изблик на родителя, отколкото възпитателна мярка в случая. Искало ми се е. Даже съвсем скоро имах такъв случай със сина ми. Но не го ударих. Детето усети, че много е сериозно положението и аз просто го изпратих далеч от мен. В случаите, когато губя човешки облик /те не са чести и се усещат безпогрешно/ просто, за да си поема дъх се отдалечавам от тях.

Не помня кога за последен път съм шляпнала някой /дъщеря ми мисля, че никога не съм я удряла, Крисо няколко пъти съм го тупвала по дупето/, но не си и спомням да съм имала някакви крупни угризения. Щом я е докарал дотам, значи е било оправдана мярка. Не съм се и извинявала по тази причина. Иначе, ако съм прекалила и почувствам, че не съм била права бих се извинила. Не знам как бих се справила с девойка в пуберитета, но не мисля, че извинението би накърнило непоправимо авторитета ми.
Цитирай


Мнения: 1 909
Старая се да не го. За сега успявам.
Общо взето споделям мнението на dara.
Цитирай

ВАРНА

Мнения: 1 238
Да.В началото страдах,сега вече не.През ръцете.Точно и премерено.Така и определям границите.Не ми пука ,че се нацапал или счупила нещо.Да дерзае.Но опитите да бяга между колите и липсата на страх от висикото,как да контролирам.Някои майки обяснявали.Може,но след време.Малка е да ме разбере и плясвам.Пробвах да и се сърдя,ама детето се разпищяваше и страдаше,като не и говорех.Това я плашеше и предпочетох шамара.НО не го използвам често,за да не привикне.
Цитирай

София

Мнения: 10 830
Да! Удрям дъщеря си! Няма сега да описвам конкретни случки, но за мен са били фрапиращи, за да я плесна.
Цитирай


Мнения: 2 755
случва се  Tired.Но винаги е последна мярка Rolling Eyes
Цитирай

София

Мнения: 2 211
Два пъти съм го удряла, но то просто нямаше накъде. Гледам да се владея, но в някои ситуации толкова прекалява, че това е изключително трудно.
Цитирай

под голямата лоза

Мнения: 7 727
Пляскам дамо в краен случай-
когато и думите не помагат. Crazy
Цитирай

София

Мнения: 5 467
Само един път й отупах прахоляка и то на улицата Embarassed. Здраво й го отупах... Но беше полудяла, търкаляше се, виеше, риташе, откачаше... нямаше какво да й говоря просто, щото думите не помагаха. Боят, между другото - същоSmile, но аз се почувствах някакси по-добре, като наказах по този начин малкото зверче Mad.
Иначе не я бия. Може би много дърдоря, че ще го направя, но не налитам Confused..., то пък ако й налетя, какво ли ще остане от нея Cool.
« Последна редакция: вт, 28 авг 2007, 20:42 от Ню »
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 266 отговора