Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

в гората

Мнения: 2 979
Ето една интересна тема.
Нека я обсъдим..като родители Wink
Случвало ли Ви се е нещо подобно?
Имате ли опит?
Какво бихте направили Вие?

1. Според криминалната статистика, много деца са станали жертва на престъпление, когато са изпълнявали на пръв поглед безобидна домашна работа: изхвърляне на кофата за боклука, проверка на пощенската кутия и т. н. В това отчасти са виновни и самите родители, които не са обяснили на детето, че докато то се намира вкъщи, то е в относителна безопасност, но едва отворило вховната врата, границата между престъпника и него вече я няма, то веднага става лесна плячка, само заради това, че не е подготвено за нападение от вън, следователно не може да се ориентира в създалата се ситуация.

Тук може да възразите "Никога нищо не се е случвало". Ако това е така, просто ви е провървяло, но често потърпевшите, а особено децата не са склонни да разказват за случилото се, а понякога просто не могат, заради възрастта си, да формулират случилото се.

Хайде да видим, къде най-често допускат грешки нашите деца:
- без да се замислят за последствията, отварят входната врата и даже да има някой на площадката излизат насреща на непознат човек.
- излизайки от апартамента, оставят вратата отворена, като предполагат, че скоро ще се върнат
- безгрижно изхвърлят боклука или проверяват пощата, когато зад гърба им се появява някой
- качват се в асансьора с непознати

Много ми е интересно как учите на безопасност вашите деца. Разказвате ли им какво може да им се случи? Много е спорно това, според мен. Ами ако само го наплашим детето и то получи страхова невроза и се невротизира? От друга страна пък мога ли да не го предупредя? Направо затворен кръг някакъв...
2. Свикнали сме да смятаме, че за да научим децата на едни или други правила на защита, е възможно само с помощта на многократно повтаряне. Нашите деца се учат от нас даже тогава, когато сме абсолютно сигурни, че са заети с друго и не забелязват нищо наоколо. Кой от нас не е повтарял баналната фраза: "Колко пъти ти казах да не правиш така?", но детето упорито продължава да повтаря една и съща грешка. Какво е това - тъпота или инат? Това преди всичко са нашите постъпки, които детето възпроизвежда почти подсъзнателно.

затова, ако искате да научите детето си на правилата на безопасност, преди всичко ги спазвайте стриктно самите вие. Не трябва да се надявате на това, че детето си играе и не ви гледа. Ако отваряте вратата, без да разберете предварително, кой стои зад нея, детето ви ще направи същото и никакви страшни истории от рода, че зад вратата стои Баба Яга, няма да помогнат - то ще повтори вашите действия.
3. На колко години трябва да бъде детето, за да може да остава само вкъщи? Отговор на този въпрос няма да можете да получите. Това зависи от много неща и три основни от тях са: възрастта на детето, самостоятелността му и степента на доверието ви към него.
Научно доказано е, че детето започва да разбира от цифри, много по-рано, отколкото от букви. Трябва да разкажете на детето си към кого да се обърне за помощ в случай на опасност. За тази цел, можете да напишете на бележка трите основни телефона: пожарната, бърза помощ и полицията. За да може детето ви лесно да се ориентира кой на кого е нарисувайте срещу всеки номер сътветно горяща кибритена клечка, червено кръстче и полицай (или светофар - в зависимост с какво си прави асоциацията детето). При това не забравяйте да обясните, че фалшива тревога не бива да се прави, първо, защото ще си имате големи неприятности, второ, защото следващият път, когато наистина му потрябва помощ, няма да му повярват (на примера на приказката за лъжливото овчарче).

Освен трите телефона, детето трябва да знае номера на съседите или приятелите ви, служебните телефони на родителите, за да може в случай на опасност да се свърже с вас. Непременно научете детето си как се казва (трите имена), имената на родителите (трите имена) и къде живее (домашният адрес). Тези познания ще му потрябват ако се окаже в беда (изгубило се е или вкъщи е избухнал пожар или някой се опитва да разбие вратата. Обяснете, че тези знания трябва да използва в определени ситуации, но в никакъв случай не трябва да ги споделя с непознати хора, които са го заговорили по време на разходка или в обществения транспорт.

