Критическа възраст при жените

  • 23 417
  • 52
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 1 951
Ох, не знам за критическата при жените, но при мъжете е страшна работа! Направо откачат, а и какви глупости почват да правят... ooooh!
И моят мъж е в критическата.Изпада в депресивни състояние,няма лек и оправия.

# 16
  • Мнения: 4 668
Свекърва ми откакто е в критическата просто не се трае  ... То не е рев , не са страдалчески пози разни или тръшкане ... Или другата крайност - мълчи и гледа начумерено  Confused Гледам я , че много и е зачервено лицето и изпада в някакви нервни състояния - цялата се тресе .
Само имам едни съмнения , че си показва рогата , защото винаги си е била горе- долу такава и сега се оправдава с критическата  Thinking

# 17
  • София
  • Мнения: 3 421
Майка ми не си признава, но от година-две е започнала да се променя.
Както се смее и е в състояние да започне да крещи, постоянно  "дъвче"  за нещо баща ми, започнала е да прави неща, които не са типични за нея, не мога точно да определя, но сякаш се опитва да изживее нещо, което не е могла и да се държи по начин, по който не си е позволявала, в някои ситуации се държи неестествено(надявам се, че само близките го забелязваме).
   Отделно я преследвам да си пие лекарствата и не го прави. Не ходи редовно на лекар. ooooh!
 

Последна редакция: пн, 10 сеп 2007, 12:03 от Етиа

# 18
  • Мнения: 1 761
Като стана дума за критическа и учителки-имам наблюдения,че при учителките критическата преминава много по-тежко.И баба ми и майка ми бяха  учителки,свикнали всичко да контролират и проверяват,да дават наставления и да приемат само тяхното решение за единственото вярно.Като се добави и появата на остеопороза,диабет,невроза и други, типични за повечето учителки болести,става страшно.
На тях самите не им е никак лесно, а на околните -още повече.
Когато баба ми караше критиката,ако нещо и възразиш,почваше да удря по масата,да изпада в истерия...вярно,имаше диабет и мен ме беше страх да не би да я ядосам толкова много,че да изпадне в кома и да умре и правех каквото искаше, но без никакъв ищах....
Майка ми на 50 години и намериха някакъв тумор и я оперираха.Преживя го много болезнено.И не знам какво им беше и на двете,ама не спираха да говорят.като се почне една тема, повтаряна или нова- няма край.След общуването с тях се чувствах много, много изморена.Дори съм се улавяла,че в един момент вече нямам сили да ги изслушвам и просто ги оставях "да си кажат урока".Ама те се сърдеха,че като ме питат нещо и аз мълча.
Забелязала съм,че и преди критиката, и двете преди да излязат все искаха да ги оглеждам как са облечени,дали всичко по тоалета е наред.И все казваха "да не ми се смеят учениците".
А недай си Боже, ако някой келеш,на когото са писали двойка нещо ги изкоментира-кошмар.Рев,тръшкане,все едно края на света дошъл.
Мисля си,че понеже за всичко мнооооого се вживяват при тях критическата преминава с гръм и трясък.Освен,че търсят внимание,на моменти стават досадно любопитни,безкрайно бъбриви,много трудно за общуване, а за съжителстване...не ми се говори.
Не,че и аз няма да остарея.....дано не съм много досадна за околните.

П.С.Мисля,че занимания като пеене в хор,четене на книги (стига да не са на тема болести) и плетене помагат да се преодолеят сприхавостта, топлите вълни и изострената емоционалсност.Но най-важно за жените в критическа са техните съпрузи-те имат нужда от компания, от някого, на когото да се карат,че не е достатъчно добър, някого, на когото да се оплакват, да го съветват, да го командват...(Един ден казах на баща ми,че не мога повече да слушам майка ми и си тръгвам.Той ми каза- мен питаш ли ме какво е?Даже няма къде да избягам...)
Много е трудно,ама...успокоявам се,че става дума за майка ми, не за свекито.

