Когато не спи, а тя все по-малко спи денем започва да плаче,чак се дере,имам чувството,че ще прегракне и в момента, в който я взема на ръце млъква.Мисля,че баба и я разлигави, тя идва всяка събота и неделя и я държи непрекъснато.Няколко пъти се опитвам да я оставя да си плаче, но не издържам и я вземам.Не мога никаква работа да свърша, а и става по-тежка, започва да ми измалява.Мисля си,дали като порасне още малко и започне да се занимава с играчки ще спре да плаче и няма да иска все да я държа?Трябва ли още сега да си я оставя да реве и да не я вземам?Не зная как да постъпя, на някои места чета,че на тази възраст се вземат като са още малки,че се нуждаят да усетят топлина,обич,че така се чувстват сигурни, но в същото време се притеснявам да не се разглези съвсем и да си мисли,че с рев се постигат всички желания.
- Публикувана: 1 септ. 2007, 16:31 ч.
- Последно мнение: 3 септ. 2007, 14:04 ч.
как да постъпя с май "разлигавено"бебе
Аз реших, че е поне на годинка. То два месеца няма.Ей, ще се побъркате вече. Еми нещо не му е добре на детето. Може да има колики. Баба му, като го държи на ръце, му затопля коремчето и затова не реве. Ето ти едно обяснение. Има и куп други. Не е разлигавено мила. Просто, ако си мислиш, че все ще си лежи по цял ден - забрави. То им писва. Като започне да вижда по-добре ще иска да го разнасяш на ръце да разглежда...Така е. Всички са така. Докато почне да пълзи и да си обикаля само - ти си му краката, с които да обикаля.
Здравей! Бебчето ти е много мъничко, едва ли е толкова тежко. А за разглезването - ако трябва да се избира от гушкане и разлигавено бебе и от негушкане и плачещо бебе - избирам първото. Има нужда мъничето да усеща мама, но не трябва да се прекалява, можеш да говориш за това със свекърва си. Възможно е да има колики и гушкането да я успокоява.
Любовта не разглезва.
Съпругът ти гушка ли те?
Любовта дава щастие, сигурност, топлина и уют.
Бебето ти в тази крехка възраст - а и винаги занапред - има огромна нужда от тях.
Няма "разлигавяне" на пеленаче. Инатът и характерът идват доста по-късно.
Не може да лишаваш детето си от прегръдка, за да го дисциплинираш.
Давай му онова, от което се нуждае.
Това е майчинството - отклик на нуждите на детето - физически, психически и емоционални.
Възпитанието е друго нещо. Не е лишаване, а коректив.
Съпругът ти гушка ли те?
Любовта дава щастие, сигурност, топлина и уют.
Бебето ти в тази крехка възраст - а и винаги занапред - има огромна нужда от тях.
Няма "разлигавяне" на пеленаче. Инатът и характерът идват доста по-късно.
Не може да лишаваш детето си от прегръдка, за да го дисциплинираш.
Давай му онова, от което се нуждае.
Това е майчинството - отклик на нуждите на детето - физически, психически и емоционални.
Възпитанието е друго нещо. Не е лишаване, а коректив.
Мисля , че не е толкова трудно- трябва да се въздържаме понякога, и то иска топлина и ласки 
А и от сега се примири, че няма да можеш да свършваш много неща. Така е. Зарязваш всичко и си гледаш детенце. Сега не ти е толкова важно пода да е идеално чист. Като почне да пълзи, тогава ще чистиш всеки ден. Не ти е и толкова важно все да си сготвила. Ако имаш сили докато спи - добре. Ако нямаш - голяма работа. Поръчай пици. Някои неща са по-важни от други.
