Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 29 авг. 2007, 15:09 ч.
  • Преглеждания  1 884  Мнения  26  Онлайн  1
Отговори
Здравейте, аз съм на 21г. и отдавна усещам ,че някак си майчинското вече "говори" в мен. С приятелят ми сме вече 1 год. заедно , и двамата искаме бебче и често говорим за това. Обаче това , коета ме кара да се замислям е,че първо все още не живеем сами,второ - дали родителите ми няма да намерят начин да ме накарат да го махна.Всъщност те са много добри и разбрани хора,но ме притеснява това как баща ми ще приеме факта,че ще става дядо.Посъветвайте ме как да постъпя с него. Сигурна съм , че не само аз имам такъв проблем.

Реклама
# 1
  • Zeist, NL
  • Мнения: 2 723
Аз лично мисля, че ти е раничко за бебе...
Отделете се да живеете сами, поживейте заедно известно време, тогава ще имаш отделно семейство от това на родителите ти и не мисля, че те могат да имат претенции към вашия живот.  Hug

# 2
  • Мнения: 2 309
Не виждам пре4ка,особено от краткото инфо,което даде.
Не си малолетна и желанията ти са се породили в подходяЩа вьзраст.
Други вьпроси трябва да те вьлнуват...
 

# 3
  • София
  • Мнения: 117
според мен, а аз имам 17 годишен семеен стаж, две деца и аналогични проблеми, трябва първо да се убедиш, че това е човекът за теб, т.е. да поживеете заедно и отделно от родители, защото едно е да си излизате, да си ходите по купони и т.н., съвсем друго става, когато трябва да се пазарува, чисти, готви, пере, глади, да се плащат сметки, да се поправя разваленото казанче.....Ако и тогава всичко е наред- смело правете бебчето. Постът излезе малко песимистичен, но опитът учи, че цветята и розите са до едно време, после почват битовите пробеми и остава онази привързаност  между партньорите, която ги държи един за друг. А родителите.....Те винаги  ще имат едно на ум, че не това е мечтаният им зет, но ако го обичаш наистина- защитавай любовта си, а те, дори и да се понацупят, рано или късно ще ти простят.

# 4
  • София
  • Мнения: 7 718
Отговори си първо на въпроса дали искаш приятелят ти  да е баща на детето ти. Всичко друго няма значение и ще се нареди.

# 5
  • Мнения: 1 431
Отговори си първо на въпроса дали искаш приятелят ти  да е баща на детето ти. Всичко друго няма значение и ще се нареди.
  Peace Peace Peace
Това е най-важното.
А ти си пълнолетен човек и никой няма право да ти диктува в живота. Още повече, че бабите и дядовците обикновено се радват много на децата.

# 6
  • Мнения: 5 990
Имате ли стабилни доходи?
Защото ако нямате...Едва ли ще те накарат да го махнеш, но могат да ти съсипят живота с мрънкане за какво ли не, при положение, че живеете при тях... Rolling Eyes

# 7
  • Мнения: 1 792
Аз лично мисля, че ти е раничко за бебе...
Отделете се да живеете сами, поживейте заедно известно време, тогава ще имаш отделно семейство от това на родителите ти и не мисля, че те могат да имат претенции към вашия живот.  Hug

 Peace

# 8
  • Пловдив
  • Мнения: 473
Напълно подкрепям горното мнение, прекалено си млада и за да избегнеш много проблеми изчакай малко, има време.

# 9
  • Мнения: 13 133
Отговори си първо на въпроса дали искаш приятелят ти  да е баща на детето ти. Всичко друго няма значение и ще се нареди.
  Peace Peace Peace
Това е най-важното.
А ти си пълнолетен човек и никой няма право да ти диктува в живота. Още повече, че бабите и дядовците обикновено се радват много на децата.

О, да, стига младите родители да не чакат на мама и тате да им издържат и гледат рожбичката...  Mr. Green

# 10
  • Мнения: 3 424
Здравейте, аз съм на 21г. и отдавна усещам ,че някак си майчинското вече "говори" в мен. С приятелят ми сме вече 1 год. заедно , и двамата искаме бебче и често говорим за това. Обаче това , коета ме кара да се замислям е,че първо все още не живеем сами,второ - дали родителите ми няма да намерят начин да ме накарат да го махна.Всъщност те са много добри и разбрани хора,но ме притеснява това как баща ми ще приеме факта,че ще става дядо.Посъветвайте ме как да постъпя с него. Сигурна съм , че не само аз имам такъв проблем.
У теб се разкъсват късният пубертет
и желанието за майчинство май. Дали
наистина ти е времето, след като не си
оправила битовизмите във връзката ви.
И как така родителите ти ще те накарат
да махнеш детето? Нали си голям човек!
Не вярвам да те изкормят. Пък и сигурно
си самостоятелна, както и приятелят ти,
и ще можете да се справите с всичко, което
ви поднася евентуалното родителство. На
първо време помислете за отделно жилище.

# 11
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 6 581
според мен, а аз имам 17 годишен семеен стаж, две деца и аналогични проблеми, трябва първо да се убедиш, че това е човекът за теб, т.е. да поживеете заедно и отделно от родители, защото едно е да си излизате, да си ходите по купони и т.н., съвсем друго става, когато трябва да се пазарува, чисти, готви, пере, глади, да се плащат сметки, да се поправя разваленото казанче.....Ако и тогава всичко е наред- смело правете бебчето. Постът излезе малко песимистичен, но опитът учи, че цветята и розите са до едно време, после почват битовите пробеми и остава онази привързаност  между партньорите, която ги държи един за друг. А родителите.....Те винаги  ще имат едно на ум, че не това е мечтаният им зет, но ако го обичаш наистина- защитавай любовта си, а те, дори и да се понацупят, рано или късно ще ти простят.
newsm10
Я прочети и тази тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=216674.0

# 12
  • Велико Търново
  • Мнения: 207
Аз лично мисля, че ти е раничко за бебе...
Отделете се да живеете сами, поживейте заедно известно време, тогава ще имаш отделно семейство от това на родителите ти и не мисля, че те могат да имат претенции към вашия живот.  Hug
Peace

# 13
  • Варна
  • Мнения: 726
Според мен е по-добре да се отделите и да поживеете известно време самостоятелно и чак тогава да мислите за бебче. Ако, примерно, след 1 година съвместен живот още искате детенце, може би вече няма да имате съмнения и ще започнете да работите по въпроса. Wink

# 14
  • в тълпата
  • Мнения: 2 563
Здравейте, аз съм на 21г. и отдавна усещам ,че някак си майчинското вече "говори" в мен. С приятелят ми сме вече 1 год. заедно , и двамата искаме бебче и често говорим за това. Обаче това , коета ме кара да се замислям е,че първо все още не живеем сами,второ - дали родителите ми няма да намерят начин да ме накарат да го махна.Всъщност те са много добри и разбрани хора,но ме притеснява това как баща ми ще приеме факта,че ще става дядо.Посъветвайте ме как да постъпя с него. Сигурна съм , че не само аз имам такъв проблем.

Рано ти е.  Първо не се самостоятелни, второ не си се наживяла, нито пък приятелят ти, трето тепърва ти предстоят плодовитите години. Аз съм на принципа първо професия и стабилност и тогава бебе.

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт