Моите деца са, като описаното от младата дама, ако толкова им пречат децата ни, може да вземем мерки - да ги осакатим, за да не тичат из фр. салон, докато нейно величество си изправя важната коса или да ги тъпчем с успокоителни, да не пречат на тъй дълбоките и мисли, толкова и пречат тези зверове, че не може да реши, косата мръсна ли е, чиста ли, с пяна ли, с вакса ли.
- Публикувана: 13 септ. 2007, 12:27 ч.
- Последно мнение: 21 септ. 2007, 00:18 ч.
Малките мърляви пищящи дрисльовци
Прочетох до край въпросното писмо и определено не очаквах да е написано от момиче ,възмутена съм, езика е отвратителен и дали се дължи на ниска интелигентност или просто пубертетско преекспониране на нещата не мога да коментирам ,защото малко общувам със сегашните тинейджъри , както се казва още не ми е дошло до главата!! Но пък определено не мисля ,че отивайки във фризьорски салон , вместо да бъда обслужена , трябва да търпя лиготиите на едно невъзпитано дете ! Ако отида на гости на тази фризьорка в дома й не бих си позволила никакви претенции, но на работното място дори да ми се наложи да заведа децата си , ще направя и невъзможното да не пречат на колегите и особено на клиентите си!
Ей това изказване обаче
Докато дъщеря ми беше малка ни се е случвало да побърква и мен,и колежките,и клиентките...и аз викам по детето,изнервям се заради това,че се налага да бъде с мен,за всичко го изкарвам виновно,макар че аз или обстоятелствата са такива...и защо?Защото някой може да се подразни?Някой,когото може би повече никога в живота си няма да видя?Мисля,че въобще не трябва да ми дреме кой какво ще помисли за детето ми,разбирания за възпитание са различни и възможно да не съвпадат.А аз си знам какви усилия полагаме вкъщи за нейното такова.
е точно толкова възмутително колкото и езика на младата дама в писмото! Защото може би и нейното дете след време няма да му пука за някой който няма да види повече и ще напише накова едно злобно писмо по повод на нещо което го е подразнило! Всеки е в правото си да възпитава детето си както желае , но само до там докъдето не пречи на околните!
Ей това изказване обаче
Докато дъщеря ми беше малка ни се е случвало да побърква и мен,и колежките,и клиентките...и аз викам по детето,изнервям се заради това,че се налага да бъде с мен,за всичко го изкарвам виновно,макар че аз или обстоятелствата са такива...и защо?Защото някой може да се подразни?Някой,когото може би повече никога в живота си няма да видя?Мисля,че въобще не трябва да ми дреме кой какво ще помисли за детето ми,разбирания за възпитание са различни и възможно да не съвпадат.А аз си знам какви усилия полагаме вкъщи за нейното такова.
е точно толкова възмутително колкото и езика на младата дама в писмото! Защото може би и нейното дете след време няма да му пука за някой който няма да види повече и ще напише накова едно злобно писмо по повод на нещо което го е подразнило! Всеки е в правото си да възпитава детето си както желае , но само до там докъдето не пречи на околните!
Моите деца са, като описаното от младата дама, ако толкова им пречат децата ни, може да вземем мерки - да ги осакатим, за да не тичат из фр. салон, докато нейно величество си изправя важната коса или да ги тъпчем с успокоителни, да не пречат на тъй дълбоките и мисли, толкова и пречат тези зверове, че не може да реши, косата мръсна ли е, чиста ли, с пяна ли, с вакса ли.
http://january.bloghub.org/about/ в блога и пише ,че девойката е на 23 
, не е тийнеджър
, не е тийнеджър девойката даже не е девойка
, ами даже уж е "омъжена" 
, пожелавам и да има палави дечица и тогава ще си намери майстора... 
...ще намира начини да ги "кротва"- милите дечица 
...тогава ще научи, че е лесно да съдиш отстрани, но е болезнено да бъдеш съден 
пожелавам и да има палави дечица и тогава ще си намери майстора... ...ще намира начини да ги "кротва"- милите дечица ...тогава ще научи, че е лесно да съдиш отстрани, но е болезнено да бъдеш съден
...ще намира начини да ги "кротва"- милите дечица ...тогава ще научи, че е лесно да съдиш отстрани, но е болезнено да бъдеш съден Виж, тук не си права. Начин има - наричат го възпитание.
За мен пък това е нормална реакция на жена, която още няма деца. Аз също имах непоносимост към врещящи гадинки, омазани в лепкави и много цапащи гадости. Не вярвам всяка от настоящите майки да се е умилявала при вида на такива малки терористи, преди самата тя да се сдобие с такива. Сега, две деца по-късно, нито един кресльо, освен моя собствен, не може да ми направи впечатление. Просто не ги забелязвам.
Когато нямах деца, ме дразнеха, но такива работи не съм пожелавала на никое дете. Децата подлежат на възпитание след 5 годинки, до тогава са пълна лудост и така трябва да бъде. Има родители, които се молят децата им да лудуват, като описаното и това не значи, че детето е невъзпитано. Това означава, че детето е здраво.
Буйно и невъзпитано дете не са синоними. Не разбирам защо се бъркат двете понятия? 
Категорично съм против, че възпитанието започва след 5-та година. Много е късно тогава.
Възпитанието започва още след раждането на детето и продължава през целия му живот. Естествено, най-голямата интензивност е през първите 7 години. Изтърве ли се моментът на поставяне на основите, на по-късните етапи става въпрос не за възпитание, а за корекции, не винаги успешни, за жалост.
Категорично съм против, че възпитанието започва след 5-та година. Много е късно тогава.
Възпитанието започва още след раждането на детето и продължава през целия му живот. Естествено, най-голямата интензивност е през първите 7 години. Изтърве ли се моментът на поставяне на основите, на по-късните етапи става въпрос не за възпитание, а за корекции, не винаги успешни, за жалост.
Няма смисъл да описвам собствения си опит с моите деца, пък и с мен и брат ми като малки, но просто не съм съгласна категорична с това мнение. За мен пък това е нормална реакция на жена, която още няма деца. Аз също имах непоносимост към врещящи гадинки, омазани в лепкави и много цапащи гадости. Не вярвам всяка от настоящите майки да се е умилявала при вида на такива малки терористи, преди самата тя да се сдобие с такива. Сега, две деца по-късно, нито един кресльо, освен моя собствен, не може да ми направи впечатление. Просто не ги забелязвам.
А девойката я познавам, съпруга е на мой колега и не е нито тъпа, нито агресивна, нито невъзпитана (нито тийнейджърка).
Точно обратното. И съм убедена, че това е било моментна ярост, а явно по този начин (пишейки в блога си) се отърсва от лошите емоции.Някой ден ще си чете онлайн дневника и ще се смее какви ги е писала.
Вие не сте съгласни, но аз така установих при моето дете (на 6 год.), сега е много различен, чува това, което му казвам и т.н., при положение, че е хиперактивен, на този етап не мога да се оплача от него, преди беше немислимо да го "озаптя". Мислите, че не съм се срамувала от поведението му? Нищо не можех да направя, той си правеше каквото си иска, без да се страхува от нищо и никой.
