Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 20 отговора


Мнения: 10
Здравейте, вече близо месец си имаме осиновена дъщеричка на 2 годинки. Много бързо свикна с нас и с по-големия си брат. Приема ни за родители. Това, което ме притеснява е, че много се привърза към нас, особено към баща си. Всяка вечер заспиваме заедно в леглото ни и след това я пренасяме с стаята й. Ако не вижда баща си някъде в къщата го търси и ако не го намери започва да пищи, че си е отишъл. Баткото ми разказа, че и мен търси така, а е невъзможно да сме непрекъснато и двамата с нея. Как да я успокоим, че ще бъде с нас завинаги и никой от нас няма да си тръгне?
Цитирай


Мнения: 1 616
Говорете й, много. Обеснявайте й- дори да не разбере думите ви, ще усети чувствата. Един месец е много кратък срок- ще ви повярва, но трябва време.  Hug
Цитирай

София

Мнения: 2 722
noara , както вече ти е писала darena необходимо е повече време. Детето в момента се ориентира в обстановката, изгражда нови взаимоотношения, учи се. Успокой се и бъди търпелива - нещата ще се наредят от самосебе си с течение на времето. От вас се иска безгранична любов и търпение. Успех!
Цитирай

космополитно

Мнения: 929
Това, което ме притеснява е, че много се привърза към нас, особено към баща си. Всяка вечер заспиваме заедно в леглото ни и след това я пренасяме с стаята й. Ако не вижда баща си някъде в къщата го търси и ако не го намери започва да пищи, че си е отишъл. Баткото ми разказа, че и мен търси така, а е невъзможно да сме непрекъснато и двамата с нея. Как да я успокоим, че ще бъде с нас завинаги и никой от нас няма да си тръгне?

Noara, и страх и несигурност е! Травмата от предадено доверие и ранно изоставане е много първична (ранна) и поради това много дълбока. Привързаността, която ти забелязваш е несъщинска-тя е от несигурност и намира своя израз в тревожещото те прилепчиво поведение. С времето през любовта Ви тази привързаност би трябвало да се превърне в сигурна привързаност - сигурността, че когато се довериш и свържеш с други те няма да те предадат и изоставят, а ще се връщат отново и отново, въпреки, че в ежедневието  ще се налага да се отдалечават дори  отвъд кръгозора й.

 В несъзнаваното на Вашето момиченце е запечатан акта на изоставянето. Затова словесно я убеждавайте, като й го повтаряте отново и отново: че я обичате, че тя е част от Семейството Ви (си)и че НИКОГА НЯМА ДА Я ИЗОСТАВИТЕ!

Месец в къщи на фона на 2 год. в институция е нищожен срок- достатъчен само колкото да усети, че й се случва нещо значимо-да има дом, родители та дори и батко. Разбираемо е страхът да не загуби цялото това богатство да поражда несигурнтост. Убедена съм, че след няколко месеца дъщеря Ви ще е значително по-спокойна и допускаща и тя да се отдалечава повече от Вас и Вие от нея. А "заедно в едно легло" си е привлекателно и за много деца (дори вече попораснали)! Hug
Цитирай

София

Мнения: 2 722
, незнам дали ще те успокои или донапрегне, но Милен, който от година и половина е у дома дори и сега казва, че не ика да ходи на детска градина, защото ще го оставя там.
Мно-о-ого време ще трябва да се доказваме, но си струва  Peace
Цитирай

Нова Загора

Мнения: 526
Детето ми беше на 1ги2м когато си дойде в къщи но винаги търсеше татко си, просто го чакаше да си дойде и да го види и тогава заспиваше. Сега след 5г пак чака с нетърпение да види баща си и е доста неспокоен когато татко му вечер е нощна смяна.
Noara много кратък е периода за детето ти за адаптация в новата обстановка, и страх и несигурносте. Ние още не желаем да останем лятото при баба на село, просто го е страх да не го изоставим.
Цитирай

космополитно

Мнения: 929
Как да я успокоим, че ще бъде с нас завинаги и никой от нас няма да си тръгне?

Noara, днес привидно инцидентно попаднах на текст, който бях чела отдавна! Прегледай го! Първите няколко пункта от  темата там касаят директно нещата накарали те да зададеш  своята тема!



