Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Пловдив
  • Мнения: 2 758
Съжелявам,ако вече е имало такава тема,но аз поне не намерих/нямах и много време да търся,де/.
Вчера беше първия ден на Сами в детската градина.....от една година си говорим колко ще е хубаво там,как ще има с кой да си играе....и все едни такива хубави неща очакваше......даже сутринта беше толкова ентусиазиран,че дори не е казал "Чао" на тати си....и уж много му беше харесало/на всички разказваше с такъв ентусиазъм/......,но вечерта нещо взе да се усеща,че мама и Ивчо си остават вкъщи....и реши,че му стига толкова ходене на градина......а,тая сутрин вече положението беше истерично.....няма да ви казвам колко приказки изприказвах,колко обяснения и обещания дадох.....и уж се съгласи и след точно 2 минути -айде пак-сълзи,сополи,истерии...........заведох  го и по най-бързия начин си тръгнах....но ми е заседнала една буца на гърлото и само това ми е в акъла....кажете ми кака вие се справихте с рева/и основно как успокоявахте децата/....и колко горе-долу ще продължи това/знам,че при всеки е различно,но поне ориентировъчно....че направо незнам дали няма да се предам/?

# 1
  • Чикаго / София
  • Мнения: 2 988
При нас продължи доста време! Wink Ситуацията е същата,. Аз оставах с малката в къщи, а Дени ходеше на градина. В началото плачеше всяка сутрин стабилно. С времето понамаля, но пак мрънкаше сутрин, че не иска да ходи на градина, а понякога и поплакваше! Това беше през цялата минала година. А преди това беше ходила  на ясла с удоволствие, и все пак имаше представа какво е!

Сега ще е втора група и от понеделник като тръгне очаквам пак сълзи и сополи! Този път обаче и малката тръгва на ясла и се надявам, поне на едното бързо да му мине сутрешния рев, че все пак не съм от желязо.  Wink Омръзна ми да си поплаквам до оградата и аз! Embarassed

Дано при вас да свикне бързо Сами! Hug

# 2
  • Мнения: 3 359
Ех,Люба,знам как се чувстваш.Неизбежна е тази криза ooooh!Дъщеря ми плачеше много сутрин и не ме пускаше ,а аз закъснявах за работа ....Тя реве и аз след нея...малеее-много гадно CryЗа две седмици всичко отмина-постепенно,с много увещания,повече подаръци и разсейване.Дръж се!Няма начин да се  прескочи този момент Hug

# 3
  • Мнения: 13 432
Спокойно- голяма част от децата минават през този период. Дано при вас да е по-кратък!!!

# 4
  • Мнения: 17 231
напълно нормално е да реагират така в началото децата, не се притеснявайте Hugдо две седмици трябва нещата да влязат релси Peace

# 5
  • София
  • Мнения: 4 677
Аз имам едно дете , но това не му пречи да иска да си остане в къщи  Sick
Плаче сутрин докато го оставяме ... Нормално е . Ще свикне . Все пак го откъсваш от една среда в която се чувства сигурен и е нормално да преживее някакъв шок ... даже се опитва да ме изнудва - казва , че го боли коремчето или , че иска да спи или нещо от този род ...
Там ми казват , че не плаче , хапва , само със спането още му е трудно ...

И все пак смятам , че ще свикне и ще се чувства добре  Hug
За буцата в гърлото , разбирам те . Всяка майка си я носи ...

# 6
  • София
  • Мнения: 336
Да поплача и аз. Cry
Дъщеря ми е почти на 3г.,  не е ходила на ясла, но е весело и контактно дете.Вчера сутринта беше добре- тръгна с желание и усмивка.Към обяд са се появили майки и цялата група е ревнала.Прибрахме я към 13 ч.
Тази сутрин от цялата сграда се чуваха хълцания и писъци. Моята и тя се включи- с най-високите децибели, за капак и повърна....върнах я у дома (слава Богу баба и дядо са там). Директорката каза да я оставя ден-два у дома и пак да опитам.
Толкова ми е тежко в момента...мисля си,че никога няма да свикне. Shocked.

# 7
  • Мнения: 1 172
Мили момичета, не се притеснявайте, децата ще свикнат. Но не трябва да виждат, че и вие сте разстроени.  Моят син започна да реве от третия ден - преди това ходеше с усмивка, казваше ни ЧАО. Сега, няколко месеца по-късно, влиза нахилен в градината, има си любима учителка, любима лелка, въобще чувства се перфектно там.

Един трик: ако на вас ви е мъчно заради реакцията на детето или детето е по-привързано към вас, първите 2-3 седмици пращайте баща му да го води на градина. При по-отстъпчивия и мил родител тръшкането и реването са по-демонстративни. (Това го чух от една от госпожите в нашата градина - обясни на майката на момиченце, че когато баща му го води е по-различно Wink).

