Здравей, Val, от София съм. Проблемът при мен не е в това, че ще нараня родителите си. Вече мисля, че бях писала - майка ми почина преди години, като до последно е мислела, ЧЕ АЗ НЕ ТРЯБВА ДА ЗНАМ! Това е и възпирало баща ми да ми каже, който сега,чувствайки се виновен за мълчанието през всичките тези години, е готов да помогне по всякакъв начин да науча истината. Незнам дали е вярна тезата, че може би това, което ще открия, няма да е каквото очаквам, и че цялата история може да нарани най-вече мен, но съм оптимистично настроена...
- Публикувана: 25 март 2005, 03:13 ч.
- Последно мнение: 31 авг. 2005, 12:28 ч.
Ако разберете ,че сте осиновени...
Цитат на: White Raven
Разбирам чувството на л\бопитство у осиновените деца. Обаче много повече се възхищавам, когато чета истории от рода на : " Моята осиновителка е истинската ми майка. Не ме интересуват биологичните родители". Към такива хора изпитвам искрено възхищение.
Имам подобен случай
. Наш съсед е осиновен (родителите му са му казали) и когато биологичната му майка отишла след години да го търси, той й казал, че истинската му майка е тази, кяото го е отгледала и че той няма нищо общо с нея (с биологичната). Мисля, че така е правилно......Не е определящо кой ни дава живот, а кой ни дава всичко от себе си.
Мой много близък човек е осиновен. Толкова зависи от човека - дали ще има проблеми, след като разбере или не... За него съм говорила с психолог. Тя ми каза следното: Човек има нужда от идентичност, ако е "дърво без корени", е нещастен. Затова е добре да намери биологичните си родители. Няма нищо общо с отношението му към тези, които са го отгледали, в повечето случаи осиновените деца застават твърдо зад родителите си, зад тези, които са дали всичко от себе си, за да ги отгледат.
Цитат на: malina_m
Мой много близък човек е осиновен. Толкова зависи от човека - дали ще има проблеми, след като разбере или не... За него съм говорила с психолог. Тя ми каза следното: Човек има нужда от идентичност, ако е "дърво без корени", е нещастен. Затова е добре да намери биологичните си родители. Няма нищо общо с отношението му към тези, които са го отгледали, в повечето случаи осиновените деца застават твърдо зад родителите си, зад тези, които са дали всичко от себе си, за да ги отгледат.
Това е нормалната реакция в случая, изборът, който смятам, че е правилен за интелигентния човек. В днешно време незнанието не е оправдано, в смисъл, че понякога е по-лесно да не знаеш, но ако си наясно с истината си по-подготвен за живота, който ти предстои....
Темата ми е доста интересна. Аз не съм осиновена, но преживях нещо друго.
Преди години си направих изследвания за кръвната група и се оказа че е малко странна за семейството. Всъщност някои доктори твърдяха че не може да съм дете на родителите си. Майка ми се стресна по-сериозно от мен май. Реши че са ме сменили в родилния дом и започна да си припомня с какви жени е раждала.
Аз съм одрала кожата на баща си или поне така казват всички и може би за това не се стреснах толкова от новината. Но все пак се бях замислила - ами ако все пак не съм тяхно дете... Но отхвърлих мисълта много бързо - нали са ме отгледали те. Не ми е хрумвало да тръгна да търся някакви други родители, а по природа съм доста любопитна...
Може би всичко е въпрос на възпитание и на това до колко обичаш хората, които са те отгледали.
Сега ми предстои да отглеждам детето си сама и се надявам някой ден да намеря мъж, който да го приеме. И се надявам да не се стига до търсене на биологичния баща...
Преди години си направих изследвания за кръвната група и се оказа че е малко странна за семейството. Всъщност някои доктори твърдяха че не може да съм дете на родителите си. Майка ми се стресна по-сериозно от мен май. Реши че са ме сменили в родилния дом и започна да си припомня с какви жени е раждала.
Аз съм одрала кожата на баща си или поне така казват всички и може би за това не се стреснах толкова от новината. Но все пак се бях замислила - ами ако все пак не съм тяхно дете... Но отхвърлих мисълта много бързо - нали са ме отгледали те. Не ми е хрумвало да тръгна да търся някакви други родители, а по природа съм доста любопитна...
Може би всичко е въпрос на възпитание и на това до колко обичаш хората, които са те отгледали.
Сега ми предстои да отглеждам детето си сама и се надявам някой ден да намеря мъж, който да го приеме. И се надявам да не се стига до търсене на биологичния баща...
Може би ако аз бях дете, оставено в дом, и осиновено оттам, нямаше да искам да намеря биологичните си родители.
Дано не ме помислите за неблагодарна към родителите ми, но истината винаги има две лица. Ето го е другото: осиновена съм почти незаконно, и аз не мога още да разбера как е станало- не е имало дело, проучвания и т.н. Едва ли не роденото от една майка дете е записано на друга - направо абсурд
и тук ми хрумва нещо ужасно - ами ако биологичната ми майка не знае, че ме е оставила, ако на това 17 годишно тогава момиче са казали, че нещо е станало с бебето му...