Както са ти писали по-горе, малко е още да се разглези. Освен това, бебетата просто обичат да ги гушкат, дори и нищо да им няма, а в твоя случай може да плаче и от колики. Моята сладурка непрекъснато мрънка и дори и на шест месеца никак не може сама да се заиграва - просто е малка за това. Така че дори и осемкилограмова, пак я гушкам и нося, ела да ни видиш, като ревне навън и как се бута количка и се носи бебе 
Оттук насетне това те чака - носене и гушкане, какво да се прави, малко са бебетата, които си лежат кротко и не ангажират внимание. А доколкото дом. работа - правиш я като спи малката, просто се нагаждаш по нея. Пък и мисля, че ти самата ще си по-спокойна, ако не я слушаш да реве.
Оттук насетне това те чака - носене и гушкане, какво да се прави, малко са бебетата, които си лежат кротко и не ангажират внимание. А доколкото дом. работа - правиш я като спи малката, просто се нагаждаш по нея. Пък и мисля, че ти самата ще си по-спокойна, ако не я слушаш да реве.
Ще ти кажа думите на педиатърката ни като дойде да види малкия за 1 път: "прегръщайте го, целувайте го, създайте си удобство да бъде винаги до вас- портбебе за разнасяне, кошарка в дневната, пейте му, говорете му, докато си вършите нещо. То е част от вас и трябва да свикнете, че едно бебе никога не пречи, а ви изпълва с присъствието си! До 3-тия месец бебето няма разглезване, има обгрижване от любящи родители. След 3-4 месец може да се замисляте да не прекалите с носене и гушкане." Нещо в този дух беше и доста по-обстоятелствено. А че не можеш да си вършиш къщната работа- примири се. Вършиш най-необходимото, докато бебето спи. На едното спане- готвиш набързо, на другото- позачистваш и така. Свиква се.
Леле, развесели ме 
/моята беба също е на възрастта на твоята/. Че те не знаят още на кой свят са, а ти за разглезване мислиш
9-месеца е била непрекъснато "гушната" от теб и разбира се не може така рязко да прекрати този контакт. Тя просто има нужда да те усеща. Жестоко ще е да я оставиш да реве. А за разглезването, може да поговорим пак след поне година
.
/моята беба също е на възрастта на твоята/. Че те не знаят още на кой свят са, а ти за разглезване мислиш 9-месеца е била непрекъснато "гушната" от теб и разбира се не може така рязко да прекрати този контакт. Тя просто има нужда да те усеща. Жестоко ще е да я оставиш да реве. А за разглезването, може да поговорим пак след поне година
.Не може да лишаваш детето си от прегръдка, за да го дисциплинираш.
Ох, кой ви пълни главите с тези неща за разглезването на едномесечни бебета
Аз съвсем скоро ще науча де, но все пак ми е много чудно какви са тези хиляди много важни и неотложни неща, дето не можеш да ги свършиш, пък бебето само реве и ти пречи
Ето специално за теб нещо много хубаво:
Будните му часове минават в желание, копнеж, и безкрайно чакане на “правилното нещо”, което да замени глухата празнота. За по няколко минути дневно, копнежът му временно прекъсва и ужасната, тръпнеща нужда от докосване, от прегръдка и движение, е облекчена. След като добре е обмислила нещата, майка му е решила да му даде достъп до гърдата си. Тя го обича с нежност, за каквато не е подозирала преди. Отначало й е трудно да го остави след храненето, особено след като той толкова отчаяно плаче от това. Но е убедена, че така трябва, защото майка й й е казала (а точно тя не може да греши), че ако сега го остави да й се налага, той ще се разглези и после ще създава проблеми. А тя иска да направи всичко по най-правилния начин, защото чувства, че крехкият живот в ръцете й по-важен от всичко друго на света.
Тя въздиша и нежно го слага в креватчето, което е украсено с жълти патета и е в синхрон цялата му стая. Постарала се е много, за да я украси с мекички перденца, килимче във формата на гигантска панда, бял шкаф с чекмеджета, ваничка на стойка и маса за повиване, върху която са подредени бебешка пудра, олио, сапунче, шампоан и четка за коса, всичките произведени и опаковани специално за бебета. По стените има картинки на бебета животни, облечени като хора. Чекмеджетата на шкафа са пълни с малките му дрешки, пижамки, шапчици, ръкавички и пеленки. Отгоре е сложена пухкава играчка-агънце в примамлива поза, както и ваза с цветя, отрязани от корените си, защото майка му “обича” и цветята.