Относно появата на майки в/около градината - за мен това е недопустимо и следва да поговорите с учителките и директорката. За да се избегне визуалния контакт, в нашата градина ми бяха дали телефон, на който мога да звъня през първите дни (периода на адаптация) и да разбера как е детето, трябва ли да го взема по-рано или му е добре там. Мисля, че това е по-добър начин да се получи информация. Другото си е егоизъм - да видиш как е твоето дете и да успокоиш себе си като разстроиш всички останали деца. Знам, че и моят син се сеща за мама и тате чак когато вземат първото дете от групата (т.е. когато се появи нечий родител).

Пожелавам бързо адаптиране на всички дечковци Wink

# 8
  • София
  • Мнения: 4 623
Моята принцеса е днес за 2 ден на ясла. Вчера влезе със желание, но после се е осъзнала и е започнала да реве. Днес ми казваше чао през сълзи и ми се късаше сърцето  Cry Cry Cry
Знам, че е период и всички минават през това, но ми е толкова мъчно Cry

# 9
  • Мнения: 2 556
За съжаление не познавам дете, което да е тръгнало с радост на градина. Различно е при различните деца, но моят личен опит е кофти. Синът ми тръгна на 3 и се скъсваше от рев седмици наред. Много ме е яд, че въобще го пратихме там толкова рано (с идеята колко ще му е добре сред деца). Сега малката се надявам да не ми се налага скоро да я пускам на градина.

# 10
  • Мнения: 1 172
Tess, аз имах съученик, който не беше ходил на градина и плачеше в първи клас. Баба му идваше всяко междучасие, а понякога оставаше да кара и часове с нас. Защото другарката не успяваше да го успокои и да занимава останалите едновременно. От 15 септември до Коледната ваканция жената беше все на линия.
Та май няма възраст, и при всяко дете си е стрес отделянето от мама/баба и въобще тръгването на градина или училище.

# 11
  • пред компютъра
  • Мнения: 3 042
Това си е съвсем нормално състояние за децата, когато за пръв път започнат да посещават детско заведение. След време ще свикне.

Злати ходи от пролетта на ясла, но от 15 септември ще го местя в градина и въпреки, че в яслата е свикнал и няма проблеми очаквам рев първите дни в градината. Sad Като спомена, че ще ходи в нова градина, при други дечица и той почва да се сърди и да протестира. Не се отказвам, говоря му, дано свикне с мисълта за преместването и да не плаче.

# 12
  • Мнения: 2 556
SV, съгласна съм, но съм решила да поставя това изпитание пред второто ми дете на по-голяма възраст - 4 или дори 5 години. Не ми допада идеята детето ми да се измъчва, защото реално градината не му допада, а аз да го бутам зорлем там, защото "рано или късно ще трябва да си пореве". Сигурна съм, че ако синът ми беше по-голям нямаше да го преживее толкова тежко.

# 13
  • casa solare
  • Мнения: 2 478
Aз съм пример за това, че няма възраст при всяко дете си е стрес отделянето от мама. Като малка не съм ходила на ясла и градина. Като дойде 1-вия учебен ден - божееееееееее то не беше часове плач, то не беше повръщанеееееее. Всеки път си мислех, че мамето ме изоставя и никога няма да ме вземе. Помня го много ясно, все е дно е станало вчера

# 14
  • Пловдив
  • Мнения: 2 758
Благодаря Ви,момичета,за отговорите.....не,че ми е по-леко...цял ден се чудя каква да я захвана,само и само да не мисля за това......Опитвам се да се успокоя,че все някога ще се наложи да са далеч от мен и за повече време/защото и двамата ми са прекалено привързани-не по-мое желание.....просто се оправям почти сама с тях/....надявам се утре като се прибере баща му да го заведе той и да няма проблеми......а за събота сме му приготвили награда/намерихме познат пожарникар,дето склони да го качи на пожарната/......макар,че незнам дали е редно да се награждаваме заради ходенето на градина Thinking....надявам се,че и няколкото почевни дни ще са от полза,да се поуспокои...но,незнам ако продължи твърде дълго тоя период дали ние ще издържим/а не би трябвало да се поддаваме,защото аз рано или късно ще трябва да почна работа и тогава няма да има кой да ги гледа и двамата...ще трябва и малкия да мине по-същия път.... ooooh!/.....Дайте идеи какво да обяснявам и как да го прилъжа,че градината е най-страхотното място....,че май и самата аз не съм убедена в това/имам неприятни спомени от моето ходене в същата градина...не свързани с лели,учителки и ил нещо друго....а просто защото е трябвало да ходя и да не съм при мама...даже си спомням как симулирах болест,само и само да не ме пращат/



Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт