Сам или самотен?

  • 4 469
  • 61
  •   1
Отговори
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Кой вариант е по-приемлив за вас - да живеете сами и с чувството за изолация... или с другар в живота, но без споделени емоции и с усещането за самота?

Въпросът ми е провокиран от това, че съм сърдита на мъжа ми и не му говоря от няколко дена. Излъга ме (че и се ядоса, че го разкрих!). Аз се обидих, той опита да замаже положението и ми обясни защо е посъпил така... Приемам оправданието и го разбирам, но не го оневинявам. Той реши, че като нямам желание да общувам няма да ме закача. И сега си мълчим и двамата... обаче е толкова тягостно, че не издържам! Но не искам темата да се завърти отново около моите емоции. Вълнува ме само отговорът на въпроса.

# 1
  • Мнения: 25 565
Отговорът на въпроса ти е: Спокойно. Тъкмо така ще разберете какво губите, когато не сте искрени един с друг/когато сте скарани.  Laughing
Опитайте се да говорите служебно, оттам и неслужебно, обикновено проблеми около децата или домашните любимци вършат чудеса. Просто в един момент започвате да си говорите, все едно нищо не е било...  Wink
Компромиси, мила, иначе няма начин. За теб остава надеждата, че човекът е схванал урока.  Mr. Green
А по принцип - самотата е най-силна, когато е споделена.

ПП Да разбереш, значи да простиш. Слушай класиците, те знаят!  smile3521

# 2
  • Мнения: 185
Мисля,че предпочитам първото.
А говоря малко от позицията на второто Tired

# 3
  • Мнения: 6 155
По-добре сам, отколкото самотен  Cry

# 4
  • Мнения: 1 942
А най-лош е варианта - сам и самотен.

Щеш не щеш, ще се изкажа и аз по домашния ви проблем.  Mr. Green С мълчане нищо не се променя  Naughty Не си падам по напоителните разговори, но никак не одобрявам и безмисленото мълчане.

# 5
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Sillveto, това моето не е безмислено мълчание. Разговаряли сме до втръсване, сега просто съм обидена и огорчена. И се чувствам на кръстопът.
Ще ми се да бях такова мрънкало, но има моменти, когато за друго не мога да мисля...

# 6
  • Пловдив
  • Мнения: 2 492
Ако е за известен период от време (докато дойде новата любов)- предпочитам САМА.

Но по принцип- предпочитам с другаря в живота.

# 7
  • Мнения: 6 992
Сама предпочитам, другото не бих го търпяла май много-много, не му виждам смисъла Rolling Eyes

# 8
  • Мнения: 3 622
И аз мисля, че сам е по добре от колкото самотен. А ти няма да си все сама  Wink

# 9
  • Мнения: 1 425
Вземете се сдобрете в леглото  Mr. Green

# 10
  • Варна
  • Мнения: 2 133
Нито едното, нито другото. И в двете състояния съм била, и двете ме влудяват, ако не виждам перспектива да се променят нещата. Колкото и да съм си самодостатъчна, започвам да изпушвам.

# 11
  • Мнения: 1 840
Може би имате нужда от временна раздяла - тогава ще ви стане ясно какво точно искате: дали се чувствате по-добре един без друг или копнеете за присъствието на другия. Ако си дадете малко почивка, ще имате възможност да премислите нещата, да погледнете на живота си отстрани, да си направите равносметка за това какво е положението в момента и какво би ви се искало да бъде и да вземете трезво решение.

Рени,  hug    newsm51

# 12
  • София
  • Мнения: 7 097
да живеете сами и с чувството за изолация... 

Този...
Макар че е имало моменти, когато по една или друга причина съм била без сериозен партньор, но в никакъв случай не съм се чувствала изолирана.

# 13
  • У дома... някъде
  • Мнения: 2 367
По-добре сама отколкото зле придружена! PeaceПървия вариант е за мен,но често ми се налага да ползвам за съжаление и втория Sad

# 14
  • Мнения: 3 367
на въпроса- не виждам разлика м-у 2те опции..все е сам човек..

малко забава в този ход на мисли..

The World's Shortest Fairy Tale

 Once upon a time, a guy asked a girl "Will you marry me?" The girl said,"NO!"


 And the girl lived happily ever-after and went shopping, dancing, camping, drank martinis, always had a clean house, never had to cook, did whatever the hell she wanted, never argued, didn't get fat, traveled more, had many lovers, didn't save money, and had all the hot water to herself. She went to the theater, never watched sports, never wore friggin' lacy lingerie that went up her ass, had high self esteem, never cried or yelled, felt and looked fabulous in sweat pants and was pleasant all the time.

 THE END

# 15
  • Мнения: 2 792
 Не си самотна сърдита си и си правите напук, знам че не е в желаната от тебе тема, но не се сдържах.
 Да се чувстваш сам или да се чувстваш самотен са състояния, които зависят изцяло от моментната емоционална настройка, т.е. те не подлежат на избор и не са варианти за предпочитания и двете са болезнени.
 

# 16
  • Мнения: 2 336
Когато застана пред такава дилема се замислям за човека до мен. Знам, че ме ядосва и върши понякога глупости. Рядко разбирам защо прави нещо. Караме се всекидневно. Сега пак сме скарани и то  3 дни вече. Но знам едва ли ще намеря друг човек, който да даде последния си залък за мен, който да стои извън душа, а аз да стоя под него (когато се къпем заедно), който когато има проблем или нещо му е тежко да звънне първо на мен.
Мога да изреждам още толкова много неща. Но така или иначе смисълът е това.
Помисли си - самотен да си е гадно, но искаш ли да загубиш човека до себе си.

# 17
  • Мнения: 247
Малеее, това с мълчането дни наред го намирам за много гадно  Sad
Едно време майка ми така наказваше татко за нещо-не му говореше с дни.
Така нищо не се постига,проблемите не се решават..и остава едно такова горчиво чувство...
Аз в къщи никога не използвам този "метод".
Разговаряне му е майката.

 Peace

# 18
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Когато застана пред такава дилема се замислям за човека до мен. Знам, че ме ядосва и върши понякога глупости. Рядко разбирам защо прави нещо. Караме се всекидневно. Сега пак сме скарани и то  3 дни вече. Но знам едва ли ще намеря друг човек, който да даде последния си залък за мен, който да стои извън душа, а аз да стоя под него (когато се къпем заедно), който когато има проблем или нещо му е тежко да звънне първо на мен.
Мога да изреждам още толкова много неща. Но така или иначе смисълът е това.
Помисли си - самотен да си е гадно, но искаш ли да загубиш човека до себе си.
Мнението ти е много интересно, имаки предвид другите ти мнения които съм чела... Но много си права- не всеки ден можеш да срещнеш човек, който да мисли първо за теб, после- за себе си.

# 19
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Малеее, това с мълчането дни наред го намирам за много гадно  Sad
Едно време майка ми така наказваше татко за нещо-не му говореше с дни.
Така нищо не се постига,проблемите не се решават..и остава едно такова горчиво чувство...
Аз в къщи никога не използвам този "метод".
Разговаряне му е майката.

 Peace
Ами аз вече писах по-горе- говорих, говорих, говорих... резултат няма! Поне така не се караме Sick

# 20
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Panther, много хубаво щеше да е ако леглото оправяше проблемите....

# 21
  • Мнения: 2 336
Има хора, които просто не чуват какво им се говори. Когато им говориш усещат как не могат да се защитят и, че дори да те надговорят не могат. Но това не им пречи да си остават в същото положение както преди разговора. Нещата се променят само за близките дни и опа - пак старата песен. Моят е точно такъв.
Аз пък не отбягвам срещите в леглото, дори и да съм много сърдита. После пак продължавам да му се сърдя.
Примирих с това.

Последна редакция: пт, 31 авг 2007, 10:37 от Sissi_82

# 22
  • Мнения: 251
Когато застана пред такава дилема се замислям за човека до мен. Знам, че ме ядосва и върши понякога глупости. Рядко разбирам защо прави нещо. Караме се всекидневно. Сега пак сме скарани и то  3 дни вече. Но знам едва ли ще намеря друг човек, който да даде последния си залък за мен, който да стои извън душа, а аз да стоя под него (когато се къпем заедно), който когато има проблем или нещо му е тежко да звънне първо на мен.
Мога да изреждам още толкова много неща. Но така или иначе смисълът е това.
Помисли си - самотен да си е гадно, но искаш ли да загубиш човека до себе си.

Напълно съм съгласна с мнението на Sisi 82
И аз като Рени,когато съм обидена просто не искам да разговарям  Tired
В такива моменти се чувствам ужасно сама, а аз мразя това чувство  Sad
От което следва провеждане на разговор на високо ниво, казва какво ме мъчи и се изясняваме!
Никак не обичам да сме скарани, може би затова ми минава по-бързо /зависи за какво става дума/!
Не искам да съм сама, но не искам и да съм самотна   Tired
  ooooh! сложно!

# 23
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Аз пък не отбягвам срещите в леглото, дори и да съм много сърдита. После пак продължавам да му се сърдя.
Аз се примирих с това.
С това ме изуми...
На мен дори да ми се иска- няма да пусна Twisted Evil Не ми се ще да принизявам секса до задоволяване на нагона Rolling Eyes

# 24
  • Мнения: 247

Ами аз вече писах по-горе- говорих, говорих, говорих... резултат няма! Поне така не се караме Sick
[/quote]

Ох,душица   Hug ама разбира се че е така-говориш,говориш,заболява те устата/главата....и после пак говориш,говориш....и т.н. докато си научи урока/не знам за какво сте скарани точно/
При мен резултата е,че сме заедно вче 13 години,но с цената на многократно схващане на моето чене и доста изхабени нерви.....,някои уроци ги научи,други в момента се опитва да ги схване....Абе не че  е лесно....,но пък инъче е много добричък и си заслужава усилията,ако беше друг мъж можеше и да съм му разписала пътния лист до сега  Wink
 Hug

# 25
  • Мнения: 2 336
Аз пък не отбягвам срещите в леглото, дори и да съм много сърдита. После пак продължавам да му се сърдя.
Аз се примирих с това.
С това ме изуми...
На мен дори да ми се иска- няма да пусна Twisted Evil Не ми се ще да принизявам секса до задоволяване на нагона Rolling Eyes
Е, това не става винаги. Трябва обаче да съм много наранена, че да откажа. Той също си мисли, че всичко се е оправило. Защото това е неговият начин да оправя нещата. Ама няма  Mr. Green

# 26
  • София
  • Мнения: 1 352
Щеш не щеш, ще се изкажа и аз по домашния ви проблем.  Mr. Green С мълчане нищо не се променя  Naughty Не си падам по напоителните разговори, но никак не одобрявам и безмисленото мълчане.
А когато вече всичко си казал? И когато вече не искаш да водиш безмислени и безрезултатни разговори?

Рени, предпочитам да съм сама и самотна, отколкото самотна с някой.
Ние с теб имаме много сходни виждания за брака и отношенията в семейството.
Това с лъжата и гнева от разкритието са ми до болка познати. Лошото е, че се губи доверието,
а загуби ли се - става страшно.
За мен съжителство без доверие и в самота е ужасно.
Аз вече действам по въпроса.
Желая ти успех.  Hug

Последна редакция: пт, 31 авг 2007, 11:37 от Gercho

# 27
  • Мнения: 354
Аз съм сама, но не съм самотна.Понякога усещам нужда от човек, който да е до мен, но ми минава бързо.Така, че втората опция за сега я изключвам.Но при семейните се наблюдава доста често.

# 28
  • Мнения: 6 315
По-добре сам отколкото зле придружен и самотен във връзката. Това да си сама, не означава, че ще си изолирана. Поне аз изолирана не съм се чувствала след като останах сама - напротив. Имах приятели около себе си, които ме подкрепяха и все още ме подкрепят. Бях сама и изолирана във връзката си, но нашите проблеми бяха от различно естество. Сама се чувствам много по-добре и много по-свободна отколкото преди....

Аз не мога да се сърдя и да мълча. Предпочитам да говоря и да изясня нещата.

# 29
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Щеш не щеш, ще се изкажа и аз по домашния ви проблем.  Mr. Green С мълчане нищо не се променя  Naughty Не си падам по напоителните разговори, но никак не одобрявам и безмисленото мълчане.
А когато вече всичко си казал? И когато вече не искаш да водиш безмислени и безрезултатни разговори?

Рени, предпочитам да съм сама и самотна, отколкото самотна с някой.
Ние с теб имаме много сходни виждания за брака и отношенията в семейството.
Това с лъжата и гнева от разкритието са ми до болка познати. Лошото е, че се губи доверието,
а загуби ли се - става страшно.
За мен съжителство без доверие и в самота е ужасно.
Аз вече действам по въпроса.
Желая ти успех.  Hug

Тия виждания се натрупват в резултат на опит. Преди години бях убедена, че аз няма да разсъждавам като другите след време! ooooh!
Ако си взела решение да сложиш край на "семейната самота", горещо ти желая успех  bouquet

# 30
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Аз не мога да се сърдя и да мълча. Предпочитам да говоря и да изясня нещата.
Но идва момент, в който всичко е казано Tired

# 31
  • Мнения: 2 161
Кой вариант е по-приемлив за вас - да живеете сами и с чувството за изолация... или с другар в живота, но без споделени емоции и с усещането за самота?

Рени,по-приемлив за мен е вариантът да не си сам,дори и с усещане за самота.Защото чувството за неразбиране ,за празнота, е винаги временно,като отлив.Случва се,но за определен период.Мои приятели не си говориха в период от близо една година.Ненормално звучи,знам.Аз лично не бих съумяла да продължа след година мълчание.Но временни положения не ми е проблем да приема.

# 32
  • Sofia
  • Мнения: 4 036
Мисля,че предпочитам първото.
А говоря малко от позицията на второто Tired

уви, същото се отнася и за мен  Confused

# 33
  • Мнения: 2 336
Преди да се вземе решението - да бъда ли сам е ясно, че много неща трябва да се вземат предвид. На първо място никой няма да стане баща на неговите деца. Но трябва да се вземе под внимание и обстановката, в която живеят тези деца. Също така до какво степен съпругът е съпруг или повече е гост в собствената си къща. Знам, че всичко е много комплексно.
Гадното е също, че жената прави винаги повечето компромиси и  жертва собствените си приоритети заради семейството. Въпросът е до кога може да издържи и какво най - вече.
За мен лично изневярата под каквато и да е форма е край на връзката. Без обяснение, без сръдни. Но за повечето жени и това не е причина да развалят семейство.
Рени, аз лично се надявам проблемите ви да са от тези, които можеш да преглътнеш.

# 34
  • Linz
  • Мнения: 11 619
За мен лично изневярата под каквато и да е форма е край на връзката.
Тъкмо това се питах вчера, като прочетох твое мнение, че изневяра е и мисълта за друг.
С всичко, което пишеш съм съгласна, само не мога да разбера как ще го напусеш заради това, че е пожелал друга newsm78

# 35
  • Мнения: 2 336
За мен лично изневярата под каквато и да е форма е край на връзката.
Тъкмо това се питах вчера, като прочетох твое мнение, че изневяра е и мисълта за друг.
С всичко, което пишеш съм съгласна, само не мога да разбера как ще го напусеш заради това, че е пожелал друга newsm78
Не знам. Нямам идея дали ще съм толкова принципна ако ми дойде на главата. Такава ми е позицията. Нямам против да си гледа хубави жени и да се възхищава на телата им. Но всичко до тук. Той го знае. Абе едно желание моментно може би не би довело да развод, ама само да пипне друга и сме до там.

# 36
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Мен всъщност точно това ме човърка отвътре... Дали е по-добре да живееш с компромиси или да си сам- не вечер или пет, а години.... Да си прибираш сам и да няма с кого да обелиш дума (ако няма и деца примерно), да си лягаш сам, да се будиш сам... И аз съм принципна, но...  Tired

# 37
  • Мнения: 2 336
Аз лично бих се борила за семейството си при всички обстоятелства (без други жени де). Ако знам, че ме обича ще направя всичко възможно нещата да вървят. Не смятам, че така се унижавам. Знам, че годините заедно, битовизмът и ежедневието убиват тръпката в една връзка.
Та мъжете лесно се предават, лесно се отчайват и много лесно се разочароват. Като говоря за мъжете имам предвид главно моя, въпреки че като гледам всички са такива говеда. Ние се бяхме разделили за две седмици (никога не бяхме се разделяли, дори и за ден). През това време всеки реално осъзнава какво всъщност иска.
Като говорихме после му казах - решавай дали искаш да загубиш Човека до себе си.
Аз лично за мен знам, че няма да намеря човек, който да ме обича повече от него. Въпреки, че не ми отдава нужното внимание. Но бих го оставила да си отиде, ако сметне че ще намери такъв, когото да го обича повече от мен.
ПРОСТО СИ ИЗЯСНЕТЕ ДАЛИ СЕ ОБИЧАТЕ ОЩЕ. ТОВА Е МОЯ СЪВЕТ.