Препоръки за възпитанието на осиновените деца:
1.   Вземайте на ръце детето дотогава, докато можете да го вдигнете. Вземайте го винаги когато то го иска. Ако не можете да го носите в дадения момент, седнете някъде и го вземете на ръце.
2.   Спете до детето(до неговото легло) дотогава, докато детето безболезнено се съгласи да спи само. Държете му ръчичката докато заспи. Никога не се опитвайте да го оставите само, ако то е против. Не го затваряйте за наказание в празна стая, даже ако Ви се струва, че това помага.
3.   Не го давайте на детска градина дотогава докато имате финансова възможност да го гледате вкъщи. Ако детето безболезнено тръгне на детска градина няколко месеца след като сте го осиновили – това е първият сигнал, че детето изисква повишено внимание.
4.   Вземайте с вас детето навсякъде където можете да го вземате. Колкото повече време прекарвате заедно, толкова по-добре.


http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=105960.0;all

« Последна редакция: сб, 08 сеп 2007, 18:32 от Venecias »
Цитирай
Не знам дали това ще ви успокои, но моето дете е на 9 години и ОЩЕ се страхува от изоставяне. Наскоро му обяснихме юридическата страна на процедурата, за да се увери, че не може човек току-така да взема и да връща деца. До три години спа в нашата стая, а и сега по време на почивки в хотели и пр. за нищо на света няма да заспи сам в стая. И какво от това? Позволяваме му да си изживее тези страхове така, както той иска, да говори за тях и бавно, много бавно да добива увереност.
Мисля, че тази тема винаги ще присъства в живота на децата ни и на всеки етап от развитието им ще изисква обновено внимание.
Цитирай


Мнения: 1 616
Още от самото начало знам, че това е един от най-големите страхове- от изоставяне. Пресен пример- чувам че плаче през нощта.  Гушнах го- какво стана?- " Сънувах, че тебе те няма. Аз исках да ти кажа нещо в детската градина, а ти замина."
От тъмното все още се бои, но затова съм говорила и майки родили децата си- и те го имат този страх. Ние спим на светната лампа в коридора, но това не ме притеснява.
Най-големия страх на моето дете е от смъртта. Може би защото баба му почина, той не я помни, но ме пита къде е? и оттам почват страшните за него въпроси. Защо е умряла? От какво е била болна? Ти разбра ли, че тя умира? А тя знаеше ли, че умира? И какво ти каза за мене? Те не можа ли да й помогнеш? А чичо доктор защо не й помогна? Тя обича ли ме? Аз кога ще я видя? Кога ще ме гушка? Кога ще си играе с мене?.... 
Ами ти ще умреш ли? Ами аз ще умра ли? .... И тука вече става много трудно. Преди година и половина, когато за първи път ми зададе тези въпроси , първо казах истината- обясних, че ще умра след много години,ще съм стара , той ще има жена, приятелка и дечица, няма да е сам ипр. , че аз винаги ще го обичам .... После обаче като разбрах, че тя/истината/  всява ужас, при следващото питане - "ти ще умреш ли ? "казах- "Не ."- "да, ама ти преди ми каза, че ще умреш?"
казвам- "Виж какво - взех решение- няма да мра. ще си живея и толкоз."
Но това не свърши кой знае каква работа. Страхът си е в основата на неговото поведение и го кара да е несигурен и то точно от смъртта. И така докато една вечер сам започна пак разговор- за баба си, за смъртта ... Тогава му  обясних смъртта така ,както аз я разбирам- разказах му за прераждането. Това го прие и беше спокоен разговор, но разбира се нямам илюзии, че ще  е последния.
Цитирай

космополитно

Мнения: 929
...докато една вечер сам започна пак разговор- за баба си, за смъртта ... Тогава му  обясних смъртта така ,както аз я разбирам- разказах му за прераждането. Това го прие и беше спокоен разговор, но разбира се нямам илюзии, че ще  е последния.

