За приятелите...

1 септ. 2007, 02:05 ч.

Човек има добри и лоши дни. В лошите разбира кои са му приятели....
Аз съм ведър човек, но ето че ми се случи да имам кофти вечер и то по време на купон. Всичките хора познавах от преди поне 10 г., а поне 1/2 бяха приятели. Седях си на стол /непривично за мен/ и никой не дойде да ме попита какво ми е. Така издържах 4 часа и си тръгнах с горчивина и болка в душата. Защото всеки едни от тези хора е идвал при мен, когато го боли, а аз... останах без дори да ме попитат защо стоя така безучастно.

Какво мислите, да звъня ли на тези хора? Приятели ли са те?

# 1 1 септ. 2007, 03:02 ч.

Мнения: 4 380

Приятелите не са тези които умеят да четат мислите ни. Rolling Eyes

Нито тези, които при всяко лошо настроение ще ти се натрапват досадно с въпроси и предложения за помощ.
Възможно е да си почувствала голяма горчилка от факта, че никой не ти е обърнал внимание, но помисли, че хората живеят в обективното. Неизказаната болка не е очевидна за всички.

# 2 1 септ. 2007, 03:06 ч.

Мнения: 135

Хората са много различни и не трябва да очакваме да мислят и постъпват като нас.
Според мен не трябва да се разваля едно дългогодишно приятелство поради един не съвсем приятен инцидент.

# 3 1 септ. 2007, 04:37 ч.

София
Мнения: 2 079

Цитат на: една9 в сб, 01 сеп 2007, 02:05

Ще им звъниш, естествено. Hug

Те са ти приятели, самата ти го казваш.
А ти защо не отиде при някой от тези твои приятели, за да си изплачеш болката? newsm78

Те са идвали при теб, когато ги боли, а ти ... - не! (Самата ти така го пишеш!)
Не ги оправдавам, ама никой не знае какво става в главата на другите, ако те не си кажат и изкажат мислите. Rolling Eyes

Аз също не бих закачила приятел, останал насаме с мислите си известно време, пък било и то на купон. Отдавам това на настроението му.
Така че - не се сърди на никого, че не е прочел мислите ти. Tired

Пожелавам ти да нямаш повече такива дни! Heart Eyes

# 4 1 септ. 2007, 09:02 ч.

Мнения: 645

Цитат на: една9 в сб, 01 сеп 2007, 02:05

Нека минат няколко дни. Всичко ще си дойде на мястото и ти ще решиш дали си струва да им звъниш...Просто изчакай да мине малко време за да могат горчивината и болката в душата ти да преминат или поне да не са така ярко изразени...

# 5 1 септ. 2007, 10:36 ч.

Мнения: 4 555

Ами ти сама го каза - те са идвали при теб. Не си ти ходила при тях да ги питаш добре ли са и какво им е, нали така?

# 6 1 септ. 2007, 12:43 ч.

Спомням си Новата година,точно преди да се омъжа.Бъдещият ми съпруг не успя да се върне в Б-я и аз празнувах сама с две двойки наши приятели.Всички знаеха как се чувствам и колко ми е криво.Когато удари полунощ,всички дойдоха и ме прегърнаха.Разплаках се не защото той не беше до мен,а защото приятелите ми бяха до мен и им бях адски благодарна.Хората не могат да знаят какво ти е на душичката ако не им споделиш.Така,че не им се сърди.Приятелство градено с години не се захвърля на вятъра.

# 7 1 септ. 2007, 18:09 ч.

Мнения: 6 001

Приятелите са тези, който са готови да ти помогнат и да те подкрепят, дори да виждат е не си прав.Имам много приятели, но и много хора който съм мислила за приятели, а не се оказват такива за мое съжаление съм доста доверчива. И все пак човек без приятели- е все едно човек без душа....

Причина:

Причина: