Публикувана: 29 авг. 2007, 12:22 ч.
Последно мнение: 30 авг. 2007, 17:18 ч.

Когато любовта си отиде или какво правим за живота си

6 694
85
1

# 60 29 авг. 2007, 20:19 ч.

Мнения: 2 070

Ами когато е двустранно не знам кое и кога си отива, при мен привързаността става много по-голяма с времето, за страстта не мога нищо да кажа за сега, не ми е убягнала още.
Иначе мисля, че живота не трябва да се изчерпва само с любовта, в смисъл мъжко-женските взаимоотношения, тя любовта има и по-различни измерения.

# 61 29 авг. 2007, 21:02 ч.

Мнения: 326

Хммм, любовта е като здравето - имаш ли я, не се замисляш защо е така. Peace

# 62 29 авг. 2007, 21:28 ч.

Мнения: 5 622

КОгато любовта си отиде, се чувствам празна. Особен вид празнота, която не може да бъде запълнена с нищо друго, освен с нова доза любов. Вълнуваща и изпълнена с трепети(тоест започва се с влюбване, което после евентуално преминава в любов)....За съжаление когато човек е трайно обвързан някои неща са невъзможни или трудно изпълними..

# 63 29 авг. 2007, 21:51 ч.

Мнения: 1 732

Цитат на: Рони Бо в ср, 29 авг 2007, 12:34

Понякога любовта ни напуска без ние да го позволим. И когато любовта си отива можеш да направиш чудеса от храброст и саможертви и пак да не успееш да я спреш.

Въпросът е дали тези жертви си струват. Има граница. И ако я преминеш и прекалиш - после ще те е яд на самата себе си.

Мои жертви? Огромни, заради любовта на живота ми.

Станах роб на чужди страхове. Лиших се от социален живот. Търпях дългомесечни отсъствия и чаках. От любов. Изгубих приятелите си. Промених се коренно. Преместих се в друга държава. Останах с него дори след като знаех, че нямаме бъдеще.

Сега се мразя, задето го допуснах.

Здравословното отношение е "I love you, Richard. But I love me more."

Нищо повече не мога да добавя. Tired

Освен, че детето НИ в никакъв случай не компенсира дори и част от огромната ми болка.
Различно е, не подлежи на сравнения.

# 64 29 авг. 2007, 23:53 ч.

Свиленград
Мнения: 269

Цитат на: Kasidy в ср, 29 авг 2007, 12:52

Тази тема е ужасно депресираща и отказвам да разсъждавам по нея Crossing Arms

# 65 30 авг. 2007, 12:31 ч.

Рони съжалявам че ще ти го кажа , но май си доста не обичаща това си го мисля , защото твойто изказване за тийн- историите е много глупаво. Любовта има ли възраст, можеш да обичаш, да се влюбиш и да заживееш нереален живот по всяко време. И не аз нямам нищо общо с другата жена , която споменаваш

# 66 30 авг. 2007, 12:48 ч.

Мнения: 3 268

Наскоро гледах филм по Дискавъри май беше и там казаха,че влюбването,като състояние на духа,мислите и химията ако щеш,трае 2 месеца.После може да премине в обич,привързаност или равнодушие,но самото влюбване приключва след 2 месеца.Аз съм може би имам голям късмет,щом още обичам мъжа си,след 20 години брак.Не по начина от преди 15-20 години,но истински и дълбоко го обичам.През годините са ме привличали и други мъже,но той е оставал за мен единствения мъж,когото обичам.Дано да остареем заедно.

# 67 30 авг. 2007, 12:53 ч.

София
Мнения: 2 958

Толкова години се стремях да покажа любовта си и да бъда всеотдайна, че в един момент се загубих. Търсех само чуждото щастие и загубих моето. След като родих се пренасочих към детето. Същата силна любов, но напълно пренасочена.
Колкото и гадно звучи сега търся любовта към себе си. Трябва да се заобичам отново, а това е много по-трудно отколкото да подтикнеш някой да те обича. Не мога да открия все още тази любов, но се стремя. Смятам, че някой ден ще съм щаслива, но това е доста далеч. В момента ми е трудно да съм щаслива с който и да е /дори с детето си Cry

/, а искам да обичам истински. Май трябва коренно да си променя живота. Трябва ми кардинална промяна, а ме е страх. Любовта може да си тръгне спокойно когато може да се измести от уважение, привързаност и спокойствие до един човек /или съвкупност от близки, които да ти дават всичко гореизброено/. Аз загубих любовта, но и не получих всичко, което може да я замести. Айде разплаках се и отивам към тоалетната, за да не ме гледат колегите.
Лек ден!

# 68 30 авг. 2007, 12:58 ч.

Мнения: 3

Когато любовта си отиде ,връщане назад няма!Чудесата,никога не се повтарят два пъти!Първо,причината е в него,после си казваш добре де,може и във мене да е донякъде, -накрая разбираш ,че причината е....друга любов #Cussing out

Никой не го е обяснил задоволително/или НИЕ не искаме да е така/,новсяко начало си има и край!- Харесване,обсебване,страст,опиянение.......недоумение,раздразнение,пълно откровение,огорчение,плач и пълно забвение! baby_neutral

И после пак и пак bouquet

# 69 30 авг. 2007, 13:35 ч.

Мнения: 3 494

Когато аз престана да обичам, се чувствам виновна. Явно съм мазохист и предпочитам да ме нараняват, вместо аз да отблъсквам първа. Опитвам се известно време да поддържам връзката, но не става - не мога да прегръщам насила, не мога да кажа "обичам те", ако не го усещам. И накрая се превръща в агония - и за мен, и за него... Завиждам на хората, които умеят да слагат край изведнъж, категорично и без връщане назад. Сигурно повече боли, но поне няма излъгани.

# 70 30 авг. 2007, 13:36 ч.

Мнения: 3 782

Цитат на: джуджанка в чт, 30 авг 2007, 12:53

Това,което се случва с теб е плашещо. Защо спря да се обичаш, как живееш сега и така? Нима не знаеш,че за да те обичаш първо ти трябва да обичаш - не някой определен човек, не нещо, а себе си. Защо се стремиш да покажеш любовта си, истинските чувства не са стремеж, те са това,което произлиза от нас,това което мислим и това,което правим като действия.
Защо не си щастлива с детенцето си? Нима не ти е достатъчно? А мъж нямаш ли?
Незнам, трябва да преразгледаш себе си, ценностите си. Просто не се страхувай, не търси себе си в другите, открий това, което си била винаги.

# 71 30 авг. 2007, 13:46 ч.

Мнения: 7 110

Цитат на: rok_li в чт, 30 авг 2007, 12:31

Рони съжалявам че ще ти го кажа , но май си доста не обичаща това си го мисля , защото твойто изказване за тийн- историите е много глупаво.

Благодаря, че ме информира за чувствата ми. Мисленето не ти се отдава. Минала съм оттам, накъдето ти летиш. В живота има много храна за размисъл. Peace