# 38
  • Мнения: 123
Сам или съмотен.Много труден избор...Сам  не се живее и колко ли ще изкарам така..Можеби предпочитам точно това,защото....а бе давай нататъка немога.. Blush

# 39
  • Мнения: 794
Когато ми се случва да съм бясна и ужасно сърдита, на няколко пъти звъня на приятелки с молба за убежище за няколко дни, но никога не се е получавало - оставала съм... Млъквам, отивам в съседна стая, и спирам всякаква комуникация, докато не:
- получа извинение;
- ми отмине огорчението/ ядът/ обидата и т.н;
- сама не се успокоя...

Мисля, че похода ти е правилен. По добре така, отколкото да си кажете неща, когато сте афектирани и след това да съжалявате..

Аз лично съм доста злобничка в такива моменти  Confused и ми е трудно да си меря приказките, затова  smile3505

# 40
  • Мнения: 474
Аз не бих могла да живея сама /с детето/ и бих преглътвала разочарованията си. И не бих спряла да говоря, пък той все някога ще ме чуе. За всичките си 35-6 години съм се сблъскала с много семейства и много житейски ситуации и за себе си съм се убедила, че жените, избрали да останат сами, водят пъти по-труден живот от тези, които живеят с компромис.  Аз също съм преглътнала голямо разочарование от страна на мъжа ми, но... грижата му към мен, станала с годините дори несъзнателна, обичта му, която откривам дори в дребните ежедневни навици на съвместния жинот ме държат здраво привързана. Дори да разбера за изневяра, мисля, че пак ще се амбицирам да си върна семейството и взаимността. Така си мисля де, бай бабо ...

# 41
  • Мнения: 917
По въпроса - предпочитам да съм сама отколкото с някой и да съм самотна.
За твоя проблем кака Сийка ти е отговорила както и аз мисля

# 42
  • Мнения: 217
Самотността е проклятие.... в общочовешкия смисъл...
Самотата може да е дар....

# 43
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Всяко едно от мненията ми помогна да се ориентирам в ситуацията и да се погледна отстрани...
Любовта и семейството са нещо, заради което си заслужава да се бориш до последно. Но пък и компромиси не се правят до безкрай... Хората в крайна сметка оцеляват и сами.

# 44
  • Мнения: 4 380
От колко време не си говорите и за кой път ви се случва? Grinning Ние не сме си говорили със седмици и дори с месеци. Май ти е за пръв път- ще свикнеш. Wink

Аз в никакъв случай не бих казала, че когато не си говорим живея в самота. Laughing Разбирам че ти е кофти, но самотата не е това.

Да, не се предавай първа! Отстъпиш ли му, ще ти се качи на главата. Ще мълчиш докато не се извини и умолява за прошка! Wink

# 45
  • Мнения: 1 675
За мен по-приемливият вариант е първия т.е. сама, макар да не мисля, че той е обезателно съпроводен от изолация.
Вторият ми се струва почти невъзможен, или поне аз не бих могла да изкарам дълго с някого без да я има комуникацията, споделените преживявания и емоции. Е, то аз и затова съм си сама Grinning
И двата варианта имат своя цена, остава да си наясно със себе си за кой от двата ти си готова да платиш.

# 46
  • някъде
  • Мнения: 4 955
по-добре сама, отколкото самотна Peace

# 47
  • Мнения: 636
Отдавна си живея с чувството за самота. Има начин всичко да е вмоя полза, но ще сструва щастието на мнофго хора. Но няма смисъл.

# 48
  • Мнения: 636
В момента при мен е второто. Но скоро ще се обърнат нещата

# 49
  • Мнения: 2 336
Как е настроението, Рени? Мина ли вече бурята?

# 50
  • София
  • Мнения: 2 671
Вариянт две ми е непоносим, предпочитам сама...

# 51
  • Мнения: 2 211
По - добре сам отколкото самотен.

# 52
  • 1st floor
  • Мнения: 9 096
Мисля,че предпочитам първото.
А говоря малко от позицията на второто Tired
и аз така... Tired Tired Tired

всъщност , не знам кое е по-лошото...