Когато излизате от вкъщи проверете дали сте затворили всички прозорци (хубаво е да има райбер, който детето не може да стигне), дали сте изключили всички ел. уреди и спрели водата навсякъде. Ако е вечер, светнете осветлението във всички стаи, за да не се страхува детето. Приберете всички пожароопасни, режещи и бучещи предмети, даже ако сте обяснили на детето как да си служи с тях.

Всеки ден повтаряйте с детето си тези правила. По желание, можете да проведете малък изпит и ако то го издържи, можете спокойно да го оставяте само. Ако пък сте забелязали, че детето е пренебрегнало някои правила, внимателно анализирайте с детето грешките му и обяснете какви последствия може да има неспазването им. И помнете, че вашето пренебрежително отношение към правилата със сигурност ще се отрази и върху отношението на детето към тях, а значи на безопасността му.
Децата ни наблюдават, учат се от нас, а значи трябва да станем пример за тях.
Цитирай

out of space

Мнения: 7 334
Много интересно, взимам си бележка!
Цитирай


Мнения: 1 366
Това преводна статия ли е? Поне на такава прилича. Някои неща не пасват на нашата действителност. Мисля че тук имат думата майките на по-големи деца. Аз никога не оставям детето си само в къщи или навън, и смятам да е така поне до 8-9 годишна възраст. Междувременно го възпитавам в безопасност, той пък е толкова разумен и предпазлив и попива всичко, което му поръчам, че понякога ми се струва прекалено. Темата е важна, но предпочитам още да не мисля за това, защото ме плаши.
Цитирай

в гората

Мнения: 2 979
Цитат на: tsveti7
Това преводна статия ли е?


Да, преведена част от книга е (руска)...
Една позната ми даде и линка на книгата...Ако някой се интересува...ето го:

http://lib.ru/KIDS/sechild.txt

Цитат
Темата е важна, но предпочитам още да не мисля за това, защото ме плаши


Мисля, че това е и целта...ако не те е страх, няма да възпитаваш детето си така. Няма да е подготвено : не може да се ориентира в създалата се ситуация
Цитирай
Хубаво че си се сетила да пуснеш тази тема. Смятам, че на всички ни би била доста полезна Very Happy
 
Цитирай

София, Бели Брези

Мнения: 3 862
ooops гостът бях аз Confused
Цитирай


Мнения: 1 250
Цитат на: vini77
3. На колко години трябва да бъде детето, за да може да остава само вкъщи? Отговор на този въпрос няма да можете да получите. Това зависи от много неща и три основни от тях са: възрастта на детето, самостоятелността му и степента на доверието ви към него.
Научно доказано е, че детето започва да разбира от цифри, много по-рано, отколкото от букви. Трябва да разкажете на детето си към кого да се обърне за помощ в случай на опасност. За тази цел, можете да напишете на бележка трите основни телефона: пожарната, бърза помощ и полицията. За да може детето ви лесно да се ориентира кой на кого е нарисувайте срещу всеки номер сътветно горяща кибритена клечка, червено кръстче и полицай (или светофар - в зависимост с какво си прави асоциацията детето). При това не забравяйте да обясните, че фалшива тревога не бива да се прави, първо, защото ще си имате големи неприятности, второ, защото следващият път, когато наистина му потрябва помощ, няма да му повярват (на примера на приказката за лъжливото овчарче).

Освен трите телефона, детето трябва да знае номера на съседите или приятелите ви, служебните телефони на родителите, за да може в случай на опасност да се свърже с вас. Непременно научете детето си как се казва (трите имена), имената на родителите (трите имена) и къде живее (домашният адрес). Тези познания ще му потрябват ако се окаже в беда (изгубило се е или вкъщи е избухнал пожар или някой се опитва да разбие вратата. Обяснете, че тези знания трябва да използва в определени ситуации, но в никакъв случай не трябва да ги споделя с непознати хора, които са го заговорили по време на разходка или в обществения транспорт.