# 19
  • София
  • Мнения: 442
Офффф, от всякде погледнато си беше неприятно. Сигурно и аз някой ден ще стана такава досада за моето дете  #Crazy

# 20
  • Мнения: 2 700
Но най-важно за жените в критическа са техните съпрузи-те имат нужда от компания, от някого, на когото да се карат,че не е достатъчно добър, някого, на когото да се оплакват, да го съветват, да го командват...

Аз майка ми не съм я усетила, но аз съм била пубер точно тогава.
Виж кумата ми в продължение на няколко години правеше мъжа си на мат и маскара. На такива скандали и разправии сме присъствали, че чак ми беше неприятно да се виждаме с тях. Сега нещата се уталожиха и духовете са спокойни.
Та личните ми наблюдение потвърждават симптома избухливост и желание да командват и критикуват мъжете си.

# 21
  • София
  • Мнения: 62 595
Нещо и аз изпуснах критическата на моята майка. През този период вече не живеехме заедно.
Но мисля, че се справи добре с положението.

# 22
  • Мнения: X
Kartinka го е написала - учителка през критическата - е няма такова чудо просто  ooooh!. Добре, че се омъжих скоро, след като майка ми влезе в критическата, защото кошмарът беше пълен. Няма спор, че и на тях им е много трудно, но за околните е в пъти по-трудно.

# 23
  • Мнения: 4 555
Аз и майка бяхме в съотношение пубертет:критичекса.Не се различавахме кой знае колко по държание една от друга.
И при мен беше същото положението! Побъркахме се взаимно, че и баща ми подлудихме с истериите си.
Сега от дистанцията на времето, на него му съчувствам най-много за обстановката, в която е живял, макар че на мен тогава ми се струваше ад и бях в почти непрекъсната истерия, а и виждах точно същото нещо насреща си.
Ох, добре, че мина.

# 24
  • в моя свят на мир и любов
  • Мнения: 1 996
Аз и майка бяхме в съотношение пубертет:критичекса.Не се различавахме кой знае колко по държание една от друга.
И при мен беше същото положението! Побъркахме се взаимно, че и баща ми подлудихме с истериите си.
Сега от дистанцията на времето, на него му съчувствам най-много за обстановката, в която е живял, макар че на мен тогава ми се струваше ад и бях в почти непрекъсната истерия, а и виждах точно същото нещо насреща си.
Ох, добре, че мина.

И аз да се присъединя: критическата на майка ми съвпадна с моя пубертет. Ужас.

А мойте деца едва ли ще разберат кога ще навлеза в критическата, защото и сега се държа горе-долу така. Та няма да видят разликата.

# 25
  • София
  • Мнения: 13 200
Аз и майка бяхме в съотношение пубертет:критичекса.Не се различавахме кой знае колко по държание една от друга.
И при мен беше същото положението! Побъркахме се взаимно, че и баща ми подлудихме с истериите си.
Сега от дистанцията на времето, на него му съчувствам най-много за обстановката, в която е живял, макар че на мен тогава ми се струваше ад и бях в почти непрекъсната истерия, а и виждах точно същото нещо насреща си.
Ох, добре, че мина.

Карина, аз така виждам бъдещето си с дъщеря ми!!! Брррр  #Crazy

# 26
  • Мнения: 1 426
Една колежка имам - тя пък си втълпи, че ако живее по определен начин, мисли позитивно и яде еди какво си, ще се подмлади, ще се консервира и ще стане безсмъртна!
Не се е подмладила, разбира се, само окльощавя ужасно, от което се сбръчка и изглежда по-стара от други две, с които са на една възраст. Но тя тях ги мисли за стари и грозни, а себе си -  за първа красавица и се облича като 18-годишна, абе не е за разправяне, къси полички, деколтета, потничета, герданчета, обички, дрънкулки... И само размахва пръст на хората около нея и им се сопва за начина им на живот.
А най-смешното е, че е станала точно копие на свекърва си, от която винаги на всички се е оплаквала.