Дарена, естествено, че това е само началото от поредица разговори за екзистенциални неща! Видно е, че момчето ти е любознателно и интелигентно. Тъй млад и вече "хванал бика за рогата!" ...С убеденост мога да кажа на кого се е метнало, но ти си го знаеш!...
 Ти си познаваш детето и ако сметнеш, че е уместно при следващия Ви разговор по темата прибави и възгледът ми за смъртта, който намирам за естествен, понятен, разбираем, позитивен и донякъде потвърждаващо допълващ твоето разбиране за НЕЯ  - за мен СМЪРТТА е само ДРУГА ФОРМА НА ЖИВОТ!
Цитирай


Мнения: 1 616
Венециас, благодаря!  Hug

Само не съм се сетила да го нарека друга форма на живот т.е. да го обесня така. Но него го плаши това, че смъртта е причината той да не може да види баба си и да я чуе, че тя не може да го гушка и да си играят. Обеснявам, че това е временно и един ден ние пак ще сме заедно- той, тя и аз, горе на небето и после пак ще се върнем на земята ЗАЕДНО.  Възприема го, но не иска и да чуе аз да ставам баба, за да не умра.
Във всеки случай ще се възползвам от съвета ти!   bouquet
Цитирай

София

Мнения: 1 843
Darena  Very Happy
В идентичен период е малката. Без да се увличам в детайли, че не са малко, защото сега сме в един период на регресия с пълен замах, ще ти споделя само, че и на мен ми се наложи да обещая да не остарявам...

Това, за да я убедя колко "завинаги" ще сме заедно, описвайки как тя ще порасне, аз ще стана баба...и тук следва отчаян писък: Нееееее, неееее искам да ставаш баба! newsm78

Та, надявам се, докато расте, да се освободи от тези си страхове и да позабрави обещанието ми, че не знам инак как ще го спазя! 

И аз използвам често алегорията с "небето", но тя пък го приема  доста буквално и все пита кога ще отидем там. Е, аз отговарям просто: Има време...

Мъчно ми, та сърцето ми се къса да гледам как се тормози в несигурността си - някак първична и неосъзната, нямам друг вариант, освен да повтарям обичайната схема - максимум време заедно, прекарано в общи занимания, физически контакт, много милувки и повтаряне колко много, много я обичам.
Имам усещането, обаче, че това ще се повтаря много пъти, колкото и да се надявам да греша...

Търпение и вяра, май няма друга 'рецепта'.
Цитирай


Мнения: 10
Искрено и от все сърце ви благодаря - за топлите думи и хубавите съвети. В нашето семейство необичайното е това, че когато дъщеря ни видя играещите деца в една детска градина сама пожела да ходи на детска градина. Обяснявам си го с това, че до скоро е живяла сред много деца и така е свикнала да се чувства добре. Избрахме й частна детска градина, в която непрекъснато я наблюдават, защото се тревожихме, но няма проблем, спокойна и общителна е. Само у дома изисква непрекъснато внимание и не иска да заспи, ако всички не сме заедно в къщи. Следвам съветите ви и сърцето си, с надеждата, а и вече увереността, че сме на прав път Smile
Цитирай


Мнения: 441
noara, синът ми на 2 години, вече повече от година е осиновен, но положението е същото, само че с мен. Просто е залепнал за крака ми и не ме пуска(не че имам нещо против), но понякога и аз като тебе се притеснявам. Много искаше да ходина детска градина и скоро, когато разбра, че аз няма да съм с него там се озадачи и вече не е така ентусиазиран. Естествено дойдоха въпросите му - ще идваш ли да ме вземеш и т.н. Повтарям по много пъти, когато имам удобен случай, че никога, никога няма да го изоставя.

Догодина е не градина, дано свикне бързо.

Поздрави!
Цитирай

На небето

Мнения: 5 486
Мисля, че това са страхове на всички деца, не само на осиновените. Моя син също като се събуди и не ни види и ревва, когато отида при него да го гушна ми казва, че се е изплашил понеже не ме е намерил. Аз също до голяма сънувах, че ме изоставят и се страхувах от това, не знам дали при мен е от факта, че ходих на седмична детска градина, и виждах родителите си 2 седмично. И всеки път се чудих дали ще дойдат да ме вземат, но е факт, децата се чувствам зависими от родителите си и най големият им страх е изоставянето. Може би при осиновените деца този страх е по-голям, но съществува при всички деца като цяло.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 20 отговора