Здравей. Искам да "споделя" една случка с оставяне на детето само. Надявам се да успея да предам и комичната и страна, въпреки че на детето му държа влага цяла година след това.

Оставихме го да играе на компютъра, като до него на масичката сложихме обикновен телефон и листче с написаните номера на моя мобилен телефон и този на таткото. Освен това до него беше сложен и още един мобилен телефон с програмиран бърз набор Преди да излезем изтренирахме всякакво набиране и излязохме на пазар.
Важно и да отбележа, че случката беше през зимата и когато излязохме в 18,30 навън беше тъмно и лампите у нас светеха.

На връщане погледнах към апартамента - всичко си светеше и изглеждаше наред. Като се качихме до вратата и таткото започна да отключва отвътре се чуха страховитите писъци на детето. Е, таткото успя да отключи без да разбива в бързината си вратата. Детето търчеше усплашето и пищящо от стая в стая.

Какво беше станало.
1. Докато ние влизаме през входната врата, бушонът за осветлението изключва и детето се озовава в мрак. Не пълен, защото мониторът продължава да работи и осветява колкото да види телефоните.
2. Докато сме в асансьора детето набира телефона, ама вероятно не е изчакало достатъчно.
3. При настаналата тъмнина то чува как някой се опитва да влезе през вратата (таткото в този момент просто отключва, ама кой да знае...) и почва да пищи от страх. Та нали сме му разправяли да не отваря на никой, че имало много лоши хора...
Както казват "поредица от събитие", за наше щастие не особено фатална и с щастлив край.

Да ама не сме му казали какво да прави ако някой тръгне да влиза у нас, които все още не знам - как трябва да постъпи един човек, дори и възрастен ако неканени "гости" тръгнат да влизат в апартамента.

Едан година след това детето го беше страх да остане само в апртамента.
Цитирай

София

Мнения: 6 970
До колкото ми е известно в БГ има изричен законов текст забраняващ деца под 14 години да се оставят сами в къщи без пълнолетен възрастен.

Ако ви интересува, ще потърся точния текст.
Цитирай

в гората

Мнения: 2 979
Цитат на: dete_viara
Да ама не сме му казали какво да прави ако някой тръгне да влиза у нас, които все още не знам - как трябва да постъпи един човек, дори и възрастен ако неканени "гости" тръгнат да влизат в апартамента.


Незнам дали и възрастен би знаел какво да прави в такава ситуация.
Мои познати ги обраха докато спят..мъжът ги е чул и видял...Но Exclamation е продължил да се прави на заспал. Confused

Мисля, че добре е направил. Все пак не е знаел колко са били.

Друг е въпросът ако е през деня.

Била съм на 5г, когато при звъненето на вратата съм изтичала да отворя (майка ми в другата стая- готви).
В момента, в който отварям вратата, мургав "събрат" Evil or Very Mad  нахлува вътре...
Добре че съм изпищяла...майка ми от кухнята е долетяла с ножа за хляб.
Всичко е минало благополучно. Онзи изхвърчал като попарен. #Milti


Ами ако съм била сама Question
Защо не съм попитала кой е?
Защо изобщо отварям?
Може би ако детето все пак остане само в къщи не бива да отваря в никакъв случай.
Незнам...може би има решение за всичко, но поне на този етап аз не се сещам Thinking

За това исках да поговорим...Може някой да знае или поне да има идеи какво се прави в такива ситуации.
Цитирай


Мнения: 1 250
Това че е продължил да сеправ на заспал е добре.

Става въпос за ситуация, в която детето си играе тихичко, "гости" решават че няма никой и разбиват вратата.

Най ме е страх от страха на тези "гости", да не се "презастраховат", че някой ги е видял.

Зададох въпроса на мъжа ми "На колко трябва да стане, че да го оставиш сам?"
Май му се искаше да отговори - Никога
Цитирай

в гората

Мнения: 2 979
Цитат на: dete_viara

Зададох въпроса на мъжа ми "На колко трябва да стане, че да го оставиш сам?"
Май му се искаше да отговори - Никога


И на мен би ми се искало да мога да отговоря така - Никога!!!



Децата ни наблюдават, учат се от нас, а значи трябва да станем пример за тях.