Тя оправя дрешката му и го завива с бродирана пеленка и одеялце с неговите инициали. Поглежда ги със задоволство. Нищо не е спестено за приготвянето на съвършената детска стая, въпреки че двамата с младия й съпруг не могат още да си позволят всички мебели, които са планирали за останалите части на къщата. Тя се навежда да целуне копринено-гладката бузка на бебето и се отдалечава към вратата, когато първият измъчен писък разтърсва тялото му.
Съвсем тихичко затваря вратата. Обявила му е война. Нейната воля трябва да надделее над неговата. През вратата чува нещо, което звучи като виковете на човек, подложен на изтезания. Нейната връзка със собствената й природата ги разпознава като такива. Природата не дава ясни сигнали, че някой понася мъчения, освен ако наистина не е така. Нещата са точно толкова сериозни, колкото звучат.
Тя се колебае, сърцето й я тегли към него, но устоява и продължава по пътя си. Току-що го е нахранила и преоблякла. Затова е сигурна, че той няма никаква истинска нужда и го оставя да плаче, докато се изтощи.
Той се събужда и пак заплаква. Майка му надниква в стаята, за да се увери, че бебето си е на мястото, а след това тихо, за да не събуди у него напразни надежди за внимание, отново затваря вратата. Забързва се към кухнята, където си има работа и оставя вратата отворена, за да може да чува бебето, ако нещо “му се случи”.
Писъците му затихват и преминават в разтърсващи хлипания. След като не получава никакъв отклик, мотивиращата сигнала сила се изгубва в празнотата, откъдето трябваше отдавна да е дошло спасението. Той се оглежда. Светлината е слаба. Не може да се обърне. Вижда само неподвижните решетки и стената. Наоколо няма нито звук.
.......
Предметите, които се поставят близо до него, са измислени така, че да наподобяват онова, което му липсва. Традицията повелява играчките да бъдат такива, че да утешават скърбящото бебе. Но някак си без да се взема под внимание самата му скръб.
На първо място е мечето или друга мека кукла, “с която да спи”. От него се очаква да дава на бебето усещане за постоянна близост и компания. Свирепата привързаност към него, която постепенно се развива в някои случаи, се възприема като очарователен детски каприз, вместо като израз на болезнено емоционално лишение у дете, принудено да гушка неодушевен предмет в жаждата си за близко същество, което няма да го напусне.”
Аз съвсем скоро ще науча де, но все пак ми е много чудно какви са тези хиляди много важни и неотложни неща, дето не можеш да ги свършиш, пък бебето само реве и ти пречи
Ето специално за теб нещо много хубаво:
Будните му часове минават в желание, копнеж, и безкрайно чакане на “правилното нещо”, което да замени глухата празнота. За по няколко минути дневно, копнежът му временно прекъсва и ужасната, тръпнеща нужда от докосване, от прегръдка и движение, е облекчена. След като добре е обмислила нещата, майка му е решила да му даде достъп до гърдата си. Тя го обича с нежност, за каквато не е подозирала преди. Отначало й е трудно да го остави след храненето, особено след като той толкова отчаяно плаче от това. Но е убедена, че така трябва, защото майка й й е казала (а точно тя не може да греши), че ако сега го остави да й се налага, той ще се разглези и после ще създава проблеми. А тя иска да направи всичко по най-правилния начин, защото чувства, че крехкият живот в ръцете й по-важен от всичко друго на света.
Тя въздиша и нежно го слага в креватчето, което е украсено с жълти патета и е в синхрон цялата му стая. Постарала се е много, за да я украси с мекички перденца, килимче във формата на гигантска панда, бял шкаф с чекмеджета, ваничка на стойка и маса за повиване, върху която са подредени бебешка пудра, олио, сапунче, шампоан и четка за коса, всичките произведени и опаковани специално за бебета. По стените има картинки на бебета животни, облечени като хора. Чекмеджетата на шкафа са пълни с малките му дрешки, пижамки, шапчици, ръкавички и пеленки. Отгоре е сложена пухкава играчка-агънце в примамлива поза, както и ваза с цветя, отрязани от корените си, защото майка му “обича” и цветята.
Тя оправя дрешката му и го завива с бродирана пеленка и одеялце с неговите инициали. Поглежда ги със задоволство. Нищо не е спестено за приготвянето на съвършената детска стая, въпреки че двамата с младия й съпруг не могат още да си позволят всички мебели, които са планирали за останалите части на къщата. Тя се навежда да целуне копринено-гладката бузка на бебето и се отдалечава към вратата, когато първият измъчен писък разтърсва тялото му.
Съвсем тихичко затваря вратата. Обявила му е война. Нейната воля трябва да надделее над неговата. През вратата чува нещо, което звучи като виковете на човек, подложен на изтезания. Нейната връзка със собствената й природата ги разпознава като такива. Природата не дава ясни сигнали, че някой понася мъчения, освен ако наистина не е така. Нещата са точно толкова сериозни, колкото звучат.
Тя се колебае, сърцето й я тегли към него, но устоява и продължава по пътя си. Току-що го е нахранила и преоблякла. Затова е сигурна, че той няма никаква истинска нужда и го оставя да плаче, докато се изтощи.
Той се събужда и пак заплаква. Майка му надниква в стаята, за да се увери, че бебето си е на мястото, а след това тихо, за да не събуди у него напразни надежди за внимание, отново затваря вратата. Забързва се към кухнята, където си има работа и оставя вратата отворена, за да може да чува бебето, ако нещо “му се случи”.
Писъците му затихват и преминават в разтърсващи хлипания. След като не получава никакъв отклик, мотивиращата сигнала сила се изгубва в празнотата, откъдето трябваше отдавна да е дошло спасението. Той се оглежда. Светлината е слаба. Не може да се обърне. Вижда само неподвижните решетки и стената. Наоколо няма нито звук.
.......
Предметите, които се поставят близо до него, са измислени така, че да наподобяват онова, което му липсва. Традицията повелява играчките да бъдат такива, че да утешават скърбящото бебе. Но някак си без да се взема под внимание самата му скръб.
На първо място е мечето или друга мека кукла, “с която да спи”. От него се очаква да дава на бебето усещане за постоянна близост и компания. Свирепата привързаност към него, която постепенно се развива в някои случаи, се възприема като очарователен детски каприз, вместо като израз на болезнено емоционално лишение у дете, принудено да гушка неодушевен предмет в жаждата си за близко същество, което няма да го напусне.”
Любовта не разглезва.
Съпругът ти гушка ли те?
Любовта дава щастие, сигурност, топлина и уют.
Бебето ти в тази крехка възраст - а и винаги занапред - има огромна нужда от тях.
Няма "разлигавяне" на пеленаче. Инатът и характерът идват доста по-късно.
Не може да лишаваш детето си от прегръдка, за да го дисциплинираш.
Давай му онова, от което се нуждае.
Това е майчинството - отклик на нуждите на детето - физически, психически и емоционални.
Възпитанието е друго нещо. Не е лишаване, а коректив.
Съпругът ти гушка ли те?
Любовта дава щастие, сигурност, топлина и уют.
Бебето ти в тази крехка възраст - а и винаги занапред - има огромна нужда от тях.
Няма "разлигавяне" на пеленаче. Инатът и характерът идват доста по-късно.
Не може да лишаваш детето си от прегръдка, за да го дисциплинираш.
Давай му онова, от което се нуждае.
Това е майчинството - отклик на нуждите на детето - физически, психически и емоционални.
Възпитанието е друго нещо. Не е лишаване, а коректив.
Напълно съгласна.
Ох, Карина, отивам да си гушна бебето!