# 53
  • Бургас
  • Мнения: 5 629
Сама, но никога самотна. Не искам да живя с някого, но да се чувствам самотна, това си е ужас.

Последна редакция: пн, 03 сеп 2007, 09:28 от Sesana

# 54
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Как е настроението, Рени? Мина ли вече бурята?
Ох, бури колкото искаш Tired Днес се скарахме ужасно заради децата. Все си тъпчем на едно и също място.
А относно въпроса ми- и аз съм на мнение, че предпочитам да съм сама. Поне нямам вече вътрешен спор със себе си Simple Smile

# 55
  • Мнения: 836
Рениииии,
какво става с теб?
Ти си такъв човек, че няма вероятност да останеш "сама".
А "самотен" си е всеки сам за себе си по някакъв начин.
Я го дай по-ведро и не вярвай на приказки от "Хиляда и една нощ". Това е живота, нагоре, надолу, после пак нагоре...
Какво стана с "Fairytale Gone Bad" от аватара ти?
Надявам се, че е бил заради готината едноименна песничка.
Поздрав за теб, но не се задълбавай в текста й:
http://www.youtube.com/watch?v=77ey1aWDnyY
 Hug Hug Hug

# 56
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Рениииии,
какво става с теб?
Снощи се върнахме от морето.

Ти си такъв човек, че няма вероятност да останеш "сама".
Не знам какво имаш предвид, но звучи оптимистично, за което ти благодаря Hug

Какво стана с "Fairytale Gone Bad" от аватара ти?
Надявам се, че е бил заради готината едноименна песничка.
Поздрав за теб, но не се задълбавай в текста й:
http://www.youtube.com/watch?v=77ey1aWDnyY
 Hug Hug Hug
Песничката много я харесвам, а и често отговаря на настроенията ми. Но реших, че лъха много песимизъм от заглавието за да ми стои на аватара.
Благодаря ти за поздрава  bouquet

# 57
  • Мнения: 836
Не знам какво имаш предвид, но звучи оптимистично, за което ти благодаря Hug
Имам предвид, че си една сладурана и трябва да си вирнеш повечко нослето.
Много добре те разбирам

Последна редакция: сб, 08 сеп 2007, 16:30 от Silvy A

# 58
  • Мнения: 2 677
Сама.
Макар че и двата варианта са много неприемливи...
Sad

# 59
  • Мнения: 2 336
Искрено се надявам на морето да сте си починали. Каквото и да решиш ти желая най - вече да си спокойна.
Какво мисли съпругът ти за вашите отношения? Той няма ли си становище?
Дано моментът, когато вече няма смисъл да е много далеч от вас.

# 60
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Благодаря ви Hug
Мъжа ми обикновено ми се чуди защо търся проблеми където ги няма. Той намира отношенията ни за напълно нормални и смята, че във всяко семейство има търкания. Възможно и да е прав, а аз просто да взимам форума прекалено насериозно... с цялото му съвършенство Thinking
По някаква ирония преди малко прочетох думата "самотна" като "смотана" Laughing

# 61
  • Мнения: 22
Всичко си е в нашите глави т.е. ние си го правим това дето си го мислим. Аз например съм ужасен песимист. Не краен, ама ужасен. Понякога изпадам в песимистични кризи и потъвам в чернилка. То живота и хората около мен са си все същите, обаче понеже мен ме тресе песимизма и всичко изглежда черно, страшно и задушаващо. И осъзнавам, че всичко е в главата ми. Разбирам го напълно, но не мога и не мога да изляза. Понякога си казвам "Добре де! Стига, стига, стига толкова". Ама то не ме пуска докато не му дойде времето.  И после се оказва, че всичко наоколо си е все същото, ама в главата ми се е прояснило и живота станал пак слънчев  Simple Smile
Така че Рени, може би съпругът ти е прав - животът ви е нормален, просто ти си се фокусирала върху нещо и правиш проблем и дълбаеш, дълбаеш....
Надявам се да имаш просветление. Успех  Hug

Общи условия

Активация на акаунт