Може би трябва да им покажем, че ние сме смели...за да могат поне да се опитват и те да бъдат такива. Thinking
Цитирай

в село на завоя преди Шенген

Мнения: 4 244
Цитат на: vini77
Децата ни наблюдават, учат се от нас, а значи трябва да станем пример за тях.

Може би трябва да им покажем, че ние сме смели...за да могат поне да се опитват и те да бъдат такива. Thinking

Така е определено!
Аз съм оставяла щерката съвсем сама в къщи, но само вечер, когато е заспала. Ходили сме с таткото на кратки ресторантски забежки така.
Сега и двамата оставяме само, но пак само за малко - не повече от 2 ч. Винаги когато спят, през деня не ми се е случвало.
Щерката е доста смела, но много отговорна. Пази брат си от всичко, за което знае че може да причини болка. Той също много бързо се учи от нея и той е смел
Цитирай


Мнения: 4 966
Ако зависеше от мен, също никога не бих ги оставила сами. Лошото е, че майките винаги се притесняват - едно време се ядосвах много, когато нашите ме оставяха сама или ме пускаха да отида някъде и едва ли не през 1-2 часа ми звъняха дали всичко е наред (те и сега понякога се шашкат дали сме добре, дали сме стигнали нормално, когато сме с колата и т.н.). Чак сега я разбрах.
Иска ми се да мога да науча децата как да се пазят сами (когато пораснат, а до тогава ще се опитвам да ги предпазя аз) - да знаят името и адреса си, да не отварят на никого, да не се качват в асансьора с непознати, да не се плашат да се развикат и др. Убедена съм, че от малки трябва да се научат на тези неща, защото ако не мислим за лошото - това не означава, че то няма да се случи (както и не бива да се вманиачаваме и едва ли не да ни подгони параноята, че всеки срещнат човек по улицата е сериен убиец или нещо подобно). Просто децата не бива да имат сляпо доверие на никого.
Радвам се, че децата ми са две и ще могат да бъдат заедно - ще се опитам да ги науча, когато са сами, да не се разделят и да разчитат една на друга.
Най-важното е децата да не усещат, че мама я е страх да ги остави сами, а да бъдат уверени и предупредени за опасностите (не да бъдат плашени, а да им се кажат реално нещата). Благодарна съм на майка ми, че е успяла да ми обясни тези неща и до ден днешен не отварям на непознати и винаги заключвам всички врати. Притеснява ме фактът, че скоро ще се местим в апартамент, който е на 1-вия етаж - навсякъде има решетки, железни врати и т.н., входът се заключва, но първите етажи всъщност са най-лесни за достъп и всеки може да звънне на вратата (от рекламни агенти и сектанти, до крадци), а предстои тепърва бебки да порастнат (добре, че нашите ще са в съседния вход).
Между другото, за спящия мъж и крадците - преди около 2 години така влязоха крадци у комшиите ми. Комшийката спяла, но чула, че се тропа на коридора и станала да види дали не си идва сестра й. Точно до вратата видяла двама мъже, които се опитвали да изнесат телевизора. Единият я заплашил да мълчи, но тя се усетила, че са им заети ръцете и хукнала към терасата. Разкрещяла се, а онези оставили телевизора и изчезнали. Размина се само с уплаха, но от тогава си гледа 2 кучета, които лаят и при най-малкия шум на площадката.
Цитирай


Мнения: 1 250
Цитат на: Isa
До колкото ми е известно в БГ има изричен законов текст забраняващ деца под 14 години да се оставят сами в къщи без пълнолетен възрастен.

Ако ви интересува, ще потърся точния текст.


Не го приемай като заяждане, става въпрос за законите

Въпросите, които ме налитат са:
1. Като не го оставяш в къщи сам до 14 години, това означава ли че не трябва да го пускаш сам навън да играе? Т.е. означава ли, че навън детето е в относително по-голяма безопасност?
2. Трябва ли да ние водим децата на училище до тази възраст, и пази ли някой на двора децата да не излизат сами на улицата?

И все пак ми се иска да го прочета този текст. От Семейния Кодекс ли е?
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.