# 27
  • Мнения: 7 362
Държи се много по-освободено от преди, мога да говоря с нея за много неща.

За мен това е проблема на критическата. Оставям на страна дикомфорта, който при всяка жена е различен. Около 45-50 с настъпването на хормоналните проблеми всяка жена вижда съвсем реално остаряването. Жените сме си суетни. Баш тогава си правим равносметката... и какво, аз отгледах ен броя деца и какво видях... нищо! Слугувам им на всички вкъщи, децата порастнаха, почнаха да вземат сами решения.. Абе както и да го погледнете кофти работа. Дали това е от хормоните, не знам! Но жените точно тогава се изнервят и решават, че нищо не са постигнали в тоя живот. Според мен зависи от конкретната жена дали и как ще го преодолее и съответно как ше премине този тежък като пубертета период.

     На мен ми се струва,че по скоро някои жени си търсят извинение за кофти поведението си.Не говоря за случаите свързани с тежки заболявания и отклонения във възрастта от 45-55 г.,а и след това.Аз съм от тези,които коментирате  Mr. Green и да ви кажа как е при мен: Ами в един момент спрях да се въртя пред огледалото / или минавам много по-рядко покрай него  Mr. Green/ защото това което СЪМ / като психика и поведение/  взе да не отговаря , на това което виждам. Mr. Green С една дума  - не се чувствам на годините ,на които съм. Laughing Все още тичам,беснея и върша всичко ,което съм вършила и по-млада.Съгласете се ,че има мрънкащи и охкащи още на 20 и вдетинени - ами има такива,които никога не са излизали от това състояние. Mr. Green
                   Така,че всичко си зависи от жената. Mr. Green
                   Що се касае за равносметката - едва ли има някой постигнал ВСИЧКО  в живота си и да не иска да постигне още / не говоря за материални ценности/ на тази възраст разбирате колко е глупаво и безмислено желанието да си с най-новата кола и т.н.Другата страна на равносметката - имам две деца и още по-хубавото - четири внука.Това ,което мен ме притеснява ,от позиция на възрастта - ще ги видя ли порастнали мъже и жени.Само,че в живота няма гаранция и не е подреден по възраст.Така,че оценявам и глупостта на опасенията си. Twisted Evil
                    Бъдете живи и здрави и не се терзайте от възрастта. Laughing Всичко зависи от вас.  Peace  bouquet
                    ОООО,пропуснах - НЕ СЪМ СЕ ОТКАЗАЛА ОТ СПОРТНОТО ОБЛЕКЛО  защото просто така ми е удобно. Peace

# 28
  • Мнения: 4 555
Карина, аз така виждам бъдещето си с дъщеря ми!!! Брррр  #Crazy
Vache, няма начин да се докарате до там чак.
Майка ми си създаваше и здравословни проблеми, които се развиваха на нервна почва и ги подхранваше с непрекъснатите истерии, от което пък изпадаше в паника, че ще я вземат в болница, че едва ли не ще умира и т.н. Не че е имала някакви реални основания, просто страх, свързан с остаряването.
Тогава беше и голямата икономическа криза, постоянно увеличаващите се цени, съкращения, безработица, шок... времената бяха много стресови, а когато всичко това съвпадне с критическата и в същото време дъщеря ти е в пубертета и прави всичко възможно да ти скъса и малкото останали нерви... Представяш си.
Просто в сравнение с това, което и е било на нея, моят пубертет беше песен.

# 29
  • София
  • Мнения: 589
АЗ чета темата и чакам нещо за секса около тази възраст да напишете Blush.Ама никой нищо.Притеснена съм и питам за мен лично какво ще стане с ала -бала като стана на тези годинки Whistling.Някак  си това e едно от хубавите неща които ти се случват през живота .И ме интересува след това какво става ,в смисъл как се възприема и има ли желание или  всичко като факла угасва. newsm78

Последна редакция: сб, 15 сеп 2007, 16:47 от Бамби03

Общи условия

Активация на акаунт