Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Компютърни и настолни игри
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 15 отговора


Мнения: 3 926
"пускате" ли ги да побеждават, или не?
При нас въпроса е актуален от преди няколко месеца, но след доста спорове и разсъждения реших да сондирам и вашите мнения. Ясно е, че ако се играе честно, сина ми няма никакъв шанс - добър играч съм, пък и практиката все пак си казва думата. Ако обаче непрекъснато побеждавам, ще му убия интереса към играта и състезанието, а може и да се комплексира от това. В същото време когато се опитвам нарочно да губя, имало е моменти, в които той го усеща и обясненията ми "Ей, как се разсеях и не съм го видяла това..." определено не са убедителни. Има и друг момент - ако аз губя, а той печели неоснователно, няма да си дава много-много зор, и току виж реши, че победите са лесни и задължителни. И утре, когато попадне в реална конкурентна среда, факта, че другите не го "пускат" може да го демотивира (или "нахъси"???)
Колкото повече разсъждавам по темата, толкова повече въпроси изникват, и честно казано съм доста объркана. Играта е отражение на реалния живот, как да му помогна да стане добър "играч"???
Цитирай


Мнения: 13 243
ами те състезателните игри вече ги отричат точно по тези причини, иначе при нас щерката много се сърди  и вече ми е писнало, затварям си очите за някои неща или се опитвам да й помагам и подсказвам и ако печеля, печеля с малко и под 50% от игрите, за да няма сръдни
Цитирай

край морето

Мнения: 3 623
В повечето случаи сина ми се сърди като падне на някоя игра и гледам да му дам някоя друга игра да ме победи, че инъче се почва с едни сръдни от негова страна  Crossing Arms Хем иска да играем хем се сърди като падне еми то угодия няма
Цитирай


Мнения: 13 820
Само в началото, когато го уча да играе съответната игра. След това считам, че най- добрият избор е спазване на правилата от страна на всички участници.
Утре в живота няма кой да му дава "аванси", по- добре е от сега да научи това основно житейско правило. Определено не се е сърдил, когато го "бия". Аз самата играя табла и карти от първи клас и никога не са ми позволявали да печеля ей- така, ядях си боят на общо основание, но пък научих доста неща.
Цитирай

Germany

Мнения: 3 885
А колко е голямо детето?
Играйте повече на игри, които зависят повече от късмета, отколкото от акъла на играча. Например игри със зарчета или разни карти (нали се сещате какво има предвид)....
Дъщеря ми е на три и половина и например мемори-то (търсенето на 2 еднакви карти) го умее по-добре от мен Embarassed там няма нужда да се правя, че губя- губя си съвсем естествено Laughing
Иначе и тя иска винаги да печели, естествено, но не й "пускам" всеки пък нарочно, да не се учи така. Когато загуби обаче винаги иска реванш, за да може тя да спечели следващия път  Smile
Цитирай

София

Мнения: 6 036
пускам фъндък. инак почва да крещи "ти не си честнаааа".
Цитирай

София

Мнения: 2 624
Играем честно ,много рядко шмекерувам , например при игра на война, защото се проточва с часове и се изнервям.Като я победя някой път се сърди, и то много , аз й обяснявам че все пак е въпрос на късмет в игрите , които играем, с изкл. на меморито, ама там тя е доста добра и ме бие често.
Забравих да кажа обаче, че като се надбягват с баща си , той я пуска да го победи Laughing
Цитирай


Мнения: 1 172
Аз не мисля, че има нещо лошо в състезателните игри, чак пък да бъдат отречени. По-скоро подбирайте игри, за които играчите имат еднаква подготовка.  Ако пък изискват някакво мислене, стратегия и т.н. можете да играете ти и детето в комбина срещу баща му. Като при всеки ход му казваш защо играете така (с други думи, предаваш му твоя опит). Или ако настоява да направите замисления от него ход, му обясняваш защо този ход не е добър, какво ще последва, но го оставяш да направи този ход. Така пък детето вижда, че си била права и знае как да постъпи при следваща такава ситуация.

Още не сме започнали със състезателните игри, но мисля, че едва ли ще го оставям да победи с елементарно шмекеруване.
Цитирай

София

Мнения: 26 042
Състезателните игри не са само за забавление, но и за обучение. Децата се научават, че ако не са победители винаги това е временно и следващия път могат да опитат нещо друго. А това, че те е бил родителя на някоя игра се преглъща по-лесно, отколкото ако е някой връстник. С времето разбират, че животът е шарен и един "неуспех" не означава, че са глупави или не стават.
Когато децата бяха на 3-4 г играехме по-елементарните - домино, не се сърди човече. Не съм ги оставяла да ме бият, а играех с тях заради играта, а не за да победя. Така те сами ме биеха, защото свалях малко изискванията. Много пъти съм им обяснявала защо съм направила така или иначе или на моменти съм им подсказвала някои варианти като не могат сами да се сетят. Случвало се е да поплакват, но то е било по-скоро като са играли повече помежду си. Иначе сравнително леко приемат, че не могат всеки път да печелят.
Сега сме на по-сложните игри - Монополи и сродните и компютърни игри и става по-лесно. Фокусират се повече върху собствените си "стратегии" и стават безмилостни. Е, не винаги лесно преглъщат лесно ако някой друг спечели, но се справят.
« Последна редакция: вт, 04 сеп 2007, 11:29 от RadostinaHZ »
Цитирай

Карлово

Мнения: 1 798
Ако е със зарче, аз 100% губя, ами не мога да въртя вече заровете, късметът ме напусна. Но на другите като пада се тръшка здраво. Не я оставям да побеждава, тъй като мисля че трябва да научи тънкостите на игрите.
Цитирай

Варна

Мнения: 488
Златната среда - и да губи, и да печели. Мисля, че може да се научи и от двете. Сега е на три.
Цитирай

София

Мнения: 9 014
Тъй като децата ми са с много малка разлика, си играят заедно. Обяснявам им правилата и, без да се намесвам, ги оставям сами да се борят. Сърдити винаги има, но това е част от играта, нали? Така и двамата имат равен шанс за победа. Ако имах само едно дете, не бих играла с него на нищо, достатъчно е, когато има друго дете на гости, да си играе с него. Моите, и двамата, много добре знаят, че не могат да бъдат равностойни партньори на мен или на баща си и затова дори не настояват да играят с нас.
Цитирай

БГ - София

Мнения: 7 796
Само в началото, когато го уча да играе съответната игра. След това считам, че най- добрият избор е спазване на правилата от страна на всички участници.
Утре в живота няма кой да му дава "аванси", по- добре е от сега да научи това основно житейско правило.
Това е и моето мнение.
Цитирай


Мнения: 436
Понякога го оставяме да побеждава, но той не се сърди и като загуби, а ако спечели някой друг също толкова се радва. Много ми е добричко детето  Hug
Цитирай


Мнения: 630
Аз понякога му "пускам" малко (например правилото след 6 има второ хвърляне той го въведе навсякъде Very Happy), обаче гледам да не шмекерува много. Макар че той като види, че ще спечели, е от памук по-мек и миличък, обаче изпреваря ли го...."така не е честноооооооо" и рев. Обаче аз обяснявам, че и на мен ми се иска да спечеля и той се примирява с "реванш" (още една игра), ако го бия.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 15 отговора