Може и да не съм права, ама това ме влудява
Дано не ме помислите за неблагодарна към родителите ми, но истината винаги има две лица. Ето го е другото: осиновена съм почти незаконно, и аз не мога още да разбера как е станало- не е имало дело, проучвания и т.н. Едва ли не роденото от една майка дете е записано на друга - направо абсурд
и тук ми хрумва нещо ужасно - ами ако биологичната ми майка не знае, че ме е оставила, ако на това 17 годишно тогава момиче са казали, че нещо е станало с бебето му...
Може и да не съм права, ама това ме влудява
аз когато забременях на дневен ред беше да остане или не бебето!
не мога да си представя да живея в агония 9 месеца за да родя здраво и право дете и да го оставя - или няма да го родя или няма да го оставя!
и в днешно време наистина в много забутан край и обстановка трябва да живееш за да не си знаеш правата - така, че да си принудена да го износиш /не обсъждам въпроса имаш ли възможност да го гледаш/
искам да попитам Lili_K, който търси майка си - какво очакваш - ново начало? защо не те е потърсила? защо те е родила, щом всичко е било обречено - и едно време е имало аборти... дори безплатни! ами ако не беше попаднала в добро семейство - а както моя позната имаш изгаряния от цигари от детските домове, които ще жигосват душата ти до гроб?! защо ти е тази жена след като си имаш майка?
аз реших и родих - бих казала, че въпреки, че имам сега подкрепа тогава по-скоро беше натиск да махна детето - нещо на което не съм се поддала... но като майка ще кажа, че ако си искаш детето, ще минеш през ада на Искрица и ще запазиш своето съкровище...еле пък ако е живо и здраво дете!
не мога да си представя да живея в агония 9 месеца за да родя здраво и право дете и да го оставя - или няма да го родя или няма да го оставя!
и в днешно време наистина в много забутан край и обстановка трябва да живееш за да не си знаеш правата - така, че да си принудена да го износиш /не обсъждам въпроса имаш ли възможност да го гледаш/
искам да попитам Lili_K, който търси майка си - какво очакваш - ново начало? защо не те е потърсила? защо те е родила, щом всичко е било обречено - и едно време е имало аборти... дори безплатни! ами ако не беше попаднала в добро семейство - а както моя позната имаш изгаряния от цигари от детските домове, които ще жигосват душата ти до гроб?! защо ти е тази жена след като си имаш майка?
аз реших и родих - бих казала, че въпреки, че имам сега подкрепа тогава по-скоро беше натиск да махна детето - нещо на което не съм се поддала... но като майка ще кажа, че ако си искаш детето, ще минеш през ада на Искрица и ще запазиш своето съкровище...еле пък ако е живо и здраво дете!
!
Със сегашния си ъкъл бих била двойно по-благодарна и признателна на родителите си.
От друга страна няма ненаказано зло. Говоря за хората, оставили дете. Да не дава Господ да се случва на никого.
В най-неподходящия за тях момент изва видов ден. Точно, когато си мислят, че всичко лошо е зад гърба им. Имам познати, които не мога да виня, но им се е случило сблъскването със загърбеното минало.
От друга страна няма ненаказано зло. Говоря за хората, оставили дете. Да не дава Господ да се случва на никого.
В най-неподходящия за тях момент изва видов ден. Точно, когато си мислят, че всичко лошо е зад гърба им. Имам познати, които не мога да виня, но им се е случило сблъскването със загърбеното минало.
zdraveite na vsi4ki.trudno mi e da pi6a.na 20 godini sum.predi 3 meseca razbrax,4e sum osinovena i v suznanieto mi zapo4naxa da se porajdat xilqdi vuprosi:za6to sa me ostavili(razbira se),obi4at li me dqdo i baba kato ostanalite si vnuci,razli4na li sum ot ostanalite i t.n.nai-lo6oto be6e,4e priqtelite mi to4no v tozi moment me izostavixa i az se po4uvstvax napulno sama i smazana.golqm 6ok be6e za mene,za6toto mnogo ne6ta mi se strupaxa navednuj.iskam da kontaktyvam s xora,koito imat podobna na moqta sudba.za6toto samo edin osinoven moje da razbere drug osinoven,nali?molq vi,pi6ete mi.imam nujda ot vas!!!!
Не я търся! Никога не съм я търсила, нямам и намерение! Защо да я търся? Не искам да я видя! Не искам да знам коя е ! Не искам да знам какво и е!
Благодаря и за това, че ме е родила и ми е дала възмажност, да видя красотота на този свят
! Само толкова! 
Благодаря и за това, че ме е родила и ми е дала възмажност, да видя красотота на този свят
! Само толкова! Препоръчани теми